Определение № 3059 от 21.11.2024 г. на ВКС по т. д. № 1549/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Серена Трейд„ ООД против решение № 170/13.03.2024 г. по т.д.№ 740/2023 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 776/15.06.2023 г. по т.д.№ 1916/2021 г. на Софийски градски съд. С потвърденото решение са отхвърлени предявените от касатора против „ДЗИ – Общо застраховане„ ЕАД искове, както следва: 1/ с правно основание чл. 405 КЗ, за сумата от 25 100 лева - претендирано застрахователно обезщетение по договор за автомобилна застраховка „Каско +“, обективирана в застрахователна полица № 440120021006053, в обезщетяване на щети, нанесени върху лек автомобил, марка SKODA, модел Kodiaq, рег. [рег.номер на МПС], в причинност с настъпило застрахователно събитие – ПТП - на 31.01.2021г., на територията на Република Турция; 2/ с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за сумата от 1 638,60 лева – мораторна лихва върху главницата, за периода 01.02.2021 г. – 23.09.2021 г.. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като намира неоснователно отхвърлено възражението му за нищожност на клаузата на чл. 9.1.8 от Общите условия към застрахователния договор, поради противоречие със закона и добрите нрави. Оспорва, като немотивиран, извода на въззивния съд за проявена от водача на пострадалия автомобил „груба небрежност„, в смисъл на поведение, каквото и най-небрежният водач на МПС не би имал в идентична хипотеза. Счита, че съдът е отчел единствено светлинната сигнализация на светофарната уредба към момента на ПТП, но не и други релевантни за преценка адекватността на поведението на водача факти. Касаторът оспорва, че факта на навлизане в кръстовище на червен светофар е достатъчно да обоснове наличие на „груба небрежност„, като съдът е следвало да разграничи поведение в нарушение на Закона за движение по пътищата от поведение, представляващо изключен риск, тъй като не всяко нарушение на ЗДвП обуславя освобождаване на застрахователя от отговорност. В нарушение на чл. 211, т. 2 КЗ / отм. /, аналогичен чл. 408, ал. 1 КЗ, съдът не е изследвал причинно - следствената връзка между неизпълнението на задължението на застрахования, с което е аргументиран отказа за заплащане на застрахователно обезщетение, и застрахователното събитие. Немотивирана от съда оставала преценката му за „значителност„ на неизпълнението. Сочи се неправилно съобразена доказателствена стойност на свидетелските показания и на обясненията на законния представител на ищцовото дружество. Предвид това, доказани и релевантни за основателността на главния иск факти са счетени недоказани. Като такъв се сочи факта, че светофарната уредба е била силно осветена от слънцето и за водача е бил неразличим цвета на задействания в момента светлинен сигнал, който факт, въпреки проведено според касатора пълно и главно доказване, е отчетен за недоказан, предвид съдържанието на съставения Протокол за ПТП, в който такова обяснение на водача на МПС липсва. Касаторът счита, че съдът е ценил доказателствената стойност на протокола за ПТП, в разрив с формираната по този въпрос съдебна практика на касационна инстанция, съответно цитирана. Неправилно касаторът намира и възприемането на показанията на органния представител на „Серена Трейд „ ООД – Т. О., като обяснения по смисъла на чл. 176 ГПК, вместо като свидетелски показания на пряк участник в ПТП и очевидец на случилото се / пътник в пострадалото МПС /. Счита че с тази квалификация съдът неоправдано е отрекъл доказателствена стойност на тези показания, в поддържащата тезата на ищеца част и съобразил същите единствено като признание на неизгоден за страната факт, в друга тяхна част – че водачът на МПС все пак е възприел, макар късно, червения сигнал на светофарната уредба. Не е съобразено заключението на съдебно - оценителската експертиза, според която „ е било възможно слънчевата светлина да е осветявала светофарната уредба, което да е затруднило определянето на моментното показание на светофара „. Съдът не е отчел, че водачът на МПС не се е доверил само на личното си възприятие относно светлинния сигнал, като е извършил преценка за разрешено навлизане в кръстовището и предвид други, възприети към същия момент обстоятелства от пътната обстановка / положението и поведението на останалите участници в движението /. Не е съобразено, че непосредствено преди процесното ПТП, водачът е управлявал МПС съобразно правилата за движение по пътищата. Ответната страна - „ДЗИ – Общо застраховане„ ЕАД - оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, поради неудовлетворен допълнителен селективен критерий по формулираните въпроси, в сочените хипотези на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното: За да откаже изплащане на застрахователно обезщетение ответното дружество се е позовало на обстоятелството, че ПТП е настъпило при навлизане на водача на пострадалото МПС в кръгово кръстовище на червен светофар, което му поведение е отчетено за „груба небрежност„, в причинност с която са настъпили вредите и която съставлява основание за отказ, предвид клаузата на чл. 9.1.8 от ОУ към застрахователния договор. Същата ищецът намира нищожна, поради накърняване на добрите нрави и поради противоречие със закона, доколкото въвежда по субективна преценка на застрахователя основания на изключен риск, които не са предвидени в КЗ, а от друга страна същият кумулира високи премии, въпреки изключената си отговорност. В евентуалност, ако би се приела за действителна тази клауза, ищецът намира, че за обосноваване поведението на водача на МПС, като „груба небрежност„, не следва да се отчита единствено факта на навлизане в кръстовището на червен сигнал на светофарната уредба, но и всички останали обстоятелства от поведението му в конкретния момент. Намира за игнорирани от застрахователя обясненията на водача на МПС, че е бил заслепен от слънчевата светлина и не могъл да възприеме червения цвят на сигналната уредба / ПТП настъпило около 13 ч., в слънчево време, при насрещна за водача слънчева светлина /, както и факта, че тази уредба е била трета поред, в непосредствена близост до предходната, скрита зад маслиново дърво и напълно нелогична, с оглед предназначението на кръговите кръстовища и принципите на конструирането им. Водачът на МПС не е имал основание да очаква пореден трети светофар. Застрахователят е следвало да оцени и факта, че водачът на МПС е правоспособен от 28.01.1980г., с 41-годишен стаж, няма реализирани тежки ПТП и не е осъждан за нарушаване правилата на движение, съставляващо престъпление. Преценени в съвкупност, всички тези факти, според ищеца, изключват обосноваването на „груба небрежност„ на застрахования, в причинност с която е реализирана щетата, като основание за освобождаване на застрахователя от отговорност. В отговора на исковата молба ответникът е оспорил исковете, като поддържа изключен риск, на основание чл. 9.1.8 от ОУ, но в евентуалност се позовава и на неизпълнение, от страна на ищеца, на задължения по чл. 395, ал. 1 КЗ вр. с чл.10.1, чл.10.2 и чл. 10.3 от ОУ, значителни с оглед интереса на застрахователя и съставляващо основание за отказ, съгласно чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ. По същество, навлизането на червен сигнал в кръстовището ответникът квалифицира и като изключен риск, и като неизпълнение на задължение, от страна на застрахования, значително с оглед интереса на застрахователя. Чл. 9.1.8 от приложимите ОУ по застраховка „ Каско + „ гласи, че: Застрахователят не предоставя застрахователно покритие за щети, настъпили в резултат на „умишлени действия или груба небрежност на застрахования … „. В съставеният за ПТП Констативен протокол / лист 62 по номерацията на първоинстанционното дело / са упоменати: слънчево време, 13 ч., сухо състояние на пътя, липса на предмет, възпрепятстващ видимостта, ограничение на скоростта 50 км./ч., нарушение на законова разпоредба – 47-1-В, пояснена в представения фиш за наложена глоба / листи 82-83 от първоинстанционното дело / като „преминаване на забраняващ сигнал червено„. Съдебно - оценителската експертиза пояснява механизма на ПТП, както следва: при излизане от кръгово кръстовище увреденото МПС навлиза в зона на друго кръстовище, при което е ударено от идващ отдясно друг автомобил; вследствие удара процесният автомобил се отклонява наляво от първоначалната си посока на движение, преминава през бордюр в лявата част на пътното платно в посока Анталия и вероятно се удря в намиращи се на банкета пътни знаци. Причина за ПТП е навлизане в кръстовището на червен забранителен сигнал на светофарната уредба и отнемане предимството на идващ отдясно автомобил. При разпит в открито съдебно заседание вещото лице е пояснило, че не е работило по друг изходен материал, освен приложения по делото, т.е. по констативния протокол за ПТП. Възложен му е и отговор на въпрос „ Какви са обективните и субективните фактори за настъпване на ПТП ? „, на което е даден отговор ,че „ в момента на удара слънчевата светлина е идвала от дясната страна на автомобила и е възможно да е осветявала светофарната уредба, което да затрудни определянето на моментното показание на светофара „. По делото е разпитана „ като свидетел „ Т. М. О., посочена в протокола като съдружник в дружеството – ищец. Същата посочва, че се е намирала в МПС, към момента на ПТП, седейки до шофьора. Преминавали през голямо кръгово кръстовище, от което може да се отклониш към прилежащия град или да потеглиш към Анталия. Взели посока на изток, към Анталия. Потвърждава, че преди спорния, минали през два други светофара, всички разположени много близко един до друг - „на всяка пряка“ / вероятно визира изход от кръстовището /. Слънцето светело точно срещу светофара /следователно, не и срещу водача, заслепявайки го /. За посока север / от дясната им страна / имало спрял камион, а те възприели светофара, като светещ в зелено. Микробусът, който ги ударил, бил зад този – спрял - камион и именно последният ги заблудил, че е спрял на червено. Първоинстанционният съд е отхвърлил исковете, като от една страна е приел, че навлизането на водача на МПС на червен сигнал в кръстовището, с което е отнел предимството на дясно стоящо друго МПС, съставлява „груба небрежност„ и изключен риск, по смисъла на чл. 9.1.8 от ОУ. Макар да е изразил съгласие с тезата, че не всяко нарушение на правилата за движение по пътищата обуславя „ груба небрежност„ и допускайки да са верни изложените от ищеца съображения, за наличие на обстоятелства, препятствали водача на МПС да възприеме конкретния светлинен сигнал на светофарната уредба / поради пряко осветяване от слънцето /, съдът е посочил, че в случая е налице „ груба небрежност „, поради несъобразяване поведението на водача с конкретната пътна обстановка, доколкото е могъл да ползва слънчеви очила или сенници на автомобила / адекватен мотив срещу довод за заслепяване, а не и за осветеност на самата светофарна уредба, препятстваща възприемане на конкретния светлинен сигнал /. Преминаването на червен сигнал на светофарната уредба, при неположена грижа за осигуряване адекватно възприемане на светлинния сигнал в конкретната пътна ситуация, съдът е приел че обективира неполагането на грижа, която и най-невнимателният, най - небрежният, зает с такава дейност човек, би положил за безопасността и сигурността си / собствена, на пътниците в управляваното МПС и на всички останали участници в движението /. Във въззивна инстанция е разпитан Тайфун Синаноглу, който – като водач на МПС към момента на ПТП, твърди, че на кръговото кръстовище трябвало да свият за [населено място]. На самото кръстовище имало 3-4 светофара. Свидетелят твърди, че първият светофар – светещ зелено - подминали за да навлязат в кръговото, вторият – също светещ в зелено, докато били в самото кръгово, а третият - спорният - свидетелят забелязал вляво, при това само стълба му, тъй като бил засенчен от маслиново дърво, в последния момент преди да излязат от кръговото. Свидетелят сочи и „друг светофар„, вдясно, огрян пряко от слънцето и при неразличим поради това сигнал, пред който бил спрял камион. Свидетелят твърди, че се опитал да заобиколи камиона, но в този момент намиращ се зад него микробус внезапно навлязъл в кръстовището и се ударили. Въззивният съд е потвърдил правния резултат. Отхвърлил е като неоснователно възражението за нищожност на клаузата на чл. 9.1.8 от ОУ, поради противоречие със закона и добрите нрави, позовавайки се на правната доктрина и трайно установена съдебна практика, макар насетне от изложението да не са достатъчно ясни мотивите му. Приел е, че протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ, който удостоверява изявленията пред длъжностното лице и се ползва с материална доказателствена сила, обвързваща съда. Същият удостоверява преминаването на водача на застрахования автомобил на червен сигнал, като единствена причина за предизвиканото ПТП. Съдът е акцентирал на обстоятелството, че протоколът не отразява обяснения на водача относно изтъкваната в производството причина за това – обективна невъзможност да установи конкретния светлинен сигнал. Приел е, че заключението на вещото лице, относно възможността при конкретното временастъпване на ПТП и конкретната метеорологична ситуация, слънцето да е осветявало светофарната уредба, не следва да се кредитира, тъй като се касае за предположение, без конкретна доказателствена стойност. Показанията на законните представители на ищеца – Т. М. О. и Тайфун Синаноглу - съдът е игнорирал, като съдържащи изцяло изгодни за страната изявления и като такива – без доказателствена стойност. Така съдът е приел, че твърдението за заслепяване на водача и осветяване на светофара / макар да предполагат различни и несъвместими фактически обстоятелства досежно разположението на слънецето / са недоказани. Съдът се е позовал на твърденията в самата искова молба, които е приел, че сами по себе си опровергават така поддържаната в хода на производството версия и като изявление за неизгоден за страната факт, следва да бъдат кредитирани с доказателствена стойност. В исковата молба е посочено, че водачът не е очаквал трети пореден светофар, на незначително разстояние от предходните, при това прикрит зад маслиново дърво, който в процесния момент бил или тепърва светвал в червено / “ ставал с червена светлина „ /. Така съдът е приел, че това изявление предполага видян, макар и в последния момент червен сигнал, което е предполагало водачът на МПС да спре или поне да се опита да спре. Съдът е акцентирал на това, че по начало е крайно нелогично, при невъзприет светлинен сигнал, поради евентуално осветяване на светофарната уредба от пряка слънчева светлина, водачът на МПС да не спре или да не направи опит да спре преди навлизане в кръгово кръстовище. Преминаването на червен сигнал с около 40-50 км./ч., с навлизане в кръгово кръстовище, вместо водачът да вземе мерки,за да се увери в безопасното му пресичане, което му поведение е и непосредствената причина за ПТП, съдът е квалифицирал като „ груба небрежност„, позовавайки се и на формирана съдебна практика на касационна инстанция. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК, касаторът формулира следните въпроси: 1/ За освобождаване на застрахователя от отговорност, на основание чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ, следва ли да е налице доказана причинно-следствена връзка между твърдяното неизпълнение на условията на застрахователната полица и Общите условия към нея от страна на застрахования и настъпване на вредата и следва ли да е установена значителност на неизпълнението, с оглед интереса на застрахователя ? – допълнителният селективен критерий е обосноваван в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради противоречие на въззивното решение с приетото в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения по т.д. № 1325/2016г., № 350/2012г., № 840/2012 г., № 1031/2011 г., № 2278/2017 г. на І т.о., т.д.№ 2230/2013 г. и № 2365/2019 г. на ІІ т.о. на ВКС; 2/ Следва ли съдът във всеки конкретен случай да изследва всички обстоятелства, при които е настъпило пътно – транспортно произшествие, за да се установи, че поведението на водача на МПС разкрива характеристиките на „груба небрежност„ ?; 3/ Как следва съдът да разграничи обикновената небрежност от грубата небрежност при нарушаване на разпоредба на Закона за движение по пътищата ? и 4/ Виновното поведение по ЗДвП равнозначно ли е на поведение, обуславящо „изключен риск“, по договор за застраховка „Каско на МПС„ ? – допълнителният селективен критерий за допускане на касационното обжалване по тези три въпроса се обосновава в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради противоречие на приетото от въззивния съд с определение по т.д. № 882/2010 г. на ІІ т.о. на ВКС и решения по гр.д.№ 387/2010 г., гр.д.№ 4075/2013 г., гр.д.№ 951/2011 г., гр.д.№ 2798/2014 г., гр.д.№ 4417/2015 г. и гр.д. № 1577/2010 г. – всички на ІV г.о. на ВКС; 5/ Следва ли да се приеме за неосъществено обстоятелство, при което е реализирано ПТП, ако същото не е вписано в протокола за ПТП ?; 6/ Допустимо ли е в съдебно производство да се изследват и да се събират доказателства, за релевантни за механизма на ПТП обстоятелства, ако същите не са вписани в протокола за ПТП ?; 7/ Съставеният протокол за ПТП освобождава ли съда от задължението му да изследва механизма на ПТП, вкл. и с други доказателствени средства ? – допълнителният селективен критерий по последните три въпроса се обосновава в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, с решения по т.д.№ 1506/2013 г. ,№ 444/2010 г., № 423/2011г. на І т.о. на ВКС, т.д.№ 768/2008 г. и № 750/2011 г. на ІІ т.о. и т.д.№ 60 343/2016 г. на ІІ г.о. на ВКС; 8/ Когато обясненията на законен представител на ищцовото дружество са събрани по реда на разпит на свидетел по чл. 171 ГПК, а не по реда на даване обяснения от страна по чл. 176 ГПК, следва ли да се изключат от доказателствения материал по делото или могат да се кредитират като годно доказателствено средство, като съдът извърши преценка за тях съгласно чл. 172 ГПК ?; 9/ Как следва да се цени доказателствената стойност на изявленията на законен представител на търговско дружество пред съда, относно обстоятелствата, при които е настъпило ПТП, когато законният представител е участник в това ПТП ? – допълнителният селективен критерий е обоснован в идентична хипотеза, с решението по гр.д.№ 6232/2015 г. на ІІІ г.о., като се навежда и основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поради липса на отговор в съдебната практика. Първият въпрос е неотносим към решаващите мотиви на въззивния акт, правният резултат по който не е основан на разпоредбата на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ, а на наличието на „ изключен риск „. Изключени рискове са тези, за които застрахователят отнапред обявява на застрахования, че не поема задължение за обезвреда на причинените на застрахования вреди при настъпване на съответното вредоносно събитие - изобщо или само в случай на изпълнени допълнителни условия. Общите условия трябва да определят ясно и недвусмислено покритите и изключените рискове / чл. 345, ал.5, т.1 КЗ /. В чл. 408 КЗ, съответно чл. 211 КЗ / отм./ са визирани хипотези, при които застрахователят може да откаже заплащане на застрахователно обезщетение, но при настъпило вредоносно събитие, съставляващо покрит, според застрахователния договор и общите условия, застрахователен риск. В тази хипотеза се изследва причинност между неизпълнението на конкретните, визирани в договора и Общите условия задължения на застрахования и настъпилите вреди, както и значителността на неизпълнението, с оглед интереса на застрахователя. Задълженията на застрахования са две групи. Първата група са задължения с преддоговорен характер, за обявяване от кандидата за застраховане на съществени за застрахователя обстоятелства /посочени във въпросник/, от значение за определяне на степента на риска и от там - на условията, при които застрахователния договор може да бъде сключен / чл.189, ал.4 КЗ/. Другата група задължения са за неизпълнение на поети с договора задължения – неизпълнение на задължението за съобщаване по чл.206, ал.3 КЗ, неизпълнение на задължение за предотвратяване на вредите – чл. 207, ал.2 КЗ. Общата разпоредба за отказ да се извърши застрахователно плащане при имуществени застраховки се съдържа в чл. 408 КЗ, съответно чл. 211 КЗ / отм./. Разпоредбите, обаче, намират приложение само при настъпило застрахователно събитие, съставляващо покрит, а не изключен риск. Когато в Общите условия страните са посочили ясно задълженията на застрахования, покритите рискове и изключенията от покритие, при наличието на обстоятелства, които кореспондират на уговорен изключен риск, застрахователят няма задължение за изплащане на застрахователно обезщетение. В този случай чл. 408 КЗ, съответно чл. 211 КЗ /отм./, не намират приложение при уреждане на застрахователни правоотношения. В този смисъл са решения по т.д.№ 4554/2013 г. на І т.о., т.д.№ 1262/2013 г. на ІІ т.о., т.д.№ 656/2019 г. на І т.о. на ВКС. В последното изрично е обоснован отговор на правен въпрос, според който определено поведение на работници и служители на застрахования / за чиито действия последният по начало носи гаранционно - обезпечителна отговорност… може да бъде уговорено като „изключен риск„. В случая, спорната клауза от ОУ визира именно поведение на служител на застрахования, чрез чиито действия или бездействия се обективира поведението на самия застрахован, в качеството на ЮЛ / съобразно мотивите на решение по т.д.№ 656/2019 г. на І т.о. ВКС /, квалифицируемо като „груба небрежност„. Решаващ мотив на въззивното решение е именно квалифицирането на поведението на водача на застрахованото МПС - навлизане в кръгово кръстовище на червен сигнал, в причинност с което е и възникналото ПТП - като „груба небрежност„, към който мотив тангира формулираният трети въпрос. В настоящата хипотеза на „ изключен риск „ въззивният съд не е имал повод да разсъждава относно предпоставки, визирани в нормата на чл. 408 КЗ и конкретно – на ал. 1, т. 3 от същата. Предвид това се явява неудовлетворен общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване. Цитираната съдебна практика, в обосноваване на допълнителния, е в потвърждение на преждеизложеното разграничение. Вторият въпрос формално удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, тъй като кореспондира с касационния довод за несъобразено от въззивния съд обстоятелство - поведението на друг участник в движението – камион, спрял към същия момент на път с предимство към кръстовището. Това обстоятелство, обаче, ищецът не е въвел с логично обосноваване на неговата значимост, за квалифициране поведението на собствения си служител, като безвиновно или осъществено при обикновена небрежност, т.е. като изключващо задължението му да се убеди, че навлиза в кръговото кръстовище на разрешен за него зелен сигнал на светофарната уредба. В този смисъл, пропускът на въззивния съд да обсъди този довод не съставлява съществено процесуално нарушение, а само съществените опорочават правилността на съдебния акт. Това е така, защото визираното от ищеца обстоятелство не е от естество да изключи задължението на водача на застрахованото МПС, с обхвата, който въззивният съд е възприел за значим до степен на „ груба небрежност „ при неизпълнение. Отделно стои въпроса, че относно конкретното разположение на превозните средства - пострадалото и камиона, както и изобщо за конструкцията и сигнализацията на кръстовищата, не са събрани доказателства / съдебно - оценителската експертиза не е имала такава компетентност, при това е работила въз основа единствено на констативния протокол, който не съдържа такива данни /, а показанията на свидетелите - възпроизведени по-горе - са взаимно неподкрепящи се и дори противоречиви. Третият въпрос не удовлетворява допълнителния селективен критерий за допускане на касационното обжалване, тъй като въззивният съд е обосновал принципа на разграничение между обикновената и грубата небрежност, в съответствие с правната теория и формираната съдебна практика, вкл. цитираната от касатора. Отговор на четвъртия въпрос е даден в преждекоментираното решение по т.д.№ 656/2019 г. на І т.о. на ВКС, според което, конкретно виновно поведение на служител на застраховано юридическо лице, е допустимо да бъде предвидено, по волята на страните / както е в настоящия случай / като „ изключен риск „. Въззивният съд не е приел, че всяко нарушение на ЗДвП съставлява „груба небрежност„, но е приел, че такава е навлизането в кръгово кръстовище, при неустановен от водача на МПС сигнал на светофарната уредба / каквито са твърденията на ищеца /, на още по-голямо основание – при навлизане на червен сигнал, макар установен в последния момент / което съдът е приел за установено от доказателствата по делото /, без направен дори опит за спиране. Дори да се приеме обоснован общия селективен критерий по този въпрос, не е удовлетворен допълнителния с посочената съдебна практика. Петият въпрос не кореспондира с решаващ мотив на въззивното решение. Въззивният съд се е позовал на това, че изтъкваната едва в настоящото съдебно производство причина, за навлизане в кръговото кръстовище на червен сигнал от водача на застрахованото МПС, не е била упомената пред длъжностното лице, съставило протокола за ПТП. Не от тази му констатация, обаче, е прието за установено виновно поведение на същия, квалифицируемо като „груба небрежност„, а от самите твърдения в исковата молба, които сочат на възприет червен сигнал, но при липса на адекватна, макар и в последния момент, реакция на водача за преустановяване навлизане в кръстовището. Впрочем, въззивният съд е развил и евентуален извод, за „ груба небрежност „ дори да се приемат за доказани твърденията на ищеца, за осветеност на светофара, непозволяваща установяване на конкретния сигнал, тъй като това обстоятелство не изключва задължението на водача да предприеме навлизане при убеденост, че такава маневра се явява разрешена. Шести и седми въпроси са нелогично формулирани, в разрив със защитата на самия ищец и в несъответствие с процесуалните действия на съда. Изтъкваната от ищеца причина, за навлизане на червен сигнал в кръговото кръстовище, не е елемент от механизма на ПТП, задължително отразим в протокола за ПТП, като обективно възприет от съставителя му или от очевидци на същото факт, а възражение за наличие на смекчаващо вината на водача обстоятелство, основано на субективни негови възприятия, но необективирани с изявление пред длъжностното лице, съставило протокола. Именно на това, неотразено в протокола за ПТП обстоятелство, гради защитната си теза ищецът. Въззивният съд е приел за необорена материалната доказателствена сила на протокола за ПТП, като официален свидетелстващ документ, за обстоятелството, че водачът на застрахованото МПС е навлязъл в кръстовището на червен сигнал, като единствена причина за ПТП, както и ирелевирал по начало значението на субективна причина за това, без да ограничи доказването й с други доказателствени средства, с оглед съдържанието на протокола. Така формулирани въпросите не удовлетворяват общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване. Последните два въпроса са относими към игнорираната от съда доказателствена стойност на обясненията на законните представители на дружеството – Тайфун Синаноглу и Т. М. О., доколкото сочат само изгодни за страната факти и обстоятелства. Това съждение на съда е в пълно съответствие с приетото в цитираното решение по гр.д.№ 6232/2015 г. на ІІІ г.о.на ВКС, според което: „Изявлението пред съд от лице, което към този момент има качеството представляващ търговското дружество - страна в производството, е обяснение на страната, дадено по реда на чл. 176 ГПК. Тези обяснения представляват нейни твърдения, които, с оглед императивната разпоредба на чл. 154, ал. 1 ГПК, подлежат на установяване на общо основание с допустимите за това доказателствени средства. Обясненията на страната биха могли да бъдат доказателствено средство, но само ако съдържат признание на неизгодни за нея факти. Правилото изисква наличието на качеството представител на страна по делото към момента на изявлението на лицето пред съда. Когато това качество е налично, изявленията на лицето се преценяват като на представител на страна по делото. Когато това качество е било налично (само) към минал момент, лицето може да бъде изслушано по делото в качеството му на свидетел и изявлението му следва да бъде преценявано като такова при съобразяване с останалите изисквания на закона за преценка на това доказателство (съвкупната преценка на това доказателство с останалите доказателства по делото и възможната заинтересованост на свидетеля от изхода на спора в полза на една от страните) „. Видно от справка в ТРРЮЛНЦ, двете лица са органни представители на дружеството – ищец както към 01.11.2022 г. / разпита на Т. М. О. /, така и към 20.02.2024 г. / разпита на Тайфун Синаноглу /. Съдът е приел, че показанията им, с характер на обяснения на страна по чл. 175 ГПК, са негодни, като съдържащи единствено изгодни за страната, чиито органни представители са, факти, а от друга - че не се подкрепят от други доказателства по делото, като не се оборва и официалната удостоверителна сила на протокола за ПТП, сочещ за причина за ПТП навлизането на водача на застрахованото при ответника МПС, в кръгово кръстовище, на червен сигнал на светофарната уредба. Следователно, не е удовлетворен допълнителния селективен критерий в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с цитираното решение на ВКС, нито е обоснована хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, съгласно задължителните указания в т. 4 на ТР № 1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Цитираното от касатора решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК, е формирало практика, споделена и от настоящия състав, като липсват основания за изоставянето й. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение