Определение № 83 от 22.10.2018 г. на ВКС по д. № 67/2018 г.

Производството е по чл. 135, ал. 4 АПК. Образувано е по спор за подсъдност между Административен съд – П. и Районен съд – Плевен относно родовата компетентност по жалбата на [фирма], ЕИК:[ЕИК], срещу Заповед № РД-10-759 от 01.06.2018 г. на кмета на [община], с която е отменена предходна Заповед № РД-10-637 от 08.05.2018 г. С Определение № 844 от 25.06.2018 г. Административен съд – Плевен е прекратил производството по адм.д.№ 592/2018 г. и го е изпратил по подсъдност на Районен съд – Плевен, който с Определение № 2465 от 29.06.2018 г. по гр.д.№ 4722/2018 г. по описа на същия съд е повдигнал настоящия спор за подсъдност. Районният съд е приел, че процесната заповед на кмета на [община] е издадена на основание чл. 44, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 ЗМСМА и чл. 99, т. 1 АПК, представлява акт по приложението на чл. 24а, ал. 5 ЗСПЗЗ и по жалбата срещу него е компетентен да се произнесе съответният административен съд съгласно т. 10 от Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. по тълк.д.№ 2/2014 г., О. на ГК на ВКС и I и II колегия на ВАС. За да се произнесе по спора, съставът взе предвид следното: Със Заповед № РД-10-759 от 01.06.2018 г. на кмета на [община] е отменена предходна Заповед № РД-10-637 от 08.05.2018 г. за определяне на класиране на участници в проведен публичен търг с тайно наддаване за отдаване под наем на земеделска земя с начин на трайно ползване „пасище, мера и ливада” от общинския поземлен фонд в землището на [населено място]. Заповедта за отмяна е функционално свързана със заповедта за класиране на участниците в публичния търг, която е част от фактическия състав по сключването и прекратяването на договори за наем на земи от общинския поземлен фонд. Оспорената заповед не е акт на общински съвет по приложението на чл. 24а, ал. 5 ЗСПЗЗ, поради което в случая не намира приложение постановеното с т. 10 от Тълкувателно постановление № 2/2015 г. по тълк.д.№ 2/2014 г. на ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегии на ВАС. Като индивидуален административен акт, постановен по процедура, предвидена в ЗСПЗЗ и издаден от изпълнителен орган на общината на основание специалните разпоредби на ЗСПЗЗ, заповедта попада в приложното поле на § 19, ал. 1 ПЗР на ЗИД АПК (ДВ, бр. 39 от 20.05.2011 г.), който предвижда, че индивидуалните административни актове по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, както и отказите за издаването им, с изключение на тези издадени от министъра на земеделието и храните, се обжалват пред районния съд по местонахождението на имота, по реда на АПК. Поради това настоящият петчленен състав на съдии от ВКС и ВАС приема, че компетентен да се произнесе по жалбата е Районен съд - Плевен. Воден от изложеното и на основание чл. 135, ал. 4 от АПК, смесеният петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд