Определение № 1424 от 05.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3894/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Подадена е касационна жалба от Н. А. Д., чрез адвокат И. Ч., срещу решение № 191 от 30.05.2022 г. по в.гр.д.№ 121/2022 г. на Окръжен съд-Смолян в частта, с която, след частична отмяна на решение № 54 от 29.12.2021 г. по гр.д.№ 146/2021 г. на Районен съд-Чепеларе, е уважен предявеният от Д. С. У. срещу Н. А. Д. иск с правно основание чл. 30 от ЗН - за намаляване на извършеното от С. Ж. У. в полза на Н. А. Д. завещателно разпореждане, обективирано в саморъчно завещание от 15.10.2020г., със сумата 8603, 56 лв. и възстановяване на запазената част на Д. С. У. от наследството на С. Ж. У., и иск с правно основание чл. 34 ЗС – за допускане съдебна делба между Е. Г. У., Д. С. У. и Н. А., на следния недвижим имот, находящ се в [населено място], [община]: застроено и незастроено дворно място, цялото с площ от 420 кв.м., представляващо УПИ ***, в кв.*** по плана на [населено място], с уредени регулационни сметки, ведно с построената в него триетажна масивна жилищна сграда с гараж със застроена площ от 87 кв.м., при квоти: 34773.57/52349 идеални части за Е. Г. У., 8603.56/52340 идеални части за Д. У. и 8962.87/52340 идеални части за Н. А. Д.. Твърди се неправилност на решението, поради постановяването му в нарушение на чл. чл. 30, ал. 2, чл. 49, ал. 1, чл. 61, ал. 1 и чл. 62 от Закона за наследството. Иска се допускане до касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, отмяната му и отхвърляне на предявените от Д. С. У. искове с правни основания чл. 30, ал. 1 ЗН и чл. 34 ЗС. Съделителката Д. С. У. е депозирала, чрез пълномощника си адвокат А. П., отговор, с който изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, правилност на същото и неоснователност на касационната жалба. Съделителката Е. Г. У. не е изразила становище по подадената касационна жалба. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършване на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че ищците са наследници по закон на С. Ж. У., починал на 16.03.2021 г., като Е. Г. У. е негова преживяла съпруга, а Д. С. У. – дъщеря. С. У. и Е. У. са придобили през време на брака си, в режим на СИО, лек автомобил м. „Д. Л.“, рег. [рег.номер на МПС], на основание договор за покупко-продажба от 2018 г., удостоверено с представеното свидетелство за регистрация на МПС, част I, и процесния недвижим имот в [населено място], на основание договор за покупко-продажба на държавен недвижим имот от 04. 12. 1997 г., удостоверено с констативен нотариален акт № 43/27. 02. 2020 г. по описа на нотариус Х. Д.. Със саморъчно завещание от 15. 10. 2020 г., вписано с акт № *** г. по описа на Службата по вписвания при РС – Чепеларе, С. У. е завещал 1/2 идеална част от недвижимия имот в [населено място] на ответника Н. А. Д., за който се твърди и не се спори, че е негов племенник. Съгласно удостоверение изх. № 25260/20.09.2021 г., издадено по ч. гр. д. № 111881/2021 г. на РС – Пловдив, с определение № 5569/27.07.2021 г. на РС – Пловдив в особената книга на съда под № 570/2021 г. е вписано приемане по опис на наследството, останало от покойния С. У., от наследника Е. Г. У.. В удостоверението е посочено, че наследството включва 1/2 идеална част от МПС, придобито при условията на СИО, и по-конкретно – 1/2 ид.ч. от лек автомобил м. „Д. Л.“, цвят сив металик, с рег. [рег.номер на МПС]. С декларация, представена в проведеното на 14.12.2021 г. съдебно заседание, ищцата Д. У. е заявила, че във връзка с образуваното пред РС – Чепеларе гр. д. № 146/2021 г изразява изричното си желание да се ползва от приемането на наследството по опис, извършено от майка й Е. Г. У.. Въз основа на заключенията на съдебнооценителните експертизи на вещите лица инж. Т. и инж. К. е прието за установено, че пазарната стойност на лекия автомобил към момента на откриване на наследството (16.03.2021 г.) е била 1437.19 лв. (на 1/2 ид.ч. от автомобила – 718, 60 лв.), а пазарната стойност на процесния недвижимия имот, предмет на завета, към откриване на наследството, е възлизала на 52340 лв. (на 1/2 ид.ч. – 26170 лв.). От правна страна съдът е приел, че предявеният от Д. У. срещу Н. Д. иск по чл. 30, ал. 1 ЗН е основателен. Приемането на наследството по опис е материална предпоставка за реализиране правото да се иска възстановяване на запазената част от наследството спрямо заветник или надарен, който не е призован към наследяване, като ползващите се от завещателното разпореждане или дарението лица могат в производството по възстановяване на запазена част от наследството по чл. 30 ЗН да направят възражение за неспазването на предвидения в чл. 61, ал. 1 ЗН преклузивен срок за приемане на наследството по опис, в какъвто смисъл е ТР № 3/19. 