Определение № 733 от 10.03.2025 г. на ВКС по т. д. № 1898/2024 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по съвместна касационна жалба на Г. Ц. Ц. и В. Б. Г., действаща чрез своята майка и законен представител – Б. Г. С., чрез процесуален представител, против Решение № 191 от 29.05.2024 г. по в. гр. д. № 174/ 2024 г. на Софийски окръжен съд, с което след отмяна на Решение № 219 от 18. 12.2023г. по гр.д. № 792/2023 г. на Районен съд – Ботевград, са отхвърлени като неоснователни предявените от настоящите касатори против ЗК „Лев Инс“ АД искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за заплащане на сумите от по 10 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, причинени им в резултат от смъртта на Крисия Б. Г. вследствие на ПТП, реализирано на 18.05.2018 г. в [населено място], виновно причинено от Г. С. Г..

В касационната жалба се поддържа, че атакуваното въззивно решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което се претендира неговата отмяна и уважаване на предявените искове. Претендира се и присъждане на адвокатско възнаграждение, уговорено при условията на чл.38 ЗАдв. за всички съдебни инстанции.

Допускането на касационното обжалване е основано на наличието на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните правни въпроси:

1. „Какви предпоставки следва да бъдат изпълнени, за да приеме сезираният съд за доказано обстоятелството, че претендиращото обезщетение лице по чл.493а, ал.4 КЗ с предявен иск по чл.432 КЗ, е изградило с починалия особено близка и трайна житейска връзка и търпи значителни морални болки и страдания от неговата загуба с продължително проявление във времето ?“;

2. „При предявен иск по чл.432 КЗ, от лице по чл.493а, ал.4 КЗ, в кои случаи може да се приеме, че претърпените болки и страдания надхвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка и са сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките, за да е справедливо да се признае правото на обезщетение ?“;

3. „Какви са критериите и предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на близък, на лица, които са извън кръга на посочените в ППВС № 4 от 25.05.1961 г. и ППВС № 5 от 24.11.1969 г. ?“;

4. „Какви са критериите за преценка, за да се приеме, че търпените от лицето болки и страдания надхвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка и са сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най- близките ?“;

5. „Какви предпоставки следва да са налице, за да приеме съдът, че лицето, предявило иска по чл.432 КЗ е изградило с починалия особено близка и трайна житейска връзка и търпи от смъртта му значителни морални болки и страдания с продължително проявление във времето ?“;

6. „Спадат ли сестрите/внуците към кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди при смърт на близък, причинена от деликт, в случай че е налице особена близост между ищците и починалия? Допустимо ли е въззивният съд да се отклони от указанията в Тълкувателно решение № 1/2016 г. по Тълкувателно дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС за изследване на предпоставките на изключителност в създадената близост между две сестри, респективно баба и внучка и необходимо ли е кончината на едната от тях да доведе до травматични последици в психиката на другия (преживелия) родственик ?“;

7. „Как следва да се преценява изключителността в отношенията между сестра/баба и пострадала, починала при ПТП, с оглед установяване на материалноправната активна легитимация на родственици, в хипотеза на пряк иск по чл. 432 КЗ ?“;

8. „Активно легитимирани по предявения иск по чл.432 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД ли са ищците В. Б. Г. и Г. Ц. Ц., които са сестра и баба на починалата, загинала вследствие на ПТП ?“

Излагат се доводи, че по поставените правни въпроси изводите на въззивния съд противоречат на практиката на касационната инстанция, намерила израз в: по въпроси № 1 и № 2 - ППВС № 4 от 25.05.1961 г.; ППВС № 5 от 21.11.1969 г.; Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. по тълк. дело № 1/2016 г. на OCHГТК на ВКС и т. д. № 1199/2015 г. по описа на ВКС, II т. о.; по въпроси № 3 - № 8 включително – Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. по тълк. дело № 1/2016 г. на OCHГТК на ВКС; Решение № 372 от 14.01.2019 г. по т. д. № 1199 от 2015 г. на ВКС, II т. о. и Решение № 92 от 17.11.2020 г. по т. д. № 1275 от 2019 г. на ВС, II т. о.

Ответникът – ЗК „Лев Инс“ АД, в срока по чл.287, ал.1 ГПК представя отговор, с който изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Не са изложени съображения по приложното поле на касационното обжалване. Претендира присъждане на направените разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – изхожда от надлежни страни, подадена е в срока по чл. 283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да достигне до обжалвания резултат, Софийският окръжен съд е установил следното от фактическа страна: Ищцата Г. Ц. е баба на починалото дете по бащина линия, а малолетната ищца В. Г. е негова сестра; С влязла в законна сила на 15.08.2023 г. присъда Г. С. Г. е бил признат за виновен в това, че на 18.05.2018 г. в [населено място], при управление на лек автомобил, след употреба на наркотично вещество - марихуана, нарушил правилата на чл.77, ал.1, пр.2 ППЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Крисия Б. Г., като след деянието избягал от произшествието; Със споразумения № 810 и № 811 от 20.09.2019 г. ЗК „Лев Инс“ АД, при което била застрахована гражданската отговорност на виновния водач, се съгласило да изплати обезщетения за неимуществени вреди на майката на починалото дете Б. Г. С. и на бащата К. К. С.; От епикриза от 06.09.2023 г., издадена от МБАЛ по Неврология и психиатрия „С. Н.“ било установено, че малолетната ищца В. Г. постъпила в лечебното заведение на 01.09.2023 г. с атипична лицева болка и според анамнезата по данни на майката детето било с епизоди на главоболие преди и след менструация, с дразнене от шум и светлина, гадене и усет за световъртеж или премрежване пред очите, което главоболие било характеризирано като мигренозно, на фона на нормален неврологичен статус и КТ на главен мозък; Предписано й било медикаментозно лечение и били дадени препоръки за консултация с психолог с цел намаляване на социално нежелателните реакции при стрес в домашна среда.

От събраните свидетелски показания било установено, че цялото семейство било много съкрушено от смъртта на Крисия Б. Г., включително бабата - ищцата Г. Ц., която била силно привързана към внучката си. Всички роднини гледали детето и помагали, в т. ч. неговите баби и дядовци, като между двете сестри също имало много силна връзка. След произшествието ищците рухнали психически, Г. Ц. започнала да приема успокоителни, а сестрата на починалото дете още не можела да се възстанови напълно и ходела на консултации при психолог. Разликата във възрастта на двете сестри била 4 години, а към момента на произшествието Крисия тъкмо била проговорила и вече си играели заедно. Сестрата на Крисия била по-кротка и не споделяла много чувствата си, но след инцидента се затворила още повече в себе си. Ищците били силно привързани към детето, бабата Г. Ц. помагала винаги, когато семейството имало нужда от помощ в грижите за детето. Сестричката на Крисия била в шок след случилото си, тъй като произшествието станало пред очите й, а през последните 5 години след инцидента детето ходело на психолози и лекари, тъй като навлязло в пубертета и били забелязани нарушения в цикъла й, които близките отдавали на травмата от случилото се. Постоянно била уплашена да не се случи отново нещо с най-близките й хора, станала затворена в себе си. След смъртта на Крисия на родителите й се родили още две деца - момичета, понастоящем на възраст 4 години и 1 година и половина.

От изготвената съдебно-психологическата експертиза било установено, че ищцата В. Г., понастоящем на 14 години, все още изпитва тревожно-депресивни изживявания по повод смъртта на по-малката си сестра при ПТП. Преди инцидента децата в семейството са били отглеждани в хармонична и спокойна семейна среда, но внезапната загуба отключила у детето първоначална остра стресова реакция, като симптомите на същата след време преминали в разстройство на адаптацията и не били компенсирани до момента, а останали налични и усложнени в тревожно-депресивни. Негативните преживявания засегнали психичните и адаптационни й ресурси, както и начина й на живот. Към момента на изследването и при двете ищци била налице непреработена стресова реакция на травматичното събитие, което оказвало влияние на личностовото функциониране, емоционалния баланс и общото справяне с ежедневните задачи. Към момента на психологическото изследване и при двете ищци били констатирани персистиращи симптоми на понижено настроение, безсъние, липса на удоволствени преживявания, нежелание за общуване с околните (при Г. Ц.), както и често връщане на спомени от смъртта на детето, а темата за внезапната смърт на детето била доминантна и понастоящем. Вещото лице заключило, че към момента на изследването негативните преживявания не покриват психопатологични критерии, а са характеристика и постоянно свойство на личността и психоемоционалния живот, като голяма била вероятността главоболията при детето В. да са резултат именно от преживяната психотравма след смъртта на сестричката й.

От правна страна, Софийският окръжен съд е приел, че в случая смъртта на детето при процесното ПТП е настъпила преди да бъде постановено ТР № 1 от 21.06.2018 г. по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, с оглед на което приложение следва да намери ППВС № 2 от 30.11.1984 г., съгласно което кръгът на лицата, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди, е ограничен до очертания с ППВС № 4 от 25.05.1961 г. и с ППВС № 5 от 24.11.1969 г., в който не попадат братята и сестрите, бабите и дядовците.

