Определение № 256 от 05.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 4137/2013 г.

Производството e образувано по касационна жалба на Д. С. Г. от [населено място], Хасковска обл. срещу решение № 46/15.03.2013 год. по в. гр.д. №439/2012 год., с което е потвърдено решение №114/19.10.2012 год., постановено по гр.д. № 1401/2011 год. на Кърджалийския районен съд, с което са отхвърлени предявените от касатора срещу М. Д. К. искове за неоснователно обогатяване в размер на 12 535 лв., ведно със законната лихва от 12.04.2012 год. от която сума - сумата 2 635 лв., съставляваща заплатени в периода от 01.07.2007 год. до 30.10.2010 год. издръжки по изп. дело № 20075140400132/2007 год. на ДСИ при РС [населено място] и сумата 9 900 лв. разходи над дължимата от него издръжка, направени за отглеждане на децата С. Д. Г., Д. Д. Г. и Ф. Д. Г. за периода от 09.04.2007 год. до 09.11.2011 год.. С касационната жалба е представено изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване на осн. чл. 274,ал. 3,т.1 ГПК. Ответницата по касационната жалба М. Д. К. от [населено място] не взема становище по допустимостта на касационното обжалване. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., приема следното: С обжалваното въззивно решение съдът се е произнесъл по два обективно съединени иска за неоснователно обогатяване съответно за сумата от 2 635 лв. и за сумата 9 900 лв., които се претендират на различни фактически основания. Касационната жалба срещу решението, с което съдът се е произнесъл по иска за сумата от 2 635 лв. е процесуално недопустима на осн. чл. 280,ал.2 ГПК доколкато цената на този иск е под 5 000лв. и решението в тази част не подлежи на касационно обжалване. С оглед на това в тази част жалбата ще бъде оставена без разглеждане. Касационната жалба в останалата част като подадена в срок, от надлежна страна и срещу решение, което подлежи на касационно обжалване, е процесуално допустима. Независимо от процесуалната допустимост на жалбата в тази част при въведената факултативност на касационното обжалване, за да се разгледа по същество, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания, регламентирани в чл. 280 ГПК. Жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано наличието на един или няколко от допълнителните критерии по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК съгласно задължителното тълкуване, дадено с ТР №1/19.02.2010 год. постановено по ТД №1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС. В случая тези изисквания на закона не са изпълнени. Поставените в изложението на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК правни въпроси касаят решението в неговата първа част за връщане на сумата от 2 635 лв. Във връзка с решението за сумата от 9 990 лв. касаторът не е формулирал правни въпроси. Само на това основание касационното обжалване на въззивното решение в тази част не следва да се допуска. Независимо от това следва да се отбележи, че позоваването на ТР на ОСГК №12/22.03.1971 год. е релевантно доколкото с него се обосновава възможността лицето, което е давало издръжка вместо задълженото да я дава има право да води иск за неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД срещу последното лице, независимо от това дали имащият право на издръжка е предявил или не иск за такава. Независимо от тази релевантност, съдът не може да извлече и служебно да формулира правен въпрос, доколкото би нарушил диспозитивното начало в процеса. Следва да се отбележи обаче, че този иск е отхвърлен, поради недоказаност на направените разходи за отглеждането на децата през процесния период, а не поради принципната невъзможност тези разходи да се претендират като неоснователно обогатяване на ответницата с иска по чл. 59 ЗЗД. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.