12. 2013 г. на ОСГК на ВКС, т. 4 и т. 5. В случая приемане по опис на наследството на С. У. е извършено от ищцата Е. Г. У., по реда и в срока по чл. 61, ал. 1 ЗН. Ищцата Д. У. също е изпълнила особеното условие по чл. 30, ал. 2 ЗН, като е заявила с писмена декларация, депозирана в проведеното пред районния съд открито съдебно заседание, че ще се ползва от приемането на наследството по опис, извършено от майка й Е. Г., на основание чл. 62 ЗН. Възражението на ответника по иска Н. Д. за неспазване от съделителката Д. У. на срока по чл. 61, ал. 1 ЗН е прието за неоснователно, тъй като Д. У. се е позовала, на основание чл. 62 ЗН, на извършеното от другия наследник по закон ( майка й Е. У.), в срока по чл. 61, ал. 1 ЗН, приемане по опис. Прието е, че имуществото на С. У. към смъртта му на 16. 03. 2021 г. е било на стойност 26888, 60 лв. (718, 60 лв. - 1/2 ид.ч. от автомобила + 26170 лв. – 1/2 ид.ч. от недвижимия имот). Съгласно чл. 29 ЗН, при преживяла съпруга и едно дете запазените части на съпругата и детето са по 1/3 от имуществото на наследодателя – по 8962, 87 лв. (общо 2/3, възлизащи на 17925, 74 лв.), а разполагаемата част на С. У. – 1/3 част от имуществото му, също е на стойност 8962, 87 лв. От сумата 17925, 74 лв. е приспадната сумата 718, 60 лв. – стойността на наследената от ищците 1/2 идеална част от лекия автомобил, при което запазените им общо 2/3 части от наследството на С. У. са накърнени със сумата 17207, 14 лв., съответно – запазената 1/3 част на всяка от тях е накърнена със сумите от по 8603, 57 лв. Оставеното в полза на съделителя Н. Д. завещателно разпореждане следва да бъде намалено със сумата, с която е накърнена запазената част на Д. У. - със сумата 8603, 57 лв., като бъде възстановена запазената й част от наследството на С. У., възлизаща на 8603, 57/52340 ид.ч. Първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, с която предявеният от Е. У. срещу Н. Д. иск по чл. 30, ал. 1 ЗН е уважен, като е намалено завещателното разпореждане със сумата 8603, 57 лв. и е възстановена запазената й част от наследството в размер на 8603, 57/52340 ид.ч. Във връзка с иска по чл. 34 ЗС е прието, че след като предявеният от ищцата Д. У. конститутивен иск по чл. 30, ал. 1 ЗН се явява основателен, тя също следва да участва в делбата на недвижимия имот. Прието е, че двете ищци и ответникът са собственици на имота при следните квоти: 34773,57/52340 идеални части за Е. У. (26170/52340 придобити на основание договор за покупко-продажба и прекратена с развод СИО и 8603, 57/52340 ид.ч. – възстановена запазена част), 8603.57/52340 идеални части за Д. У. и 8962.87/52340 идеални части за Н. Д.. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК и в касационната жалба се поддържа наличие на основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси: 1/. дали наследник с право на запазена част, но неприел наследството по опис, който упражнява правото си на възстановяването й по реда на чл. 30 от ЗН срещу лице, непризовано към наследяване, може да обоснове наличие на материалноправната предпоставка по чл. 30, ал.2 от ЗН само като се позове на разпоредбата на чл. 62 ЗН и заяви пред съда, че ще се ползва от приемането по опис, направено от друг наследник – в срока по чл. 61, ал. 1 ЗН и по предвидените в чл. 49, ал. 1 ЗН ред; дали преценката за наличие на предпоставката по чл. 30, ал. 2 ЗН се преценява поотделно за всеки един от призованите към наследяване; 2/. обхватът на понятието “ползи” по смисъла на чл. 62 ЗН включва ли и материалноправната предпоставка по чл. 30, ал.2 ЗН по отношение на неприелия наследството по опис; 3/. възможно ли е материалноправната предпоставка по чл. 30, ал.2 ЗН да възникне за неприелия наследството призован към наследяване само чрез позоваване на чл. 62 от ЗН. Твърди се, че въпросите са разрешени в противоречие с практиката на ВКС - Тълкувателно решение № 3 от 19.12.2013 г. по тълк.д.№ 3/2013 г. на ВКС, ОСГК, решение № 342 от 12.07.2010 г. по гр.д. № 397/2010 г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 12 от 21.02.2014 г. по гр.д.№ 594/2012 г. на ВКС, ІІ г.о., определение № 205 от 14.05.2021 г. по гр.д.№ 1705/2020 г. на ВКС, І г.о. Налице е основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по първия въпрос. Този въпрос е обусловил решаващите изводи на въззивния съд, от значение е за изхода на делото и отговаря на изискванията за обща предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК съгласно разясненията, дадени с ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1. Същият е решен в противоречие с практиката на ВКС – с част от цитираната от касатора и със служебно известна на настоящия състав. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,