Определение № 222 от 05.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 470/2011 г.

Постъпила е касационна жалба от Х. С. С. от [населено място], подадена от пълномощника му адв. Т. Д., срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, № 1753 от 13.12.2010г. по в.гр.д. № 2793/2010г., с което е потвърдено решението на Пловдивския районен съд, Х-ти гр. с-в, № 2050 от 21.06.2010г. по гр.д. №9775/2009г., с което е са отхвърлени предявените от Х. С. против Й. Н. С. частични искове с правно основание чл. 59 ЗЗД за заплащане на сумата 3 900 лв., представляваща част от общо дължимата сума 7 800 лв. разходи за наем на жилище за периода от 12.02.2007г. до 01.12.2007г., сумата 307,34 лв. разходи за електроенергия и отопление, сумата 189,39 лв. такса за водоползване, сумата 279,12 лв. разходи за мобилен телефон и сумата 3 931,45 лв. разходи за храна. Производството пред ВКС е висящо от 26.01.2011г. и по отношение на касационната жалба се прилага разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК в редакцията по ДВ бр. 100 от 21.12.2010г., съгласно която не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. В случая цената на всеки от обективно съединените искове е под 5 000 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че касационната жалба на Х. С. е процесуално недопустима и на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК следва да се върне. Водим от горното ВКС, състав на трето гражданско отделение