Независимо от това, за пълнота на изложението, въззивният съд е посочил, че в случая от показанията на разпитаните по делото свидетели не са били установени действително претърпени неимуществени вреди, които да надхвърлят по интензитет и времетраене вредите, нормално присъщи за съответната връзка, доколкото между членовете на семейството, което е било здраво и сплотено, са съществували тесни семейни връзки, но липсва изключителност на случая, съгласно задължителните указания на ТР № 1 от 21.06.2018 г. по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. С оглед достигнатите правни изводи, въззивният съд е приел предявените искове за неоснователни и след отмяна на първоинстанционното решение е постановил обжалвания резултат.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

След съобразяване с възприетото в т.1 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, че касационен контрол на въззивното решение се допуска въз основа на един или повече правни въпроси, които трябва да са от значение за изхода на делото, но не и за правилността на обжалваното решение и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд, настоящият състав намира, че по начина, по който са формулирани, въпросите не удовлетворяват общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК.

На първо място следва да се посочи, че въпрос, изхождащ от решаващия за изхода на спора извод, че ищците не са материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди, тъй като смъртта на детето при процесното ПТП е настъпила преди да бъде постановено ТР № 1 от 21.06.2018 г. по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, а ищците не попадат в очертания с ППВС № 4 от 25.05.1961 г. и с ППВС № 5 от 24.11.1969 г. кръг от лица, не е формулиран. Липсата на въпрос към мотиви, обусловили на друго основание същия изход от спора, препятства касационния досъп на обжалваното решение. Междувпрочем, в касационната жалба са изложени подробни съображения за неправилност на извода за неприложимост в случая на постановките на ТР № 1 от 21.06.2018 г. по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, но при отсъствие на поставен в тази връзка правен въпрос, при липса на правомощие касационната инстанция да извежда такъв и доколкото не се касае за порок на решението, за който съдът следи служебно, е достатъчно и самостоятелно основание за горния извод.

Независимо от това и за изчерпателност на изложението настоящият състав намира за необходимо да отрази преценката си по приложното поле на касационното обжалване. Без последният, останалите въпроси от изложението са относносими към критериите за определяне на емоционалната връзка между лицето, претендиращо обезщетение, и починалия му родственик, като дълбока и трайна, и всъщност се пита, какви факти биха изпълнили горното условие, поради което въпросите не притежават изискуемия съобразно нормата на чл.280 ал.1 ГПК правен характер. Според ТР № 1/21.06.2018 г. по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, когато поради конкретни житейски обстоятелства и ситуации привързаността между родствениците е станала толкова силна, че смъртта на единия е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, на преживелия родственик е справедливо – по изключение - да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди, макар да е извън кръга, посочен в постановления № 4/1961г. и № 5/ 1969г. на Пленума на ВС. Следователно – критериите са посочени в достатъчна степен в горецитираното тълкувателно решение. Въпрос на оценка на доказателствата и установеност на доказаните с тях факти е приетото от съда, че в конкретния случай не може да се направи извод, че е налице близост над обичайната. Фактите и обстоятелствата, от които може да се направи извод, че едно лице е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи продължителни болки и страдания от неговата смърт, са различни за всеки случай, поради което се преценяват конкретно по всяко дело въз основа на събраните по него доказателства. Съгласно постоянната съдебна практика на ВКС, обективирана в решение № 17/16.03.2021 г. по т.д. № 291/2020 г. на ВКС, II т.о., решение № 92/17.11.2020 г. по т.д. № 1275/2019г. на ВКС, II т.о. и решение № 45/10.05.2021 г. по т.д. № 370/2020 г. на ВКС, II т.о., за да е налице особено близка връзка, е необходимо, освен формалното родство с произтичащата от него близост между лицата, да са се проявили конкретни житейски обстоятелства, обусловили създаването на по – голяма от близостта, считана за нормална за съответната родствена връзка. Прието е, че житейските ситуации и обстоятелства, придаващи на определена родствена връзка характеристиката на изключителна, не могат да бъдат изброени изчерпателно, но като примерна ситуация за възникване на такава връзка между братя и сестри може да се посочи израстването им сами като деца поради продължително отсъствие на родителите за работа в чужбина, а между баба и внук – при полагане на заместваща родителска грижа. В случая, въззивният съд не е отрекъл близостта в отношенията между ищците и починалото дете, както и проявлението на неимуществените вреди в правната им сфера вследствие на загубата, а въз основа на събраните по делото доказателства е формирал извод, че съществувалата житейска връзка и интензитетът на вредите не покриват изискването за изключителност, с което е съобразил задължителните указания на Тълкувателно решение № 1/21.06.2018г. по тълк.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. В случая касаторите оспорват крайния извод на въззивната инстанция по отношение естеството на тази връзка, което оспорване сочи на доводи за наличие на касационно основание по чл.281, т.3 ГПК за необоснованост на въззивното решение. Във фазата по чл.288 ГПК касационната инстанция не може да преценява конкретните доказателства по спора и приетите за установени въз основа на тях факти. Последният осми въпрос е насочен директно към правилността на обжалваното решение, поради което също не е годен да удовлетвори общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК за искания достъп до касационно обжалване.

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.8 вр. ал.3 ГПК касаторите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника по касация юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК