Определение № 40 от 03.02.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1199/2018 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Т. Н. и М. Д. Н., подадена чрез адв. А. А. и касационна жалба на К. К. И. и М. Р. Т., подадена чрез адв. М. Ш. против въззивно решение № 387/24.11.2017 г. по възз.гр.д. № 1388/2017 г. по описа на Окръжен съд- Стара Загора, с което е потвърдено изцяло решение № 280/26.06.2017 г., постановено по гр.д. № 320/2016 г. по описа на Районен съд – Казанлък, с което е отхвърлен предявеният от К. К. И. против Н. Т. Н. иск за разваляне на сключения между тях на 28.12.1993 г. договор за покупко-продажба на недвижим имот, отразен в нотариален акт № 17, том XXVI, дело № 6505/28.12.1993 г. на нотариуса при РС-Казанлък, по силата на който К. К. И. прехвърля на Н. Т. Н. своята 1/2 ид.ч. от правото на собственост на следния застроен жилищен имот - втори етаж от масивна жилищна двуетажна сграда, състоящ се от две стаи и кухня, както и таванско помещение, гараж и останалите стопански постройки със самостоятелен вход от източната половина на къщата близнак, построена в държавна /сега общинска/ земя от 880 кв.м., находяща се в [населено място], общ. К., съставляваща парцел **** в кв. 69 по плана на селото, при съседи: улица, Д. Н. К. и И. Б., срещу настоящи и бъдещи грижи на продавача, докато е жив; отхвърлен е предявеният от Н. Т. Н. против К. К. И. иск с правно основание чл. 97, ал. 1 във вр. чл. 95 ЗЗД за трансформация на задължението му за пожизнени грижи на К. К. И., поето по силата на договор за покупко-продажба на недвижим имот, отразен в нотариален акт № 17, том XXVI, дело № 6505/28.12.1993 г. на нотариуса при РС-Казанлък в парично като неоснователен; развален е по иска с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, предявен от М. Р. Т. против Н. Т. Н. и М. Д. Н. договор за покупко-продажба на недвижим имот, отразен в нотариален акт № 179, том III, рег. № 4991, нот.дело № 579/21.11.2011 г. на нотариус Р. Б. с рег. № *** при Нотариална камара [населено място], с район на действие РС - К., по силата на който М. Р. Т. прехвърля на Н. Т. Н. и М. Д. Н. следния свой недвижим имот: първи жилищен етаж, реално обособен, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения в етажа, както и избено помещение с вход южно през кухнята, построен в източната половина от двуетажна масивна жилищна сграда, къща-близнак, построена на основание отстъпено право на строеж върху общинска земя от 880 кв.м. земя, за която по плана на регулация на [населено място], общ. К., одобрен със заповед № 366/1990 г.на кмета на Община - К., е отреден урегулиран поземлен имот / УПИ/ *** в кв. 27, ведно с припадащите се идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж, при граници на целия имот: от изток - улица, от запад - край на регулацията, от север: УПИ ***, от юг - УПИ *** и УПИ *** срещу даване на издръжка и гледане и при запазено право на ползване и обитаване на първия етаж, ведно с избеното помещение и принадлежащите идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж, всичко в полза на К. К. И. и Н. И. И., заедно и поотделно до края на живота им, както и за сумата от 5 058 лв., поради неизпълнение на задължението за издръжка и гледане на К. К. И.; отхвърлен е предявеният от М. Р. Т. против Н. Т. Н. и М. Д. Н. иск с правно основание чл. 57, ал. 2 ЗЗД за сумата от 25 000 лв., представляваща стойността на недвижимия имот, по отношение на който е развален договорът за покупко-продажба на недвижим имот, отразен в н.а.№179, том III, рег. № 4991, нот.дело № 579/21.11.2011 г. на нотариус Р. Б. с рег. № *** пр НК [населено място], с район на действие РС - К. срещу задължение на купувачите за издръжка и гледане по предявен иск след отчуждаването му, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 24.02.2016 г. до окончателното изплащане на сумата като неоснователен; осъдена е на основание чл. 72 ЗС М. Р. Т. да заплати на Н. Т. Н. и М. Д. Н. сумата от 1250 лв., представляваща част от сумата с която се е увеличила стойността на имот - първи жилищен етаж, реално обособен, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения в етажа, както и избено помещение с вход южно през кухнята, построен в източната половина от двуетажна масивна жилищна сграда, къща-близнак, построена на основание отстъпено право на строеж върху общинска земя от 880 кв.м. земя, за която по плана на регулация на [населено място], общ. К., одобрен със заповед № 366/1990 г.на кмета на Община - К., е отреден урегулиран поземлен имот / УПИ/ **** в кв. 27, ведно с припадащите се идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж, при граници на целия имот: от изток - улица, от запад - край на регулацията, от север: УПИ ***, от юг - УПИ *** и УПИ ***,ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане и са присъдени разноски. С определение № 152 от 10.04.2019 г. по настоящето дело съставът на Върховния касационен съд е върнал делото на Окръжен съд - Стара Загора за поправка на очевидни фактически грешки, допуснати в диспозитава на решение № 387/24.11.2017 г., постановено по въззивно гр.д. № 1388/2017 г., поради противоречие на мотиви и диспозитив. По реда на чл. 247 ГПК Окръжен съд - Стара Загора е постановил решение № 125/22.04.2019 г. по възз.гр.д. № 1388/2017 г., с което са допуснати поправки на очевидни фактически грешки в диспозитива на решение № 387/24.10.2017 г. по възз.гр.д. № 1388/2017 г. по описа на ОС-Стара Загора, както следва: отменено е решение № 280/26.06.2017 г. по гр.д. № 320/2016 г. по описа на Районен съд - Казанлък в частта, с която е развален по реда на чл. 87, ал. 3 ЗЗД договорът за покупко-продажба на недвижим имот, отразен в н.а. № 179, том III, рег. № 4991, нот.дело № 579/21.11.2011 г. на нотариус Р. Б. с рег. № *** при НК [населено място], с район на действие РС-К., по силата на който М. Р. Т. прехвърля на Н. Т. Н. и М. Д. Н. следния свой личен недвижим имот: първи жилищен етаж, реално обособен, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения в етажа, както и избено помещение с вход южно през кухнята, построен в източната половина от двуетажна масивна жилищна сграда, къща-близнак, построена на основание отстъпено право на строеж върху общинска земя от 880 кв.м. земя, за която по плана на регулация на [населено място], общ. К., обл. С., одобрен със заповед № 366/1990 г. на кмета на Община - К., е отреден урегулиран поземлен имот / УПИ/ VII - *** в кв. 27, ведно с припадащите се идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж, при граници на целия имот: от изток - улица, от запад - край на регулацията, от север: УПИ ***, от юг - УПИ *** и УПИ VIII-***, срещу даване на издръжка и гледане и при запазено право на ползване и обитаване на първия етаж, ведно с избеното помещение и принадлежащите идеални части от общите части сградата и от отстъпеното право на строеж, всичко в полза на К. К. И. и Н. И. И., заедно и поотделно, до края на живота им, както и за сумата от 5 058 лв., поради неизпълнение на задължението за издръжка и гледане на К. К. И. и вместо това е отхвърлен искът с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, предявен от М. Р. Т. против Н. Т. Н. и М. Д. Н. за разваляне на договор за покупко-продажба на недвижим имот, отразен в н.а. № 179, том III, рег. № 4991, нот.дело № 579/21.11.2011 г. на нотариус Р. Б. с рег. № *** при НК [населено място], с район на действие РС-К., по силата на който М. Р. Т. прехвърля на Н. Т. Н. и М. Д. Н. следния свой личен недвижим имот: първи жилищен етаж, реално обособен, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения в етажа, както и избено помещение с вход южно през кухнята, построен в източната половина от двуетажна масивна жилищна сграда, къща-близнак, построена на основание отстъпено право на строеж върху общинска земя от 880 кв.м. земя, за която по плана на регулация на [населено място], общ. К., обл. С., одобрен със заповед № 366/1990 г.на кмета на Община - К., е отреден урегулиран поземлен имот / УПИ/ **** в кв. 27, ведно с припадащите се идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж, при граници на целия имот: от изток - улица, от запад - край на регулацията, от север: УПИ ***, от юг - УПИ *** и УПИ ***, срещу даване на издръжка и гледане и при запазено право на ползване и обитаване на първия етаж, ведно с избеното помещение и принадлежащите идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж, всичко в полза на К. К. И. и Н. И. И., заедно и поотделно до края на живота им, както и за сумата от 5 058лв., поради неизпълнение на задължението за издръжка и гледане на К. К. И.; допълва диспозитива на въззивно решение № 387/24.10.2017 г. по възз.гр.д. № 1388/2017 г. по описа на Окръжен съд - Стара Загора, като трансформира задълженията на Н. Т. Н. към К. К. И. по чл. 97, ал. 1 във вр. чл. 95 ЗЗД за пожизнени лични грижи на К. К. И., поето по силата на договор за покупко-продажба на недвижим имот, отразен в н.а. № 17, том XXVI, дело № 6505/28.12.1993 г. на нотариуса при РС-Казанлък в парично такова в размер на 20 лв. месечно, считано от 06.07.2017 г., потвърждава решение № 280/26.06.2017 г. по гр.д. № 320/2016 г. по описа на РС - Казанлък в останалата част. С касационната жалба на Н. Т. Н. и М. Д. Н., подадена чрез адв. А. А., се обжалва въззивно решение № 387/24.11.2017 г. по възз.гр.д. № 1388/2017 г. по описа на Окръжен съд - Стара Загора, с което е потвърдено първоинстанционното решение № 280/26.06.2017 г. на Районен съд - Казанлък, постановено по гр.д. № 320/2016 г., с което на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД по предявения от М. Р. Т. против Н. Т. Н. и М. Д. Н. иск е развален сключеният договор за покупко-продажба на недвижим имот, отразен в н.а. № 179, том III, рег. № 4991, дело № 579/21.11.2011 г. на нотариус Р. Б. с рег. № *** при НК. Изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е инкорпорирано в касационната жалба с твърдения за очевидна неправилност на решението в обжалваната част. Заявена е претенция за разноски. В касационната жалба на К. К. И. и М. Р. Т., подадена чрез адв. М. Ш., против въззивно решение № 387/24.11.2017 г. по възз.гр.д. № 1388/2017 г. по описа на Окръжен съд - Стара Загора се съдържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното решение. Изложени са съображения за основателност на предявените искове с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД при направен анализ на събраните доказателства. Поддържа се, че искът с правно основание чл. 57, ал. 2 ЗЗД е неправилно отхвърлен, както и че неправилно е уважен насрещният иск с правно основание чл. 72 ЗС. Касаторите се позовават на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и чл. 280, ал. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване във връзка със следните формулирани въпроси: 1. “Допустимо ли е разваляне на алеаторен договор, поради неизпълнението му от страна на приобретателя, прехвърлителят на недвижим имот да не получи обезщетение, представляващо пазарна стойност на имота към момента на разваляне на договора за това, че към момента на предявяване на исковата претенция за разваляне на алеаторния договор имотът е бил прехвърлен на трето лице?; 2. “ Допустимо ли е при обективно и субективно съединени искове за разваляне на алеаторни договори поради неизпълнението им от страна на приобретателя на недвижими имоти, който е и задължено лице за даване на издръжка и гледане за единия от ищците договорът да се развали на основание неизпълнение на задължението към лицето, в чиято полза е следвало да се дават издръжка и гледане, а за другия ищец независимо, че съдът е приел неизпълнение на задължението за даване на издръжка и гледане към конкретното лице, в чиято полза са били сключени по различно време двата алеаторни договора, искът да се отхвърли като неоснователен?”; 3. “Когато се приема от съда за установено и доказано неизпълнение на задълженията за даване на издръжка и гледане в ползва на конкретно лице /ищецът К. К. И./, вменено като задължение на Н. Т. Н. в повече от един алеаторен договор с различни прехвърлители /с К. К. И. и с М. Р. Т./ на собственост на недвижими имоти, но с един и същ приобретател на собствеността и явяващо се задължено лице за даването на издръжката и гледането /Н. Т. Н./ допустимо ли е, правилно ли е и явява ли се законосъобразно и справедливо развалянето само на един от алеаторните договори? При какви обстоятелства и доказателства би следвало да се приеме, че като е установено и прието неизпълнение на задължението за даване на издръжка и гледане, то ще се отнася само за единия от алеаторните договори, а за другия не се отнася и как се избира за кой от договорите се отнася?”; 4. “Когато страната, в чиято полза за получаване на издръжка и гледане е бил сключен алеаторният договор, заяви в съдебно заседание по делото, че не желае повече ответника, който му дължи издръжката и гледането да се грижи за него, има ли право съдът да приема, че това изявление на правоимащия да получава издръжка и гледане касае и минали периоди от две години назад, през която не е давана, респективно не е получавана дължимата издръжка и гледане от конкретно задълженото лице само занапред, считано от датата на съдебното заседание, в което е направено изявлението? Изявлението за нежелание на правоимащия да получава занапред издръжка и гледане от задълженото с договорите лице, следва ли, може ли и при какви обстоятелства да се приема, че това изявление представлява пречка