Определение № 60380 от 02.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2846/2021 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частни касационни жалби на „НЕТ ИНФО“ ЕАД, представлявано от изпълнителния директор С. З., чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт М. С.-И. и В. Д. С. в лично качество и в качеството му на изпълнителен директор на „Професионален футболен клуб Славия-1913“АД, чрез процесуалния си представител адв. И. Т. против въззивно определение № 360/05.02.2021 г., постановено по ч.гр.д. № 28/2021 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е отменено определение № 263609 от 03.11.2020 г. по гр.д. № 10005/2020 г. по описа на Софийски градски съд, като вместо него е допуснато обезпечение на предявените от Н. Ж. Ж. против В. Д. С. в лично качество и в качеството му на изпълнителен директор на „Професионален футболен клуб Славия-1913“АД и против „НЕТ ИНФО“ ЕАД, представлявано от изпълнителния директор С. З., осъдителни искове, както следва:1/ иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждане на В. Д. С. да заплати на Н. Ж. Ж. сума в размер на 33 000 евро, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди и 30 000 лв. представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди и 2/ иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за осъждане В. Д. С. да заплати на Н. Ж. Ж. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв. и, чрез налагане на на обезпечителна мярка „ЗАПОР“ върху банковите сметки на В. Д. С. и „НЕТ ИНФО“ ЕАД В частната жалба на „НЕТ ИНФО“ ЕАД, представлявано от изпълнителния директор С. З., чрез процесуалния му представител старши юрисконсулт М. С.-И. са наведени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното определение и се иска неговата отмяна. Твърди се и, че въззивният съд вследствие на неправилно тълкуване и прилагане на относимите към спора материалноправни и процесуалноправни норми е достигнал до грешни правни изводи относно наличието на предвидените в чл. 391, ал. 1 ГПК предпоставки за допускане на обезпечение на предявения срещу него иск. В приложеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване „НЕТ ИНФО“ ЕАД се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Формулирани са следните въпроси: 1. „Следва ли при произнасяне по допускане на обезпечение на иск, съдът да установи налице ли е обезпечителна нужда? Длъжен ли е съдът да отхвърли молбата за допускане на обезпечението, когато стойността на имуществото на ответника по обезпечителни мерки значително надхвърля цената на иска?“; 2. „Какви са критериите за определяне размера на гаранцията, при внасянето на която се допуска обезпечение? При определяне на гаранцията следва ли да се вземе предвид размерът на вредите, които ответникът може да претърпи при неоснователно допускане на обезпечение или следва да се вземе предвид обема на претендираните от ищеца права по обезпечения иск и евентуалната продължителност на процеса? Има ли право съдът да определя размера на гаранцията, без да е съобразил тези критерии?“; и 3. Какви са критериите за определяне на една обезпечителна мярка, като подходяща?, за които се твърди, че са решени в обжалваното определение в противоречие с определения на ВКС, в производство по чл. 274, ал. 3 ГПК, които посочва и прилага. В частната жалба на В. Д. С. в лично качество и в качеството му на изпълнителен директор на „Професионален футболен клуб Славия-1913“АД се съдържат оплаквания за неправилност на определението. Поддържа се, че същото е немотивирано, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което се иска неговата отмяна. Към частната жалба е приложено изложение на основанията за допускане на обжалването. Поставен е процесуалноправен въпроси, за които се твърди наличието на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК: "Размерът на иска за обезпечение на неимуществени вреди има ли за закономерна последица допускане на обезпечение, след като този размер се определя от съда по справедливост?“. Позовава се и на очевидна неправилност и вероятна недопустимост на съдебния акт по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК, по въпроса: „Съставлява ли нарушение на закона/процесуално допустимо ли е/налагането на обезпечителни мерки срещу лице, което упражнява конституционна гарантираното право на свобода на словото? Позовава се и на основанието чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 1, т. 2 ГПК по въпроса: Следва ли въззивният съд да изложи собствени мотиви като обсъди приложените по делото доказателства, свързани с твърденията им, включително заведения насрещен иск, които имат значение за решението по делото? В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК са постъпили писмени отговори от ответника по жалбите Н. Ж., чрез процесуалните му представител адв. А. П. и адв. Е. Ж.. Поддържа се, че жалбите са неоснователни и необосновани, а атакуваното определение е правилно и законосъобразно. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. като прецени данните по делото и наличието на предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК, намира следното: Частните касационни жалби са подадени в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК от легитимирани страни с правен интерес да го атакуват и са процесуално допустими. С обжалваното определение е отменено определение № 263609от 03.11.2020 г., постановено по гр.д. № 10005/2020 г. на Софийски градски съд, с което на основание чл. 389 ГПК, е оставено без уважение искането, обективирано в исковата молба, за обезпечение на предявените от Н. Ж. Ж. против В. Д. С. и „НЕТ ИНФО“ ЕАД пасивно, субективно и обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 45 и чл. 49 ЗЗД за сумата 33 000 евро-имуществени вреди и за сумата от 40 000 лв.-неимуществени вреди, чрез налагане на обезпечителна мярка запор на банковите им сметки, като вместо него е постановено друго, с което е допуснато исканото обезпечение при хипотезата на чл. 391, ал. 1, т. 2, вр. с ал. 2 ГПК- при условието на парична гаранция в размер на 10 500 лв.-с оглед цената на исковите претенции, които ищецът желае да бъде обезпечен.. Прието е, че с оглед изложените в исковата молба твърдения, предявените искове са допустими. Доколкото в производството по чл. 389 ГПК съдът няма процесуална възможност да установява в цялост фактическата и правна страна на спора, нито да навлиза в очертания от молбата за обезпечение спор по същество, то в процесната хипотеза, въз основа на изложените от ищеца обстоятелства и приложените писмени доказателства, е намерил, че исковите претенции могат да се приемат за вероятно основателни. Приел е, че съществуват твърдения относно противоправното поведение на ответниците, както и твърдения относно претърпените вреди, които подлежат на доказване. Затова и като предпоставка за допускане на обезпечение, въздигнато условието предявеният иск да е вероятно основателен, да е налице положително предположение за основателността на предявената претенция, а не и наличието на категорична убеденост в това. Тази проверка впоследствие ще се извърши в исковото производство, чрез събиране на доказателства, относно тези твърдения. Приел е, че обезпечителната мярка е подходяща и съответна на обезпечителната нужда, както и налагането на запор върху банковите сметки, собственост на ответниците. Приел е, че същата е необходима и е определил паричната гаранция, съобразно претендираните от ищеца права с оглед евентуалните вреди, които ответниците ще търпят от неоснователно допуснатото обезпечение. Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по подадените частни жалби. Поставените в изложението на касационните основания въпроси не обосновават наличието на допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК. Въпросите се свеждат до обобщения въпрос за предпоставките, при наличието на които се допуска обезпечение на иск. Разпоредбата на чл. 391, ал. 1 от ГПК, която урежда предпоставките за допускане на обезпечение, е ясна и точна, а по приложението й е създадена постоянна практика на ВКС, включително постановените по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК определения. В практиката е възприето становището, че за да се произнесе по искането за допускане на обезпечение, съдът задължително следва да прецени налице ли са предпоставките за допускане на обезпечение: допустимост и вероятна основателност на иска; наличие на обезпечителна нужда; адекватност на исканата обезпечителната мярка, в т. ч. съответна ли е на вида на търсената с иска защита на правата на ищеца, както и необходимостта от представяне на гаранция, респ. размерът й. Тази преценка обаче винаги е конкретна - на база твърденията в молбата и представените към нея доказателства. Именно поради спецификата на всеки отделен случай не би могло да се въведат общовалидни критерии, които да бъдат прилагани за всички случаи на обезпечение на исковете, а следва да се подхожда строго индивидуално с оглед обстоятелствата по всяко дело. Преценката на съда относно предпоставките на чл. 391, ал. 1 от ГПК за допускане на обезпечение е винаги конкретна и обусловена от специфичните за всяко дело факти и доказателства; с оглед на конкретните факти и доказателства по делото съдът разполага с правомощие да прецени дали искът, чието обезпечение се иска, е допустим, дали е налице обезпечителна нужда за ищеца по смисъла на чл. 391, ал. 1 от ГПК, дали представените в обезпечителното производство писмени доказателства подкрепят вероятната основателност на обезпечавания иск или е необходимо ищецът да представи гаранция в определен размер, за да обоснове основателността на исковата си претенция, дали исканата обезпечителна мярка е подходяща за осъществяване целта на производството. Обжалваното определение е съобразено с тази практика, която и настоящият състав изцяло споделя. Въззивният съд е осъществил преценка на данните по делото, като е стигнал до извод за допустимост на бъдещия иск, както и за наличие на обезпечителна нужда и адекватност на исканата обезпечителна мярка. Приел е, че с оглед последната и изричното и императивно предписание на закона, е налице и нужда от внасяне на гаранция. Тази преценка е относима единствено към конкретния спор и касае правилността на постановения съдебен акт. Затова, неоснователно е твърдението на частните жалбоподатели за съществуващо противоречие между правните разрешения в обжалвания съдебен акт и тези в установената трайна съдебна практика по обезпечаване на исковете. В тази връзка оплакванията за необоснованост на обжалваното определение в случая не представляват основание за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл. 280, ал. 1 от ГПК. По естеството си доводите на жалбоподателите за наличие на противоречие по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК са оплаквания за неправилност на съдебния акт, несъгласие с решаващите изводи на съда и като такива – касационни основания, които подлежат на проверка само ако обжалването бъде допуснато. Отделно от това ВКС трайно приема в практиката си, че обезпечителната нужда е налице, ако без търсеното обезпечение ще бъде невъзможно или затруднено осъществяването на правата по евентуалното позитивно решение. Преценката за нуждата от обезпечаване на иска е винаги конкретна и обусловена от фактите по делото, като при липса на данни и на доказателства, които да я опровергават, обезпечителната нужда се предполага. Апелативният съд не се е отклонил от тези правни разрешения, като противно на разбирането на жалбоподателите не е приел наличие на данни, които да я опровергават в конкретния казус. Не е обосновал решаващите си изводи и с оглед наличието или е на други обезпечителни мерки. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на III- то г.о.,