Определение № 774 от 19.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1784/2013 г.

Производството е по реда на чл.288, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК. Постъпила е касационна жалба от С. апелативна прокуратура, чрез прокурор при Софийска апелативна прокуратура, като представител на Прокуратурата та Република България, против въззивно решение № 1937 от 04.12.2012 г., постановено по в.гр.д. № 1028 по описа за 2010 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 1 с-в, с което в производство по чл. 247 ГПК е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 132 от 10.01.2011 г. по същото дело, като след израза: „Оставя в сила решение № 3510 от 12.07.2010 г. по гр.д. № 3899/2007 г. на Софийски градски съд, ГК, І г.о., 3 с-в, в частта, с която Прокуратурата на РБ е осъдена на основание чл. 2, ал. 1, т. 6 З., да заплати на С. С. К. сумата от 12 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от това, че в периода 24.06.2004 г. – 13.05.2004 г., е изтърпявала ефективно наказание „лишаване от свобода” в затвора в [населено място], въпреки че с одобреното с определение от 20.10.2006 г. по НОХД № 302/2005 г. на Пловдивския районен съд споразумение по чл. 414ж НПК/отм./ същата е била осъдена на три месеца лишаване от свобода при отлагане изтърпяване на наказанието на основание чл. 66, ал. 1 НК с изпитателен срок от три години за извършеното от нея престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 2, т. 4, пр. 1, т. 5 НК...” да се чете – „ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.02.2005 г. до окончателното й изплащане”, а след израза: „Осъжда Районен съд – [населено място], на основание чл. 2, ал. 1, т. 6 З., солидарно с Прокуратурата на РБ, да заплати на С. С. К. сумата от 12 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от това, че в периода 24.06.2004 г. – 13.05.2004 г., е изтърпявала ефективно наказание „лишаване от свобода” в затвора в [населено място], въпреки че с одобреното с определение от 20.10.2006 г. по НОХД № 302/2005 г. на Пловдивския районен съд споразумение по чл. 414ж НПК/отм./ същата е била осъдена на три месеца лишаване от свобода при отлагане изтърпяване на наказанието на основание чл. 66, ал. 1 НК с изпитателен срок от три години за извършеното от нея престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 2, т. 4, пр. 1, т. 5 НК” да се чете: „ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.02.2005 г. до окончателното й изплащане”. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът сочи, че се касае за основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по материалноправния въпрос, обусловил изхода на делото, а именно – за определяне на началния момент, от който се дължи лихва върху присъденото обезщетение в случай на надлежаване на наложено наказание „лишаване от свобода”, за който твърди, че приетото във въззивното решение противоречи на тълкуването, възприето в т. 4 от ТР № 3/2005 г. на ОСГК на ВКС. Ответниците по касационната жалба С. С. К. от [населено място], Пловдивска област и Пловдивският районен съд не изразяват становище по нея в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като взе предвид изложеното основание за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното: Касационната жалба е допустима и редовна като подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, оценяем иск по чл. 2, ал. 1, т. 2 З., с цена над 5 000 лв. и е подадена в срока по чл. 283 ГПК. В. съд по реда на чл. 247 ГПК е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на постановеното въззивно решение, с което е уважен предявеният от С. С. К. срещу Прокуратура на РБ и Пловдивския районен съд, иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 6 З., за солидарното им осъждане да й заплатят обезщетение за неимуществени вреди в размер на 12 000 лв., която грешка се изразява в присъждане на лихва върху главницата, считано от 10.02.2005 г. до окончателното й изплащане. За да определи началния момент на дължимостта на лихвата върху главницата, съдът е приел, че правозащитните органи са изпаднали в забава относно процесното обезщетение още с привеждане в изпълнение на невлязлата в сила присъда, но тъй като ищцата е поискала тя да бъде присъдена, считано от 10.02.2005 г. – датата на отмяна на първоинстанционната присъда от въззивния съд, съдът я е присъдил от този момент. Настоящият съдебен състав на ВКС намира, че поставеният материалноправен въпрос относно това кой е началния момент, от който се дължи лихва върху присъденото обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 6 З. в случай на надлежаване на наложено наказание „лишаване от свобода”, е относим към правния спор. С обжалваното решение поставеният материалноправен въпрос е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС, изразена в т. 4 на ТР № 3/2005 г. на ОСГК на ВКС, в което е прието, че началния момент на забавата, съответно дължимостта на мораторни лихви върху присъденото обезщетение при изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от свобода” над определения размер при последващо изменение на присъдата, е от влизане в сила на акта на съда. Ето защо по този въпрос касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По исковете по чл. 2, ал. 1, т. 6 З. прокуратурата не дължи внасянето на държавна такса. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение,