Определение № 267 от 29.04.2020 г. на ВКС по т. д. № 1933/2019 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК. Образувано е по две касационни жалби от страна на: процесуалния представител на Д. Ц. Г. ЕГН: [ЕГН] и от този на Е. Й. Г. ЕГН: [ЕГН] срещу решение №52 от 08.01.2019 г. по в.гр.д. №144/2018, с което е потвърдено първоинстанционното решение №516 от 24.11.2017 г. по гр.д. № 187/2017 г. на ОС-Русе, с което, по иска с правно основание чл.135 ал.1 ЗЗД, предявен от страна на Банка ДСК АД срещу двамата касатори, е признат за относително недействителен, на основание чл.135 ал.1 ЗЗД, договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в н.а. № 51, от 26.04.2016г. на нотариус Ш., с която Д. Ц. Г. продава на Е. Й. Г. следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.2.615.1.26, намиращ се в [населено място], [улица], ет.1, обект А-2.6, с предназначение офис; намиращ се в сграда №1, разположена в ПИ с идентификатор 63427.2.615, с площ 130 кв.м.; заедно с 3% идеални части от общите части на сградата; заедно с 0,857% идеални части от ПИ с идентификатор 63427.2.615, с площ от 993 кв.м.; за сумата 60000 лева, платени по банков път, както и в частта за разноските. В касационните жалби се излагат доводи и оплаквания за нарушения на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване от страна на жалбоподателите се позовава на наличие на основания за допускане до касация по чл.280 ал.1, т.1 ГПК. Ответната страна Банка ДСК АД в писмен отговор се изразява становище за тяхната неоснователност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и отговаря на предпоставките на чл.280 ал.2 от ГПК, намира, че касационните жалби са допустими, редовни и подадени в срок. За да постанови решението си в обжалваната част, съставът на въззивния съд е приел като релевантни за спора следните факти: Предявен е иск с правно основание чл.135 от ЗЗД. Банката има качеството на кредитор по отношение на първата ответница Д. Г.. Последната като съдружник в „Екопроект С“ ООД, длъжник на банката по сключения договор за инвестиционен кредит от 27.11.2007г. е авалирала записа на заповед от 27.11.2007г., издаден от кредитополучателя за обезпечение на вземането на банката-ищец по договора за кредит. Авалът има обезпечителна функция и цели да създаде по-голяма сигурност за изпълнение на задължението на лицето, за което се дава, тъй като авалистът е солидарно отговорен с издателя на записа на заповед. Задължението на менителничния поръчител съставлява самостоятелно задължение с различен правопораждащ юридически факт- авалът като едностранна сделка. Поради това авалистът е пасивно легитимиран да отговаря по иск с правно основание чл.135 от ЗЗД. В този смисъл е решение №386/25.03.2015г. по гр.д. №1490/2014г. на ВКС. За задължението на ответницата Д. Г. банката се е снабдила със заповед за изпълнение и изпълнителен лист. В този смисъл възраженията й, че сумата била недължима са неоснователни. Неоснователно е възражението, че сделката предшества възникването на задължението, поради това че записът на заповед е предявен за плащане на 13.12.2016г. или около 8 месеца след атакуваната сделка. Според съставът на апелативния съд вземането е възникнало с авалирането на записа на заповед на 27.11.2007г. Предявяването на записа на заповед трябва да бъде извършено до 27.12.2016г., в рамките на 109 месеца и ищецът е предявил записа на заповед с връчването на нотариалната покана на 13.12.2016г. Според състава на апелативния съд налице е и втората предпоставка на чл.135 от ЗЗД, а именно атакуваната сделка уврежда интересите на кредитора - ищцовата банка, тъй като с нея се намалява имуществото на дължника, а всяко намаление на имуществото на длъжника затруднява кредитора да се удовлетвори за вземането си. Налице е и знание за увреждането у приобретателя по атакуваната сделка - втората ответница по делото Е. Г.. В случая е установено, че ответниците Д. Г. и Е. Г. са в близки родствени отношения по сватовство - съответно са майка на Ц. С. Г., управител на „Екопроект С” ЕООД и бивша съпруга до 2010 г.. Освен това Е. Г. е ипотекарен длъжник на банката в обезпечение на същото вземане: същата е учредила договорни ипотеки върху недвижими имоти, за обезпечение на договора за кредит от 27.11.2007г. Авалираният от Д. Г. запис на заповед също е издаден като обезпечение на договора за кредит от 27.11.2007г. Нормално е при обезпечаване на чуждо вземане ипотекарният длъжник да се запознае с всички условия на договора за кредит, а именно с размера на кредита, условията и срока за погасяване на кредита, обезпеченията по кредита. Следователно още при сключването на договорните ипотеки втората ответница е узнала за даденото от първата ответница обезпечение на същия кредит чрез авалирането на записа на заповед. Освен това ипотекираните имоти са предмет на принудително изпълнение по няколко изпълнителни дела. В тях е приложен договорът за кредит. Е. Г. като ипотекарен дължник е имала достъп до него и следва да се приеме че е запозната с условията на договора за кредит. От висящото производство по несъстоятелност на Екопроект С ЕООД също се налага изводът, че Е. Г. е имала възможност да се запознае с договора за кредит, тъй като банката и ЕТ Е. Г.