Определение № 4182 от 19.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4322/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 63478/04.07.2023 г. на „ТОМА СТРОЙ“ ЕООД /в несъстоятелност/, чрез А. Б. в качеството ѝ на синдик, срещу въззивно определение № 7275 от 14.06.2023 г. по в. ч. гр. дело № 5690/2023 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение № 6171/14.02.2023 г. по гр. д. № 18765/2022 г. на Софийски районен съд. С последното е върната исковата молба на „ТОМА СТРОЙ“ ЕООД /в несъстоятелност/ на основание чл. 130 ГПК и производството е прекратено. В жалбата се правят оплаквания за неправилност на въззивното определение поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към частната касационна жалба се поддържа, че са налице основанията за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. За задължението на въззивния съд да обсъди всички релевантни факти, доказателства и доводи на страните по делото; 2. Има ли правно значение за праводателя-длъжник по изпълнително дело (несъстоятелно дружество) и за неговите кредитори заличаването на вписването на придобивен титул на купувач на публична продан, ако това вписване е порочно по смисъла на чл. 90 ЗКИР и предхожда вписването на придобивния титул на приобретател по чл. 718 ТЗ; 3. Има ли праводателят-длъжник по изпълнително дело (несъстоятелно дружество) правен интерес (включително с оглед избягването на отговорността за евикция и гарантирането на процеса на осребряване на масата на несъстоятелността си и удовлетворяването на своите кредитори), да атакува вписването на придобивен титул на купувач на публична продан, ако това вписване е порочно по смисъла на чл. 90 ЗКИР и предхожда вписването на придобивния титул на приобретател по чл. 718 ТЗ; 4. Какво е съотношението между петиторните искове, от една страна, и специалните искове за атакуване на порочни вписвания в Имотния регистър, от друга, и изключва ли наличието на петиторна защита правния интерес от предявяването на иск по чл. 90 ЗКИР; 5. Налице ли е дефинитивен правен интерес на титуляра на персонална партида в Имотния регистър да атакува порочни вписвания по тази партида. Ответникът по жалбата Ц. К. П., [населено място], чрез адвокат Ц. Й., в писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението. Счита, че то е правилно и законосъобразно, като претендира сторените в настоящото производство разноски. Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу акт на въззивен съд, който подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, и е процесуално допустима. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, II г. о., констатира следното: С въззивното определение е потвърдено определение № 6171/14.12.2023 г. по гр. д. № 18765/2023 г. на Софийски районен съд, с което е приет за недопустим предявеният от „ТОМА СТРОЙ“ ЕООД /в несъстоятелност/ срещу Ц. К. П. иск с правно основание чл. 90, ал. 1, пред. 3 ЗКИР за признаване за установено по отношение на ответника, че следните вписани в Имотния регистър обстоятелства са несъществуващи, а в условията на евентуалност – недействителни: 1/ „Придобиване чрез публичен търг/постановление за възлагане по ГПК“ с длъжник по изпълнителното производство /ищецът/ и купувач на публичната продан /ответникът/, вписано на 04.09.2018 г. по персоналната партида на „ТОМА СТРОЙ“ ЕООД /в несъстоятелност/ с вх. № 58298, акт № 60, том 133; 2/ „Придобиване чрез публичен търг /постановление за възлагане по ГПК/“ с посочен длъжник /ищецът/ и купувач по публичната продан /ответникът/, вписано на 04.09.2018 г. по персоналната партида на Ц. П. с вх. № 58298, Акт № 60, том 133. Вписванията са извършени въз основа на постановление за възлагане на недвижим имот от 01.02.2017 г. по изп. д. № 4826/2009 г. по описа на ЧСИ М. Б. по отношение на самостоятелен обект в сграда, находящ се в [населено място], [улица], ет. 4, с идентификатор *****, ведно с 3,72 ид. ч. от общите части на сградата и от поземления имот. На основание чл. 272 ГПК въззивният съд е препратил към мотивите на първата инстанция, като е приел, че предмет на иска по чл. 90 ЗКИР са само фактите, сочещи на недопустимост или недействителност на вписването, както и на несъществуване на вписване, т.е. относно спазването на правилата за вписване, предвидени в ПВ и ЗКИР, действали към момента на извършването му. Съдът е посочил, че заличаването на вписването или изменението му имат значение за противопоставимостта на акта, доколкото се губи редът и предимството на вписването по чл. 113 ЗС. Допустимостта на установителните искове по чл. 90 ЗКИР се обуславя не само от наличието на вписване и засегнати с него права на ищеца, но и от наличието на възможността да бъде постигнат преследваният с тях правен резултат. В случая ищецът обосновава правен интерес с аргумент, че вписването на постановлението за възлагане на недвижим имот се явява противопоставимо на последващ титул за собственост върху имота, а вписването на постановлението няма конститутивно, а оповестително действие. Поради това правен интерес от предявяването на иск за установяване на несъществуващо вписано обстоятелство /евентуално недействително/ би бил налице, само ако заличаването на вписването има обратно действие. За ищеца по настоящото производство липсва правен интерес от предявения установителен иск, защото дори да бъде уважен, това няма да доведе до възстановяване на загубени права на ищеца или да му позволи да реализира други такива. Уважаването на предявените искове няма да заличи придобивния титул на ответника или да гарантира правоприемство на „СОВТРАНС АУТО“ ЕООД, което е купувач чрез пряко договаряне по чл. 718 ТЗ /отм. ДВ, бр.66 от 01.08.2023 г./ на процесния имот. Правните последици от положително за ищеца решение не водят до промяна в предимството на вписването, което чл. 113 ЗС дава, доколкото купувачът по публичната продан придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота от деня на влизане в сила на постановлението за възлагане, а не от деня на вписването му в Имотния регистър. Въззивният съд е посочил, че твърденията на ищеца, че имотът е продаден по реда на чл. 718 ТЗ, респ. приложима е разпоредбата на чл. 638, ал. 1 и ал. 4 ТЗ (ред. ДВ, бр. 38 от 09.05.2006 г.), също не обуславят правен интерес за предявяване на установителния иск по чл. 90 ЗКИР. Извършен е обстоен анализ на последиците при успоредно вървящи производства по индивидуално принудително изпълнение и обявена несъстоятелност на длъжника. Разяснено е, че последиците на продажбата чрез пряко договаряне по реда на чл. 718 ТЗ, съгласно изричната норма на чл. 717л, ал. 4 ТЗ, се приравняват на тези при продажба при принудително изпълнение по реда на ГПК. Предмет на иска по чл. 90 ЗКИР обаче са порочни вписвания и по тази причина споровете, касаещи засегнатите от вписването права или свързаните с него правоотношения, трябва да бъдат разрешени в искови производства, имащи за предмет тези права или правоотношения. В тези производства и при положение, че тези обстоятелства са от значение за спора, ще бъде преценявано и извършеното вписване, евентуалните му пороци и действието му по отношение на страните по спора. Ако порочните обстоятелства са без правно значение, не е необходимо и установяването им по исков ред. Съдът е посочил, че е безспорно между страните наличието на образувано висящо исково производство – гр. д. № 8153/2018 г. по описа на СГС, с първоначални страни „ТОМА СТРОЙ“ ЕООД /в несъстоятелност/ и „КЛИМАТРОНИК“ ЕООД с предмет на делото правото на собственост върху процесния имот, като след прехвърлянето му на мястото на „ТОМА СТРОЙ“ ЕООД /в несъстоятелност/ е конституиран „СОВТРАНС АУТО“ ЕООД. Въззивният съд е приел за неоснователни доводите на ищеца за допустимост на иска, основани на приложението на чл. 496, ал. 2 ГПК. Посочил е още, че конкуренцията на права между различни приобретатели се разрешава от чл. 113 ЗС, с каквото качество ищецът не разполага, доколкото той е праводател спрямо процесния имот. Ищецът не е легитимиран да иска заличаване на посочените обстоятелства, тъй като е страна по охранителното производство по тяхното вписване. Целта на уредените в чл. 90, ал. 1 ЗКИР искове е съдебното решение да легитимира ищеца като заинтересовано лице по смисъла на чл. 90, ал. 2 ЗКИР, което да може да иска заличаване на вписването, като самото заличаване се извършва по реда на чл. 90, ал. 3 и чл. 91 ЗКИР. Допустимостта на исковете по чл. 90, ал. 1 ЗКИР се обуславя не само от наличието на вписване, но и от наличието на възможност да бъде постигнат преследваният правен резултат – заличаване на вписването. Възникналата конкуренция между приобретателите следва да се разреши в исково производство, имащо за предмет правата им, поради което не е налице правен интерес от предявяване на установителния иск по чл. 90, ал. 1 ЗКИР и производството е недопустимо. Върховният касационен съд, състав на II г. о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на определението, поради липса на сочените основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Съгласно ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното решение (определение) да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Материалноправният или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение (определение), за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Първият въпрос, отнасящ се до задължението на въззивния съд при формиране на правните си изводи по предмета на спора, да извърши преценка на събраните по делото доказателства и да обсъди доводите на страните, не е разрешен в противоречие, а в съответствие с посочената от касатора съдебна практика на ВКС. Въззивният съд е съобразил задължителната практика на ВКС, вкл. ТР № 1/2013 г., ОСГТК, като е обсъдил поддържаните от страните доводи и възражения и е изложил свои мотиви, с които подробно е обосновал изводите си за липса на правен интерес от предявяване на отрицателния установителен иск по чл. 90, ал. 1, предл. 3 ЗКИР. Съобразена е и установената практика на ВКС, съгласно която правен интерес от предявяването на иск по чл. 90, ал. 1 ЗКИР е налице, ако с вписването са засегнати права на ищеца или той не може да реализира свои предоставени от закона права поради допуснато незаконосъобразно вписване на други права, като предмет на иска е самото вписване - дали са спазени правилата за вписване, предвидени в Правилника за вписване и ЗКИР, действали към момента на извършването му, но не и пороци на сделка, която вписаният акт материализира/определение №304/2013г. по ч.гр.2821/2013г., ВКС, І г.о./. Въззивният съд е обсъдил оплакванията на жалбоподателя. Посочил е, че той мотивира своя правен интерес с евентуалната защита от отговорност за евикция. Правният интерес от така предявените искове не може да се обоснове с предполагаема отговорност спрямо трето лице. Не е налице пречка за реализиране на субективните права на това лице, ако са засегнати от вписване на посочените обстоятелства. Ищецът е страна в охранителното производство по вписването, поради което не е легитимиран да иска заличаването му. Въззивният съд е взел под внимание всички поддържани доводи от ищеца, както и релевантните факти и доказателства и въз основа на тях е направил извод за недопустимост на иска по чл.90, ал.1 ЗКИР. Предвид изложеното, по този въпрос не е налице соченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Вторият, третият и четвъртият въпроси също не могат да предпоставят допускане касационно обжалване на определението. Те се отнасят до твърдението на жалбоподателя, че длъжникът в изпълнителното производство има правен интерес да оспори вписването на придобивен титул на купувач на публична продан поради порочността му и съотношението между предявения иск и исковете за собственост. Както беше посочено по първия въпрос, предмет на исковете по чл. 90 ЗКИР е законосъобразността на вписването на права на ответника, но не и пороците на материалното правоотношение, в резултат на което е извършено вписването. Твърдяното противоречие с цитираната от жалбоподателя практика на ВКС не е установено. Тя е свързана с разрешаване на спорове при възникнала конкуренция на права между приобретатели и правният интерес на лица, които не са участвали в производството, в което е постановен подлежащият на вписване акт, да предявят установителен иск за недействителност на вписването и/или установителен иск за собственост на спорния имот. Тази практика е неотносима към решаващите правни изводи на въззивния съд, доколкото ищецът е участвал в изпълнителното производство, по което е издадено постановлението за възлагане на недвижим имот, а конкуренцията между купувача на публичната продан и купувача с пряко договаряне в производството по несъстоятелност не е предмет на настоящото производство. От тази конкуренция на права за настоящия ищец не възниква правен интерес за предявяване на искове по чл.90 ЗКИР, той не може да релевира правата на посочените купувачи с иницииране на настоящото производство. С оглед това не е осъществена допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационен контрол на въззивното определение. Не е налице основание за допускане до касационно обжалване и по последния въпрос относно наличието на правен интерес на титуляра на персонална партида в Имотния регистър да оспорва порочни вписвания по тази партида. Въззивният съд е посочил в кои случаи е налице правен интерес от оспорването на порочни вписвания по чл. 90 ЗКИР. Материалноправната легитимация от предявяването на иска се обуславя не от титулярството на партидата в Имотния регистър, в която е вписан оспорваният акт, а от принадлежността на засегнати от вписването права или от препятстването на реализирането им. В този смисъл не се установява така поставеният правен въпрос да е от значение за точното прилагане на закона - когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, или за развитие на правото - когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени /ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, т. 4/. В случая не са обосновани тези хипотези и липсва допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. С оглед изложеното, предвид липсата на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, касационно обжалване не следва да се допуска. При този изход на делото на ответника по касация следва да се присъдят сторените в настоящото производство съгласно представения договор за правна защита и съдействие разноски в размер на сумата 950 лева. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.