Определение № 1898 от 25.06.2026 г. на ВКС по т. д. № 908/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника, „Апогей - 2018“ ЕООД, срещу решение № 567 от 14.11.2025 г. по т. д. № 321/2025 г. по описа на Софийски апелативен съд, изменено в частта за разноските с определение № 100 от 11.02.2026 г., с което след отмяна на решение № 157 от 26.11.2024 г. по т. д. № 263/2022 г. по описа на Окръжен съд - Благоевград „Апогей - 2018“ ЕООД е осъден да заплати на „Ахелой проджект“ ООД сумата 31 400 лв. - неустойка за забава по договор от 24.11.2021 г. за изграждане на покривна соларна инсталация на обект: хотел Wave resort, [населено място], и са присъдени разноски по делото.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно предвид постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения, в нарушение на материалния закон и с оглед неговата необоснованост. Излага, че въззивният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до необоснования извод, че е налице забава в изпълнението на договора, за която отговаря той като изпълнител. Сочи, че страните изрично в чл. 9 от сключения между тях договор са уговорили, че сроковете за изпълнение на договора се удължават в случай на забава от страна на администрацията, което счита, че се установява по делото предвид доказаните действия от страна на „Електроразпределение юг“ ЕАД. Изтъква, че поведението на ищеца като възложител по договора също е довело до забавяне изпълнението на договора, тъй като не е предоставял на изпълнителя изискуемата информация, не е отговарял на телефонни обаждания, не е заплатил дължимата такса за присъединяване и е отказвал подписване на протоколи, които да удостоверят изпълнението. Подчертава, че работата е предадена веднага след осъщественото необходимо съдействие от възложителя, а констатираните недостатъци са отстранени в кратък срок, поради което възложителят - ищец няма право на претендираната неустойка за забавено изпълнение. По тези доводи моли въззивното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира присъждане на разноски по делото.

В изложението за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК моли да бъде допуснато касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси, които сочи като значими за предмета на делото:

1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, включително свидетелските показания на двете страни, като изложи конкретни мотиви защо кредитира едни и не кредитира други показания, или може да отхвърли показанията на свидетел само въз основа на общото съображение, че същите не са подкрепени от други доказателства?

2. Обхваща ли преклузията по чл. 370 ГПК във връзка с чл. 367, ал. 1 ГПК възраженията на ответника, основани на факти, които съдът е длъжен да съобрази служебно при преценка основателността на иска, включително възражението за неизправност на кредитора като елемент от фактическия състав на претенцията за неустойка?

3. Дължи ли изпълнителят по договор за изработка неустойка за забава, когато забавянето се дължи на обстоятелства, за които кредиторът е отговорен - отказ да заплати такси към трети лица, необходими за изпълнението на договора, и липса на съдействие за провеждане на административни процедури?

4. При договор за изработка, когато работата е предадена с недостатъци, констатирани в двустранно подписан приемо-предавателен протокол, но възложителят не е упражнил правата си по чл. 265, ал. 1 ЗЗД - не е поискал поправяне в определен срок, не е уведомил изпълнителя, че ще извърши поправката за негова сметка, и не е развалил договора - може ли да претендира неустойка за забава за периода след съставянето на протокола?

5. При тълкуване на договорна клауза, предвиждаща удължаване на сроковете при забава от страна на административен орган, следва ли понятието „административен орган“ да се тълкува съобразно действителната воля на страните по чл. 20 ЗЗД, така че да обхваща и лицензирани оператори на обществени услуги (като електроразпределителни дружества), изпълняващи публични функции при присъединяване към мрежата?

Поддържа, че решението е очевидно неправилно, с което обосновава искането си да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

С депозиран в срок писмен отговор ответникът по касация, „Ахелой проджект“ ООД, оспорва касационната жалба като неоснователна. Поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Излага доводи за правилност на обжалвания съдебен акт. Претендира присъждане на разноски по делото.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

На 24.11.2021 г. между „Ахелой проджект“ ООД, като възложител, и „Апогей 2018“ ЕООД, като изпълнител, е сключен договор за изграждане на покривна соларна инсталация на обект: хотел Wave resort, [населено място], с предмет проектиране, доставка на необходимите материали, изграждане и монтаж на покривна соларна инсталация с мощност 287 kWp по одобрен от възложителя проект с административен адрес: Уейв резорт, къмпинг зона Ахелой, 8271, Поморие; в чл. 3 от договора е предвидено, че получаването на виза за проектиране, проектирането, съгласуването на проектната документация, снабдяването с необходимите разрешения и становища, получаването на разрешение за строеж, осигуряването на материали, детайли, конструкции, както и всичко друго необходимо за монтажа е задължение на изпълнителя, като изпълнителят следва да съгласува вложените материали, тяхното качество и техническа спецификация с възложителя, а необходимата за монтажа механизация се осигурява от изпълнителя; с чл. 5 изпълнителят се задължава да започне изпълнението на договора незабавно след получаване на първото авансово плащане, като възложителят следва да осигури на изпълнителя или посочено от последния лице изрично пълномощно за представителство пред съответната институция и лица за извършване на действията по получаване на виза за проектиране, съгласуване на проектната документация с компетентните органи и получаване на разрешение за строеж в срок от три работни дни, считано от датата, на която изпълнителят представи на възложителя проект на необходимото му пълномощно; страните са договорили: че приключване на строително-монтажните работи е монтажът на компонентите, свързването на стринговете и свързване на окабеляването към инвертора; че проектната документация включва електропроекта, конструктивното становище и технически спецификации на компонентите по опис на производителя; че пускането на системата в експлоатация е свързването на кабела между инвертора и електромерното табло и сработване на компонентите, като закупуването на панели, инвертори и полагане на кабел, свързващ инвертор с електромерно табло също е предмет на този договор с уточнението, че изпълнителят не извършва свързването към електропреносната мрежа; че сроковете са, както следва: получаване на виза за проектиране – 20 дни; изготвяне на конструктивно становище – 5 дни, получаване на разрешение за присъединяване - 30 дни; получаване на становище от РИОСВ - 20 дни, изготвяне на инвестиционен проект по всички необходими части – 5 дни; съгласуване на проектите и получаване на разрешение за строеж – 30 дни, като определените срокове могат да бъдат продължени, в случай че е налице забава от страна на административен орган с времето на забавата (чл. 9); изпълнителят следва да извърши доставка на всички материали, а при завършване на монтажа изпълнителят отправя до възложителя покана в 5 - дневен срок да направи оглед и да приеме извършената работа, като приключването на строително-монтажните работи се извършва с анекс № 3, с подписването на който се приема извършената работа: количество, качество и вложените материали, наличие на недостатъци, както и дали е спазен срокът за монтаж, включително в анекса могат да се посочат срокове за отстраняване на констатираните недостатъци.

Въззивният съд е приел, че от представената фактура и преводно нареждане, се установява, че ищецът е заплатил на 03.12.2021 г. авансово плащане в размер на 188 400 лева, от който момент е счел, че започва да тече срокът за изпълнение на договора. Счел е, че не се оспорва фактът, че е предоставено пълномощно от възложителя на изпълнителя, съгласно договора. Добавил е, че видно от представеното на л. 83 от делото преводно нареждане като възнаграждение по договора е преведена и сумата от 113 040 лв.

Намерил е, че от събраните писмени доказателства се установява, че визата за проектиране е издадена на 04.02.2022 г., разрешението за строеж на 21.12.2022 г. и е влязло в сила на 13.01.2023 г., а обектът е включен на 16.01.2023 г.; допълнителното споразумение с „Електроразпределение юг“ ЕАД е подписано на 23.08.2022 г, а заявлението за проучване е от 22.02.2022 г. От представения констативен протокол от 18.10.2022 г., подписан от двете страни, е приел, че се установяват констатирани несъответствия между изработеното и предоставените от изпълнителя оферти и проект.

Кредитирал е заключението по СТЕ по ч. гр. д. № 82/2023 г. по описа на РС – Поморие, като е подчертал, че същото е надлежно събрано по молба за обезпечение на доказателства, и счел, че последното установява, че към 20.02.2023 г. са налице несъответствия и недостатъци на изградената фотоволтаична инсталация, които са отстраними, като стойността на необходимите допълнителни дейности е в размер на 77 697 лева – 92 423,33 лева без ДДС.

При така установената фактическа обстановка е изтъкнал, че за да бъде уважен предявеният иск, по делото следва да са налице следните кумулативно дадени предпоставки: валидно облигационно правоотношение, уговорена клауза за неустойка, изправност на страната, претендираща неустойката, и неизправно поведение на другата страна.