задълженото лице да си е изпълнявало задълженията по договора след като не са събрани по делото доказателства правоимащият да е създавал каквито и да било пречки и затруднения на задълженото лице да изпълнява своите задължения. Изявлението за нежелание правоимащия да получава издръжка и гледане от задълженото лице занапред следва ли да се приравнява на създадени пречки, в резултат на което задълженото лице да не е изпълнявало задълженията по алеаторния договор за минало време? От кой момент това изявление се трансформира в пречка?”; 5. " Какви по своята същност “пречки” следва да е създал правоимащия на издръжка и гледане към задълженото лице за даването им, за да може съдът да уважи насрещното искане на ответника за трансформиране на задълженията му за даване на издръжка и гледане в парично задължение? Правилно ли е определено началото на трансформация на това задължение? Абсурдно и извън всякакви правни и морални норми е да се придобие собственост на двуетажна масивна жилищна сграда срещу плащане на 20 лв. месечно парично задължение трансформирано от задължението за издръжка и гледане. Как се определя паричната равностойност на задължението за издръжка и гледане, които се дължат ежедневно в полза на прехвърлителя на имота, в конкретния случай съдът е определил, че ежедневните издръжка и гледане се дължат от ответника и са в размер на 0.66 лв. на ден?”. Според касаторите решението по иска с правно основание чл. 57, ал. 2 ЗЗД противоречи на решение № 31/28.04.2015 г. на ВКС, IV г.о. по гр.д. № 5214 /2013 г., решение № 112/18.07.2013 г. на ВКС по гр.д. № 509/2012г. по описа на ВКС, решението по иска с правно основание чл. 87 ЗЗД е постановено в противоречие с решение № 178/20.06.2012 г. на ВКС, III г.о. по гр.д. № 1542/2011 г. Поддържа се и че атакуваното въззивно решение е очевидно неправилно. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от Н. Т. Н. и М. Д. Н., подаден чрез адв. А. А.,в който се поддържа, че М. Р. Т. не е легитимирана да подава жалба срещу решението на въззивния съд по иска с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на сключения от нея договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане на трети лица, доколкото изначално искът й е недопустим; че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а формулираните въпроси представляват касационни основания и се оспорва подадената жалба по същество. Претендират се разноски, без да са представени доказателства за такива. Срещу решение № 125/22.04.2019 г. на Окръжен съд - Стара Загора по възз.гр.д. № 1388/2017 г. е постъпила касационна жалба от К. К. И. и М. Р. Т., подадена чрез адв. М.Ш.. Поддържа се във връзка с основната касационна жалба с вх. № 724/16.01.2018 г., че съдът неправилно и необосновано е отхвърлил иска с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договор за покупко-продажба, обективиран в н.а. № 179, том III, рег. № 4991, нот.д. № 579/21.11.2011 г. на нотариус Р. Б. с рег. № ***при НК на [населено място], с район на действие на РС - Казанлък. Оспорва се и допълнителното решение в частта, с която е уважен искът с правно основание чл. 97, ал. 1 във вр. с чл. 95 ЗЗД, като считат, че изводите на съда не почиват на събраните доказателства и не съответстват на цитираната в основната касационна жалба съдебна практика. В изпълнение на дадени указания от администриращия съд касаторите са посочили, че поддържат представеното към основната касационна жалба изложение, в което се позовават на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване, както и че обжалваните решения са очевидно неправилни по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. В допълнение е поставен следният въпрос: “След като е прието от решаващия съд, че липсва активна легитимация от страна на лицето М. Т. за предявяване на иск за разваляне на договор от 2011 г., правилно ли съдът е отхвърлил този иск като неоснователен вместо да прекрати производството поради недопустимост на иска?”. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от Н. Т. Н. и М. Д. Н., подаден чрез адв. А.А., в който се поддържа, че жалбата е неоснователна, а постановените от Окръжен съд - Стара Загора по възз.гр.д. № 1388/2017г. решение № 125/22.04.2019 г. и решение № 387/24.11.2017 г. са правилни и законосъобразни. Заявена е претенция за разноски, представят договор за правна защита и съдействие с уговорен хонорар от 200 лв., за който е уговорено да се изплати по банкова сметка на адвоката, както и преводно нареждане. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното: Касационната жалба на Н. Т. Н. и М. Д. Н., подадена чрез адв. А.А., е подадена в срока по чл. 283 ГПК, но с оглед извършените процесуални действия по отстраняване на очевидна фактическа грешка във въззивното решение по реда на чл. 247 ГПК и заявеното от касаторите в отговора на жалба срещу решение № 125/22.04.2019 г., постановено по възз.гр.д. № 1388/2017 г. по описа на ОС- Стара Загора, съдът намира подадена касационна жалба с вх. № 534/12.01.2018 г. за процесуално недопустима предвид липсата на правен интерес на касаторите от обжалване. Първоначално същите са заявили, че въззивният съд неправилно и незаконосъобразно е потвърдил първоинстанционното решение в частта относно иска с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, предявен от М. Р. Т. против Н. Т. Н. и М. Д. Н. за разваляне на договор за покупко-продажба на недвижим имот, отразен в нотариален акт № 179, том III, рег. № 4991, нот.дело № 579/21.11.2011 г. на нотариус Р. Б. с рег. № *** при Нотариална камара [населено място], с район на действие РС- К. и са обжалвали решението в тази част, но след постановяването на решение № 125/22.04.2019 г., постановено по възз.гр.д. № 1388/2017 г. по описа на ОС- Стара Загора за поправка на очевидна фактическа грешка - отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на този иск касаторите Н. Т. Н. и М. Д. Н. са загубили интерес от обжалване.Освен това в отговора на касационната жалба на М. Р. Т. и К. К. И. изрично заявяват, че постановените решение на въззивния съд са правилни и законосъобразни. Ето защо касационната жалба на Н. Т. Н. и М. Д. Н. с вх. № 534/12.01.2018 г. следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима. Касационните жалби на К. К. И. и М. Р. Т. са допустими – подадени в срока по чл. 283 ГПК, от надлежни страни с правен интерес да обжалват атакуваното решение. Същите са процесуално допустими с оглед цената на предявените искове, тъй като с исковата молба главните исковете с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД са съединени с ревандикационни искове за защита на вещно право върху имотите, предмет на съответните договори, а съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК независимо от цената на иска подлежат на касационно обжалване съединените искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост и защита на вещни права. Решението по исковете с правно основание чл. 97 във вр. чл. 95 ЗЗД и чл. 72 ЗС е обусловено от произнасянето по главните искове, поради което по отношение на тях също е налице формалният критерий по чл. 280, ал. 3 ГПК. За да постанови въззивното решение, Окръжен съд - Стара Загора е установил от фактическа и правна страна следното: С решение № 280/26.06.2017 г. на Районен съд – Казанлък по гр.д. № 320/2016 г. е отхвърлен предявеният от К. К. И. против Н. Т. Н. иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на сключения на 28.12.1993 г. договор за покупко-продажба на недвижим имот, отразен в нотариален акт № 17, том XXVI, дело № 6505/28.12.1993 г. на нотариус при РС-Казанлък, по силата на който К. К. И. прехвърля на Н. Т. Н. своята 1/2 ид.ч. от правото на собственост върху следния застроен жилищен имот - втория етаж от масивна жилищна двуетажна сграда, състоящ се от две стаи и кухня, както и таванско помещение, гараж и останалите стопански постройки със самостоятелен вход от източната половината на къщата близнак, построена на държавна /сега общинска/ земя от 880 кв.м., находяща се в [населено място], общ. К., съставляваща парцел **** в кв. 69 по плана на селото, при съседи: улица, Д. Н. К. и И. Б., срещу настоящи и бъдещи грижи на продавача, докато е жив; отхвърлен е предявеният от Н. Т. Н. против К. К. И. иск с правно основание чл. 97, ал. 1 във вр. чл. 95 ЗЗД за трансформация на задължението му за пожизнени грижи на К. К. И., поето по силата на договор на за покупко-продажба на недвижим имот, отразен в нотариален акт № 17, том ХХVI, дело № 6505/28.12.1993 г. на нотариуса при РС-Казанлък в парично, като неоснователен; по иска с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, предявен от М. Р. Т. против Н. Т. Н. и М. Д. Н. е развален договор за покупко - продажба на недвижим имот, отразен в нотариален акт № 179, том III, рег.№ 4991, нот. дело № 579/21.11.2011г. на нотариус Р. Б. с рег. № *** при Нотариална камара [населено място] с район на действие РС - К., по силата на който М. Р. Т. прехвърля на Н. Т. Н. и М. Д. Н. следния свой личен недвижим имот: първи жилищен етаж, реално обособен, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения в етажа, както и избено помещение с вход южно през кухнята, построен в източната половина от двуетажна масивна жилищна сграда, къща-близнак, построена на основание отстъпено право на строеж върху общинска земя от 880 кв.м., за която по плана за регулация на [населено място], общ. К., одобрен със заповед № 366 /1990 г. на кмета на Община-К. отреден урегулиран поземлен имот /УПИ/ ***, в кв. 27, ведно с припадащите се идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж, при граници на целия имот: от изток-улица, от запад-край на регулацията, от север- УПИ***, от юг- УПИ *** и УПИ *** срещу даване на издръжка и гледане, и при запазено право на ползване и обитаване на първия етаж, ведно с избеното помещение и принадлежащите идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж, всичко в полза на К. К. И. и Н. И. И., заедно и поотделно, до края на живота им, както и срещу заплащане на сумата от 5 085 лв., поради неизпълнение на задължението за издръжка и гледане на К. К. И.; отхвърлен е предявеният от М. Р. Т. против Н. Т. Н. и М. Д. Н. иск с правно основание чл. 57, ал. 2 ЗЗД за сумата от 25 000 лв., представляваща стойността на недвижимия имот, по отношение на който е развален договор за покупко - продажба на недвижим имот, отразен в нотариален акт № 179, том III, рег.№ 4991, нот. дело № 579/21.11.2011г. на нотариус Р. Б. с рег. № *** при Нотариална камара [населено място] с район на действие РС – К., срещу задължение на купувачите за издръжка и гледане по предявен иск след отчуждаването му, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 24.02.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен; по иска с правно основание чл. 72 ЗС, предявен при условията на евентуалност, М. Р. Т. е осъдена да заплати на Н. Т. Н. и М. Д. Н. сумата от 1 250 лв., представляваща част от сумата, с която се е увеличила стойността на имот – първи жилищен етаж, реално обособен, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения в етажа, както и избено помещение с вход южно през кухнята, построен в източната половина от двуетажна масивна жилищна сграда, къща-близнак, построена на основание отстъпено право на строеж върху общинска земя от 880 кв.м., за която по плана за регулация на [населено място], общ. К., одобрен със заповед № 366 /1990 г. на кмета на Община-К. отреден урегулиран поземлен имот /УПИ/ ***, в кв. 27, ведно с припадащите се идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж, при граници на целия имот: от изток-улица, от запад-край на регулацията, от север- УПИ ***, от юг- УПИ *** и УПИ ***, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 24.02.2016 г. до окончателното изплащане. Присъдени са съдебни разноски. Въззивният Окръжен съд – Стара Загора е сезиран с въззивна жалба на К. К. И. и М. Р. Т., подадена чрез адв. Ш., против първоинстанционното решение във „всичките му части с изключение на частта, с която е развален договорът по иска на М. Т. против ответниците Н. и М. Н. относно недвижим имот, отразен в нотариален акт № 179/2011 г. на нотариус Р. Б., поради неизпълнение на поетото задължение за издръжка и гледане“ и въззивна жалба на Н. Т. Н. и М. Д. Н., подадена чрез адв. А. А., против първоинстанционното решение в частта, с която по иска с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, предявен от М. Р. Т. против Н. Т. Н. и М. Д. Н. е развален договор за покупко - продажба на недвижим имот, отразен в нотариален акт № 179, том III, рег.№ 4991, нот. дело № 579/21.11.2011г. на нотариус Р. Б. с рег. № *** при Нотариална камара [населено място] с район на действие РС – К.. Следователно предмет на обжалване пред въззивния съд е цялото първоинстанционно решение. По отношение на иска с правно основани чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договора, обективиран в нотариален акт № 17/28.12.1993г., съдът е приел за установено, че е сключен договор за прехвърляне на притежаваната от К. К. И. 1/2 идеална част от процесния недвижим имот - втория етаж от сградата в полза на внука му Н. Т. Н. срещу задължение за издръжка и гледане. То било изпълнявано от приобретателя по договора до 2014 г., когато кредиторът отказал да получава изпълнение и с това свое поведение поставил длъжника в невъзможност да изпълни задълженията си. Съдът е приел, че когато прехвърлителят неоснователно отказва да приеме издръжка и грижи в натура, той се поставя в забава - това позволява задължението за издръжка да се изпълнява в пари, а задължението за полагане на грижи да се погаси поради невиновна невъзможност за длъжника. Неприемането/съответно неоказването/ на съдействие от страна на кредитора за изпълнение на задължението на приобретателя да полага грижи води до погасяване на това задължение, тъй като неговото изпълнение е възможно само в натура. Въззивният съд достигнал до извод, че изпълнението на договора е възпрепятствано от ищеца през 2014 г., като не е установена основателна причина за кредитора К. К. И. да откаже да приеме надлежно предлаганите грижи. Нещо повече прехвърлителят е напуснал и обитаваната от него къща в [населено място] и към настоящия момент се е установил в дома на другата си дъщеря К. в [населено място]. Прието е, че задължението на Н. Т. Н. не може да се трансформира в парично, а задължението за грижи в натура се е погасило на основание чл.81, ал.1 от ЗЗД поради невъзможност, за която длъжникът не отговаря. Ето защо процесният договор не следва да бъде развалян на предявеното основание и с оглед изхода по делото не се дължи произнасяне по предявените при условията на евентуалност искове, включително и предявения насрещен иск с правно основание чл.88, ал.1 във вр. с чл.55, ал.1, пр. 3 от ЗЗД, евентуален иск с правно основание чл. 57, ал. 2 от ЗЗД и насрещен иск с правно основание чл. 72 от ЗС. В мотивите на въззивно решение № 387/24.11.2017 г. по възз.гр.д. № 1388/2017 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора по иска с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договора, обективиран в нотариален акт № 179, том III, рег.№ 4991, нот. дело № 579/21.11.2011г. на нотариус Р. Б. с рег. № *** при Нотариална камара [населено място] с район на действие РС – К., сключен между М. Р. Т. и Н. Т. Н., по време на брака му с М. Д. Н., е посочено, че е налице договор от „смесен характер“. В частта, с която имотът е прехвърлен за сумата от 5 085 лв. договорът има характер на покупко-продажба, а в другата му част, с която правото на собственост е прехвърлено срещу насрещното задължение на приемателя да дава издръжка и гледане в полза на трети за договора лица – К. К. И. и Н. И., заедно и поотделно, до края на живота им – има алеаторен характер. В частта относно изплащането на паричната сума договорът имал всички белези на покупко-продажба и не подлежи на разваляне, тъй като се доказало, че купувачите изплатили сума от 22000 лв., която била в значително по-голям размер от уговорената по договора цена. Останалата част от договора е квалифицирана като договор в полза на трети лица по смисъла на чл. 22, ал. 1, изр. 2 ЗЗД. Окръжен съд – Стара Загора е посочил, че по делото няма доказателства К. и Н. И. да са приели уговорката в тяхна полза и да са заявили изрично, че ще се ползват от договора, следователно не се дължи нищо по алеаторния договор. Посочил е, че липсват доказателства и третото лице да е искало изпълнение на задължилото се лице, поради което няма и как да се приеме, че е налице неизпълнение на задълженията. Окръжен съд - Стара Загора е счел, че М. Р. Т. не разполага с активна легитимация за завеждане на иска за разваляне на договора от 2011 г., тъй като тя е получила паричната сума за имота си, а в останалата част договорът е в полза на трети лица, които не са приели уговореното и следователно Т. не е в състояние да иска и изисква от Н. и М. Н. изпълнение на задълженията за издръжка и гледане. Впоследствие съдът развива мотиви, че Н. и М. Н. лично и чрез трети лица са изпълнявали задълженията си по алеаторния договор, но след 2014 г. К. К. И. е отказвал да приеме изпълнение, поради което задълженията на приобретателите за полагане на грижи са се погасили, тъй като изпълнението им е възможно само в натура. След като Върховния касационен съд е върнал делото на Окръжен съд - Стара Загора за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението с оглед възприетото в мотивите, възззивният съд е отхвърлил предявения иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договор, обективиран в нотариален акт № 179, том III, рег.№ 4991, нот. дело № 579/21.11.2011г. на нотариус Р. Б. с рег. № ***при Нотариална камара [населено място] с район на действие РС – К.. С решението за поправка на очедвидна фактическа грешка е уважен и искът с правно основание чл. 97, ал. 1 вр. чл. 95 ЗЗД за трансформация на задължението за полагане на грижи в парично задължение по отношение на договора за прехвърляне на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 179/21.11.2011 г. Прието е, че са налице всички основания за това, тъй като К. И., К. Т. и М. Т. съзнателно и целенасочено създават пречки и проблеми по бъдещото изпълнение на задълженията по договора, а за добросъвестните Н. и М. Н. е бил налице правен интерес от трансформиране на задълженията за издръжка и гледане към К. И. по нотариален акт № 179, том III, рег.№ 4991, нот. дело № 579/21.11.2011г. на нотариус Р. Б. с рег. № *** при Нотариална камара [населено място] с район на действие РС – К. в парични такива. С оглед размера на пенсията му, здравословното състояние и потребности, съдът е приел, че Н. и М. Н. е справедливо да плащат на К. К. И. по 20 лв., считано от датата на предявяване на иска. Окръжен съд - Стара Загора се е мотивирал, като е посочил, че е налице вина, умишлени действия с цел създаване на препятствия за изпълнение на договора, поради което е уважил насрещния иск за трансформация на паричното задължение. Приел е за установено, че ищците нарочно са създавали пречки за изпълнението на задължението за гледане и издръжка. С отговора на исковата молба ответниците Н. Т. Н. и М. Д. Н. са предявили при условията на евентуланост - в случай, че бъдат уважени предявените срещу тях искове за разваляне на сключените договори за издръжка и гледане, частични осъдителни искове срещу К. К. И. и М. Р. Т. с правно основание чл. 72 ЗС за заплащане на направените в имотите, предмет на сключените договори, подобрения. Въззивният съд не е постановил нарочен диспозитив по отношение на предявените насрещни искове, а диспозитивът в решение № 387/24.11.2017 г. по възз.гр.д. № 1388/2017 г. по описа на ОС-Стара Загора гласи “потвърждава изцяло решение № 280/26.06.2017 г. По гр.д. № 320/2016 г. по описа на Районен съд - Казанлък”, с което и на основание чл. 72 ЗС М. Р. Т. е осъдена да заплати на Н. Т. Н. и М. Д. Н. сумата от 1 250 лв., представляваща част от сумата, с която се е увеличила стойността на имота - първи жилищен етаж, реално обособен, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения с вход южно през кухнята, построен в източната половина от двуетажна масивна жилищна сграда, къща-близнак,ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 24.02.2016 г. до окончателното изплащане на вземането. В мотивите на въззивното решение не се съдържат съображения защо предявения иск за заплащане на подобрения е уважен. Посочено е, че по него не е подаден отговор на насрещната искова молба от К. К. И. и М. Р. Т. и не е възразявано. Съгласно т. 1 от ТР № 1/2009 от 19.02.2010 год.на ОСГТК на ВКС при вероятна процесуална недопустимост на въззивното решение съдебния контрол следва да се допусне дори и касаторът да не се е позовал на такъв порок на съдебния акт. В съответствие с нормите на чл. 5 и чл. 7 ГПК съдът служебно следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото, в това число и в стадия на селектиране на касационните жалби. При съобразяване гореизложеното, в случай, че в производството по чл.288 ГПК, съдът констатира пороци, обосноваващи извод за евентуална невалидност или недопустимост на съдебния акт, следва да допусне до касационно обжалване въззивното решение. Предвид гореизложеното въззивното решение следва да се допусне до касационен контрол на основание чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК, за да се провери, налице ли е вероятна недопустимост на съдебния акт относно въпроса - разполага ли с активна процесуална легитимация уговарящия по договор в полза на трето лице да го развали с твърдения за неизпълнение от страна на обещателя., след преценка на съдържанието на исковата молба и заявения петитум. Въпреки, че в мотивите на въззивния съд се съдържат съображения по отношение на част от съединените искове крайното разрешение на съда не е било обективирано в диспозитива, което е било и основание за връщане за поправка на явна фактическа грешка. Но дори и след осъществяване на процедурата по чл. 247 ГПК за касационната инстанция изводите на въззивния съд продължават да бъдат неясни и необосновани в толкова значителна степен, че не може да бъда разбран смисълът им.Мотивите на въззивния съд съдържат съществени вътрешни противоречия и са взаимно изключващи се, същите са до такава степен неясни, че за настоящия касационен състав несъмнено съществува вероятност атакуваното въззивно решение да е очевидно неправилно, поради което следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.