Определение № 54 от 26.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3403/2020 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Й. Г. В., в качеството й на настойник на пълно запретената Д. Д. В., чрез адвокат Д. К., срещу въззивно решение № 4478/23.07.2020 г., постановено от Софийски градски съд по въззивноч.гр.д. № 6616/2020 г. в частта, с която въззивният съд е отказал издаването на разрешение на Й. Г. В. ежемесечно, без ограничение, да тегли суми от банкова сметка на запретеното лице, в “Юробанк България“ АД и да получи дебитна карта и пин код за сметката. Излага доводи за неправилност поради противоречие с материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба срещу неподлежащ касационно на обжалване съдебен акт. Й. Г. В., в качеството на настойник на запретената Д. Д. В. е подала молба да се разреши изтегляне на сумата от 1468,49 лв. от банковата сметка на запретеното лице, както и ежемесечно, без ограничения, да тегли суми от същата сметка и да получи дебитна карта и пин код. Сезираният Софийски районен съд е отказал да даде исканото разрешение. По подадената въззивна жалба, образувана във въззивно ч.гр.д. № 6616/2020 г., състав на Софийски градски съд, ГО, III-Б състав, отменил частично съдебния акт на първостепенния съд и дал разрешение да се изтегли само сумата от 1468,49 лв. от банковата сметка на запретеното лице. Решението на въззивната инстанция е окончателно. Предмет на произнасяне е молба по чл. 165, ал. 4 СК относно разрешение, за което се прилага реда на чл. 130, ал. 3 СК. Съгласно чл. чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК, въззивното решение, постановено в подобна процедура не подлежи на обжалване пред ВКС. Ето защо, касационната жалба следва да бъде върната като недопустима, на осн. чл. 286, ал. 1, тт. 3 ГПК, а образуваното по нея производство – прекратено. Мотивиран от горното, съдът