Съобразил е, че страните по договора са уговорили цена за цялостното проектиране и съгласуване на проекта, доставка на материалите, приключване на строително-монтажните работи и пускане на системата в експлоатация в размер на 314 000 лв. без включен ДДС или 376 800 лв. с ДДС, като съгласно договора авансово плащане следва да се заплати на две вноски: авансово плащане в размер на 50 % от стойността на договора; авансово плащане в размер на 30 % от стойността, и окончателно плащане след пускане на системата в експлоатация в размер на 20 % от стойността. Намерил е, че от доказателствата по делото се установява, че възложителят ищец е извършил две плащания в общ размер от 301 440 лева, с което е изпълнил задължението си по договора, доколкото не се спори, че пускане на системата в експлоатация не е извършено по договора, поради което не се дължи и окончателно плащане. Подчертал е, че съгласно договора задължението за снабдяване с разрешение за строеж е на изпълнителя, като не е направено възражение за липса на пълномощно, а само за забава поради невъзможност да се снабди с договор за присъединяване. Съобразил е, че страните са договорили, че определените срокове могат да бъдат продължени, в случай че е налице забава от страна на административен орган с времето на забавата. Посочил е, че е спорно дали забавата за сключване на договор с „Електроразпределение юг“ АД може да бъде приравнена на забава на административен орган, но изтъкнал, че дори да се приеме, че съгласно уговорките в договора сроковете за изпълнение следва да се удължат с периода 22.02.2022 г. до 23.08.2022 г., тъй като не са текли през този период на основание тази договорна клауза, то срокът започва да тече от датата 23.08.2022 г. и е видно от данните по делото, че разрешение за строеж е издадено след три месеца, поради което изпълнителят е в забава от два месеца за изпълнението на това си задължение. По отношение на изпълнението на другите предвидени строително монтажни работи въззивният съд е намерил, че от представения констативен протокол, подписан от изпълнителя, се установява, че това изпълнение е предадено на възложителя с недостатъци. Подчертал е, че констативният протокол съдържа изявление, удостоверяващо неизгодния за страната факт, че работата е предадена с недостатъци, поради което дори и да е предадена на падежа, неточното изпълнение го поставя в забава, тъй като е дължал отстраняване на констатираните недостатъци в разумен срок. Съобразил е, че в тежест на ответника – изпълнител по договора, е да установи при условията на пълно и главно доказване, че е извършил отстраняване на недостатъците, което ако е било извършено преди сключването на договора за присъединяване, би го освободило от неговата забава, тъй като се е налагало действие от страна на кредитора. Добавил е, че по делото не са събрани доказателства, установяващи поправянето на недостатъците от изпълнителя по договора, като е намерил, че не следва да кредитира показанията на св. Медарски, тъй като същите не са подкрепени от другите свидетелски показания и събраните писмени доказателства, а са в пряко противоречие със заключението по събраната по реда за обезпечаване на доказателства експертиза, от което е видно, че изпълнението е с недостатъци, които не са отстранени. Допълнил е и че няма събрани доказателства, установяващи твърденията, че ищецът е отказал да подпише протоколи, като е подчертал, че в тежест на ответника е да установи това обстоятелство, но не го е сторил. Въззивният съд е изтъкнал, че когато изпълнението е предадено на възложителя с недостатъци, за него се пораждат следните права – ако недостатъците са толкова съществени, че правят изпълнението негодно за употреба, възложителят може да развали договора, като тогава може да претендира неустойка при разваляне на договора, може да търси компенсаторно обезщетение поради неизпълнение, а ако недостатъците са отстраними, неизпълнението се трансформира в забавено изпълнение, като в този случай той може да търси отстраняване на недостатъците ведно с неустойка за забава или сам да извърши поправка на недостатъците и да претендира обезщетение за забава. В този смисъл се е позовал на практиката по решение № 10 от 27.05.2015 г. по т. д. № 2832/2014 г. по описа на ВКС, ТК, I ТО.

По тези мотиви е намерил иска за основателен за уговорената между страните неустойка за забава и постановил обжалвания резултат, като след отмяна на първоинстанционното решение е уважил иска за предявения размер от сумата 31 400 лв.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.

Допускането на касационно обжалване предвид нормата на чл. 280, ал. 1 ГПК е предпоставено от произнасяне от въззивния съд по материален или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на конкретно дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му.

Първият релевиран от касатора въпрос касае правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото, които са подробно разяснени в т. 1, т. 2 и т. 3 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и в практиката на ВКС по множество постановени по реда на чл. 290 ГПК решения. Съгласно утвърдената практика на ВКС непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съответно на изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възраженията на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Преценката на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, а други за неустановени, в който смисъл са разпоредбите на чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК.

Константна е и съдебната практика, намерила отражение например в решение № 717 от 01.12.2025 г. по гр. д. № 183/2025 г. по описа на ВКС, ГК, І ГО и решение № 50095 от 03.04.2024 г. по т. д. № 1318/2022 г. по описа на ВКС, ТК, ТО, че съдът е длъжен да извърши преценка на обективността на свидетеля и доколко поведението му и данните по делото изключват заинтересоваността и предварителната предубеденост да са повлияли на достоверността на показанията му. Към показанията на такива свидетели съдът трябва да подходи със засилена критичност, но не съществува забрана въз основа на техните показания да бъдат приети за установени факти, които ползват страната, за която свидетелят се явява заинтересован. Гласните доказателства, щом са относими и допустими, се преценяват от съда по вътрешно убеждение, при съобразяване с евентуалната заинтересованост или предубеденост на свидетеля според правилата на процесуалния закон и съвкупно с целия доказателствен материал по делото.

Въззивното решение е постановено в съответствие с горецитираната постоянна практика на ВКС, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Въззивният съд се е съобразил с доводите на страните, извършил е самостоятелна преценка на повдигнатите като спорни обстоятелства и е обсъдил събраните по делото доказателства, относими към релевантните за решаването на спора факти. Изложил е ясни мотиви защо няма да кредитира показанията на св. Медарски, като е отчел неговата заинтересованост, както и че показанията му не са подкрепени от другите събрани писмени и гласни доказателства, а и влизат в пряко противоречие със заключението по събраната експертиза по реда на обезпечаване на доказателства. Решаващата дейност на съда е ясно отразена в мотивите към въззивното решение, като съдът подробно е обосновал извода си защо при така събраните по делото доказателства приема, че е налице забава в изпълнението на договора по вина на ответника, поради което и същият е задължен за договорената между страните неустойка за забавено изпълнение, с което е изпълнил изискванията на чл. 12 ГПК.

Формулираните втори и трети въпроси не могат да обусловят допускане на въззивното решение до касационно обжалване, тъй като не съответстват на осъществената от въззивния съд решаваща дейност. Въззивният съд изрично е посочил, че предпоставка за уважаване на предявения иск по чл. 92 ЗЗД е правомерното поведение на ищеца като възложител по договора, и е обсъдил възраженията на ответника за кредиторова забава, като е приел, че такава не се установява по делото – липсват доказателства забавата в изпълнението на договора да е по причина на липса на оказано съдействие от възложителя по договора. Несъгласието на касатора с тези изводи на въззивния съд касае обосноваността на въззивното решение, която не може да бъде преценявана на етапа на селектиране на касационните жалби.

Последните два релевирани от касатора въпроса също не могат да обосноват допускане на въззивното решение до касационно обжалване, доколкото касаят само изложените от въззивния съд допълнителни доводи, а не водещия извод, че забава с повече от два месеца е налице дори да се приеме, че съобразно възражението на ответника срокът за изпълнение не е текъл в периода до сключване на договор с електроразпределителното дружество, както и без да се отдава значение на некачественото изпълнение на част от възложените работи - срокът на забава е изчислен до издаване на разрешението за строеж, поради което както и да бъде отговорено на въпросите, това няма да е от значение за правилността на решаващия извод на въззивния съд за забава в престиране на изпълнението по договора, обосноваваща основателност на претенцията за неустойка за забавено изпълнение.

Не може да бъде прието за осъществено и заявеното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – поради очевидна неправилност на акта. В последователната практика на касационната инстанция се приема, че очевидно неправилно е съдебно решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице например, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закона в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени принципи или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика. Цитираните предпоставки не са налице, като касаторът аргументира искането си с доводи, повтарящи оплакванията му за неправилност на решението.

По изложените съображения настоящият състав на съда намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

При този изход на спора право на разноски има ответникът по касация. Доказва разноски за представляването му от адвокат в размер на сумата 1 800 евро, които ще бъдат присъдени с настоящото определение.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение