Определение № 9412 от 01.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8734/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 – чл. 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частната жалба на ЕТ „КЕРИАН-К. ДИМОВА“, ЕИК 121236987, със седалище и адрес на управление: гр. София, [жк], [адрес], чрез адв. Държиков, против Определение №21140/27.05.2026 г. на Административен съд – София-град (АССГ) по административно дело №6210/2026 г., с което на основание чл. 159, т. 5 АПК е оставена без разглеждане жалбата на търговеца против мълчалив отказ на директора на Дирекция „Общински приходи“ при Столична община (СО) по искане от 02.08.2024 г. за отписване на погасени по давност публични общински вземания, както и е оставено без разглеждане искането му за спиране на изпълнително дело №20238510402433 по описа на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) М. П., и е прекратено производството по делото. С доводи за неправилност на определението частният жалбоподател претендира неговата отмяна и връщане на делото на АССГ за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частната жалба – директорът на Дирекция „Общински приходи“ при СО - не изразява становище в срока по чл. 232 АПК. Върховният административен съд в състав на първо отделение, след като прецени доказателствата по делото и изложените съображения в частната жалба, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора, с който е сезиран: Частната жалба е допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл. 230 АПК против определение, което подлежи на оспорване съгласно чл. 229, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 160, ал. 1 АПК, а разгледана по същество, неоснователна. Оспореното определение на АССГ за оставяне без разглеждане на жалбата на ЕТ против мълчаливия отказ е мотивирано с подаването на й след срока по чл. 149, ал. 2 АПК, а именно на 15.05.2026 г., както и с липсата на мълчалив отказ, тъй като е налице изричен такъв – писмо с изх. №ДД23-РК-66-89/08.08.2024 г. на началника на отдел „Общински приходи“ – Надежда, невръчено на адресата. Според съда недопустимостта на производството по жалбата обуславя недопустимост и на искането за налагане на обезпечителна мярка спиране на изпълнението по изпълнителното дело на основание чл. 389 ГПК. Определението е правилно като краен резултат. Установените от съда факти са следните: С искане с вх. №ДНД23-ВК66-89/01.08.2024 г. до директора на Дирекция „Общински приходи“ – СО К. К., осъществяваща търговска дейност като ЕТ „КЕРИАН-К. ДИМОВА“, е поискала да бъдат погасени по давност описаните задължения на търговеца за местни данъци и такси за периода от 2014 г. до 2018 г. и да се издаде удостоверение за липса на задължения. По това искане е постановен отказ с изх. №ДНД23-ВК66-89/3/08.08.2024 г. от началник отдел „Общински приходи“ – Надежда, който не е връчен на адресата. Със Заповед №СОА20-РД-09-1362/14.02.2020 г. на кмета на СО началниците на отдели „Общински приходи“ са определени на основание чл. 4, ал. 4 ЗМДТ за органи по приходите с правомощията да осъществяват производствата по чл. 4, ал. 1 ЗМДТ за установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци и такси. Образувано е изпълнително дело с №20238510402433 по описа на ЧСИ М. П. (призовка за доброволно изпълнение изх. №41776/11.07.2024 г. (л. 8), призовка за принудително изпълнение с изх. №31766/01.04.2026 г. (л. 11). При така установените факти, по които не е налице спор между страните, правилен е изводът на АССГ, че не е налице мълчалив отказ на директора на Дирекция „Общински приходи“ при СО да отпише като погасени по давност изброените в искането на ЕТ задължения за местни данъци и такси за периода от 2014 г. до 2018 г., тъй като директорът на Дирекция „Общински приходи“ при СО не е материално компетентен да се произнесе по искането с вх. №ДНД23-ВК66-89/01.08.2024 г. Местните данъци и такси са публични общински вземания (чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 3ДОПК). Тези вземания съгласно чл. 173, ал. 1 ДОПК се отписват, когато са погасени по давност. Чл. 173 се намира в дял четвърти ДОПК „Събиране на публичните вземания“, глава дванадесета „Общи положения“. В чл. 4, ал. 2, изр. второ ЗМДТ е регламентирано, че принудителното събиране на публични общински вземания се извършва от публични изпълнителни по реда на ДОПК или от съдебни изпълнители по реда на ГПК. В случая органите в общинската приходна администрация са преценили, че редът, по който следва да бъде извършено принудителното събиране на задълженията на ЕТ за местни данъци и такси, е този по ГПК – от ЧСИ. Съдебният изпълнител, който извършва принудително изпълнение по реда на ГПК, няма правомощие да се произнася по възражение за давност. Той може да прекрати изпълнителното производство на някое от основанията по чл. 433, ал.1 ГПК. Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 7 съдебният изпълнител може да прекрати изпълнителното производство и когато бъде представено влязло в сила съдебно решение, с което искът по чл. 439 ГПК е уважен, т. е. уважен е отрицателен установителен иск, който установява, че не са налице материалноправните предпоставки за законност на изпълнителния процес - налице е погасяване на задължението. Тъй като няма правомощие да се произнася по възражение за давност, а и не е орган в структурата на общинската администрация, той не би могъл и да отпише погасеното по давност публично общинско задължение на основание чл. 173, ал. 1 ДОПК във вр. с чл. 4, ал. 1 ЗМДТ (виж също така и Решение №1763/10.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1878/2016 г.). Законодателят не е регламентирал изрично кой е компетентният орган да се произнесе по искане за отписване на публични задължения в хипотезата, когато принудителното изпълнение е започнало, но то не е по реда на ДОПК, а по реда на ГПК. Ако принудителното събиране е по реда на ДОПК и се извършва от определени от кмета на общината общински служители, които изпълняват функциите на публичен изпълнител съгласно чл. 4, ал. 1 и ал. 3, във вр. с чл. 9б ЗМДТ, и длъжникът направи възражение за изтекла погасителна давност, общинският служител - публичен изпълнител, на основание чл. 225, ал. 1, т. 7, във вр. с чл. 171, ал. 1 и ал. 2 ДОПК, е длъжен да се произнесе по направено възражение за изтекла давност и съответно да прекрати изпълнителното производство. Публичният изпълнител, определен на основание чл. 4, ал. 4 ЗМДТ, е в структурата на общинската администрация и той може да се произнесе и по искане за отписване на задължението по чл. 173, ал. 1 и ал. 2 ДОПК. Неговият отказ да уважи възражението за изтекла давност и за отписване на задължението, с оглед на чл. 266, ал. 1 ДОПК ще подлежи на оспорване пред ръководителя на звеното за местни приходи и съответно пред съда съгласно чл. 268, ал. 1 ДОПК. В случая обаче принудителното изпълнение се осъществява не е по реда на ДОПК, а по реда на ГПК. Налице е съдебна практика, според която компетентен да се произнесе по искането на ЕТ, което по съществото си е възражението за изтекла погасителна давност, направено след връчване на призовката за доброволно изпълнение от ЧСИ, е органът, който ръководи съответното производство. Принудителното изпълнение е възложено на ЧСИ и производството протича по реда на ГПК, като средствата за защита на длъжника са по реда на ГПК. В чл. 439, ал. 1 ГПК е предвидена възможността за подаване на отрицателен установителен иск, чрез който да се оспори вземането на взискателя. Мълчаливият отказ представлява бездействие на компетентния административен орган да се произнесе в случаите, когато има задължение да се произнесе по направено пред него искане. В настоящия случай директорът на Дирекция "Общински приходи" при СО няма задължение да се произнесе по направено от ЕТ искане и непроизнасянето му не може да се приравни на мълчалив отказ – индивидуален административен акт по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност. Както е посочено в Определение № 5250/04.05.2016 г. по адм. д. №2453/2016 г. на седмо отделение на Върховния административен съд, с което е дадено разрешение по сходен казус, безспорно законодателното разрешение в чл. 4, ал. 2 ЗМДТ поставя по преценка на взискателя длъжника на публичното задължение в различно правно положение, доколкото в единия случай той разполага с правни средства за защита по ДОПК, които му позволяват да поиска отписване на публичните задължения като погасени по давност в производството по принудителното им събиране от публичния изпълнител, а в другия - по реда на ГПК - с правни средства, които му позволяват единствено да установи по исков ред погасяването им по давност. Това законодателно разрешение не обуславя компетентност на директора на Дирекция "Общински приходи" при СО да се произнесе по подаденото от ЕТ искане (виж също така и Определение №13179/30.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12724/2018 г., Определение №13343/01.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12952/2018 г., Решение №16800/10.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7657/2019 г., Определение №6743/07.07.2022 г. на ВАС по адм. д. № 5719/2022 г., Определение №7206/28.06.2023 г. на ВАС по адм. д. №5881/2023 г.). Ако се приеме, че и в хипотезата на започнало принудителното изпълнение по реда на ГПК, с оглед установената в чл. 7, ал. 1 ДОПК във вр. с чл. 4, ал. 3 ЗМДТ компетентност, органът, който дължи произнасяне по искане по чл. 173, ал. 1 ДОПК, е орган по приходите в общината, определен със заповед на кмета на общината съгласно чл. 4, ал. 4 ЗМДТ (Решение № 1763/10.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1878/2016 г., Решение №1083/01.02.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2733/2022 г.), то отново директорът на Дирекция "Общински приходи" не е материално компетентният орган, тъй като според чл. 4, ал. 5 ЗМДТ той упражнява правомощията на териториален директор на Националната агенция за приходите. Според цитираните съдебни решения отказът на органа по приходите при съответната община да отпише погасените по давност задължения подлежи на обжалване по административен ред пред ръководителя на звеното за местни приходи, защото се приема, че по искането по чл. 173, ал. 1 ДОПК компетентният приходен орган дължи произнасяне чрез издаване на документ за отписване на вземане – по реда на чл. 88, ал. 1 ДОПК, от значение за погасяване на права и задължения, и отказът, в. т. мълчаливият отказ, се обжалва по реда на чл. 92 ДОПК (Определение №9685/30.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16043/2010 г.). При прилагане на посочената правна уредба след отписване на вземанията взискателят би могъл да поиска прекратяване на изпълнителното производство (чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК). Тъй като в този случай уваженото искане за отписване на погасените по давност вземания само по себе си не е основание за прекратяване на изпълнителното производство, доколкото не е сред изрично регламентираните в чл. 433, ал. 1 ГПК, настоящият касационен състав поддържа становището, че при възложено принудителното изпълнение на ЧСИ по реда на ГПК, средствата за защита на длъжника са по реда на ГПК. По така изложените съображения съдебният състав намира, че оспорването от ЕТ на мълчалив отказ на директора на Дирекция „Общински приходи“ по искането му с вх. №ДНД23-ВК66-89/01.08.2024 г. за отписване на погасени по давност публични общински вземания е недопустимо поради липсата на мълчалив отказ. В случая не е налице годен за оспорване мълчалив отказ, т.е. липсва надлежен предмет на съдебния контрол за законосъобразност и оспорването е недопустимо на основание чл. 159, т. 1 АПК. При недопустимо съдебно производство правилно АССГ приема, че е недопустимо и искането за ЕТ за спиране на изпълнителното производство на основание чл. 432, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 397, ал. 1, т. 3 ГПК. Неоснователен е доводът на частния жалбоподател, че съдът дължи произнасяне по валидността на мълчаливия отказ. Когато е налице мълчалив отказ, т. е. отказ от компетентния орган, тогава той може да бъде обжалван с твърдения за незаконосъобразност. Мълчаливият отказ не може да бъде нищожен, защото той не представлява акт по същността си, а по силата на фикция, респ. съдържанието му – отказ или съгласие - е такова по силата на презумпция. Законодателят презюмира процесуална законосъобразност на мълчаливият отказ. Ако административният орган не е компетентен да се произнесе, то липсва мълчалив отказ, а ако е компетентен, то преценката е за законосъобразност, а не за нищожност на отказа. Тъй като по аргумент на чл. 156, ал. 2 във вр. с чл. 144, ал. 1 ДОПК, приложим съгласно чл. 4, ал. 1 ЗМДТ, абсолютна процесуална предпоставка за съдебното оспорване на актовете на служителите от общинската администрация, които имат правомощията на органи по приходите, ако е налице мълчалив отказ от компетентния орган, той следва да се оспори първо по административен ред и след това по съдебен с доводи за неговата незаконосъобразност, но не и с доводи за неговата нищожност. В случая преди подаването на жалбата против мълчаливия отказ на директора на Дирекция „Общински приходи“ е налице постановен изричен отказ по искането на ЕТ „КЕРИАН-К. ДИМОВА“ за отписване на негови погасени по давност задължения за местни данъци и такси за периода от 2014 г. до 2018 г., а именно отказ с изх. №ДНД23-ВК66-89/3/08.08.2024 г. от началник отдел „Общински приходи“ – Надежда, който не е връчен на адресата. По арг. на чл. 58, ал. 3 АПК и т. 8 от ПВС № 4/1976 г. подадена жалба срещу мълчаливия отказ следва да се приеме като жалба и срещу изричния такъв и същата да се изпрати на компетентния да я разгледа административен орган. С оглед изложените по-горе мотиви и тъй като ЕТ е поискал отписване на задълженията и издаване на удостоверение за липсата на такива, компетентен да се произнесе по нея е директорът на Дирекция „Общински приходи“ по реда на чл. 92, ал. 1 ДОПК. По така изложените съображения определението на АССГ следва да бъде оставено в сила, а жалбата на ЕТ като жалба срещу изричния отказ, обективиран в писмо с изх. №ДД23-РК-66-89/08.08.2024 г., следва да се изпрати по компетентност на директорът на Дирекция „Общински приходи“ при СО.