Решение № 44 от 2.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1944/2009 г.

ВКСIV гражданско отделение02.02.2011 г.докладчик Албена Бонева

Диспозитив

ОБЕЗСИЛВА решение на Благоевградски окръжен съд № 466/21.10.2009 г., постановено по въззивно гр. д. № 699/2009 г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 44 от 2.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1944/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Албена Бонева Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по жалба на С. Г. К. чрез адв. Г. Ю. против решение на Благоевградски окръжен съд № 466/21.10.2009 г., постановено по въззивно гр. д. № 699/2009 г. Касационното обжалване е допуснато с определение № 385/06.04.2010 г. поради основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Касаторът твърди недопустимост на въззивното решение, като постановено по нередовна искова молба, евентуално неправилност поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила по същите съображения, а също и поради нарушение на материалния закон. Ответникът по касация [община] е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че касационната жалба е неоснователна. Предявени са искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ. Ищцата С. К. твърди, че е работила като педагог в Обединени дневни детски ясли и млечни кухни, Благоевград. Кметът на Общината я уволнил на осн. чл. 326, ал. 1, т. 6 КТ. Изложени са и съображения за незаконосъобразност на заповедта поради немотивираност, неизвършен подбор по чл. 329, ал. 1 КТ, липсата на предпоставките по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ и издаването й от некомпетентен орган. Поддържа се, че кметът на осн. чл. 61, ал. 2 КТ сключва трудов договор и уволнява директора на детската ясла, но няма подобни правомощия по отношение на останалите служители и работници. Исковете са предявени против [община]. В исковата молба, а и в хода на съдебното производство ищцата, представлявана от адв. Ю. е потвърдила, че счита за свой работодател Обединени дневни детски ясли и млечни кухни, Благоевград, а исковете са предявени срещу кмета на общината, като издател на заповедта. Районният съд е отхвърлил исковете, като приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, който в случая "по аналогия от чл. 61, ал. 2 КТ" е прекратил трудовото правоотношение с педагог от детската ясла, финансирана от бюджета на [община]. Прието е също така, че работодател на ищцата е детското заведение, обособено като самостоятелно юридическо лице, поради което [община] не е страна по трудовото правоотношение и се явява ненадлежен ответник. Това решение е потвърдено от въззивната инстанция. То е постановено в противоречие с указанията, дадени в ТР № 1/17.07.2001 г., т. 4 ОС ГК ТК, които са относими и при действието на ГПК от 2007 г. по поставения въпрос - за задълженията на съда, когато констатира противоречие между обстоятелствена част и петитум, което е нередовност на исковата молба, да я остави без движение. Ако това не е сторено от първоинстанционния съд, въззивният е длъжен да предприеме сам нужните процесуални действия по чл. 129, ал. 2 ГПК /чл. 100, ал. 3 ГПК, отм./. При неизпълнение на указанията, първоинстанционното решение подлежи на обезсилване. В случая исковата молба е нередовна и видно от цялостното поведение на ищцата в двете инстанции, тя явно смесва хипотезите на нищожност на административен акт и отмяна на заповед за уволнение по реда на чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Въззивният съд също е посочил в своя съдебен акт, че твърденията на ищцата, както и исканията й са противоречиви и дори взаимно изключващи се. Тази констатация, обаче е следвало да направи преди това, още повече, че неяснотата засяга исковата молба. По силата на чл. 273, вр. чл. 129 ГПК на К. е трябвало да се укаже, че е налице противоречие между твърдението й, че е била в трудово правоотношение[населено място] дневни детски ясли и млечни кухни, Благоевград и насочването на исковете по чл. 344, ал. 1 КТ срещу друг субект - [община]; ако, въпреки това, поддържа исковете като са предявени, да уточни какъв е правният й интерес. В заключение, обжалваното решение е постановено при липса на абсолютна положителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване правото на иск и като такова е недопустимо и трябва да се обезсили и върне на въззивния съд за предприемане на действия по чл. 129, ал. 2 ГПК. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение

Цитирани разпоредби

5