Определение № 1654 от 18.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 430/2024 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ЗК „Лев Инс“ АД, чрез процесуален представител, против Решение № 326 от 23.10.2023 г. по в. т. д. № 268/2023 г. на Окръжен съд – Стара Загора, с което е потвърдено Решение № 252 от 18.05.2023 г. по гр. д. № 2638/2022 г. на Районен съд – Казанлък в обжалваната пред въззивния съд част, с която настоящият касатор е осъден да заплати на К. Н. А. по предявен от нея иск с правно основание чл.432, ал.1, във връзка с чл.493, ал.1 КЗ, сумата от 25 000 лв., представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди, настъпили вследствие на ПТП, реализирано на 05.07.2022 г. в [населено място], в резултат на което е загинала баба й Денка К. П., причинено от водача Господин С. Х. при управление на МПС марка „Рено“, модел „Клио“, с рег. [рег.номер на МПС] по отношение, на който автомобил е била сключена и е действала към датата на произшествието валидна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите със застраховател ЗК „Лев Инс“ АД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.08.2022г. до окончателното й изплащане.

В касационната жалба се поддържа, че атакуваното въззивно решение е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Изразява несъгласие с извода за дължимост на обезщетението, като и с присъдения негов размер за разликата над 5 000 лв. до 25 000 лв.

Допускането на касационното обжалване е основано на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните въпроси:

1. Как следва да се преценява изключителността на отношенията и как следва да се прилага принципа на справедливостта, въведен в чл. 52 ЗЗД при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя при определяне на дължими суми от родственици ?;

2. При изследване ведно с останалите конкретни икономически и социални условия съобразно датата на деликта - 2022г., доколкото петитумът на иска е искане за присъждане на парична сума, каква е справедливата сума на обезщетение в настоящия казус и на основание какви обстоятелства, свързани с личността на пострадалия и преживелия му роднината следва да бъде определена ?

Допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК е обоснована с твърдението, че изводите на въззивния съд противоречат на ТР № 1 от 2018г. по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС и на ППВС № 4/1968 г. По същите два въпроса се поддържа и допълнителното основание на чл.280, ал.1, т.3 ГПК с довода, че отговорът на същите е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Ответникът – К. Н. А., в срока по чл.287, ал.1 ГПК представя отговор, с който изразява становище, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване. Претендира присъждане на направените разноски за касационната инстанция.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл. 283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да потвърди постановеното от Районен съд – Казанлък решение, Окръжен съд – Стара Загора е установил, че във въззивното производство страните не спорят по релевантните за ангажиране имуществената отговорност на ответника въпроси относно наличието на валидно застрахователно правоотношение, противоправност на деянието, вина, причинна връзка и вреди.

По спорния въпрос, очертан с подадената въззивна жалба, за това дали е налице трайна и дълбока емоционална връзка между ищцата и починалата й баба, която да обоснове заплащане на обезщетение от страна на ответника, който е и единственият спорен въпрос в касационното производство, след самостоятелен анализ на събрания по делото доказателствен материал, въззивният съд е приел, че в случая са налице изключителни обстоятелства, които да обосноват заплащането на обезщетение от страна на ответника. След обсъждане на събраните по делото свидетелски показания решаващият съд е приел за установено, че след раздялата на родителите й, които създали свои семейства, ищцата е била отгледана от баба си от дванадесетгодишна възраст, като именно бабата полагала всички грижи за внучката си - учение, възпитание, ходели заедно на почивки и екскурзии; ищцата много тежко приела загубата, изпаднала в депресия, страдала много, станала затворена и не разговаряла много; въпреки, че е напуснала дома на баба си преди 5-6г. и заживяла на семейна начала, очаквайки второто си дете, съществуващата между нея и баба й изключително силна емоционална близост се съхранила, а след инцидента, била изплашена и тъжна, плачела нощем, като на моменти дори била неадекватна. Въз основа заключението на възложената по делото съдебно-психологическа експертиза е прието за установено, че К. А. развила състояние на дистрес, отреагирането на който се изразило под формата на скок на хормоните на щитовидната жлеза, сърцебиене, тремор на ръцете, физическа напрегнатост, усещания сякаш спира дъхът, стряскания, често уриниране, нарушение на съня, тревожност, раздразнителност, избухливост, като травмата все още не била преработена и настъпило посттравматично стресово разстройство. Констатирано е, че от проведеното психилогическо изследване на ищцата А. вещото лице установило, че след смъртта на баба й, тя получила изразен невротичен синдром от астеничен тип, характеризиращ се освен с тревожност, също така с нарушен здравен статус, болест на стреса, наличие на критично отношение към себе си и занижена самооценка, податливост към немотивирани агресивни прояви, предпазливост в отношенията си с околните и недоверяване на хора, които не познава добре. При изследването вещото лице-психолог установило, също така, симптоми като хипохондрична нагласа, промяна в познавателните процеси, разстройство на съня, апетита и теглото, страхова готовност, ситуативна и личностна тревожност, което състояние би могло да се задълбочи и да премине в по-тежко такова.

След съвкупния анализ на установените по делото факти въззивният съд е приел за установено по делото съществуваването на особено близка привързаност между ищцата К. Н. А. и починалата й баба Денка К. П., отговаряща по смисъл на приетата с TР № 1/2018 г. на ОСНГТК на ВКС дефиниция на заместваща грижа - когато по някакви житейски причини братята и сестрите, бабите, дядовците биха заместили най-близките родственици. Според съда в конкретния случай е налице именно такава заместваща грижа на починалата Денка К. П. към ищцата К. Н. А., начиная от 12 годишната възраст на внучката, която от този момент след развода на родителите си, създали собствени семейства, е заживяла при баба си, имала я за своя майка, а в последствие е разчитала на помощта й за отглеждането на нейното дете. За установено е прието и че смъртта на Денка П. е причинила дълбока емоционална болка и непреодолима към момента на проведеното психологическо изследване психическа травма, изразила се в стрес, депресивност и влошено здравословно състояние. След като е споделил извода на районния съд, че сумата от 25 000 лв. е справедливото в случая обезщетение за доказаните болки и страдания, окръжният съд е потвърдил първоинстанционния съдебен акт в обжалваната му част.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

Съгласно ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС касационен контрол на въззивното решение се допуска въз основа на осъществени обща и допълнителни предпоставки - формулирани в изложение към касационната жалба от значение за изхода на спора един или повече правни въпроси, разрешени от въззивния съд при сочена и обоснована хипотеза измежду визираните в т.т. 1-3 на чл.280, ал.1 ГПК. В съответствие с възприетото в т.1 от посоченото тълкувателно решение, от значение за изхода на спора са въпросите, които са били включени в предмета на делото, индиви- дуализиран чрез основанието и петитума на иска, обусловили правната воля на съда.

Първият въпрос е насочен срещу извода на съда, че ищцата е материално легитимирана да получи обезщетение по прекия иск, и е относим към критериите за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън очертания в ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969г. кръг. Този въпрос е значим за изхода на делото, поради което отговаря на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК. На същия е дадено разрешение в задължителната практика на ВКС, обективирана в ТР № 1 от 21.06.2018г. по тълк. д. № 1/ 2016 г. на ОСНГТК на ВКС, съгласно което материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г., и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му неимуществени вреди. Според тълкувателното решение възможността за обезщетяване на други лица, извън очертания в двете постановления на Пленума на ВС най-близък семеен и родствен кръг, се допуска по изключение - само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди (наред с най-близките на починалия или вместо тях - ако те не докажат, че са претърпели вреди от неговата смърт). Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. Фактите и обстоятелствата, от които може да се направи извод, че една връзка е трайна и дълбока емоционална връзка по смисъла на тълкувателното решение, са различни за всеки конкретен случай и не могат да бъдат предмет на обобщаване в постановено по реда на чл. 290 ГПК решение, а следва да се преценяват конкретно по всяко различно дело въз основа на събраните доказателства.

При постановяване на обжалваното решение въззивният съд се е придържал към цитираното тълкувателно решение и не се е отклонил от задължителните постановки на същото. Решаващият състав е обсъдил събраните доказателства, преценил е установените факти и обстоятелства, и въз основа на тях е направил извод, че по делото е доказано съществуването на привързаност и емоционална близост между ищцата и нейната баба, надхвърлящи обичайните, причинили по-интензивни болки и страдания на ищцата по повод загубата. Установената в случая заместваща родителска грижа е преценено от въззивния съд като житейско обстоятелство, станало причина между починалия и лицето да се породи особена близост, поради което смъртта на бабата е причинала на внучката морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, оправдаващи получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди. При тези констатации изводът на въззивния съд, че е справедливо да се направи изключение от ограничението на ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69г. се явява в съответствие със задължителната практика на ВКС, което изключва осъществяването на допълнителното основание по чл.280, ал.1,т.1 ГПК.

Вторият въпрос е изцяло относим към правилността на изводите на съда, основани на данните по делото, поради което не удовлетворява общия критерий на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касация.

Недоказано е и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като вторият въпрос не е правен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а отговорът на първия въпрос е намерил разрешение в постановките на ТР № 1 от 21.06.2018г. по тълк. д. № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС.

Поради изложените съображения, касационното обжалване не следва да бъде допуснато.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.288 ГПК