Определение № 4986 от 01.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5206/2023 г.

С решение № 134 от 14.07.2023 г. по гр.д.№ 561/2022 г. на Варненски апелативен съд е потвърдено решение № 260007/9.05.2022 г. по гр.д.№ 650/2019 г. на Окръжен съд – Добрич, с което Община Балчик е осъдена да плати на “УИШБОН“ЕООД със седалище и адрес на управление [населено място], на основание чл.72, ал.1 ЗС, сумата 499 650 лева, представляваща увеличената стойност на поземлен имот с идентификатор ****.**.** по КК на [населено място], находящ се във вилна зона „Б. с.“ в землището на [населено място], в следствие построените в него от “УИШБОН“ ЕООД в периода 2009-2014г. със степен на завършеност 63% на Сграда-Блок 1 със разгърната застроена площ от общо 2000.06 кв. м, състояща се от сутеренен етаж с площ от 404 кв.м., партерен етаж с площ 580кв., първи етаж с площ 587.60кв.м., втори етаж с площ 235.30 кв.м. и трети етаж с площ 199.01 кв.м; сграда-Блок 2 със степен на завършеност 50% с разгърната застроена площ от общо 280кв.м., състояща се от партерен етаж -140 кв.м. и първи етаж -140 кв.м.; басейн с водоустойчиво покритие/керамични плочки/; пречиствателна станция /строителна част/ за отпадни води; вертикална планировка; тераси на ниво нула и прилежащите им стълбища, преодоляващи естествената денивелация на терена; проектираните хоризонтални площи за паркиране на автомобили; проектираните хоризонтални площи, ограждащи басейна; бетонна „черупка“ на пречиствателната станция за отпадни води; декоративна ограда на целия терен; ел.инсталация и електрически табла; ВиК инсталация, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 13.09.2019г. до окончателното й изплащане, като за разликата над 499 650 лева до пълният претендират размер 1 512 243.33 лева, иска е отхвърлен. Решението се обжалва от двете страни. Община Балчик обжалва решението в частта, в която иска е уважен. В касационната жалба тя навежда оплаквания за недопустимост на решението, тъй като иска е предявен от лице с юридическо образование, но което, като търговски пълномощник не може да представлява дружеството-ищец. Твърди се неправилност на въззивното решение поради противоречие с материалния закон, защото общината нямала договор с ищеца и нямало никакво правоотношение между тях, както и защото ищецът не е добросъвестен владелец, защото е знаел, че не е собственик още към 10.08.2007 г., тъй като реституционната процедура не е завършена. Направено е оплакване за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила на чл. 266 ГПК, защото въззивният съд не е допуснал относимо доказателство и на чл. 12, чл. 235 и чл. 236 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК при обсъждане на доказателствата, както и за необоснованост на изводите в решението, като некореспондиращи със събраните доказателства. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК са наведени основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси: 1.Притежава ли търговския пълномощник представитена власт по отношение на страна в гражданския процес, ако притежава качествата по чл.20, ал.1, б. „а“ и б.“в“ ГПК /отм/, допустимо ли е той да се явява като процесуален представител пред първа и въззивна инстанция. 2.Твърди се неправилна квалификация на спора и се поставя въпроса: Допустимо ли е да се разглежда и уважава иск по чл. 72, ал.1 ЗС, когато между страните по делото никога не са съществували договорни отношения по повод процесен недвижим имот? 3.Пасивно легитимирана ли е [община] да отговаря по предявеният иск за заплащане на подобрения в поземлен имот, ако в периода на тяхното извършване и към настоящия момент за собственици на основание чл. 92 ЗС са признати други лица? 4.Допустим ли е иск по чл. 72, ал.1 ЗС за подобрения като самостоятелен строеж в незавършен вид от лице, чието право по разрешение за строеж да построи сграда с издаване на Акт обр. 14, удостоверение по чл. 181 ЗУТ и отразяване на сградата и обектите в нея в КККР се е трансформирало в право на собственост върху 12 бр. индивидуални самостоятелни апартаменти в същата жилищна сграда? 5.Допустимо ли е съдът да присъжда стойност за подобрения, когато от фактическа и правна страна е построена сграда с 12 бр. самостоятелни апартамента, нанесени в КК като самостоятелни обекти по смисъла на пар.5, т.30,39 и 46 от ДР на ЗУТ? 6.Кое от основанията за допускане до касация по чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК е налице, ако не са отразени, вписани в него всички оплаквания на жалбоподателя, посочени във въззивната жалба, като основания за отмяна на първоинстанционното решение? 7.Подлежат ли на оценяване и заплащане незаконни строежи или части от такива, които са с изтекли строителни книжа, чийто проекти са изгубили правното си действие и собственикът на имота не желае да ги запазди? На основание чл. 280, ал.1,т.3 ГПК се иска допускане до касационно обжалване по въпроса: Длъжен ли е съдът да изследва, съобразно данните по делото предмета, върху който се упражнява фактическа власт? Общината счита, че следва да се осъвремени съдебната практика, конкретно ПП-6-74. Позовава се позовава и на очевидна неправилност, която свързва с неприлагане на чл. 297 ГПК относно влязло в сила решение между трети за спора лица и ищеца, и с необоснованост на извода за това, че ищецът е подобрявал имота без да знае, че не е собственик. Ищецът “УИШБОН“ЕООД обжалва решението в частта, в която е отхвърлен предявеният от него иск за разликата над 499 650 лева до пълният претендират размер от 1 512 243.33 лв. с оплаквания, че неправилно е определена увеличената стойност на имота. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК е наведено основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за това как се изчислява увеличената стойност на имота в резултат на подобрения, направени в него от добросъвестен владелец, по който счита, че въззивното решение противоречи на ПП-6-74. Всяка от страните оспорва жалбата на противната страна и допускането до касация по нея. Касационните жалби са постъпили в срок и изхождат от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване са, поради което съдът ги преценява за допустими. По делото е установено следното: Наследници на Н. А. Г., починал на 23.08.1925 г.: Е. Н. К., С. Е. К., Н. Х. Н., П. Х. Н., А. Х. Н., М. Х. Н., Н. И. И., К. Г е. К., Й. Г. Н., Д. Г. А., В. Г. П., Д. И. И., И. Й. И., Б. Й. И. продават на „Уиншбон“ ЕООД поземлен имот с идентификатор ***.**.*** по КК на [населено място], в.з.„Б. с.“, с площ от 3 284кв.м. с н.а. №***, т.** от 12.12.2007 г. на нотариус №**. Продавачите са се легитимирали като собственици с констативен нот акт, издаден въз основа на решение №117/14.07.2006г.по гр.д.№377/2005г.на БРС, с което е бил уважен иск по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ и протокол №24-63/24.08.2006г.на ОС“Земеделие и гори“ [населено място] за възстановяване с план за земеразделяне, но без отреждане на имот по него. Купувачът “Уиншбон“ ЕООД е предявило с искова молба вх. №2940 от 29.04.2013г. иск по чл.87, ал.3 от ЗЗД за разваляне на договора от 12.12.2007 г. срещу продавачите поради неизпълнение на задължението им да прехвърлят собствеността, защото не са собственици. Страните не спорят, че този договор е развален, от което последицата е, че развалянето има обратно действие. С влязло в сила на 07.02.2017 г. решение № 110/12.10.2016 г. /с погрешно записана година 2013 г./ по гр.д.№ 408/2015 г. на БРС е отхвърлен предявеният от “Уишбон“ ЕООД срещу Община - Балчик. отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК за установяване, че [община] не е собственик на процесния поземлен имот. Установено е, че на дружеството е издадено Разрешение за строеж №383/03.12.2008г. за изграждане в закупения имот „жилищна сграда и басейн, ЗП -858.60м2 Р.- 2153.00м2 ЗП сутерен-696.70м2, поетапно. От гласните доказателства се установява, че към м.март-април 2013г. е бил издълбан басейн, сграда-блок 1 е била в завършен вид/покрив, стени, дограма/, имал 12 апартамента-едностайни, двустайни и тристайни и един мезонет-четиристаен. Един мострен апартамент в блок 1, на среден етаж, втори или трети, бил завършен с обзавеждането- баня, кухня, печка, перална, хладилник, мебели, спални, за да се показва на клиенти, а другите апартаменти били на шпакловка и замазка, с врати и прозорци. Сграда блок-2 била на трета плоча, правели четвъртата, нещо като покрив, нямала стени, врати и прозорци. Басейнът бил облицован с плочи, около него имало бетонни плочи, някакъв вид камък. Кипяла активна строителна работа, която продължила до 2014г., когато в края на годината строителят рязко спрял да прави каквото и да е. В края на 2014г. имало сложени парапети на вътрешните стълби между първи, втори и трети етаж в сграда-блок 1, които март 2013г. ги нямало, имало сложени климатици, токът бил свързан, водата била прекарана. Малката сграда не била мръднала от положението в което била към март 2013г. От страната на пътя имало малка фундаментна ограда висока около 40 см. Представен е акт-образец 14 за приемане на конструкцията на 20.12.2011г. На 18.09.2014г. е издадено от Общината на основание чл.181, ал.2 от ЗУТ удостоверение, че разрешената жилищна сграда и басейн-1-ви етап бл.1 е със степен на завършеност 63%, което е потвърдено и от СТЕ, която е констатирала, че сграда-бл.2 е изградена на 50 %, не е покрита и бетона е обрушен, защото не е бил гланциран. Пречиствателната станция е изградена в строителната и част, но няма съоръжение. Изпълнена е и добре запазена вертикалната планировка и терасирания терен около сградата. Подпорната стена откъм северозападната част е покрита с декоративно покритие от балчишки камък и е оформена като ограда. Трафопост не е наличен, само в сграда-блок 1 има помещение, отредено за изпълнението му, ел.таблата са деформирани и са за подмяна. ВиК инсталацията е налична. Заключението на в.л. Бенлиев установява, че без извършеното в имота строителство, неговата пазарна стойност към момента на изготвяне на заключението би била 340 550лева, а в резултат на строителството в състоянието му към същия момент и при отчитане на липсата на съоръжения-пречиствателна станция и трафопост, и без остойностяване на пътищата за достъп до имота като дейност, променяща друг, а не процесния имот, увеличената стойност на имота в резултат на наличните подобрения е 840 200лв. При определяне пазарната стойност на имота с подобренията е съобразено, че макар и да има незаконно строителство, няма данни да е издадено предписание и заповед за премахването от компетентните технически органи и този акт да е влязъл в законна сила. Въззивният съд е потвърдил решението на първата инстанция, с което е уважен иска по чл. 72, ал.1 ЗС за сумата 499650 лв., съставляваща увеличената стойност на имота в резултат на извършеното строителство от ищеца в него, който преди застрояването е струвал 340550 лева, а в резултат на строителството е с реална стойност 840200 лева. За разликата до пълния предявен размер, формиран от всички разходи на ищеца за имота, иска е отхвърлен. Въззивният съд е приел, че иска е допустим, защото е предявен от надлежен процесуален представител - търговски пълномощник с юридическо образование и изрично упълномощаване за процесуално представителство, като съдът е съобразил и влязлото в сила определение по в.ч.гр.д.№ 342/2020г.на ВАпС, в което е разгледано това възражение на ответника по иска. Съдът е приел, че погрешното отразяване на годината на съдебното решение № 110/12.10.2016 г. по гр.д.№ 408/2015 г.на БРС /2013 вместо 2016 г./ не се отразява върху валидността му и няма за последица неговата нищожност. Възприети са изводите за степента на строителство на блок 1, блок 2, басейна и пречиствателната станция, установени от показанията на свидетел, писмени доказателства и СТЕ. И въззивният съд е възприел заключението на в.л.Б. като по-конкретно, обосновано и задълбочено, съдържащо аналитично обсъждане на фактическото състояние на реализираното строителство. Не е възприето заключението на в.л.инж.Я. Д., като не съдържащо анализ на съществуващото на место строителство и състоянието му към настоящия момент. Въззивният съд е приел, че ищецът е имал качеството на добросъвестен владелец към момента на започване и изграждане на сградите до посочения от в.л.Б. етап поради това, че е действал със съзнанието, че е собственик на купената земя и ще стане собственик и на построеното върху нея и презумпцията на чл. 70, ал.2 ЗС не е оборена. Съдът е приел, че ищецът е узнал, че праводателите му не са собственици най-рано с влязлото в сила на 30.03.2013г. на решението по гр.д.№716/2011г. на РС- Балчик, а съгл. чл. 70, ал.1, изр.2 ЗС, достатъчно е добросъвестността, т.е. незнанието, че прехвърлителя не е собственик да съществува към момента на сключване на договора, който служи за основание за установяване на владението. Относно размера на присъденото вземане, съдът се е позовал на чл.72, ал.1 ЗС, това, че ищецът е извършил подобренията в качеството на добросъвестен владелец и като такъв има право да получи увеличила стойността на вещта вследствие от тези подобрения, а за определянето й е без значение размерът на действително направените разноски за материали и труд. За неоснователно е преценено възражението за погасяване на претенцията поради изтичане на петгодишния давностен срок по чл.110 ЗЗД, тъй като давността за вземанията на добросъвестния владелец за извършени подобрения започва да тече от момента, в който владението му бъде смутено от собственика, каквато хипотеза в случая не е налице. Въззивното решение е валидно, като постановено от надлежен съдебен орган, в рамките на правораздавателната му власт, в изискуемата форма, подписано е и е разбираемо. Съдът се е произнесъл по редовни възивни жалби в обема, в който е сезиран и при наличие на изискванията за постановяване на допустим съдебен акт. Неоснователно се поддържа твърдение за недопустимост на постановеното решение като постановено по недопустим иск, защото е предявен от търговски пълномощник. Искът е предявен от „Уишбон“ ЕООД – В., ЕИК[ЕИК], чрез търговски пълномощник Р. Р. Х., който е с юридическо образование и призната юридическа правоспособност. Същият е упълномощен и за процесуално представителство, а отделно от това, управителя и едноличен собственик на капитала Х. И. Х. потвърдил предявяването на иска и извършените процесуални действия от търговския управител. Съгласно приетото в ТР № 1 от 17.III.1993 г. по гр. д. № 3/93 г., ОСГК, търговският пълномощник, снабден с изрично пълномощно за водене на процеси по чл. 26, ал. 2 ТЗ може да бъде процесуален представител на страната в гражданския процес, само ако притежава качествата, посочени в чл. 20, ал. 1, б. "а", "б", "в" ГПК /отм/, респективно чл. 32, т.1 и т.3 ГПК. Смисълът на това правило е да се осигури на търговеца квалифицирана правна помощ за защита на интересите му. Възражение за лошо упражняване на представителната власт във вреда на представлявания може да прави само той. Общината не може да защитава чужди права – на противната страна. Касаторът Община Балчик твърди недопустимост на решението и поради неправилна квалификация на спора по чл. 72, ал.1 ЗС, защото между страните по делото никога не са съществували договорни отношения по повод процесния недвижим имот. При подобряване на чужд имот от добросъвестен владелец не е задължително да е имало преди това договорни отношения между него и собственика. Дори напротив, най-често когато добросъвестното владение е установено въз основа на сделка с несобственик, хипотезата ще е такава. В случая договора с продавачите, които са се оказали несобственици е развален поради това, че те не са могли да изпълнят основното си задължение по договора за продажба – да прехвърлят собствеността, но от това не следва, че купувачът няма качеството на добросъвестен владелец и че не може да претендира увеличената стойност на имота в резултат на извършените от него подобрения от действителния собственик, с когото не е сключвал никакъв договор. Затова въпроса не определя нито правната квалификация, нито допустимостта на иска, нито основателността му. Правната квалификация съобразно твърденията в исковата молба и фактите по делото е правилна и иска е допустим. Предвид изложеното, не са налице основанията за допускане до касация по чл. 280, ал.2, пр. 1 и 2 ГПК и чл. 280, ал.1, т.1 поради противоречие с ТР № 1 от 17.III.1993 г. по гр. д. № 3/93 г., ОСГК. Първият въпрос, по който се иска допускане до касация на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК е некоректно формулиран, защото не кореспондира на установената фактическа обстановка по спора. С отхвърляне на отрицателния установителен иск, предявен от ищеца по настоящия спор против [община] – ответник и по настоящия спор със сила на пресъдено нещо е установено, между тези страни, че общината е собственик на процесния имот. На основание чл. 92 ЗС тя се явява собственик и на подобренията върху него независимо дали съставляват самостоятелен обект или не, защото презумпцията, установена в този текст не е изключена по отношение на нея. Обстоятелството, че в други процеси е признато за установено по отношение на настоящия ищец „Уишбон“ ЕООД, че третите лица С. И. С. и Я. С. са собственици по давност на дворното място с неприсъствено решение № 260015 от 12.02.2021 г. по гр.д.№ 255/2020 г. на РС-Генерал Тошево /каквото не може да се постановява по вещни спорове, защото правото на собственост следва да е придобито на основание, посочено в чл. 77 ЗС и не може да се придобива с твърдение, за притежание и неоспорване/ и по приращение на сградите в имота, с решение № 32/19.04.2022 г. по гр.д.№ 468/2021 г. на РС-Балчик, не променя този извод, тъй като тези лица не са страни по настоящото дело. Увеличената стойност на подобрения имот от добросъвестния владелец се изплаща на собственика и с влязло в сила решение е установено по отношение на ищеца, че общината е собственик. Нейното право на собственост, респективно отговорността й за увеличаване стойността на имота в резултат на подобренията може да бъде отречено само в процес, в който страни са общината и третите лица, които също са признати за собственици. Обстоятелството, че в друг процес без участието на общината трети лица са признати са собственици на същия имот не изключва нито правото на собственост на Общината, нито отговорността й за претендираното вземане по настоящия спор. Въпросът не кореспондира на фактическата обстановка по делото и защото подобренията са направени в периода 2008 г. – 2013 г., а посочените две дела са образувани след 2020 г. По смисъла на чл. 72 ЗС подобрение е всичко това, което е извършено в имота от добросъвестния владелец и увеличава стойността му без оглед на това дали е самостоятелен имот или не. Въпросът за това дали подобрението е самостоятелен обект на собственост се поставя само във връзка с това дали може да се придобие по давност или на друго основание от трето лице. За облигационната претенция за увеличената стойност на имота, отговорът на въпрос № 4 е без значение, като се има предвид и казаното по въпрос № 3, поради което по него не се допуска касационно обжалване. По този въпрос е неприложимо ТР № 1/2011 г. на ОСГК на ВКС, което разглежда въпроса кога се счита реализирано правото на строеж и как се уреждат отношенията между собственика и суперфициара по повод изграденото от последния, което той не е могъл да придобие на основание отстъпено право на строеж, защото не е реализирал правото си в давностния пет годишен срок. Спорът по настоящото дело не е между собственик и носител на ограниченото вещно право на строеж. Правата на общината не са изключени както върху дворното място, така и по отношение на построените върху него самостоятелни обекти в исково производство между нея и третите лица. Напротив, в отношенията между страните по настоящия спор е установено с влязло в сила решение, че общината е собственик на дворното място, като не е изключено по отношение на нея и приращението за построените в него обекти на собственост. Затова пети въпрос не определя изхода от спора и не формира основание за допускане до касационно обжалване. Задължение на страната – касатор, а не на съда е да посочи на кое основаниие по чл. 280, ал.1 ГПК иска да се допусне касационно обжалване./т.1 от ТР № 1/2010г. на ОСГТК на ВКС/ Относно задължението на съда да обсъди всички доводи и възражения на страните е налице богата съдебна практика, но касатора не задава въпрос, свързан с нея. Затова не се допуска касационно обжалване по шести въпрос. Отделно от това, необсъждането на влезлите в сила решения, с които трети лица са признати за собственици по отношение на ищеца на дворното място и на сградите в него не е съществено процесуално нарушение, което да има за последица промяна на крайния резултат по спора, тъй като тези решения имат задължителна сила между страните по тях / чл. 298 ГПК/ и тази сила съдът следва да ги съобрази, съгласно чл. 297 ГПК. Тези установителни решения не създават сила на пресъдено нещо по отношение на Общината, която не е била страна по тези спорове или частен правоприемник на страна и не я ползват. По седми въпрос относно оценяване на незаконен строеж е налице съдебна практика - точка ІІ от ППВС № 6 по гр.д № 9/1974 г., решение № 308 от 30.10.2012 г. по гр. д.№ 271/ 2012 г. на І г.о. на ВКС, според която незаконен строеж подлежи на оценяване и заплащане като подобрение, щом като няма издадена от компетентния орган заповед по чл. 223, ал.1,т.8 от ЗУТ за премахването му. Въззивното решение е възприело същия извод, т.е. решението не е постановено в противоречие със съдебната практика. Необосновани са твърденията на касатора [община] за противоречие на въззивното решение с ПП-6-74, Решение № 129 от 13.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 72/2010 г., I г. о. и др., в което, прилагайки ПП-6-74, съдът е посочил, че „разпоредбите на чл. 72 и чл. 74 ЗС регулират правоотношения, породени от неоснователното обогатяване на собственика на вещта с подобренията, извършени само от владелеца на същата. Тези разпоредби не се отнасят до лица, които не упражняват владение“. За приложението на чл. 72 ЗС е необходимо към момента на извършване на подобренията, с които се увеличава стойността на имота, подобрителят да има качеството на добросъвестен владелец. По определението на чл. 70 ЗС, купувачът на имот от несобственик има качеството на добросъвестен владелец, като добросъвестността, т.е. незнанието, че купува от несобственик се предполага, съгласно чл. 70, ал.2 ЗС и следва да е налице към момента на реализиране на нетранслативното придобивно основание, съгласно чл. 70, ал.1, изр.2 ЗС. Строителството в имота е реализирано до 2013 г., когато е предявен иска по чл. 87, ал.3 ЗЗД. Ищецът не е опровергал презумпцията на чл. 70, ал.2 ЗС, т.е. не доказва ищцовото дружество да е знаело, че купува от несобственик към момента на сключване на сделката, /когато е имало издаден и констативен нот. акт/ и да е реализирало строителството в имота като държател, поради което твърденията, че неправилно е приложена практиката по чл. 72 ЗС вместо по чл. 60 или чл. 61 ЗЗД не формира основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. В качеството на собственик-инвеститор, Общината е издала на ищцовото дружество през 2008 г. строително разрешение. Отделно от това, неоснователното обогатяване е извъндоговорен институт на гражданското право. Неприложимо е Решение № 180 от 25.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 198/2011 г., I г. о., защото разглежда претенция на подобрител, който не е бил добросъвестен владелец. Воденето на чужда работа без натоварване е другия извъндоговорен институт за възникване на гражданско правноотношение, който е неприложим към настоящия спор, но не е единствения. Съгласно разясненията в мотивите към т. VІ от ПП-6-74 „вземането на владелеца, извършил подобрения върху чужд имот, става изискуемо и погасителната давност за него започва да тече от момента на прекъсване на владението, от превръщането му в държане със съгласието на собственика или най-късно от деня, когато владението бъде смутено от собственика по исков ред, обикновено чрез предявяване на ревандикационен иск. Казаното се отнася за вземането както на добросъвестния, така и на недобросъвестния владелец, извършил подобрения върху чужд имот“. По делото общината не е доказала да е прекъснала или смутила владението на ищцовото дружество. Напротив, тя твърди, че дружеството било и по време на настоящия процес във владение на имота. Затова изводът, че е неоснователно възражението за погасяване на претендираното вземане по давност кореспондира на задължителната съдебна практика и на цитираното решение № 127/17.08.2011 г. по гр.д.№ 2014/2009 г. на ВКС, ІІ гр.о. Ако дружеството все още е във владение на имота, то погасителният срок не е започнал да тече. С предявяване на отрицателен установителен иск ищецът не може да смути собственото си владение, а и общината е призната за собственик на друго основание, а не на основание давност. Отделно от това, производството по отрицателният установителен иск е протекло след приключване на строителните работи в имота, т.е. воденето на този процес не опровергава извода, че ищецът е реализирал строителството, увеличило стойността на имота докато е бил добросъвестен владелец. Факти и доказателства за знание от преди издаване на констативният нот. акт, с който „прехвърлителите“ са признати за собственици и сключване на нетранслативната сделка не могат да опровергаят презумпцията на чл. 70, ал.2 ЗС, както и обстотелството, че имота не е бил заснет в кадастралната карта. Основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК е налице когато за разрешаване на правният спор е необходимо прилагането на правна норма или правен институт, които са неясно или непълно уредени, или когато по прилагането им е налице съдебна практика, която облаче е неактуална или противоречива. Общината счита, че следва да се осъвремени съдебната практика, конкретно ПП-6-74 по въпроса длъжен ли е съдът да изследва, съобразно данните по делото, предмета, върху който се упражнява фактическа власт. Този въпрос не е свързан с предмета на делото, защото ищецът е упражнявал добросъвестно владение върху имота, който е подобрявал, а упражняването само на фактическа власт не е определящо за изхода от спора. Същевременно ПП-6-74 съставлява актуална съдебна практика, чиято промяна не се налага, а още по-малко по поставения въпрос, който не се покрива с въпросите, разгледани в този задължителен съдебен акт. Затова не се допуска касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Не е налице и очевидна неправилност. Касаторът Община Балчик свързва това основание с твърдението си, че въззивното решение е недопустимо като постановено по недопустимо предявен иск, че трети лица са установили по отношение на ищеца, че са собственици на подобрения имот и че съдът е приел, че ищцовото дружество е подобрявало имота като добросъвестен владелец, а то към 22013 г., предявявайки иска по чл. 87, ал.3 ЗЗД е знаело, че не е придобило собствеността. И трите въпроса бяха разгледани по-горе при произнасяне по основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и ал.2, пр.2 ГПК. Очевидна неправилност е налице когато решението страда от особено тежка степен на неправилност в една от трите му форми, която може да се установи от мотивите на съдебния акт без да се извършва същинската касационна проверка по оплакванията в касационната жалба за правилно приложение на материалния закон, за допуснати съществени процесуални нарушения или несъответствие на фактическите изводи от събраните доказателства. Очевидно неправилно е решението когато съдът не е приложил или е приложил в обратен смисъл императивна правна норма, когато не са спазени съдопроизводствени правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина решаване на правния спор, при зачитане равенството на страните, или когато грубо са нарушени основни логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа на установените факти по делото. По изложените три въпроса и в мотивите изцяло, съдът не констатира подобни пороци на решението, поради което не се допуска касационно обжалване и на това основание. Ищецът „Уишбон“ ЕООД е навел основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за това как се изчислява увеличената стойност на имота в резултат на подобрения, направени в него от добросъвестен владелец, по който счита, че въззивното решение противоречи на ПП-6-74. Съдът не констатира противоречие. По делото е установено, какви суми е платило дружеството и това е формирало цената на иска. Увеличената стойност на имота обаче не се определя от вложените разходи, а е обективна величина, съставляваща разлика между стойността на имота преди подобренията и стойността му в резултат на извършването им, и двете стойности определени към актуалния момент. В този смисъл може да има разходи и строителни дейности, които да не са увеличили реално стойността на имота и те не съставляват част от увеличената стойност на имота. Съдилищата по същество са се съобразили с това разбиране, залегнало в ПП-6-74, поради което въззивното решение не е постановено в противоречие с него. Затова не се допуска касационно обжалване по касационна жалба на ищеца, насочена против решението на въззивния съд, в частта му, с която е отхвърлен иска за разликата над 499 650 лв. до пълният претендират размер от 1 512 243.33 лв, за която, иска е отхвърлен. В обобщение не са налице наведените основания по чл. 280, ал.1, т. 1 и т.3 и ал.2 ГПК, поради което не се допуска касационно обжалване и по двете касационни жалби. Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение