Определение № 803 от 16.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6457/2013 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба надимитър Р. Б. срещу решение №1066 от 13.06.2013г по гр.дело № 3465/2012г. на Пловдивски окръжен съд, с което е оставил в сила решение №3254 от 13.08.2012г на ПРС ХІІ състав Макар с други съображения, по същество е отхвърлен изцяло иск за обезщетение на неимуществени вреди по чл. 45 и чл. 49 от ЗЗД срещу ответната болница ,задето при операция от жлъчка през 2004г в тялото му е останал неотстранен компрес „М.”. Съдът решаващо е приел за установено ,че компресът е бил забравен при предходна операция от „илеус”, претърпяна от ищеца двадесет години преди процесната. В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се посочват множество процесуални въпроси ,разрешение в противоречие с практиката на ВКС, основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК: задължен ли е съда да мотивира защо приема или не дадено експертно заключение ,при няколко противоречиви експертизи по еднакви задачи и доказателствен материал. Според защитата въззивният съд е игнорирал катероричния отговор на първоначалните единична и тройна медицински експертизи по решаващ за изхода на делото въпрос, при коя от двете претърпяни от ищеца хирургически операции в тялото му е останал забравен марлен компрес, в противоречие с реш. №236 от 2011г по гр.д № 644/210 І г.о, реш.324/2011 гр.д № 379/2009 І г.о; задължен ли е съда да обсъди всички доказателства във взаимната им връзка, експертните заключение във връзка с останалите доказателства ,вкл. експертизи, които са по различни въпроси ,върху отделни части от доказателствения материал, съгласно чл. 202 ГПК В. съд не е обсъдил във връзка с останалите доказателства, макар да е възприел заключението на една от експертизите, тъй като тя била само върху част от доказателствения материал - противоречие с решения №381 от 2012 гр.д №756/2010 Іг.о, реш.324/2011 гр.д № 379/2009 І г.о ,реш. №291 от 2011 по гр.д №376/2010 І г.о, реш. № 250 от 2012г гр.д №1504/20111 ІІІ г.о, реш.№65 от 2010 д.№4216/2008 ІV г.о. Поставя се въпрос следвало ли е да се обсъди заинтересованост на свидетел, лекар- хирург от ответната болница ,след като съда обосновава с неговите показания изводите си и могат ли да се примат те за достоверни без да има мотиви, ако противоречат на писмени доказателства (оперативен протокол ,в който не е документирано наличие на сраствания ,блокиращи дясното субфренично пространство,както свидетелят твърди да е видял ) Противоречието е с решения № 700 от 2010 гр.д № 91 /2010 гІV г.о реш.№65 от 2010 д.№4216/2008 ІV г.о., решение №381 от 2012 гр.д №756/2010 Іг.о. Поставя се въпрос за доказването на причинно следствена връзка между процесната операция и намереният по- късно забравен марлен компрес(М.) ,когато вещите лица ,чиито краен извод при коя от двете операции е забравен компреса, боравят с вероятности. Въпросът е обоснован с разликата между отговори, дадени от вещи лица по медицински и немедицински въпроси при изключването на определени вероятности и обяснението на определени възможности - теоретично или конкретно. Противоречието е с решение № 508 от 2010г по гр.д № 1411/2009 ІІІ г.о. Чрез въпрос се изразява и теза за процесуално нарушение на чл. 236 ГПК, в решението липсва връзка между доказателство и извод ,не става ясно кое е обосновало решението. Като материалноправен е формулиран въпроса носи ли ответната болница отговорност единствено за поставянето, или и за неотстраняването на забравен при предходна операция компрес, бездействия могат ли да доведат до увреждане и да обусловят отговорността. Експертите по делото се изтъкнали единодушно ,че ревизията е била задължителна ,т.е хирурзите са били задължени да инспектират при процесната операция мястото (дясно субфренично пространство, жлъчните пътища ) за колекции от естеството на намереното, въпреки че „някои сраствания биха могли да затруднят ревизията”. Сочи се противоречие с решение № 565 от 19.06.2009г по гр.д № 94/1998г ІІІ г.о и по- старата практика, поддържа се и основание по чл. 280 ал.1 т.2, по постановените въпроси. Ответникът МБАЛ „Св. П.” възлазява в отговор ,че изложението не отговаря на инискванията за обосновано изтъкване на основания по чл. 280 ал.1 т.1-3 ГПК. Посочените решения от практиката на ВКС не са по идентични случаи и нямат отношение към разрешените по настоящето дело въпроси в тяхната конкретност .Липсва точна и ясна формулировка на поставените от касатора правни въпроси ,преформулират се процесуални оплаквания или такива по възприемане на фактическата обстановка. .Отговорът на въпросите е еднозначен ,няма основание да им се дава пак отговор, само защото касаторът не е съгласен с изводите на съда .Съдът е аргументирал защо дава вяра на показанията на свидетеля, липсва и противоречие на показанията му с останалия доказателствен материал. Решението на съда не би могло да почива на неустановени вероятности. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че са налице основание за допускане на касационно обжалване по критерия на чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК, предвид цитираната от защитата съдебна практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, по свързано поставените процесуалноправни въпроси, задължен ли е съда да обсъди всички доказателства във взаимната им връзка, по отношение на експертните заключения да посочи дали ги приема или не, като ги обсъди във връзка с останалите доказателства съгласно чл. 202 ГПК (втори по ред на изложението въпрос), вкл. като ги съпостави с експертизи, които са поставени по отделен медицински въпрос, върху отделни части от доказателствения материал. За случаи на претендирани неимуществени вреди при лекарска грешка, Върховен касационен съд приема довода на касатора, че спецификата на подлежащите на установяване факти и връзки между факти поставя като решаващ и същевременно разрешен в противоречи с практика на ВКС и въпроса за необходимостта съдът да формира и изрази в мотивите си преценка за възможната заинтересованост на свидетел (трети въпрос ), който е бил лекар в ответната болница към момента на процесната хирургическа операция и лекуващ лекар на пациента, особено когато предвид показанията му, както в случая, съдът решаващо отрича или потвърждава експертно изследвани по делото вероятности като косвени доказателства, когато предвид показанията му съдът прави извод, различен от даден в отговор на поставена задача на вещи лица медицински извод при изясняване на липсващо или отразено съдържание на съставения оперативен протокол и причината за това, когато съдът възприема тези показания за „единствено пряко доказателство на очевидец” и затова косвените доказателства съвкупно не могат да го опровергаят и особено след като в мотивите на съда по-нататък, възприетият от свидетеля - лекар при ответната болница факт е обсъден като индиция (стр. девета, изр. последно от мотивите на ПОС ), т.е факт относно състояние, констатирано като съществувало при оперативна намеса, от който се прави извод за релевантния факт, както е при косвените, а не при преките доказателства.При така обективираната решаваща дейност, въззивният съд е дал основание да се изтъкнат предпоставките на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК и по четвъртия формулиран в изложението въпрос, в неговия правен (а не само доказателствен)аспект, т.е в противоречие с указанията по решение № 508/2010г по гр.д №1411/2009ІІІг.о ВКС за разграничаване на медицински от немедицински критерии при връзките между фактите, когато се обсъждат доказателства с оглед изключване на някоя от вероятностите. По въпроса за излагането на убедителни, свързани логични и непротиворечиви мотиви, настоящият съд не възприема доводите за допускане на касационно обжалване по него, на посоченото основание и както е формулиран, но решаващо важен е процесуалният въпрос за задължението на съда в случай на даден от вещи лица конкретен отговор по множество поставени задачи, но при противоречив краен извод на експертите по приети общо три, две от които разширени тройни медицински експертизи, каква активност се изисква от страна на съда при изграждане на решаващ извод за връзката между фактите, който въпрос се съдържа и в свързано формулираните въпроси на касатора, по които касационно обжалване следва да се допусне .Не обосновава допускане до касационно обжалване и самостоятелно поставеният материалноправен въпрос, последен по ред в изложението По него въззивният съд не се е произнасял решаващо, не е обсъждал и изследвал материални предпоставки за отговорността при фактите, предпоставени във въпроса. Предвид гореизложеното ,Върховен касационен съд допуска до касационна проверка решението на Пловдивски апелативен съд на основание чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК,като