Определение № 2755 от 02.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 661/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК. С решение № 831 от 15.12.2021 г. по в. гр. д. № 10549/2021 г. на Софийски градски съд е потвърдено решение от 14.05.2021 г., гр. д. 24941/20 г., СРС, 32 с-в, с което А. Н. И. е осъден да заплати на И. Н. В. сумата 6 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди поради претърпени болки и страдания от престъпление, извършено на 04.11.2015 г. в [населено място], представляващо нанасяне на леки телесни повреди, изразили се в мозъчно сътресение и мекотъканни увреждания на лицето, самостоятелно и поотделно реализиращи микробиологичните характеристики на временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като телесните повреди са били причинени по хулигански подбуди, ведно със законната лихва от 04.11.2015 г. до плащането; сумата 800 лв. – обезщетение за имуществени вреди за платено адвокатско възнаграждение по договор за защита и процесуално представителство по н. о. х. д. № 2734/2019 г., СРС, 4 състав, ведно със законната лихва от 10.02.2020 г. до плащането и сумата 1 320 лв. - разноски по делото. Прието е, че с влязло в сила определение от 10.02.2020 г. по н. о. х. д. № 2734/2019 г., СРС, 4 с-в, е одобрено споразумение, по което настоящият ответник А. Н. И. е признат за виновен в престъпление, извършено на 04.11.2015 г. в [населено място], представляващо нанасяне на леки телесни повреди на сегашния ищец И. Н. В., изразили се в мозъчно сътресение и мекотъканни увреждания на лицето, самостоятелно и поотделно реализиращи микробиологичните характеристики на временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като телесните повреди са били причинени по хулигански подбуди. Прието е, че противоправното поведение на ответника като елемент от фактическия състав на чл.45 ЗЗД установено с обвързващата задължителна сила на съдебно одобреното споразумение. Съгласно чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Съгласно т.15 от ТР № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, актовете на наказателния съд, с които по надлежен ред едно лице е признато за виновно в извършване на престъпно деяние - с присъда, решение по чл. 78а НК или споразумение в наказателния процес, са задължителни по смисъла на чл.300 ГПК за гражданския съд. Поради това в рамките на гражданското производство е недопустимо пререшаването на същите правнорелевантни факти. Липсва релевирано възражение за съпричиняване от пострадалия, което да налага провеждане на съответно доказване. Прието е, че според свидетелските показания, дадени от съсед на ищеца при посещение в болница „Пирогов“ в деня след побоя, свидетелят е заварил ищеца обезобразен, с много отоци, синини и зашита дясна вежда. След няколкодневния болничен престой ищецът около един месец е ходил на работа с очила, за да прикрие част от травмите, заради които е обект на подигравки от колеги и съселяни. Изглеждал много изплашен и стресиран. Поради страх от срещи с ответника и последващ побой, излизал, включително до магазина, с автобус, винаги с придружител. Около половин година се оплаквал от шум в ушите и посещавал лекар. Прието е, че преживените неимуществени вреди от травматичното увреждане се изразяват в леки телесни повреди, които водят до временно разстройство на здравето, неопасно за живота през период от няколко дни болнично лечение, с възстановителен период около половин година, както и преживян психологически стрес с последващо временно развитие на социални фобии. Предвид характера, интензитета и продължителността на болките и страданията, както и икономическия критерий за справедливост в страната към момента на деянието, обезщетението за неимуществени вреди от непозволеното увреждане е определено от съда на 6 000 лв. Прието е, че претърпените имуществени вреди, съразмерно уговореното и заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение от 800 лв. в наказателното производство, са доказани чрез двустранно подписаният договор за правна защита и съдействие, представен по наказателното дело. Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ответника А. Н. И. чрез назначения особен представител адв.Методи Л. М.. Поддържа се, че съдът не е анализирал всички доказателства по делото. Не можело да се постанови решение само на базата на косвени доказателства. Не било доказано авторството на деянието, нямало медицинска документация, а разпитаният свидетел не бил очевидец на случилото се. Към касационната жалба не е било представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. След указания на съда по делото са постъпили „касационна жалба“ вх. № 29366 от 16.05.2022 г. и „молба“ вх. № 46867 от 22.07.2022 г. И в двата документа са изложени същите оплаквания за неправилност на въззивното решение. Не са формулирани въпроси по чл.280, ал.1 ГПК и не е обосновано някакво основание за допускане на касационно обжалване. Ответникът в производството И. Н. В. оспорва жалбата. Счита, че тя е просрочена, както и че в нея не са формулирани ясни и точни основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: При действието на ГПК от 2008 г. касационното производство е разделено на две фази – по допускане на касационно обжалване и по същество. За да бъде разгледана една касационна жалба по същество трябва да е налице или някое от основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал. 2 ГПК – нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение, или в изложението по чл.284, ал.1, т.3 ГПК да са формулирани правни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК и да е обоснована някоя от предпоставките на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. В настоящия случай не съществува вероятност въззивното решение да е нищожно или недопустимо, нито пък се констатира очевидна неправилност. Решението е постановено от законен състав, в рамките на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е разбираема. Съдът се е произнесъл по редовна искова молба, в рамките на предявения иск. При прочита на решението не се констатират груби нарушения на закона и на правилата на формалната логика. Затова не са налице основанията по чл.280, ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. В касационната жалба и допълненията към нея не са формулирани правни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК, нито е обосновано някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, а това е задължение на касатора, съгласно приетото в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. С разпореждане от 18.03.2022 г. съдът е дал указание на касатора да изпълни тези свои задължения, но това не е сторено с подадената „касационна жалба“ вх. № 29366 от 16.05.2022 г. и „молба“ вх. № 46867 от 22.07.2022 г. При тези данни следва да се приеме, че не са налице основанията по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,