-Евас М са кредитори с приети вземания и банката е представила по делото договора за кредит, на който основава вземането си, прието в производството по несъстоятелност. От всички посочени косвени доказателства се установява, че между двете ответници са поддържани близки отношения за упражняване на търговска дейност, разпореждане и управление на недвижими имоти. От тук следва, че е налице знание за увреждане у двете ответници при извършване на атакуваната сделка. От всичко изложено, съдът е направил извод за наличие на фактическия състав, пораждащ правото на отменителния иск по чл.135 ал.1 ЗЗД: продавачът се явява длъжник спрямо ищеца, с оглед на което разпореждането му с имот от своето имущество се явява увреждащо независимо от цената, на която се продава и приобретателя е знаел за това, тъй като е бил наясно със задълженията на длъжника към конкретния кредитор. Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Липсата на формулиран, обуславящ изхода на спора въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, като ВКС не разполага с правомощия да извлича и формулира по своя преценка правен въпрос, доколкото това противоречи на диспозитивното начало в гражданския процес. В случая, в изложението по чл.284 ал.3,т.1 ГПК от страна на касатора Д. Ц. Г. се формулира като правен въпрос от значене за изхода по спора: законосъобразно ли е, при иск с правно основание чл. 135 ЗЗД, съдът да приеме че ищецът е доказал качеството си на кредитор, спрямо ответник авалирал запис на заповед за обезпечаване на задължение, за събирането на което основният длъжник е лице с прието вземане в производство по несъстоятелност, при положение, че по делото не са събрани доказателства дали в производството по несъстоятелност вземането не е погасено чрез плащане при осребряване на имуществото на несъстоятелния длъжник. Отговорът на така формулирания въпрос не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд, доколкото е прието, че задължението на авалиста по ценна книга е самостоятелно и независимо от това на издателя. Отделно от това, липсват каквито и да е своевременно и надлежно наведени в процеса / т.е. - в отговора на ИМ/ доводи и доказателства за погасяване на задължението по каузалното правоотношение, обезпечено с издадения запис на заповед, авалиран от първата ответница. Ето защо така формулираният въпрос няма качеството обуславящ изхода по спора и не следва да се преценява по допълнителните критерии по чл.280 ал.1 ГПК. В изложението по чл.284 ал.3,т.1 ГПК от страна на касатора Е. Й. Г. се повдигат следните въпроси: за служебното задължение на съда при иск с правно основание чл.135 от ЗЗД, ищец, който твърди, че е кредитор, спрямо ответник, авалирал запис на заповед за обезпечаване на задължение, за събирането на което основният длъжник е лице с прието вземане в производство по несъстоятелност, да даде указания на страните още в доклада за събиране на доказателства дали в производството по несъстоятелност вземането е погасено и в тази връзка, какви са правомощията на въззивния съд във връзка с оплакванията във въззивната жалба за неизследвано каузално правоотношение и дали в производството по несъстоятелност вземането е погасено; от кой момент ищецът се легитимира като кредитор - от настъпване на падежа на вземането, от който момент е има задължение да престира или от момента на авалиране на записа на заповед; В хипотезата на възмездно разпореждане с недвижим имот, знанието на приобретателя по сделката за неговия увреждащ ефект по отношение на кредитор на прехвърлителя, като условие за успешното провеждане на иск с правно основание чл. 135 ЗЗД, може ли да се предполага на базата на косвени доказателства, ако разпоредителната сделка е извършена след изтичане на тригодишния давностен срок и преди записът на заповед да бъде предявен за плащане на авалиста. Тези въпроси са изцяло по правилността на обжалваното съдебно решение: т.е. базират се на оплаквания на страната по произнасянето на съда, съответстващо на твърдените от касатора специфични за спора факти, а не по тълкуването на конкретна правна разпоредба с оглед изясняване съдържанието на приложима правна норма. Като такива същите са от значение по отношение правилността на въззивното решение, което не е предмет на преценка във фазата на произнасяне на ВКС по чл.288 ГПК относно наличие на основания за допускане на касационно обжалване. От изложеното следва, че и по втората КЖ жалбоподателят не е обосновал основание за допускане до касация по чл.280 ал.1 ГПК. От страна на втория касатор се прави евентуално искане за допускане на касационно обжалване, което се основава на очевидна неправилност по смисъла на чл.280 ал.2 ГПК, изразяваща се в необоснована преценка за наличие на знание от страна на този касатор за увреждане на кредитора при придобиване на имота, с оглед всички обстоятелства по делото. За да е налице обаче очевидна неправилност по смисъла на съдържанието на това понятие в цитираната законова разпоредба е необходимо да е налице постановен правораздавателен акт, с който законът е приложен в неговия обратен, т.е. противоположен смисъл или е приложена несъществуваща или отменена правна норма или при произнасянето си съдът да е допуснал явна необоснованост на съдебния акт, вследствие на грубо явно нарушение на правилата на формалната логика. Във всички случаи, за да е „очевиден“ подобен порок, то това следва да се установява в самия акт, без да е необходим допълнителен анализ и преценка на събраните по делото доказателства, на приетите за установени факти или тълкуване на закона. В случая наличието на такъв недостатък, нито се обосновава от цитираните по-горе оплаквания, нито е налице: проверката на обосноваността на този извод на съда предполага отново пълен анализ на отношенията между двамата ответници по повод процесното правоотношение в продължителен период от време, което изключва възможността твърдяният порок да е очевиден. По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание по чл.280 ал.1 и по ал.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване.