Определение № 153 от 30.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6730/2013 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадена касационна жалба от Н. Д. К. от [населено място], чрез процесуалния им представител адвокат П. против въззивно решение № 279 от 25.06.13г. по гр.д.№ 327/13г. на Добрички окръжен съд, с което е потвърдено решение № 83 от 27.02.13г.по гр.д.№ 683/12г.на районен съд Д. като са отхвърлени предявените от Н. К. против Добра И. С., Й. Д. И. и Г. Д. С. искове за приемане на установено, че ищецът не дължи сумата от 12 000лв. на ответника С., 10 000лв.на ответника И. и 10 000лв.на ответника С., представляващи обезщетение за неимуществени вреди по изпълнителни листи от 20.04.06г., издадени въз основа на присъда по н.о.х.д. № 256/04г. на Окръжен съд Добрич. В представеното изложение като основание за допустимост е посочена нормата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК /противоречие на въззивния акт с постановени по реда на чл.290 от ГПК решения на ВКС/ по следните поставени въпроси: 1. Тече ли едновременно за съдебно установени вземания давността по чл.110 от ЗЗД и по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК?, 2.След изтичане на пет годишната погасителна давност и на преклузивния срок по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, започва ли да тече нова давност?, 3.Кои действия са изпълнителни по смисъла на изпълнителния процес и равнозначни ли са изпълнителните и обезпечетилните действия при приложението на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК /дали имат еднакви правни последици относно спирането и прекъсването на давността/?, 4. Всяко изпълнително действия на съдия изпълнителя ли има за последица прекъсване на давността по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК и дали то прекъсва и давността по чл.110 от ЗЗД? и 5. Кога се счита, че е изтекъл срока по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК? Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна, с който се оспорват и допустимостта, и основателността на подадената жалба. Счита, че на поставените от касатора въпроси отговорите са дадени в ППВС № 3/1980г.и в други решения на ВС и ВКС без задължителен характер, които цитира. Претендира направените пред настоящата инстанция разноски от 1 850лв., реалното осъществяване на които удостоверява с представена разписка от 17.10.13г. Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените в частната жалба доводи и данните по делото, намира следното: За да потвърди решението на районния съд, въззивният изцяло е възприел изводите му, че последното извършено от съдия-изпълнителят изпълнително действие /запор/ е било на 27.06.06г. С оглед разпоредбата на чл.330 ал.1 б.”д” от ГПК/отм./, сега чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, изпълнителното производство е било прекратено по силата на закона на 27.06.08г. Съдът е акцентирал на характера на преклузивния процесуален срок по цитираната норма, с изтичането на който се погасява само правото да се иска процесуално изпълнение, но не се отразява на съществуването на материалното право на вземане, за което няма пречка да се иска отново изпълнението. Искът е отхвърлен пред вид обстоятелството, че към момента не е изтекла погасителната давност относно изпълняемото право /в какъвто смисъл е било единственото посочено основание за недължимост на претендираните суми/. При така изложените мотиви, поставените от касатора въпроси, касаещи приложението на чл.330 ал.1 б.”д” от ГПК/отм./, сега чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, доколкото са свързани с решаващите изводи на съда, са от значение за изхода на спора и съставляват годно общо основание за допустимост. По тях, към настоящия момент, вече е констатирано наличие на противоречива практика от друг състав на ВКС, който на основание чл.292 от ГПК е сезирал общото събрание за постановяване на тълкувателно решение въпроса – „О. започва да тече нова погасителна давност за вземането, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК/ чл.330 ал.1 б.”д” от ГПК/отм./, във връзка с което е образувано и е висящо т.д.№ 2/13г. на ОСГТК на ВКС /т.10/. Наличието на констатирана противоречива съдебна практика в постановени по реда на чл.290 от ГПК решения на различни състави на ВКС, налага да се допусне касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. Настоящият съдебен състав намира, че така образуваното дело е от значение за решаване на настоящия спор, поради което производство по делото следва да бъде спряно, на основание чл.229 ал.1 т.4 от ГПК до постановяване на решение по т.д.№5/13г. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение