Определение № 581 от 05.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1501/2020 г.

Производство по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ, комисията) срещу решение № 254/24.10.2019 г., постановено по възз. гр. дело № 208/2019 г. на Великотърновския апелативен съд (ВтАС). Въззивното решение се обжалва в частта, с която, като е потвърдено първоинстанционното решение № 55/11.02.2019 г. по гр. дело № 479/2017 г. на Плевенския окръжен съд, са отхвърлени, предявените от комисията-жалбоподател искове, както следва: иск срещу Б. Д. Б. за отнемане от същия на основание чл. 67, пр. 2, във вр. с чл. 63, ал. 2, т. 1 и с чл. 62 от ЗОПДНПИ (отм.), на 1/2 идеална част от поземлен имот, находящ се в [населено място], [улица], съставляващ поземлен имот с идентификатор...., заедно с 1/2 идеална част от построената в него жилищна сграда с идентификатор ...., без сградите от допълващото застрояване, с пазарна стойност на имота към 19.06.2017 г. – 17 730 лв.; иск срещу И. Я. Я. за отнемане от същия на основание чл. 64, т. 2, във вр. с чл. 67, с чл. 63, ал. 2, т. 1 и с чл. 62 от ЗОПДНПИ (отм.), на урегулиран поземлен имот (УПИ) ..., находящ се в кв. 26, [населено място], общ. П., [улица], без построената в него жилищна сграда, с пазарна стойност на имота към 19.06.2017 г. – 3 600 лв.; иск срещу И. Я. и П. П. Т. за обявяване на основание чл. 64, т. 2, във вр. с чл. 67, с чл. 63, ал. 2, т. 2 и с чл. 62 от ЗОПДНПИ (отм.), за недействителна по отношение на държавата на сделката, с която Я. е прехвърлил на Т. собствеността върху последния недвижим имот, обективирана в нотариален акт за покупко-продажба №.... г., том ..., рег. №..., дело № ... г. на нотариус С. П.; и иск срещу П. Т. и С. Х. К. за обявяване на основание чл. 64, т. 2, във вр. с чл. 67, с чл. 63, ал. 2, т. 2 и с чл. 62 от ЗОПДНПИ (отм.), за недействителна по отношение на държавата на сделката, с която Т. е прехвърлил на К. собствеността върху последния недвижим имот, обективирана в нотариален акт за покупко-продажба № ...., том.., рег. № .., дело № ... г. на същия нотариус. Касационната жалба на ищеца КПКОНПИ е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. В жалбата се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваната част от решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на комисията-касатор, като общи основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, са формулирани следните правни въпроси: 1) в производствата по реда на ЗОПДНПИ (отм.) дължи ли се от страна на съда произнасяне по всички направени в петитума и допуснати до разглеждане искания; 2) неправилно посочената правна квалификация в петитума води ли до освобождаване на решаващия състав от задължението да обсъди събраните доказателства и да се произнесе по тях; 3) неточно формулираното правно основание за отнемане на имущество по ЗОПДНПИ (отм.) означава ли, че правото на иск не е надлежно упражнено и какви са правните последици от това; 4) задължен ли е съдът с доклада си по чл. 146 от ГПК да укаже на страните за недостатъци в исковата молба, водещи до отпадане необходимостта от произнасяне по отделни искания, респ. – обсъждане на доказателства, и задължен ли е съдът да посочи последиците от неотстраняването на недостатъка в иска, включително на надлежно упражнено право на иск; 5) неуказването на страните с доклада по чл. 146 за недостатъци в исковата молба, включително, че правото на иск не е надлежно упражнено, освобождава ли съда от обсъждане на доказателствата и произнасяне по докладваните искове, за които с решението си постановява, че искът не е упражнен по надлежния ред; 6) допустим ли е касационен контрол при спорове относно, дали правото на иск е надлежно упражнено; 7) отчуждаването на имот, като уравнителна престация на признато финансово задължение от страна на праводателя в производствата по реда на ЗОПДНПИ (отм.), обосновава ли извод за трансформация на парите в недвижимо имущество; 8) в производствата по реда на ЗОПДНПИ (отм.) наличието на реализиран договор за строителство с инвеститор трето лице, различно от собственика на земята, обосновава ли извод за суперфиция в полза на това трето лице, в случаите когато собственикът на земята не се противопоставя на изграждането, ползването, непрекъснатото, явно и необезпокоявано влаеене на имота за срок, превишаващ придобивната и/или погасителната давност от страна на третото лице; 9) обективният елемент на владеенето (фактическата власт) от страна на трети лица в производствата по реда на ЗОПДНПИ (отм.) обосновават ли възможност за тях, в резултат на волево изявление, да легитимират придобиването на вещни права върху обекти, върху които упражняват фактическа власт след изтичането на законоопределения срок съобразно елементите на фактическия състав на придобивното основание по чл. 79 от ЗС; и 10) упражняването на фактическа власт върху имот, предмет на отнемане по реда на ЗОПДНПИ (отм.), за срок съобразно елементите на фактическия състав на придобивното основание, обосновават ли възможност за неговото отнемане по реда на ЗОПДНПИ (отм.). В изложението се поддържа, че тези въпроси били от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, т.е. – навежда се допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК (касаторът погрешно сочи т. 1 от същата разпоредба). В тази връзка се твърди, че доколкото производството по ЗОПДНПИ (отм.) е специфично, липсвала съдебна практика по тези въпроси, както и че не можело да се даде еднозначно становище, дали наличната съдебна практика по чл. 79 от ЗС е приложима в производствата за гражданска конфискация. Ответниците по отхвърлените искове и по касационната жалба Б. Д. Б. и И. Я. Я. в отговорите на жалбата излагат доводи и съображения, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата. Останалите двама ответници по касация П. П. Т. и С. Х. К. не са подали отговори на касационната жалба. За да отхвърли посочените по-горе искове, предявени от касатора, въззивният съд е приел следното в мотивите към обжалваната част от решението си: На първо място съдът е изложил принципните съображения, че по реда на ЗОПДНПИ (отм.) на отнемане подлежи имущество, което е незаконно придобито, т.е. – за придобиването на което не е установен законен източник; на отнемане подлежи налично имущество, като имущество, което е напуснало патримониума на проверяваното лице не може да бъде отнето от него; ако имуществото се намира у свързани лица, то се отнема от тях; ако е отчуждено в полза на трети лица, на отнемане подлежи равностойността на отчужденото имущество, когато отчуждаването е противопоставимо на държавата; ако отчуждаването не е противопоставимо на държавата, имуществото се отнема от „приобретателя“. По отношение на първия процесен имот, находящ се в [населено място], чието отнемане касаторът претендира от ответника – проверяваното лице Б. Б., въззивният съд е установил, че последният го е придобил чрез дарение от трето лице Л. Н., който не е страна по делото, като предвид това безвъзмездно придобивно основание съдът е приел, че не е налице основното изискване за отнемането на имота – обосновано предположение, че за придобиването му не е установен законен източник на доходи. На следващо място апелативният съд е приел, че за да се установи придобиване на имущество от трето лице за сметка на проверяваното лице, с цел да се избегне неговото отнемане, да се прикрие произходът му или действителните права върху него – хипотезите по чл. 67 от ЗОПДНПИ (отм.), каквито са твърденията в мотивираното искане (исковата молба) на Комисията, следва да се атакува и сделката, с която се твърди, че имотът е придобит от това трето лице. В случая, след като се поддържа от ищеца, че дарителят Л. Н. е имал качеството на „сламен човек“, е следвало срещу него и ответнака Б. да се предяви иск за обявяването на сделката за нищожна, привидна, и за разкриване на персоналната симулация, респ. – за установяване, че придобитото от третото лице имущество е придобито за сметка на проверяваното лице, а такова искане Комисията не е направила по делото. За да се установи, че имотът е придобит на различно основание от посоченото в нотариалния акт, т.е – че дарението прикрива покупко-продажба, следвало е по реда на чл. 75 от ЗОПДНП (отм.) Комисията да предяви иск за разкриване и на тази симулация, респ. – че имотът е придобит възмездно, но и това не е направено с мотивираното искане на Комисията. При тези констатации въззивната инстанция е споделила извода на първоинстанционния съд, че при липсата на такива предявени искове е безпредметно да се обсъждат показанията на разпитания като свидетел по делото Л. Н.. В тази връзка апелативният съд е изтъкнал и че Комисията дори не е посочила доказателства в подкрепа на твърденията си, че сградите от допълващото застрояване в този процесен имот били изградени от Беркови след придобиването на имота. Изложени са и съображения, че съдът не може да предявява вместо страната надлежните искове или да ѝ указва какъв иск да предяви и кои ответници да посочи по него, като в случая става въпрос за непредявена претенция от страна на Комисията и последиците от този пропуск са за сметка на самата страна. По тези съображения въззивният съд е намерил за неоснователни оплакванията във въззивната жалба на ищеца досежно отхвърлянето на мотивираното искане за този недвижим имот, както и доводите, че правилната правна квалификация на нормата, по която може да се реазлизира исковата претенция на Комисията, е функция на съда. По отношение на другия процесен имот, находящ се в [населено място], чието отнемане касаторът претендира от ответника И. Я., въззивният съд е установил, че този имот никога не е бил собственост на проверяваното лице – ответника Б. Б. и/или на съпругата на последния – ответницата Р. Б., а е бил закупен от ответника Я. (който е бил във фактическо съжителство с дъщерята на Б. – Ю. Б.) с договор за продажба на общински недвижим имот след провеждане на търг, за сумата 3 000 лв. Впоследствие ответникът Я. е продал имота на ответника П. Т., а последният от своя страна го е продал на ответника С. К.. При подробно обсъждане на събраните по делото доказателства, апелативният съд е намерил за недоказани твърденията на ищцовата комисия, че ответникът Я. не е имал средства за закупуването на имота, както и че средствата на приблизителна стойност 112 000 лв., вложени за изграждане на масивна жилищна сграда в този имот, били платени от ответника Б.. В тази връзка въззивният съд е изтъкнал, че по делото няма дори твърдения, а и доказателства, ответникът Б. да е предоставил пари на ответника Я., за да участва от негово име на търга и да закупи празния парцел за жилищно строителство. Същевременно, също въз основа подробно обсъждане на събраните по делото доказателства, въззивната инстанция е приела за установено, че жилищната сграда е била построена със средства на собственика на имота – ответника Я.. С оглед на това апелативният съд е споделил изводите на първата инстанция, че сумата за закупуването на дворното място и разходите за построяването на жилищната сграда не следва да се включват в разходите на семейството на ответниците Б., както и че построената сграда по приращение е станала собственост на собственика на имота – ответника Я.. Предвид гореизложеното, въззивният съд е достигнал и до крайните си изводи, че продажбените сделки, с които ответникът Я. е прехвърлил този процесен имот на ответника Т., а той от своя страна – на ответника К., не са недействителни на соченото от Комисията основание чл. 64, т. 2, във вр. с чл. 67, с чл. 63, ал. 2, т. 2 и с чл. 62 от ЗОПДНПИ (отм.); както и че ответникът Я., който също е осъществявал престъпна дейност и е генерирал доходи от такава, е имал мотив да прехвърли имота на трето лице с цел да осуети конфискацията му, но тъй като Я. не е проверяваното лице и по делото не установено да е придобил имота за сметка на последното (ответника Б.), искът за отнемане и на този процесен имот – от ответника Я., е неоснователен. Настоящият състав на IV-то гражданско отделение на ВКС намира, че няма основания за допускане на касационното обжалване на атакуваната от комисията-ищец, отхвърлителна част от въззивното решение. В съдебната практика никога не е имало съмнение, че и в производствата по реда на ЗОПДНПИ (отм.) съдът дължи произнасяне по всички направени в петитума на исковата молба и допуснати до разглеждане искове, предявени от ищеца. Когато съдът пропусне да се произнесе по някой от исковете е налице непълно съдебно решение, който порок се отстранява чрез производство по чл. 250 от ГПК за допълване на решението, а не по реда на обжалването (въззивно или касационно). В случая, с обжалваната отхвърлителна част на въззивното решение (а също и с необжалваната такава, с която е постановено отнемане на имущество), потвърждавайки изцяло първоинстанционното решение, апелативният съд се е произнесъл по всички искове, наведени с петитума на мотивираното искане (исковата молба) на комисията-ищец, като в мотивите към въззивното решение са изложени подробни съображения по всеки от предявените искове. С оглед изложеното, първият процесуалноправен въпрос, формулиран в изложението към касационната жалба, нито е от значение за изхода на правния спор по делото, нито е обуславящ правните изводи на въззивния съд за постановяването на обжалваната част от решението му, нито е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК; респ. – този въпрос не съставлява основание за допускане на касационното обжалване (в този смисъл са и т. 1 и т. 4 от тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС). Видно от цитираните по-горе мотиви към обжалваната