Определение № 779 от 14.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2620/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 124/ 30.01.2020 г. по гр.д. № 2918/ 2019 г., с което Пловдивски окръжен съд, изменяйки решение № 3940/ 21.10.2019 г. по гр.д. № 1491/ 2019 г. на Пловдивски районен съд, е отхвърлил иска на В. Н. Г., че не дължи на „ЕВН България електроснабдяване“ ЕАД сумата 6 218.48 лв. – цена на ел.енергия, доставена в периода 25.11.2018 г. – 24.12.2018 г. вкл. ДДС по фактура № [ЕГН], клиентски № [ЕГН], с място на потребление [населено място] – ракиджийски казан. Решението се обжалва от В. Н. Г. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност по следните въпроси: 1. Дължи ли заплащане на цената на потребена ел.енергия клиент на крайния снабдител, към чието измервателно средство е установено нерегламентирано присъединяване на друго лице, ползващо ел. енергия в друг имот? 2. Следва ли въззивният съд да допусне събиране на доказателства по чл. 266 ГПК за установяване на новооткрити обстоятелства, за които са събрани доказателства по друго дело между същите страни със сходен предмет (дължимост на цена на доставена ел.енергия в същия обект, но за друг период), които имат значение за решаването на гражданското дело? и 3. Може ли въззивният съд да приеме за доказани дадени обстоятелства по разглежданото пред него дело, които са били установени от заключение на съдебна експертиза по друго дело между същите страни със сходен предмет? Касаторът намира въпросите включени в предмета на доказване, а допълнителните основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК извежда с довода, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По същество се оплаква, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при съществено процесуално нарушение. Претендира разноски. Ответникът „ЕВН България“, ответник и по касация, възразява, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, а решението е правилно. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Въззивният съд е приел, че ответникът носи тежестта да докаже качеството си на кредитор на ищеца за сумата по данъчната фактура, доколкото искът е отрицателен установителен, а правният интерес от предявяването му издаването на фактурата доказва. Въззивният съд е приел, че заключението на съдебно-счетоводна експертиза, допуснато и прието от първата инстанция, доказва осчетоводяването й от ответника като задължение на ищеца, породено от доставена в релевантния период ел.енергия на обект в [населено място] – ракаджийски казан, на който потребител е ищецът. Обсъждайки останалите събрани пред първата инстанция доказателства (констативен протокол № 480400/ 22.11.2018 г. за демонтиране на стар измервателен уред и монтиране на нов, показанията на свидетелите Банков и Атанасова и заключенията на съдебно техническата експертиза (основно и допълнително)), въззивният съд е приел за доказано, че ответникът действително е доставил в обекта, ел.енергия в осчетоводените количества, на които съответства цена в размер на сумата, за която е издадена данъчната фактура, а за недоказани твърденията на ищеца, че ел.енергията е била доставена в различен обект, евентуално, че е имало нерегламентирано присъединяване на друг потребител на ел.енергия към средството за търговско измерване за обекта, на който ищецът е потребител. Ищецът, а сега касатор, е поискал въззивният съд да приложи влязло в сила решение по друго дело, с което е уважен отрицателен установителен иск на ищеца, че не дължи на ответника друга сума за доставена ел. енергия в същия електроснабден обект, но за предходен период, да приеме съдебно-техническа експертиза по трето дело висящо между същите страни, но за период, следващ зададения с иска и да разпита като свидетел вещото лице, изготвило заключението, за да докаже твърденията, че средството за търговско измерване е компрометирано. В проведеното открито съдебно заседание въззивният съд е приложил влязлото в сила решение, но е отказал да приеме заключението и да допусне до разпит вещото лице. Мотивирал се е с това, че е недопустимо да базира своето решение на заключение по експертиза, допусната по друго дело и да разпитва вещото лице, което е изготвило това заключение въз основа на данни за средство за търговско измерване, монтирано за същия обект, но 20 дни след релевантния период. Последният извод е направил въз основа на данни от констативен протокол от 15.01.2019 г., съставен в свидетелство на факта на демонтажа. Така въззивният съд е направил извода, че ищецът като потребител дължи на ответника сумата 6 218.48 лв. – цена на ел.енергия, доставена за периода 25.11.2018 г. – 24.12.2018 г. в количествата и стойностите по данъчна фактура № [ЕГН], клиентски № [ЕГН], с място на потребление [населено място] – ракиджийски казан. Влязлото в сила решение, макар и между същите страни и за доставена ел. енергия в същия обект, касае различен период и не доказва релевантен факт. Приемайки, че отрицателният установителен иск е неоснователен, въззивният съд е изменил съответно обжалваното пред него решение, с което този иск е бил уважен частично от първата инстанция. При тези мотиви на въззивния съд настоящият състав не намира, че първият повдигнат въпрос отговаря на изискването по чл. 280, ал. 1 ГПК. Той не притежава необходимата абстрактност, конкретен е, а по начина, по който е формулиран, изразява несъгласието на касатора с това, че въззивният съд е намерил за неверни твърденията по предявения отрицателен установителен иск – за това, че средството за търговско измерване е отчело доставена ел. енергия, но за друг обект, евентуално че е към него се е присъединил нерегламентирано друг потребител. Така първият въпрос се свежда до касационно оплакване за необоснованост на решението и постановяването му в противоречие, респ. при непълнота на доказателствата (чл. 281, т. 3, пр. 2 и 3 ГПК). В етапа по селекция на касационната жалба Върховният касационен съд няма правомощие да разглежда касационните основания (т. 1 от ТР № 1/ 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/ 2009 г. ОСГТК на ВКС. Другите два повдигнати въпроса обуславят въззивното решение, но по тях е изключено всяко допълнително основание (предпоставка) по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол. Практиката на ВКС е константна за това, че единствено хипотезите по чл. 207 – 209 ГПК или по чл. 233, изр. 2 ГПК допускат съдът да използва доказателства, събрани по друго гражданско дело между същите страни. Случаят не покрива никое от двете изключения. Практиката на ВКС е константна и за това, че събирането на нови доказателства от въззивния съд е допустимо по изключение, а изключенията са в чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК. Новите доказателства, които въззивният съд е длъжен да събере са все за релевантните факти - включените в предмета на делото. В случая, въззивният съд е отказал да разпита вещо лице, дало заключение по предходното дело, защото соченият от ищеца факт – нерегламентирано присъединяване на друг потребител – касае средство за търговско измерване на обекта, което е било монтирано след релевантния период. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК касаторът следва да заплати възнаграждение за представителството на ответника от юрисконсулт пред ВКС. Като съобрази това, че следва да остойности единствено труда по представения писмен отговор на жалбата, ниската фактическа и правна сложност на делото, а и законовата възможност да е в размер под стойността, зададена в чл. 25, ал. 1 НЗПП, настоящият състав го определя в размера от 30.00 лв. При тези мотиви, съдът