Определение № 15 от 28.02.2018 г. на ВКС по д. № 14/2018 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 4 АПК. Образувано е по спор за подсъдност между Районен съд – Лом и Административен съд – Монтана относно компетентния съд, който да разгледа жалбата на [фирма] срещу мълчалив отказ за изпълнение на административна услуга на началника на ОСЗ, [населено място] - регистриране на договор за отдаване под наем на земеделска земя. Административен съд – Монтана е приел, че спорът е подсъден на районен съд предвид пар. 19, ал. 1 ПЗР на ЗИД на АПК /ДВ, бр.39/20.05.2011 г., изм. ДВ бр. 58/2017 г., в сила от 18.07.2017 г./. Районен съд – Лом, намирайки, че компетентен да се произнесе е административен съд, е повдигнал препирня за подсъдност. С молба вх. № 1924/02.02.2018 г., адресирана до Районен съд – Лом, [фирма],гр.В., е заявило, че оттегля жалбата си и моли производството по нея да бъде прекратено, без да бъде разрешаван спора за компетентност. Предвид оттеглянето на жалбата срещу мълчаливия отказ, във връзка с който е образувано първоначалното производство, настоящият състав намира, че необходимостта от разрешаване на спора за подсъдност е отпаднала - като изявлението за десезиране следва да се изпрати на Районен съд – Лом за произнасяне в съответствие с направеното оттегляне. Мотивиран от горното, петчленният състав на Върховният касационен съд и Върховният административен съд,