Определение № 594 от 01.07.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1318/2016 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е за проверка изпълнението на условията за допускане на касационното обжалване на решение от 26.11.2015 г., постановено по въз. Гр.д. №7107/2015 г. на Софийски градски съд, ІVА въз. състав, по касационна жалба на Р. С. Х..

С обжалваното решение е обезсилено решението на СРС, 47 състав от 18.08.2014 г. по гр.д. №[ЕГН] г., с което са отхвърлени предявените искове по чл. 124,ал.5 ГПК и производството по делото е прекратено.

Ответникът по касационната жалба С. П. З. от [населено място] застъпва становище, че не са налице законовите изисквания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Независимо от процесуалната допустимост на касационната жалба за да бъде разгледана по същество, следва да бъдат изпълнени допълнителните изисквания, с които законът свързва достъпът до касационно обжалване. С оглед задължителното тълкуване, дадено в ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по ТД № 1/2009 г./, жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано наличието на допълнителен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК.

В случая тези законови изисквания са изпълнени и касационното обжалване следва да се допусне по следните въпроси:

1. Допустимо ли е в производство по иск с пр. осн. чл. 124,ал.5 ГПК съдът да прави преценка относно вероятната основателност на молбата за отмяна, която ищецът по иска евентуално би предявил при уважаване на иска по чл. 124,ал.5 ГПК или такава преценка следва да се извърши от съда, сезиран с молба за отмяна на влязло в сила решение? Респективно, допустимо ли е при преценката за наличието на правен интерес от водене на иска по чл. 124,ал.5 ГПК съдът да извършва проверка на начинът, по който документът, обект на твърдяното престъпно обстоятелство, е бил ценен от съда, чието решение се цели да бъде отменено по реда на чл. 303,ал.1,т.2 ГПК и дали същият е послужил при формиране вътрешното убеждение на съда?

2.При наличието на изтекла давност на наказателното преследване по чл.80,ал.3 НК за твърдяното от ищеца престъпно обстоятелство и на прекратено на това основание наказателно преследване, следва ли да се приеме, че е налице твърдяната от ищеца отрицателна предпоставка за допустимост на иска по чл. 124,ал.5 ГПК? Допустимо ли е въззивният съд да определя / изменя основанието, на което прокурорът е прекратил образувано наказателно преследване за твърдяното в производството по чл. 124,ал.5 ГПК престъпно обстоятелство?

С въззивното решение първият поставен въпрос е разрешен в противоречие със задължителна практика на ВКС, - решение №172/13.05.2015 г. по гр.д. №4998/2014 г. на ВКС, ІV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК и Определение № 690/29.10.2013 г. по гр.д. № 6415, ІV г.о., постановено по реда на чл. 274,ал.3 ГПК. С оглед на това по отношение на него е изпълнено допълнителното условие / критерий/ по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК.

По отношение на втория въпрос касационното обжалване следва да се допусне на посоченото допълнително основание по чл. 280,ал.1,т.3 с оглед липсата на съдебна практика по него и необходимостта същата да бъда развита.

С оглед на изложеното Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о..