Определение № 268 от 28.01.2026 г. на ВКС по т. д. № 1982/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

„РМ ИНВЕСТ“ ООД обжалва Решение № 281/21.05.2025 г. по в.т.д. № 36/2025 г. на АС-София, с което е потвърдено Решение № 1552/11.11.2024 г. по т.д. № 637/2024 г. на СГС за установяване нищожността на решения на общото събрание на съдружниците му от 19.12.2023 г. за изключване на Р. П. К. съдружник, освобождаването му като управител и приемане на учредителен акт.

Касаторът се позовава на касационни основания по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК. Поддържа, че въззивният акт е недопустим, защото спорът е разгледан въз основа на непредявени факти. Освен това счита, че посочените в исковата молба обстоятелства биха могли да доведат до незаконосъобразност (тъй като касаят пороци в процедурата), но не и до нищожност на атакуваните решения, поради което недопустими са и предявените установителни искове. Като основание за неправилност сочи неизпълнението на процесуалното задължение на съда да обсъди наведения с въззивната жалба довод за правното значение на обективирането в протокол на взетите от оставащия съдружник решения. Според касатора въззивният съд е направил неотносимия към нищожността извод, че липсата на разисквания по дневния ред, в които ищецът има право да участва, води до непровеждане на събранието, както и грешно е възприел като надлежно представителството на ищеца от присъствалия в нотариалната кантора адвокат. Касаторът заявява, че е игнориран фактът на явяване на мястото на събранието на оставащия съдружник, овластен да вземе сам процесните решения, и фактът на обективиране от негова страна на воля за взимането им, възприета освен от пълномощника на ищеца, също и от помощник-нотариуса. Като несъобразено от въззивния съд косвено доказателство за провеждане на събранието се сочи фактът, че пълномощникът на ищеца е поискал да депозира писмено становище по включените в дневния ред въпроси. Касаторът допълва, че неотразяването в протокола на писменото становище на пълномощника на ищеца и на начина му на гласуване не влияе върху валидността на обективираните в него решения, още повече че по разпореждане на закона изключваният съдружник не гласува. Заявява още, че помощник-нотариусът, разпитан като свидетел, не е присъствал на целия разговор между явилите се лица, поради което не е могъл да възприеме напълно съдържанието му, а показанията му, че не е провеждано събрание, почиват на неправилни правни изводи, формирани въз основа на неотносими факти относно кворума и адреса на управление на дружеството. Заключава, че не е необходимо волята за взимане на решенията да бъде изразена с нарочни изявления, а е достатъчно отправеното от решаващия съдружник искане за нотариално удостоверяване на протокола, в който тя е обективирана. Като основание за допускане на касационно обжалване касаторът сочи недопустимостта и очевидната неправилност на въззивното решение, както и поставя въпроси, чиито отговори намира за решени в противоречие с практиката на ВКС, за значими за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Ответникът по жалбата Р. П. К. счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, тъй като решението е постановено в рамките на заявените факти, не е очевидно неправилно и е съобразено с релевантната практика на ВКС. Излага и доводи за неоснователност на жалбата по същество.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Следователно е допустима.

Производството е образувано по предявени от Р. П. К. срещу „РМ ИНВЕСТ“ ООД искове с правно основание чл. 124, ал. 1, пр. 3 ГПК за установяване нищожността на решения на общо събрание на съдружниците в ответното дружество от 19.12.2023 г. за изключване на ищеца, за освобождаването му като управител и за приемане на учредителен акт на вече едноличното дружество.

Според заявеното в исковата и уточнителната молба по партидата на ответника в търговския регистър е представен протокол за проведено на 19.12.2023 г. общо събрание на съдружниците на ответното дружество, обективиращ процесните решения. Ищецът поддържа, че такова събрание не се е състояло, а вместо това на посочените в протокола дата и място се е явил негов пълномощник и другият съдружник Д. А., който е отказал да приеме представено от името на ищеца становище по дневния ред, като е поискал от помощник-нотариуса заверяване на донесен от него протокол за проведено събрание. Според ищеца това искане е било отказано от длъжностното лице с аргумент за липса на кворум и липса на проведено пред него гласуване. При изложените факти ищецът е поискал установяване на нищожността на оспорените решения като невзети, а и защото взимането им е извън компетентността само на единия съдружник.

Първоинстанционният съд е установил следните факти: към процесната дата съдружници и съуправители в ответното дружество са били ищецът и Д. А., а според обявения дружествен договор съдружниците не са се отклонили от предвидената в чл. 137, ал. 4 ТЗ форма за валидност на решенията за изключване на съдружник и избор на управител; на 29.11.2023 г. А. е поканил ищеца да участва в общо събрание на съдружниците, което да се проведе на 19.12.2023 г. в нотариалната кантора на нотариус М. Г. в [населено място], [улица], с дневен ред взимане на оспорените решения; на посочената дата в кантората са се явили адвокат Г. – пълномощник на ищеца, и А., който е представил подписан от него протокол, удостоверяващ, че събранието е проведено в присъствието на представител на ищеца и че с гласа на А. са взети процесните решения; помощник-нотариусът е отказал да удостовери нотариално протокола с аргумент, че липсва кворум, и сам е съставил протокол, обективиращ горепосочените факти; съдържанието на протокола, представен от А., и подписът на съдружника върху него са нотариално удостоверени на 27.03.2024 г.

При изложените факти съдът е заключил, че едностранно подписаният от другия съдружник протокол за общо събрание не удостоверява по противопоставим на ищеца начин верността на отразените в него факти, а именно – че на посочените в протокола дата, час и място е проведено събрание, на което са разгледани и гласувани точките от дневния ред. Допълнено е, че ищецът успешно насрещно е доказал липсата на проведено събрание. Този извод съдът е формирал на база показанията на разпитания като свидетел помощник-нотариус, според които в кантората не се е гласувало по въпросите от дневния ред, посочен в представения протокол. Съдът е намерил, че за настоящия спор е релевантно фактическото свидетелстване за непроведено гласуване, а не правната преценка на свидетеля за наличие на пречка за провеждане на събранието (липса на кворум), поради което и е кредитирал показанията в свидетелстващата им част.

За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че на посочената дата в нотариалната кантора се е явил надлежно упълномощен за участие в общото събрание представител на ищеца, признат за такъв и в съставения от А. протокол. Оттук е направен извод, че пълномощникът на ищеца е имал право да участва в разискванията по обявения дневен ред, независимо от обстоятелството, че изключваният съдружник не гласува при взимане на решение за изключването му. Кредитирал е показанията на помощник-нотариуса относно липсата на проведени разисквания, удостоверени като състояли се в протокола. Счел е, че представянето на предварително съставен протокол за общо събрание не е равнозначно на провеждането на такова. Като неотносими към спора за реалното взимане на процесните решения от 19.12.2023 г. са счетени както мотивите на помощник-нотариуса да откаже заверяване на протокола, така и фактът на нотариалното му удостоверяване, извършено на по-късна дата (27.03.2024 г.).

При изложените данни въззивното решение е допустимо, тъй като не е постановено по непредявен или по недопустим иск. Първото релевирано от ищеца фактическо твърдение, водещо до нищожност на оспорените решения, е невзимането им поради непровеждане на събрание на обявените в обективиращия ги протокол дата и място, а второто - липсата на компетентност у единия съдружник да ги вземе. Именно по първото основание са се произнесли и първоинстанционният, и въззивният съд, като са изследвали дали събрание с посочените в протокола обективни признаци се е състояло. Излагането на доводи относно правото на изключвания съдружник да участва в разискванията не съставлява произнасяне по непредявено основание, а е част от аргументацията на съда за липса на реално проведено събрание.

Не може да се приеме и че уважените искове са недопустими поради предявяването им на основания, водещи до незаконосъобразност на оспорените решения. На първо място, липсата на разисквания по дневния ред не е посочена от ищеца като процедурно нарушение, а е обсъдена от съда като външен белег на провеждането на общо събрание. Липсата на кворум (впрочем, неприложим при дружество с ограничена отговорност) също не е заявена от ищеца като основание на исковете за нищожност, а като част от изложението на обстоятелствата, мотивирали помощник-нотариуса да откаже удостоверяване на протокола. Действително, второто въведено от ищеца основание на исковете (относно мнозинството при взимане на процесното решение) касае законосъобразността, а не валидността на оспорените решения, но то нито е разгледано от съда, нито е послужило като причина за обявяване на нищожността им.

Не е налице и очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, разглеждана като наличие на тежко и видимо нарушение на императивна разпоредба или на правилата на формалната логика, чието установяване е възможно без извършване на анализ на данните по делото и на събраните в хода му доказателства (например прилагане на отменен закон или на закон в противоположния му смисъл, нарушаване на основни съдопроизводствени принципи или формиране на изводи в явно противоречие с логиката). В случая касаторът аргументира очевидната неправилност с довод, че оспорените решения са обявени за нищожни въз основа на факти, годни да повлияят върху законосъобразността, но е и върху валидността им съгласно постановения по тълк.д. № 1/2002 г. на ОСТК на ВКС тълкувателен акт. Такъв извод обаче не следва от мотивите на въззивното решение. Както беше посочено, липсата на разисквания е обсъдена като част от аргументацията на съда при какви обстоятелства може да се приеме, че е проведено събранието, за което е съставен процесният протокол, съответно – че са взети именно удостоверените в него решения. Липсата на кворум пък въобще не е обсъждана от съда, тъй като е определена за неотносима към валидността на решенията.

Поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК изискват като общ селективен критерий да е поставен правен въпрос - такъв, който е включен в предмета на спора, обуславящ е за изхода му, кореспондира с въведените от касатора касационни основания по чл. 281 ГПК и чийто отговор не произтича от събраните по делото доказателства, а може да бъде даден абстрактно независимо от конкретиката на делото.

Касаторът е поставил следните въпроси:

1. За задължението на въззивния съд да обсъди въз основа на наведените в жалбата оплаквания и доводи, всички събрани относими и релевирани доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК и самостоятелно да установи фактическата обстановка, към която да приложи относимите материалноправни норми, като мотивира решението си.

2. Може ли съдът да постанови решението си без да изложи мотиви по част от направените възражения и доводи на страната и без да извърши анализ на събраните по делото доказателства относно тези релевантни обстоятелства?

Тези два въпроса имат отношение към начина на взимане на решение по всяко дело, поради което са обуславящи, а доколкото могат да получат абстрактен отговор и са свързани с наведен касационен довод, имат характер на правни по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Спрямо тях обаче не е изпълнен допълнителният критерий на заявеното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, защото не са решени в противоречие със съдебната практика на ВКС по чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК. Съдът е изложил мотиви въз основа на кои доказателства е възприел фактическата обстановка, като е обсъдил и въведения с въззивната жалба довод за ненадлежно представителство на ищеца. Действително, липсва произнасяне по оплакването за неправилна оценка на правните последици на обективираната в протокола воля на единствения съдружник, имащ право да гласува за оспорените решения. Тази липса обаче не влияе върху мотивираността на въззивния акт до степен да обоснове противоречие с практиката на ВКС по приложението на чл. 236, ал. 2 ГПК, тъй като при възприетата от съда теза, че взимането на решенията трябва да се е случило в рамките на проведено според данните от протокола събрание (в присъствие на представител на ищеца и след проведени разисквания), наличието на предварително обективирано в документа решение се явява ирелевантно обстоятелство.

3. Нищожно като невзето/липсващо или отменяемо ли е решение на ОС на ООД с двама съдружници за изключване на единия съдружник, когато съдружниците са се явили лично или са били представлявани на мястото, в деня и в часа за провеждане на събранието, но не е установено да са провеждани разисквания по въпроса, отразено в съставен протокол за взетите от събранието решения? Налице ли е обективирана воля на ОС за взимане на решение, отразено в протокол от ОС, когато съдружникът, имащ право единствен да гласува по решението за изключване на другия съдружник, е представил с искане да бъде заверен предварително написан протокол с решенията по дневния ред на събранието, и дали може да се счете, че с представяне с искане за заверка на предварително написания протокол съдружникът, формиращ целия кворум за взимане на решението, е обективирал волята на ОС за взимане на решението по начин, достатъчен да се приеме решение?

4. В случай че ищецът твърди, че решение на ОС на ООД не е взето, а събрание не е проведено по причина на липса на кворум и непроведено гласуване пред трето лице, което не е член на дружеството или пълномощник на член, но същевременно по времето и на мястото за провеждане на събранието е обективирана и възприета воля от това трето лице за взимане на такова решение в деня, часа и на мястото за провеждане на събранието, в чийто дневен ред е включен такъв въпрос за решаване, има ли право съдът да разгледа иск за нищожност поради липса на взето решение или може да се произнесе само, ако е сезиран с иск за отмяна на незаконосъобразно решение?

5. Когато общото събрание на ООД се състои от двама съдружници, като по въпрос, включен в дневния ред на свикано общо събрание за изключването му като съдружник, единият съдружник няма право да гласува, може ли да е нищожно решение за изключване на съдружника, когато съдружникът с право на глас в общото събрание за взимане на това решение е обективирал по начин, че е възприето от присъствалите лица, че с дяловете си взима решение за изключване на другия съдружник от дружеството?

6. От какъв порок страдат решенията на ОС на ООД с двама члена и в частност решение за изключване на единия съдружник, отразени в предварително изготвен протокол, ако не се установява да е проведено разискване по точките от дневния ред, макар и да е записано в протокола, че е проведено разискване, ако съдружникът с право на глас за взимане на решенията/решението е поискал в деня, часа и на мястото за провеждане на събранието и в присъствието на другия съдружник (негов пълномощник) от нотариус да завери подписа и съдържанието му под протокол за взети решения/решението за изключване на другия съдружник от ОС? Нищожни ли са решенията/решението, отразени в протокол от ОС на ООД, когато не е установено да са били проведени отразените разисквания в предварително написан протокол, представен за заверка от нотариус, поради това че не са приети от събрание, което е редовно проведено?

7. Отправяне от единствения съдружник с право да участва при взимане на решение от ОС на ООД на искане до нотариус да завери в деня, часа и на мястото за провеждане на свикано събрание на ООД протокол от ОС с взети решения установява ли наличие на формирана воля за взимане на решение, достатъчна да се счете, че решение има, и това дали са проведени съответните разисквания, когато такива са отразени в протокола, може ли да обоснове извод за непроведено събрание и оттам за невзети решения или значението му следва да се преценява само в производство по оспорване на процесуалната законосъобразност на решенията?

Въпросите от т. 3 до т. 7 са поставени в контекста на касационния довод за неправилно отричане на валидността на решения, обективирани в протокол, съставен от единствения имащ право да гласува за тях съдружник, и за погрешна оценка на значението на липсата на разисквания по дневния ред, предхождащи гласуването. Доколкото въззивният съд се е произнесъл именно при такава фактология – наличие на протокол, подписан от съдружника с право на глас, и непроведени разисквания, въпросите могат да се окачествят като относими към правния спор. Като се игнорира фактологичната част на някои от тях и същите се обобщят до питане относно условията за валидност на решение, за което право да гласува има само подписалият протокола съдружник, въпросите могат да получат и абстрактен отговор, а оттук - да се определят за правни по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.

Те обаче не удовлетворяват допълнителния селективен критерий на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, според който същите трябва да са решени в противоречие с практиката на ВКС. Касаторът се е позовал на Тълкувателно решение № 1/06.12.2002 г. по тълк.д. № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС, което разяснява, че нищожно е липсващото решение – това което не е взето, но взимането му е удостоверено в протокол. Именно оттук обаче следва, че самото обективиране на решението във форма не води автоматично до извод за реалното му взимане, а последното е фактологичен въпрос, чийто отговор тълкувателното решение нито ограничава, нито диференцира според това дали единственият имащ право на глас е съставителят на протокола или не. Съдът е овластен да направи самостоятелна фактическа преценка въз основа на доказателствата по делото и установените обстоятелства, при които е протекло взимането на решението, както е сторено и в настоящия случай – съдът е приел, че обективирането в протокола на волята на единствения с право на глас съдружник не доказва взимане на решенията, удостоверени в документа, защото е опровергана верността на отразените там обстоятелства по провеждане на събранието, а именно – в присъствие на представител на ищеца и след проведени разисквания. И доколкото именно тези решения (отразени в процесния протокол като взети на 19.12.2023 г. на посоченото там място и при посочените там обстоятелства), а не други (по-рано или по късно взети), макар и с идентично съдържание, са предмет на исковете за нищожност, последните са уважени. Такива правни съждения не противоречат на тълкувателното решение, защото почиват на фактологична преценка, а дали същата е правилна, е въпрос, който не може да бъде обсъждан в настоящата селективна фаза на касационното производство.

8. Има ли право въззивният съд, когато се произнася по правилността на решението на първоинстанционния съд, с което е уважен предявен иск, да приеме правилност на решението за уважаване на иска като основателен въз основа на събраните доказателства, от които прави фактически установявания за обстоятелства, които ищецът не е твърдял в процеса като част от обстоятелствата по иска си и факти, които го обосновават, в това число да уважи иск за нищожност като липсващо на решение на общото събрание на търговско дружество на основание пороци при провеждане на събранието, каквито не са били твърдени от ищеца?

Този въпрос не покрива общия селективен критерий, тъй като не кореспондира с данните по делото. Както беше посочено, въззивният съд не е приел за основателни исковете за нищожност въз основа на неподдържани от ищеца факти, в частност – поради непроведени разисквания. Последното обстоятелство е изтъкнато в контекста на преценката, че събрание не е било провеждано по описания в протокола, обективиращ оспорените решения, начин, но не е разглеждано като основание на исковете.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е заявил, че поставените от него въпроси имат значение и за точното прилагане на закона, съответно за развитието на правото, което съставлява основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. То обаче не е обосновано, тъй като по първите два и последния въпроси има обилна казуална практика, а по останалите – тълкувателна. Освен това касаторът не сочи конкретна норма, за която да е необходимо разяснително или ново тълкуване.

Въз основа на изложеното съдът намира, че не може да бъде допуснато касационно обжалване.

Ответникът претендира, но не доказва да е сторил разноски за настоящата инстанция, поради което такива не следва да му се присъждат.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,