Определение № 292 от 23.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1959/2014 г.
ВКСIII гражданско отделение23.04.2014 г.
Диспозитив
НЕ ДОПУСКА до разглеждане по същество на частната жалба, подадена от Г. А. Ч. от [населено място] [улица] против въззивно определение № 18582 от 9.10.2013г. по в.ч.гр.д. № 12630 по описа за 2013г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено разпореждане от 12.01.2014г. по гр.д.№ 26809 по описа за 2011г. на Софийски районен съд за връщане на исковата му молба. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е с правно основание чл.274 ал.3 т.2 от ГПК. Образувано е въз основа на подадена частна жалба от Г. А. Ч. от [населено място] против въззивно определение № 18582 от 9.10.2013г. по в.ч.гр.д. № 12630 по описа за 2013г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено разпореждане от 12.01.14г. по гр.д.№ 26809/11г. на Софийски районен съд за връщане на исковата му молба. В приложеното към частната жалба изложение сочи основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК без да поставя въпрос, за който да е възможно да се извърши преценка дали действително е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС. Жалбоподателят се позовава на Определение № 372 от 14.11.2008г. по ч.т.д.№ 413/08г. на ІІ т.о. на ВКС, което е несъотносимо, защото е постановено по реда на чл.274 ал.3 т.1 от ГПК по въпрос за начина за придобиване на качеството на главна страна в гражданския процес. В частната жалба са изложени доводи за неправилност на постановения въззивен акт, защото съдът не бил обсъдил довода на страната за това, че е изпълнила дадените й указания, както и че е уведомила съда за новия си адрес, която молба поради виновно поведение на служители на съда не е била докладвана своевременно. Счита, че съдът не е съобразил направеното оспорване на разпореждането му от 2.04.2012г. за приемане за редовно уведомяването за връщане на исковата молба, считано от 28.03.12г., на основание чл.41 ал.2 от ГПК. Иска настоящата инстанция изрично да отмени това разпореждане от 2.04.12г., да счете че констатираните нередовности на исковата молба са били своевременно отстранени и да върне последната за разглеждане на първата инстанция. Срещу подадената частна касационна жалба не е постъпил отговор от ответната страна. Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото, намира следното: В случая предмет на обжалване е определение на въззивен съд, с което се потвърждава разпореждане, преграждащо по-нататъшното развитие на делото, поради което с оглед разпоредбата на чл.274 ал.3 т.1 от ГПК, допустимостта на настоящето касационно обжалване е в зависимост от наличието на предпоставките за допустимост, посочени в чл.280 ал.1 от ГПК, изискващи поставен материално или процесуално– правен въпрос, за който да е налице някое от трите изчерпателно предвидени в чл.280 ал.1 от ГПК специални основания. В случая /както вече беше посочено по-горе/ жалбоподателят не е поставил конкретен въпрос от значение за изхода на спора, във връзка с който да се прецени наличието на посоченото от него специално основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. Съобразно дадените разяснения в т.1 от ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, обжалваният акт не може да се допусне до касационен контрол без такъв въпрос, защото той определя рамките, в които ВКС селектира жалбите. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. За пълнота следва да се посочи, че разпореждането от 2.04.2012г. /на незаконосъобразността, на което жалбоподателя акцентира в частната си жалба/ е ирелевантно, като постановено след разпореждането от 12.01.12г. за връщане на исковата молба, което е предмет на настоящата жалба. В случая първата инстанция трикратно е оставяла без движение подадената на 22.06.11г. искова молба /с разпореждания от 5.07.11г., от 4.08.11г. и 6.10.11г./.За последното разпореждане на ищеца са били изпратени две съобщения на посочения от него адрес, които са върнати в цялост. На основание чл.41 ал.2 от ГПК съдът е приел, че ищецът е редовно уведомен за тях, считано от 27.12.2011г. със свое с разпореждане от 12.01.12г. Именно от тази дата /27.12.11г./ съдът е изчислил 7-дневния срок по чл.129 от ГПК и с процесното разпореждане от 12.01.12г. поради неизпълнение в срок на дадените с разпореждане от 6.10.11г.указания е върнал исковата молба. Разпореждането от 2.04.2012г. /на което жалбоподателя акцентира/ е ирелевантно за изпълнението на дадените от съда указания, касаещи редовността на исковата молба. С него районният съд е приел, че ищеца е редовно уведомен за разпореждането за връщане на исковата молба, считано от 28.03.12г., на основание чл.41 ал.2 от ГПК. В. съд – е съобразил, че ищецът на 13.02.2012г.е уведомил съда за новия си адрес и че тази молба по вина на служители на съда е докладвана едва на 22.08.12г., поради което и е счел подадената частна жалба срещу определе-нието за връщане на исковата молба за подадена в срок и я е разгледал /т.е. въззивният съд е приел за незаконосъобразно разпореждането от 2.04.2012г., но това няма отношение към извода му, че дадените указания от 6.10.11г.са неизпълнени, на което основание е върнал исковата молба/. Мотивиран от гореизложеното,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение