Определение № 3910 от 16.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3747/2025 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от В. К. К., ЕГН [ЕГН] срещу решение № 3634 от 11.06.2025 г., постановено по гр.д.№ 3716/2024 г. на Софийски градски съд, с което е отменено Решение №16416 от 12.10.2023 г., постановено по гр.д. № 32294/2020 г. на Софийски районен съд и вместо това са отхвърлени предявените от касаторката кумулативно обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.49 ЗЗД вр. чл.45 ЗЗД за осъждане на ответниците „Столичен Електротранспорт“ ЕАД, ЕИК121683785 и П. С. П., ЕГН [ЕГН] солидарно да й заплатят сумата 8000 лева, представляваща обезщетение за претърпени вреди от ПТП, реализирано на 20.05.2021 год. около 15:12 часа в гр. София по вина на втория ответник водач на тролейбус, служител при първия ответник. Касаторката е осъдена да плати разноски на всеки от двамата ответници. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 49, чл. 45 и чл. 46, ал.2 ЗЗД, за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждане на доказателствата по отделно и в съвкупност и за необоснованост на извода, че деянието на втория ответник не е противоправно, поради което не следва да се ангажира неговата и на първия ответник отговорност за обезщетяване на причинените вреди. Представено е бланкетно изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК, в което е заявено твърдение, че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС, каквато не се цитира в изложението и не се представя, противоречиво разрешаване в съдебната практика и, че разрешаването на спора от ВКС ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Не е формулиран никакъв въпрос. Ответникът по касация „Столичен Електротранспорт“ ЕАД, ЕИК121683785 оспорва касационната жалба и допускането до касационно обжалване, тъй като не е поставен правен въпрос и не са обосновани допълнителните основания за допускане до касация. Ответникът П. С. П. Оспорва касационната жалба и допускането до касационно обжалване, защото не е формулиран никакъв правен въпрос. Решението е постановено при участието на третото лице – помагач на първия ответник ЗАД „ОЗК – Застраховане“, което не взема становище по касационната жалба. В хода на производството оспорва изключителната вина за инцидента на водача на тролейбуса П. С. П. и механизма на ПТП, причинно следствената връзка между ПТП и вредите. Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, подадена е против въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване, поради което съдът я преценява за допустима. По делото е установено следното: На 20.05.2021г. в гр. София, около 15:12 часа, ищцата е пътувала в тролейбус ШКОДА 27ТР СОЛАРИС, с инв.№ 2696, управляван от втория ответник П. С. П., който е в трудово правоотношение с първия ответник „Столичен Електротранспорт“ ЕАД. Тролейбусът се движел по бул. „Джавахарлал Неру с посока на движение от бул. "Панчо Владигеров" към ул. „Фортов път“, срещу бл. 603. Ответникът П., като водач на тролейбуса предприел маневра „аварийно спиране“ поради преминаващо внезапно на пътното платно дете пред тролейбуса. Поради действие на инерционните сили, ищцата В. К., като пътничка, седяща на първа седалка след втора врата полита напред и се удря в предпазната преграда пред нея, вследствие на което претърпява увреди, изразяващи се в открито счупване на костите на носа с охлузване на гърба на носа, съгласно заключението на приетата СМЕ. Това увреждане представлява временно разстройство на здравето, неопасно за живота според СМЕ. Емоционалното напрежение вследствие ПТП, според експерта може да влоши Есенциален тремор на Минор, а затрудненото носово дишане може да повлияе диагнозата хронична обструктивна белодробна болест. В резултата на посоченото увреждане на носа, първите една, две седмици пострадалата е изпитвала болки, а описаните от ищцата затруднения в дишането, проблеми с равновесието и засилен тремор, е възможно да се получат временно за около една, две седмици след инцидента. По делото е установено безспорно от писмените и гласни доказателства на очевидци, че водачът на тролейбуса П. е спрял внезапно, за да не удари дете, излязло внезапно на пътя пред тролейбуса на място, където не е имало нито пешеходна пътека, нито светофар. Не е имало и други ограничителни знаци. Установено е, че тролейбуса се е движел с 41 км/ч. Въззивният съд е приел, че ПТП, при което е пострадала ищцата, е предизвикано от противоправното поведение на друг главен участник в него – детето, което е пресякло пътното платно пред тролейбуса внезапно и при липса както на пешеходна пътека, така и на светофарната уредба или друго регламентирано по закон място, което да позволява предприемане на пресичане на съответното място, т.е. то е нарушило чл. 113 и чл. 114 ЗДвП. Приел е, че ответникът П., като водач не е извършил нарушение на правилата за движение, поради което не са налице предпоставки за ангажиране на неговата деликтна отговорност и гаранционно обезпечителната такава на работодателя му. Внезапната употреба на спирачната система от него е преценена като спасителна маневра, провокирана и пряко причинена от поведението на пешеходеца. Приел е, че тролейбуса се е движел с 41 км./ч., т.е. с по-малка от разрешената максимална скорост в населено место – 50 кв./ч., че при конкретния механизъм на настъпване на инцидента, не е бил длъжен, нито обективно е могъл да предвиди предварително естеството на предприетите от пешеходеца действия за грубо нарушаване на правилата за движение по пътищата, поради което не е нарушен чл. 20, ал.2 ЗДвП. Водачът на тролейбуса не е провокирал, нито способствал настъпване на инцидента. Посочил е, че се предполага вината, съгл. чл. 45, ал.2 ЗЗД, но не и противоправността, а по делото не е установено водачът да се е движел с несъобразена за пътната обстановка скорост или извън установената по чл. 21, ал. 1 ЗДвП скорост за населено място – 50 км/ч. при липса на монтирани пътни знаци В26. Във връзка с оплакване за това коя страна е ангажирала гласните доказателства и те какво са установили, съдът е посочил, че е ирелевантно в полза на коя от страните са допуснати свидетелите, а показанията им се кредитират от съда единствено ако са в съответствие с останалата фактическа обстановка и наличните по делото доказателства Тъй като аварийното спиране съставлява спасителна маневра, предприета за спасяване на живота и здравето на неправомерно пресичащото дете на необозначено и непредназначено за пресичане място, чиито лични блага водачът на автобуса не би могъл да спаси по друг начин, съдът е приел, че поведението на водача е при крайна необходимост по смисъла на чл. 13, ал.1 НК. Такова поведение не е обществено опасно, когато причинените от него вреди са по–малко значителни от предотвратените. Водачът на тролейбуса не е действал противоправно, поради което е изключена неговата отговорност за вреди, съгласно чл. 45 ЗЗД, включително и съгласно чл. 46, ал. 2 ЗЗД. Въззивният съд се е позовал на приетото в т.2 ПП-4-75, че в тези случаи обезщетението за причинените при крайна необходимост вреди се дължи от причинителя на състоянието на крайна необходимост, което в случая е детето, внезапно пресичащо пред тролейбуса, на необозначеното и непредназначено за това място. С тези мотиви е прието, че предявените искове са неоснователни, поради което е отметено решението на РС, с което те са уважени изцяло и вместо това, исковете са отхвърлени. Въззивното решение е валидно, като постановено от надлежен съдебен орган, в рамките на правораздавателната му власт, в изискуемата форма, подписано е и е разбираемо. Съдът се е произнесъл по редовна въззивна жалба в обема, в който е сезиран и при наличие на изискванията за постановяване на допустим съдебен акт. Предвид изложеното, не са налице основанията за допускане до касация по чл. 280, ал.2, пр. 1 и 2 ГПК. Според т.1 от ТР №1/2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правен въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда за конкретния резултат. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното решение, като касационният съд не е задължен да го изведе от изложението или от касационната жалба, а може само да го уточни или конкретизира. Касаторът следва да обоснове и наведеното от него основание за допускане до касация. Неформулирането на правен въпрос е достатъчно, за да не се допусне касационно обжалване. Необосноваването и на конкретното наведено допълнително основание също прави невъзможна преценката при извършване на селекцията дали обжалваното решение да се допусне до касационно обжалване. Въпреки това съдът отбелязва, че въззивното решение е съобразено със задължителната съдебна практика – т.2 от ПП-4-75 по приложението на чл. 46, ал.2 ЗЗД. В същия смисъл са и Решение № 201 от 8.II.1977 г. по гр. д. № 2556/76 г., I г. о. и Решение № 329 от 17.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4565/2023 г., IV г. о. В касационната жалба е посочено, че въззивното решение противоречи на Решение № 69 от 26.07.2019 г. по т.д.№ 2556/2018 г. на І т.о. на ВКС. По това дело е допуснато касационно обжалване по въпроса за „задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите на решението всички доказателства по делото и всички доводи на страните“. Като необсъдено се сочи становището на в.л. от СТЕ, че не е съобразена скоростта при тръгване на тролейбуса. Съществена е обаче скоростта към момента на инцидента, а тя е под максимално позволената и това е обсъдено от въззивния съд. Касаторът се позовава на решение 232 от 09.02.2022г. по гр.д.3002/2021 г. на СГС, което било по аналогичен случай. То не е приложено, но и не съставлява практика по смисъла на чл. 280 ал.1 ГПК в актуалната редакция /обн. ДВ бр. 86/2017 г./ Не е налице и очевидна неправилност Такава е налице когато решението страда от особено тежка степен на неправилност в една от трите му форми, която може да се установи от мотивите на съдебния акт без да се извършва същинската касационна проверка на оплакванията в касационната жалба. Очевидно неправилно е решението когато съдът не е приложил или е приложил в обратен смисъл императивна правна норма, когато са нарушени съдопроизводствени правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина решаване на правния спор, при зачитане равенството на страните. Съдът не констатира такива нарушения. Спорът е решен според установените факти по делото в съответствие с процесуалния закон. Решението е подробно мотивирано, видно от изложеното по-горе, а изводите не са формирани при нарушение на основни логически правила. Затова не се допуска касационно обжалване и на основанието по чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК. В обобщение не са налице наведените основания по чл. 280, ал.1, т. 1 и ал.2 ГПК, поради което не се допуска касационно обжалване. Поради недопускане на касационно обжалване и на основание чл. 78, ал.3 ГПК, на ответника П. С. П. следва да се присъдят претендираните от него деловодни разноски в доказаният с договора за правна помощ размер 511,29 евро /равностойност на платените от него в брой 1000 лв./. На основание чл. 78, ал.3 във вр. с ал.8 ГПК, на ответника „Столичен Електротранспорт“ ЕАД следва да се присъди претендираното от процесуалният му представител юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 евро, определен на основание чл. 37, ал.1 ЗПП, и чл. 25, ал.1 от ПЗПП Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение