Определение № 4341 от 14.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1213/2026 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. Д. К. срещу въззивно решение № 474 /14.11.2025 г. по в.гр.д. № 600 /2025 г. на Русенския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 973 /18.06.2025 г. по гр.д. № 2882 /2024 г. на Русенския районен съд, в частта, с която предявеният от „Миг-Маркет“ ЕООД срещу В. Д. К. иск с правно основание чл.203, ал.2 КТ е уважен за сумата 8 564.27 лв. и с която предявеният от В. Д. К. срещу „Миг-Маркет“ ЕООД насрещен иск по чл.61, ал.1 ЗЗД е бил отхвърлен.

Ответникът по касационната жалба „Миг-Маркет“ ЕООД в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е следното:

Искът по чл.203, ал.2 КТ е за неотчетени средства в касата на дружеството, получени в брой от ответника в качеството му на търговски представител в периода м. декември 2023/ м. февруари 2024 г.

Насрещният иск по чл.61, ал.1 ЗЗД е за платени лични средства за разходи на дружеството.

Страните са били в трудово правоотношение, като до 22.04.2024 г. въззивникът е изпълнявал длъжността “Търговски представител“ в отдел “Дограма“ в “Миг Маркет“ ЕООД-Варна, с място на работа в гр .С., ул.“Б.“ №, където от края на 2023 г. той е бил и единствен служител.

Ищецът е работил при ответника по трудов договор на длъжността старши експерт „Актуване и деактуване на общинска собственост“ в Дирекция „Общинска собственост, икономика и стопански дейности”, отдел „Общинска собственост“.

Тъй като работодателят не разполагал със свои работници на територията на гр .С., ответникът ползвал трети лица /външни изпълнители/, които да монтират доставена от “Миг Маркет“ ЕООД дограма и други продукти. В. К. се разплащал с тях за извършената работа, за което съставял и разходни касови ордери, с които се отчитал на дружеството.

Във връзка с претенции на служителя да му бъдат възстановени суми, явяващи се според него необходими и полезни разноски, извършени от името и за сметка на търговеца, работодателят разпоредил проверка на всички издадени оферти и поръчки за производство и монтаж на дограма и финансови постъпления по тях в разплащателните сметки и касата на дружеството за офиса в гр. С..

За направения разход търговският представител (В. Д. К.) съставял разходни касови ордери, които впоследствие представял в счетоводството на дружеството. При извършената от свидетеля П. С., служител на ищеца, проверка обаче се установило, че в някой случаи изпълнителят получавал по-ниско възнаграждение от това, удостоверено от ответника. При разпитът му по делото, свидетелят Г. С. е уточнил в кои платежни документи, приложени към исковата молба, положеният подпис не е негов, респективно по коя поръчка е получил по-малко възнаграждение от отразеното в РКО. В този случай неприложима се явява нормата на чл.301 ТЗ, на която в жалбата се позовава въззивникът, че когато едно лице действа от името на търговеца без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. Неоснователни са и доводите на В. К., че е следвало да бъде назначена почеркова експертиза, която да установи дали отречените от свидетеля Г. С. подписи не са в действителност негови. При несъгласие с показанията на лицето, всъщност въззивникът е следвало да направи такова доказателствено искане пред първоинстанционния съд. Отделно от това, В. К. не оспорва нито авторството на текста, нито своя подпис във всеки от приложените към исковата молба платежни документи (че се е подписал в изготвените от него ордери вместо лицата, които е посочил като получатели на паричните суми и че е написал по-високи суми от тези, които е платил).

По делото няма спор, че въззивникът не е отчел на работодателя сумата от 5 400 лв., която получил в качеството си на търговски представител на дружеството от техен съконтрахент / “ АВС Център за здравословен начин на живот“/. Липсват обаче доказателства за това да е имало законово основание. Ищецът е оспорил да е бил в договорни отношения със свидетеля И. Й., който при изслушването му от съда е потвърдил, че е получил от В. К. сумата от 4 000 лв. В тежест на последния е било да докаже, че евентуално извършената от свидетеля услуга е била в полза на работодателя, нейният вид, обем и стойност. Не се установяват и твърденията по насрещния иск, че служителят е направил със свои средства разходи за “Миг Маркет“ ЕООД в общ размер на 17 355 лева, за които да може да претендира прихващане с цената по договора с “АВС Център за здравословен начин на живот“. Няма ангажирани доказателства, от които да се направи безспорен извод, че в някакъв период по време на действието на трудовия договор между страните, служителят е извършвал каквито и да било плащания в полза на работодателя със свои средства. Правилно първоинстанционният съд е възприел констатациите на назначената в производството икономическа експертиза и е присъдил в полза на ищеца сумата от 8 564,27 лв., независимо от установените нередности при водене на счетоводството на търговеца. По същество въззивникът не оспорва описаната от свидетелките П. С. и И. У. организация на работа в дружеството, включително и посоченият от тях начин на доставяне на финансови средства към офиса в гр. С., респективно отчитането им на работодателя. При съобразяване на събраните в производството доказателства, правилни се явяват изводите на районния съд, че за ищеца е настъпила вреда от действията на служителя К., изразяващи се в неотчитането на получени от последния средства в горепосочения размер, както и че не се установява търговският представител да е погасявал със свои пари задължения на “Миг Маркет“ ЕООД. В този смисъл първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено изцяло в обжалваните му части.

По наличието на основания за допускане на касационно обжалване:

В изложението си на основания за допускане на касационно обжалване касационният жалбоподател поставя следните въпроси, за които твърди, че осъществяват основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК:

1. Следва ли въззивният съд да формира собствени мотиви, като обсъди всички доводи на страните, свързани с твърденията им, изложени във въззивното производство, които имат значение за решението по делото?

2. Следва ли въззивният съд да обсъди в мотивите към решението си всички допустими и относими към спорния предмет доказателства, доводи, твърдения и възражения на страните?

3. Следва ли извънсъдебно признание на неизгоден за страната факт да се преценява с оглед на всички обстоятелства по делото или същото има доказателствена сила, която освобождава насрещната страна от задължението да докаже пълно и главно обстоятелствата, от които черпи права, включително в случай на вътрешни противоречия в твърденията на тази насрещна страна относно осъществяването на същия факт и при липсата на преки доказателства за неговото настъпване?

4. Намира ли приложение нормата на чл.301 от Търговския закон при наличие на представени на търговеца документи, че от негово име са сключвани сделки свързани с обичайната му търговска дейност, срещу които той не се е противопоставил веднага при узнаването им, и ако да, коя страна и за установяването на кои факти следва да проведе пълно и главно доказване?

5. Авансов отчет, подписан единствено от служител, който няма качеството на материалноотговорно лице, не осъществява отчетническа дейност и не разполага със специални знания, представлява ли извънсъдебно признание на факт относно получаването от служителя на парична сума от работодателя, в случай че липсва първичен счетоводен документ - РКО, подписан от лице, предало паричната сума от името на работодателя, или друга счетоводна информация, от които да се установи действителното предаване на сумата?

Първите два въпроса са обуславящи, но не са разрешени както се твърди, а в съответствие с установената практика. Въззивният съд е изложил самостоятелни мотиви, в които е обсъдил доводите и възраженията на жалбоподателя (жалбоподател и във въззивното производство), след като е извършил преценка твърденията на страните и на събраните по делото доказателства за релевантните за тези доводи обстоятелства (на които тези доводи са основани).

Третият и петият въпроси не са обуславящи, тъй като въззивният съд не е приел извод, че жалбоподателят В. К. ответник по иска по чл.203, ал.2 КТ) е направил извънсъдебно признание на неизгоден за него факт и не е основал решенето си на такъв извод.

Както беше посочено, въззивният съд е приел, че жалбоподателят В. К. не оспорва нито авторството на текста, нито своя подпис във всеки от приложените към исковата молба платежни документи (РКО), за които е установено със свидетелски показания (че се е подписал в изготвените от него ордери вместо лицата, които е посочил като получатели на паричните суми и че е написал по-високи суми от тези, които е платил). Това процесуално поведение не е извънсъдебно признание на неизгоден за него факт, а безспорен между страните факт.

Независимо от този свой извод, въззивният съд е преценил тези факти във връзка с останалите събрани по делото доказателства и при приложението на последиците на правилото за разпределение на доказателствената тежест и процесуалното поведение на жалбоподателя (бездействието му да поиска почеркова експертиза).

Въззивният съд е приел също така, че жалбоподателят В. К. не оспорва описаната от свидетелките П. С. и И. У. организация на работа в дружеството, включително и посоченият от тях начин на доставяне на финансови средства към офиса в гр .С., респективно отчитането им на работодателя. Това процесуално поведение също не е извънсъдебно признание на неизгоден за него факт, а безспорен между страните факт.

Въззивният съд е преценил това процесуално поведение във връзка с приетото по делото заключение на съдебно - икономическа експертиза, изготвена след преценка на събраните по делото доказателства и проверка на счетоводството на ищеца.

Петият въпрос не е обуславящ и поради това, че не е основан на изводите на въззивния съд който е приел обратното – че ответникът по иска по чл.203, ал..2 КТ В. К., който е сбил служител и търговски представител на ответника, е работил на длъжността “търговски представител“ в отдел “Дограма“ в “Миг Маркет“ ЕООД-Варна, с място на работа в гр .С., че в С. той е бил единствен служител, че в трудовите му задължения се е влючвало да извършва сделки по продажбата на продукция,, че в хода на производството е установено, че тъй като работодателят не разполагал със свои работници на територията на гр .С., ответникът В. К. ползвал трети лица /външни изпълнители/, които да монтират доставена от “Миг Маркет“ ЕООД дограма и други продукти, като В. К. се разплащал с тях за извършената работа, за което съставял и разходни касови ордери, с които се отчитал на дружеството. Няма ангажирани доказателства, от които да се направи безспорен извод, че в някакъв период по време на действието на трудовия договор между страните, служителят е извършвал каквито и да било плащания в полза на работодателя със свои средства (т.е., извършвал ги е само и единствено със средства на работодателя). Така въззивният съд обосновава крайния си извод по иска по чл.203, ал.2 КТ, че за ищеца е настъпила вреда от действията на служителя К., изразяващи се в неотчитането на получени от последния средства в горепосочения размер на 8 564,27 лв.

Четвъртият въпрос (относно приложението на чл.301 ТЗ) не е обуславящ, защото не е основан на изводите на въззивния съд който е приел обратното – че търговецът се е противопоставил веднага след узнаването.

Касационният жалбоподател се позовава и на очевидна неправилност на обжалваното решение – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.

Очевидната неправилност е отделно основание за допускане на касационно обжалване, такава форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост.

Настоящият състав намира, че за да е очевидна, неправилността на обжалваното решение трябва да е толкова съществена, че да може да бъде установена при прочит на решението (на мотивите към него). Такава неправилност може да бъде обусловена от такъв порок на въззивния акт, който да може да бъде установен пряко от неговото съдържание, без да бъде извършван анализ на доказателствата и на осъществените процесуални действия на съда и страните. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение и при установените от инстанцията по същество факти.

В конкретния случай при запознаване с обжалваното решение настоящият състав не установи то да е постановено в явно нарушение на материалния или процесуалния закон, нито извън тези закони, нито да е явно необосновано (фактическите изводи на съда да не съответстват на обсъдените от него доказателства). Или: При запознаване със съдържанието на обжалваното решение (на мотивите към него) настоящият състав не може да установи основателността на наведените доводи за неправилност по чл.281, т.3 ГПК.

Поради изложеното не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

С оглед изхода от това производство касационният жалбоподател няма право на разноски, а искането на ответника да бъде осъден жалбоподателят да му заплати сумата 800 евро разноски за адвокатско възнаграждение в касационното производство е основателно и доказано с представения по делото договор за правна защита и съдействие, в който е отразено уговарянето и заплащането на сумата.

Воден от изложеното съдът