част на въззивното решение, апелативният съд не е приемал и не е обсъждал нито неправилно посочена от страна на ищеца правна квалификация (правно основание) на предявените и отхвърлени по делото искове по ЗОПДНПИ (отм.), нито е приемал, че правото на иск е ненадлежно упражнено от страна на ищцовата комисия, нито е констатирал нередовности (недостатъци) на мотивираното искане (исковата молба). За такива нередовности, както и за неточна правна квалификация на отхвърлените искове, водеща до неправилно приложение на императивни материалноправни норми, за което съдът следва да следи служебно, няма и обективни данни по делото да са налице. Поради това, следващите четири процесуалноправни въпроса в изложението на касатора, свързани с правомощията на първата и въззивната инстанция при неправилна правна квалификация (правно основание) на иска, при нередовности на исковата молба и при ненадлежно упражняване на правото на иск, също не са от значение за изхода на правния спор по делото, нито са обуславящи правните изводи на въззивния съд за постановяването на обжалваната част от решението му, респ. – и тези правни въпроси не съставляват в случая основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване; не е налице и никоя от хипотезите на чл. 280, ал. 2 от ГПК за служебно допускане на касационното обжалване от настоящата инстанция. С оглед на това, и шестият процесуалноправен въпрос, посветен на правомощията на касационната инстанция при спор, респ. – и при дължимата служебна проверка за надлежното упражняване на правото на иск, не съставлява в случая основание за допускане на касационното обжалване; още повече, че този правен въпрос не би и могъл да бъде обсъждан от въззивния съд, а следователно – и не би могъл да бъде обуславящ правните му изводи в мотивите към обжалваното решение. Също видно от мотивите към обжалваната част от въззивното решение, апелативният съд не е установявал и не обсъждал по отношение на някой от двата процесни имота да е налице отчуждаване „като уравнителна престация на признато финансово задължение от страна на праводателя“, каквато е постановката на седмия правен въпрос, респ. – не е обсъждал и сочената в същия въпрос трансформация на парични средства в недвижимо имущество. По никакъв начин в мотивите към въззивното решение не са обсъждани и последните три материалноправни въпроса, свързани с приложението на придобивната давност (чл. 79 от ЗС). При това положение, и тези правни въпроси, формулирани в изложението на касатора, не съставляват основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване в случая. В заключение, касационното обжалване на атакуваната отхвърлителна част от въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не са налице наведените от касатора основания за това по чл. 280, ал. 1 от ГПК; не са налице и основания по чл. 280, ал. 2 от ГПК за служебно допускане на касационното обжалване. Предвид изхода на делото, на основание чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 2 от ЗАдв и с чл. 78, ал. 1 и чл. 81 от ГПК, ищцовата комисия-касатор дължи и следва да бъде осъдена да заплати на процесуалния пълномощник на ответника Б. Д. Б. – адв. Ж. В. Н., претендираното адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ и в касационното производство по делото, чийто размер съдът определя на сумата 1 600 лв., предвид цената на иска, предявен срещу този ответник, и предвид положения от процесуалния пълномощник труд при изготвянето на отговора на касационната жалба. Ответникът И. Я. Я. е защитаван и пред касационната инстанция от назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител – адв. Р. В. Х., който също е подал отговор на касационната жалба. На последния не е определено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция от въззивния съд, респ. – такова адвокатско възнаграждение не и внесено от ищцовата комисия-касатор съгласно чл. 47, ал. 6 от ГПК. При това положение адвокатското възнаграждение следва да бъде определено от настоящата инстанция и следва да бъде изплатено от бюджета на съда, а на основание чл. 77 от ГПК ищцовата комисия-касатор следва да бъде осъдена да го възстанови в полза на ВКС (в този смисъл и определение № 579/01.12.2017 г. по ч. гр. д. № 3029/2017 г. на IV-то гр. отд. на ВКС). Съдът определя размера на това адвокатско възнаграждение на сумата 1 200 лв., предвид цената на двата иска, предявени срещу ответника Я., като и предвид фактическата и правна сложност на делото по тези искове. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение