Определение № 244 от 26.01.2026 г. на ВКС по т. д. № 1828/2025 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от ищеца Р. А. Н., чрез адв. Р.М. срещу решение №539 от 29.04.2025 г., постановено по в.гр.д. №1968/2023г. по описа на Апелативен съд- София, с което е потвърдено в обжалваната част решение №4309 от 16.07.2024 г., постановено по гр.д. №5508/2023 г. по описа на Софийски градски съд. С първоинстанционното решение в обжалваната част е отхвърлен предявеният от касатора срещу Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за сумата над 80 000 лева до претендираните 100 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, настъпило на 10.11.2022 г., ведно със законната лихва от 17.01.2023 г. до окончателното плащане. В касационната жалба се твърди, че решението в частта, с която е потвърдено отхвърлянето на иска за сумата 20 000 лева- разлика между присъдената сума 80 000 лева и претендираната сума 100 000 лева, е неправилно- постановено при нарушение на процесуалния и материалния закон и необосновано. Касаторът поддържа, че въззивният съд при определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди не е съобразил задължителната съдебна практика и решенията по чл.290 ГПК по приложението на чл.52 ЗЗД, не е оценил в достатъчна степен релевантните факти, вкл. множеството травматични увреждания и трайните последици за здравето му, икономическата конюнктура в страната и лимитите по застраховка „Гражданска отговорност“, като в резултат е определил занижен размер на обезщетение, който противоречи на принципа на справедливост. Счита, че съдът не е анализирал задълбочено доказателствата и не е преценил адекватно болките и страданията в следствие на нанесените му телесни повреди, не е оценил в достатъчна степен тежестта и продължителността на негативните изживявания и отражението на травмите върху психическото му състояние. Моли да се отмени решението в обжалваната част и да се уважи изцяло искът, като му се присъди още 20 000 лева обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 17.01.2023 г. до окончателното плащане, както и разноските по делото. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Касаторът твърди, че съдът се е произнесъл по процесуалноправния въпрос – за задълженията на въззивния съд да изложи мотиви като обсъди доводите и възраженията на страните, както и всички правнорелевантни факти и приети доказателства по делото, както и по множество материалноправни въпроси, които обобщени се свеждат до въпроса - относно приложимите критерии при определяне справедливия размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД, обусловили изхода на спора, като поддържа, че са разрешени в противоречие със задължителната практиката на ВКС /по първия въпрос- ППВС №1/1953 г. и ППВС №7/1965 г., а по втория- ППВС №4/1968г./, както и множество решения по чл.290 ГПК. По отношение на процесуалноправния въпрос се поддържа и допълнителния критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК- значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Ответникът Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД оспорва касационната жалба, като поддържа, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Намира, че не е налице и основание за неговата отмяна, тъй като е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за обезщетение за неимуществени вреди за сумата 20 000 лева /разлика между претендираните 100 000 лева и присъдените 80 000 лева/, въззивният съд след преценка на доказателствата по делото стига до извод, че справедливият размер на обезщетението за претърпените от ищеца болки и страдания е 80 000 лева. Решаващият съдебен състав приема за безспорно реализирането на процесното ПТП, при което е пострадал ищецът, както и причиняването на произшествието от водач на МПС, застрахован в ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“. Като спорен във въззивното производство е отграничен въпросът относно съответствието на определения от първоинстанционния съд размер на обезщетението за неимуществени вреди /80 000 лева/ с принципа за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД. Съдът намира, че при определяне размерът на обезщетението следва да съобрази Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и съдебната практика на ВКС, където се приема, че справедливостта, като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като характер на увреждането, начин на извършването му, интензитета и продължителността на търпимите болки и страдания, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и т.н. Решаващият състав излага аргументи, че при съвкупния анализ на доказателствата по делото, вкл. комплексната съдебна експертиза в медицинската й част и събраните гласни доказателства, се установява, че ищецът е претърпял травматични увреждания - охлузвания и кръвонасядане в лява челна област; компресионна травма на 4-ти лумбален прешлен; контузия на гръден кош и на гръдната кост, изискваща оперативно лечение; фрактура на 5-то и 7-мо ребра вляво; счупване на ацетабулума вляво /фрактура на таза/, наложил оперативна интервенция чрез открито наместване на фрактурата с вътрешна метална фиксация; оток и кръвонасядане в областта на тазобедрените стави и илиачните кости; голям подкожен хематом вдясно от корема към бедрото с малка охлузна рана. Съдът съобразява, че пострадалият през първите 3 месеца е бил на легло, а след това е започнал да ходи с проходилка; че е търпял по-интензивни болки в първите 15 дни, в периода след операцията на компресионната фрактура на 4-ти лумбален прешлен и след операцията на крилото на лявата илиачна кост; че болките постепенно са отшумели, но са продължили, макар и в по-ниска степен, в период до 6 месеца; че в областта на лявото крило на таза е останал оперативен белег с дължина 18 см; че към момента състоянието му е стабилизирано, но за в бъдеще ще има болки от ревматоиден характер в областта на получените фрактури, които не представляват опасност за здравето. Въззивният съд приема за установено, че след изписването на Р. Н. от болница, лечението е продължило в домашни условия; че в продължение на четири месеца е бил напълно обездвижен, след което са започнали да го изправят; че след четвъртия месец е използвал още 2-3 месеца проходилка, за да може да се придвижва; че през първите четири месеца се е нуждаел от постоянни грижи в ежедневното си обслужване; че през м. декември се е наложило да се консултира с психиатър, който му е назначил медикаментозна терапия, тъй като имал неспокоен сън и постоянно бълнувал и се събуждал. Апелативният състав, като съобразява гореизложени обстоятелства, икономическите условия в страната към датата на настъпване на ПТП -ноември 2022 г., лимитите на отговорност, възрастта на пострадалия, периода на възстановяване и съдебната практика за подобни случаи, намира, че сумата от 80 000 лева адекватно обезщетява ищеца за претърпените неимуществени вреди. Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Първият процесуалноправен въпрос относно задължението на въззивния съд при постановяване на решението по спора да изложи мотиви, като обсъди всички доказателства и доводи на страните, са поставени с оглед наведените оплаквания, че въззивният съд не е анализирал доказателствата по делото и не е обсъдил задълбочено доводите относно конкретните травми на пострадалия, получени при процесното ПТП. Правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото са подробно разяснени освен в цитираната от касатора съдебна практика, така и в т.1, т.2 и т.3 от ТР №1 от 09.12.2013г. по т.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Трайна и непротиворечива е съдебната практика, че въззивният съд следва да изложи собствени мотиви, като дължи преценка на правнорелевантните факти след анализ на доказателствата, както и произнасяне по своевременно заявените възражения и доводи на страните. В случая въззивният съд е възприел като безспорни част от фактите, установени от първоинстанционния съд, като е изложил мотиви по спорните правнорелевантни обстоятелства, обсъдил е доказателствата, включително заключението на приетата в първоинстанционното производство КСАТМЕ в относимата част и свидетелските показания, като е посочил кои факти счита за установени и кои не. Въпреки сравнително лаконичните мотиви, са формирани изводи относно преживените от ищеца болки и страдания, резултат от получените при процесното ПТП множество травматични увреждания, техния интензитет, продължителност и трайни последици, негативното отражение върху психиката на пострадалия,, като са съобразени и възрастта на пострадалия, икономическите условия в страната към датата на настъпване на ПТП -ноември 2022 г., лимитите на отговорност на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Извършената от въззивния съд преценка е мотивирана в съответствие с правомощията му на инстанция по същество, като несъгласието на касатора с така направените изводи представлява по своето естество оплакване за неправилност, което обаче е относимо към самия касационен контрол, а не към основанията за допускането му. Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато и по втория въпрос. Макар и значим за спора като обуславящ неговия изход по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и разясненията по приложението му, дадени в т.1 от Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, поставеният въпрос, свързан с критериите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди по реда на чл. 52 ЗЗД и необходимостта от излагане на мотиви относно конкретните обстоятелства, обусловили преценката на съда относно справедливия размер на обезщетението, не може да обоснове допускане на касационния контрол, тъй като не е осъществено допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поставеният от касатора въпрос не е решен в противоречие с практиката на ВКС. Въззивният съд е съобразил критериите по чл.52 ЗЗД и е изложил мотиви, съдържащи конкретните обстоятелствата, които са от значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди в процесния случай, като постановеното решение съответства на задължителната съдебна практика по приложението на чл. 52 ЗЗД - ППВС №4/1968г., както и на трайната и непротиворечива практика на ВКС. При преценката на обстоятелствата, релевантни за определяне на размера на обезщетението, решаващият съдебен състав е взел предвид различните травматични увреждания на ищеца, наложилите се операции, продължителността на периода, в който болките и страданията са били интензивни и продължителността на общия лечебен и възстановителен период, необходимостта от ползване на чужда помощ през част от възстановителния период, отражението на инцидента върху качеството му на живот, трайните последици за здравето, наличието на белег, както и психическите страдания. Съдът е отчел момента на настъпване на ПТП, съобразил е обществено-икономическите условия в страната, намиращи своето отражение в лимитите на застрахователната отговорност към момента на застрахователното събитие. Несъгласието на касатора с изводите на съда не е основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Изложените доводи представляват оплаквания за необоснованост на обжалвания съдебен акт, т.е. за неговата неправилност, която не подлежи на проверка в настоящия етап на касационното производство. С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение. С оглед изхода на спора на ответника по касация следва да се присъди сумата 2 640 лева разноски за касационното производство, представляващи договорено и платено адвокатско възнаграждение с ДДС. Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд