Определение № 120 от 01.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 1403/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ответника „ЗАД Армеец“АД против решение № 764 от 14.04.2020г. по в.т.д. № 5552/2018г. на САС, ТО, 13 състав, с което е потвърдено решението по т.д.№ 504/2017г. на СГС, 20 състав, с което застрахователят е осъден да заплати на основание чл.208 КЗ-отм. на „Порше лизинг БГ“ ООД сумата 143 100лв. - застрахователно обезщетение за настъпило на 08.10.2014г. застрахователно събитие „кражба“ на автомобил „Ауди А-6“, рег. [рег.номер на МПС] по застрахователна полица 458861/28.07.2014г., както и сумата 143 295лв. - застрахователно обезщетение за настъпило на 05.10.2014г. застрахователно събитие кражба на автомобил „Ауди А-6“, рег. [рег.номер на МПС] по застрахователна полица 458862/28.07.2014г., ведно с обезщетение за забава върху двете главници за периода преди завеждане на исковата молба и законна лихва от предявяване на иска. Касаторът се позовава на основанията за касиране на решението по чл.281,т.3 ГПК. Твърди, че въззивният съд в противоречие с материалния закон е приел, че лизингодателят по договор за финансов лизинг разполага със застрахователен интерес за имуществено застраховане на отдадения под лизинг актив; че в противоречие със закона бил и изводът, че е налице валидно застрахователно правоотношение; че незаконосъобразен е изводът, че ищецът е претърпял вреди от кражбата на процесните автомобили, тъй като хипотетично единствените вреди, които е могъл да претърпи са тези от „евентуално неизпълнение от лизингополучателя на задълженията му по лизинговия договор“. Изложени са и съображения за неправилност на изводите на САС по повод липсата на сервизните ключове на двата автомобила. Искането е за отмяна на решението и отхвърлянето на исковете със законните последици. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК при допълнителната предпоставка на чл.280,ал.1,т.1 ГПК /поради противоречие на решението на САС с решението по т.д.№ 1553/2018г. на 2т.о. на ВКС/ се иска допускане на обжалването по въпросите: 1 / Възникват ли вреди в патримониума на лизингодателя по договор за финансов лизинг в резултат на кражба на лизинговата вещ, рискът от случайното погиване на която се носи от лизингополучателя; 2/Дължи ли застрахователят по имуществена застраховка на отдадения под финансов лизинг автомобил изплащането на застрахователно обезщетение на лизингодателя в случай на настъпило застрахователно събитие „кражба“; 3/На лизингополучателя или на лизингодателя се дължи застрахователно обезщетение по имуществена застраховка на отдадения под финансов лизинг автомобил в случай на настъпило застрахователно събитие „кражба“; 4/Кой е активно материалноправно легитимиран да предяви иск срещу застрахователя по имуществена застраховка на отдаден при условията на договор за финансов лизинг автомобил, в случай, че същият е противозаконно отнет. При допълнителната предпоставка по чл.280,ал.1,т.3 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите: 5/Разполага ли със застрахователен интерес лизингодатеят по договор за финансов лизинг за сключването на застрахователен договор относно лизинговата вещ в случай, че се прилагат общите правила за имуществените застраховки и рискът от случайното погиване на вещта се носи от лизингополучателя по силата на чл.343 ТЗ; 6/Нищожен ли е застрахователен договор, сключен по реда на чл.238,ал.1 КЗ, в случай, че лизингополучателят „не е дал изрично писмено съгласие по условията на застрахователния договор”; 7/Абстрактна сделка ли е застрахователният договор; 8/Във всички случаи ли правото на собственост обосновава застрахователен интерес от сключване на застрахователен договор. При допълнителната предпоставка по чл.280,ал.1,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването поради твърдяно противоречие с ППВС№7/77г. по въпросите: 9/Възниква ли задължение за застрахователя по имуществена застраховка на мпс „каско“ да заплати застрахователно обезщетение за събитие, което няма качеството „застрахователно“ и е извън обхвата на уговорените в застрахователния договор покрити рискове; 10/При наличие на формулиран в ОУ по имуществена застраховка на мпс „каско“ покрит риск „кражба“ /т.11.1 ОУ/ и формулирани изключени рискове по този риск /т.16.4 ОУ/, следва ли да се приеме, че не всички хипотези на кражба са в обхвата на застрахователното покритие. В писмен отговор насрещната страна „Порше лизинг БГ”ЕООД оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на жалбата. Лизингополучателят „Райзинг- БМС”ООД - трето лице помагач в процеса в писмен отговор посочва, че не са налице основанията за допускане на касационната жалба до касационно обжалване, както и че, същата е неоснователна. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Неоснователността на искането за допускане на касационното обжалване по въпроси 1-8 пряко произтича от обстоятелството, че въззивната жалба на ответника не е съдържала доводи, основани на разпоредбата на чл.343 ТЗ - че лизингодателят няма интерес от имуществено застраховане на отдадения под лизинг актив, че вредите от загубата на лизинговата вещ не са за лизингодателя, поради което той не е материалноправно легитимиран да получи застрахователното обезщетение. Спорът не е пренесен пред въззивната инстанция по правните проблеми, които стоят зад тези въпроси, поради което въззивната инстанция не е дължала даване отговор по тях и не се е произнасяла. Поради това въпросите нямат правна характеристика, тъй като не съдържат съществен елемент от състава на общото основание за осъществяване на факултативния касационен контрол, съобразно критериите, очертани в т.1 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОКГТК на ВКС - да са включени в предмета на спора, в предметния обхват, в който той е пренесен пред въззивната инстанция. Тази инстанция, по отношение правилността на обжалваното решение, се произнася само по наведените във въззивната жалба доводи - чл.269, изр.второ ГПК. Във въззивната жалба ответникът е твърдял, че първоинстанционното решение е нищожно, тъй като ищецът не е посочил банкова сметка и исковата молба е нередовна; поддържал е общо възражение, че доказателствата не са ценени в тяхната съвкупност без да изложи конкретни доводи кои доказателства не са взети предвид; оспорвал е неаргументираният според него отказ на първоинстанционния съд да открие производство по чл.193 ГПК; позовавал се е на неправилно разпределена доказателствена тежест във връзка с възражението за изключени застрахователни рискове; въвел е довод за липса на разграничаване между „потестативното право на отказ на застрахователя и съществените му задължения за осигуряване и носене на определени рискове и неправилно приложение на разпоредбата на чл.211 КЗ”; наведено е и възражение за необсъждане на възражения за изключени рискове и конкретно на възражението за непредставяне от застрахования на всички контакти ключове за автомобилите; изразил е несъгласие с отказа на съда да редуцира застрахователното обезщетение за всеки от автомобилите. От изложеното е видно, че доводи за отсъствие на застрахователен интерес и на легитимация на ищеца да получи застрахователната сума при кражба, не са въведени пред въззивната инстанция. Следва да се има предвид, че съгласно чл.83 от ОУ за застраховка на мпс „каско”, застрахователното обезщетение се плаща на застрахования или на трето ползващо се лице, ако при сключване на застраховката е определено такова, или на изрично упълномощено лице. Съгласно полиците, застраховано лице е „Порше лизинг БГ”, в полицата няма определено трето ползващо се лице, а лизингополучателят - третото лице помагач на ищеца счита исковете за основателни. Съгласно чл.11.1 от ОУ към лизинговия договор клиентът е уведомен, че застраховано лице по застраховката „каско” е „Порше ”; съгласно чл.11.2.2 ако автомобилът след кражба не бъде намерен и застрахователят изплати обезщетение за кражба, договорът се прекратява и клиентът дължи лизингови вноски до момента на прекратяването; В този случай Порше приспада и задържа от полученото застрахователно обезщетение сумата на непогасените задължения на клиента; ако след приспадането е налице положителен остатък, той се превежда на клиента; в случай, че полученото от Порше застрахователно обезщетение не е достатъчно да покрие сбора от всички непогасени задължения на клиента, клиентът дължи на Порше разликата между тази сума и полученото обезщетение. Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че отсъства твърдяното противоречие на обжалваното решение с цитираното от касатора решение. Както е посочено в решението по т.д. № 1553/2018г. на ІІ т.о. на ВКС, по силата на специалното правило на чл.343 ТЗ рискът е за кредитора, освен ако страните по договорен път изрично не са го дерогирали. Даденият отговор на въпроса, по който касационното обжалване е допуснато е, че „противозаконното отнемане (кражбата) на лизинговата вещ по договор за финансов лизинг се обхваща от разпоредбата на чл.343 ТЗ. Кражбата не представлява основание по чл.89, изр.1-во и изр. 2-ро ЗЗД за разваляне на договор за финансов лизинг, освен ако страните по договорен път не са дерогирали правилото на чл.343 ТЗ“. Следователно, носенето на риска при сключване на имуществена застраховка „каско“ по отношение на отдаден под лизинг автомобил и при съобразяване на специалното правило на чл.343 ТЗ, е въпрос на договаряне Въпрос на конкретни уговорки в застрахователния договор, съотв. в договора за лизинг, е определянето на правоимащото да получи застрахователното обезщетение лице при частична или пълна загуба на вещта. Безспорно е, че в настоящия случай застрахователят е застраховал отдадени под лизинг автомобили и в конкретните договори между застрахователя и лизингодателя и между лизингодателя и лизингополучателя са уредени последиците при кражба и е определено лицето, на което застрахователят дължи застрахователното плащане. Изцяло необосновано е приложното поле на въведената от касатора по въпроси 5-8 предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК като съществен е констатираният по-горе факт, че въпроси 1-8 нямат характеристиката на правни. След като въззивната инстанция е споделила извода, че процесното събитие има качеството „застрахователно“ и е в обхвата на уговорените в застрахователния договор покрити рискове, деветият въпрос е хипотетичен и е основан на изрично отречена /с обстойни мотиви/ теза на застрахователя. По последния от поставените въпроси въззивната инстанция е приела за неоснователно възражението на ответника за установен по делото изключен риск, основан на довод за неосъществен от застрахования контрол и загубване на фактическата власт върху сервизните ключове на автомобилите, неуведомяване своевременно застрахователя за това и предоставяне на застрахователя в хода на разследването на сервизни ключове, несъответни на застрахованите автомобили, в нарушение на разпоредбите на т. 14.5, т. 14.8., т. 16.14.1, т. 16.14.2, т. 16.14.3, т. 16.14.4 и т. 50.7.7 и т. 59.6.8. от Общите условия. Съставът на САС е мотивирал, че всяка една от тези договорени в ОУ като обстоятелства за изключен риск, представляват неизпълнение на уговорено в договора задължение от страна на застрахования, като основание за отказ за плащането на обезщетението по чл. 211, т.1 и т. от 2 КЗ/отм./. Анализирано е, че същевременно застрахователят твърди наличието на причинна връзка между загубването и непредставянето на резервните ключове и настъпването на застрахователното събитие, но не установява в съответствие с правилото на чл. 154 ГПК при условията на пълно и главно доказване тези факти. За неоснователни са счетени доводите на застрахователя, че необходимата причинно следствена връзка е презюмирана по договорен път, чрез нейното уговаряне като изключен риск. Мотивирано е, че ответникът следва да докаже пряка причинно - следствена връзка между неизпълнението на едно конкретно задължение, визирано в Общите условия към застраховката, като значително с оглед неговия интерес и настъпването на застрахователното събитие, респективно с оглед възможността да бъдат предотвратени вредите от него - конкретно да установи, че липсата на резервните ключове е в пряка причинна връзка с кражбата на МПС, което не е сторено в процеса. Даден е отговор, че застрахователят цели, основавайки се на неизпълнението на посочените клаузи от договора, да обоснове отказ за изплащане на застрахователно обезщетение поради хипотетична застрахователна измама, но наличието на такава също трябва да бъде доказано по реда на НПК, респ. по реда на чл. 124, ал. 5 от ГПК. Обобщено е, че не е налице и хипотезата на чл. 211, т. 1 КЗ (отм.), защото правото на отказ за плащане на обезщетение възниква само при умишлено причиняване на събитието от застрахования, каквото в случая не е доказано; застрахованите вещи са били отнети противоправно от държането на лизингополучателите и няма никакви доказателства това да е резултат от действията на застрахования; че не е налице и хипотезата на чл. 211, т. 2 КЗ (отм.), защото застрахователят не е доказал нито едно от твърденията си за конкретно неизпълнение на договора от страна на застрахования, което да е способствало или причинило настъпването на процесните застрахователни събития. По така възпроизведените подробни съображения на въззивната инстанция последният въпрос е хипотетичен, тъй като тя не е дала отговор на него в сочения от касатора смисъл - че застрахователят е поел да покрие риска при „всички хипотези на кражба“ на автомобила. Даденият от въззивната инстанция отговор на въпроса не е в противоречие с ППВС 7/77г. и е изцяло съобразен с формираната трайна и непротиворечива съдебна практика, съгласно която основанията, уредени в отменения КЗ, при които застрахователят по имуществена застраховка може да откаже изплащане на застрахователно обезщетение са визирани в чл.189, ал.4, чл.190, ал.2, чл.206, ал.3, чл.207, ал.2, чл.211 като правото на отказ от изплащане на обезщетение е признато във връзка с неизпълнение на задължения на застрахования, които по силата на закона или по волята на страните са значителни от гледна точка на интереса на застрахования, като имащи отношение към настъпването на застрахователното събитие и/или вредите от него; че за да упражни правото по чл.211, т.2 КЗ като откаже плащане на обезщетение, застрахователят следва да установи ненадлежното поведение на застрахования, изразяващо се в неизпълнение на задължение, което е значително с оглед интереса на застрахователя и е предвидено в застрахователния договор, или в закона; че приложението на чл.211, т.2 КЗ е обусловено от установяване на пряка причинно-следствена връзка между неизпълнението на конкретното задължение като значително с оглед интереса на застрахователя и настъпване на застрахователното събитие, съответно възможността да бъдат предотвратени вредите от същото; че за правото на застрахователя да се освободи от задължението за застрахователно плащане е релевантно не само обективното наличие на неизпълнено от застрахования предвидено в закона или договора задължение, но и при значителност на същото, с оглед интереса на застрахователя, при което тежестта на доказване е на застрахователя; че не се допуска причинната връзка между неизпълнението на задължението и настъпилото застрахователно събитие да бъде презюмирана по договорен път, а следва да се докаже в процеса от застрахователя на осн.чл.154 ГПК. Касаторът следва да заплати на „Порше лизинг БГ” ЕООД поисканите и доказани разноски за изготвянето на отговора по чл.287 ГПК - сумата 960 лв. с ДДС - адвокатски хонорар. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.