Определение № 50144 от 04.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3191/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. С. И. и насрещна касационна жалба от С. М. М. срещу въззивно решение № 282 от 01.04.2022 г., постановено по гр. д. № 1942/2021 г. на Бургаския окръжен съд. С посоченото решение въззивният съд е отменил решение № 278 от 29.11.2019 г. по гр. д. № 332/2018 г. на Карнобатския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от С. М. М. срещу И. С. И. иск с правна квалификация чл. 50 ЗЗД и е осъдил ответника да заплати на ищеца сумата 6835 лв., от която 6720 лв. обезщетение за причинени в края на м. август до началото на м. септември 2017 г. имуществени вреди от животни, собственост на ответника, изразяващи се в унищожаване на посеви в масив № 000115 от землището на [населено място], както и сумата 115 лв. – разноски за извършената оценка, ведно със законната лихва, считано от 02.09.2017 г., като е потвърдил първоинстанционното решение в останалата му част, с която искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 18 415 лв. Касаторът И. С. И. обжалва въззивното решение в осъдителната му част, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. С решение № 60242 от 04.11.2021 г. по гр. д. № 650/2021 г. на ВКС, ІV г. о., е обезсилено въззивно решение № ІІ-115 от 02.10.2020 г. по в. гр. д. № 769/2020 г. на Бургаския окръжен съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, като са дадени указания за извършване процесуални действия във връзка с отстраняване нередовността на исковата молба и разглеждане спора по същество с произнасяне по всички направени възражения на ответника. При повторното разглеждане на делото, окръжният съд е приел, че в посочения период на ищеца в първоинстанционното производство И. С. И. са причинени имуществени вреди от животни, собственост на ответника С. М. М., изразяващи се в унищожаване на посеви в негов земеделски имот, находящ се масив № 000115 в землището на [населено място]. Прието е, че следва да бъде ангажирана отговорността на ответника за причинените на ищеца вреди на основание чл.50 ЗЗД, тъй като се касае за безвиновна отговорност, която е функция от правото на собственост, респ. упражняването на надзор върху животните и причинените от тях вреди, респ. че предявеният иск е доказан в своето основание. По отношение размера на вредите съдът се позовал на констативен протокол от 04.09.2017 г. на комисия при Община Сунгурларе, съставен по реда на Закона за опазване на селскостопанското имущество, според който е унищожена площ на посев с метла от 42 дка на стойност 6720 лв., а разходите за изготвяне на оценката са в размер на 115 лв., заплатени от ищеца. Съдът не е взел предвид заключението на изготвената по делото съдебно-агротехническа експертиза, според което нанесените щети са в размер на 18 300 лв., по съображения, че то не се основава на констативния протокол, участниците в който са извършили оглед на място и оценка непосредствено след нанасяне на щетата. Относно възражението на ответника, че причинените щети са били компенсирани с даването на две телета съдът е формирал извод, че тези доводи в отговора на исковата молба не представляват изрично възражение, а по същество са факт за отношенията между страните, който обаче няма пряко отношение към последващите нанесени от животните на ответника вреди. На проведеното съдебно заседание от 20.02.2022 г. процесуланите представители на страните изрично са посочили, че дадените животни са като компенсация за нанесена вреда при друг случай и не са предмет на оспорване в настоящото производство. Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния въпрос: Длъжна ли е въззивната инстанция в мотивите към въззивното решение да се произнесе по спорния предмет по делото, след като подложи на самостоятелна преценка всички събрани по делото доказателства, твърдения и възражения на страните от значение за изхода на спора в тяхната съвкупност и поотделно, и да изложи в мотивите си изводи по отношение на тези доказателства, твърдения и възражения. Релевира се и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. Ответникът по жалбата С. М. М. е подал писмен отговор, в който е изразил становище, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, респ. за неоснователност на жалбата, като претендира разноски. В срока за отговор същият е подал и насрещна касационна жалба срещу въззивното решение в отхвърлителната му част с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към насрещната касационна жалба на С. М. М. се сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите: 1. Задължен ли е въззивният съд да обсъди всички надлежно събрани по делото доказателства; 2. Доколкото не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице и е в правото си да формира други изводи, различни от експертните, следва ли съдът да изложи подробно начина, по който е достигнал до съответните резултати, така че получаването им да е обяснено разбираемо и ясно с оглед възможността за оспорване, респ., за проверка при обжалване; 3. Следва ли при преценка на доказателствената сила на експертното заключение съдът в мотивите си да изложи съображения за обосноваността му и годността въобще на експертизата, за евентуални нейни недостатъци, за неверни, неточни и евентуално ненаучни изходни позиции. Поддържа се, че решението е очевидно неправилно. Ответникът по тази жалба счита, че предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по нея не са налице. Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Допустимостта на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл. 280, ал. 2 ГПК/. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането на въззивното решение до касационен контрол, като същият следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства /ТР № 1/2009 г., ОСГТК на ВКС, т. 1/. Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане в случая не са налице. По поставения в изложението правен въпрос относно задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите на решението си всички доказателства, доводите и възраженията на страните, е създадена задължителна за съобразяване от съдилищата практика на ВКС, на която обжалваното решение не противоречи, включително на сочените от касатора - решение № 14 от 26.04.2022 г. по т. д. № 1349/2021 г., ІІ т. о., и др. Съгласно приетото по т. 2 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и т. 19 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС след обсъждане на правнорелевантните факти, доводите и възраженията на страните, въззивният съд трябва да направи заключение за основателността или неоснователността на исковата претенция и въз основа на него да сравни крайния резултат по спора с този на първостепенния съд, като съответно да потвърди, отмени или измени първоинстанционното решение. В случая мотивите на въззивната инстанция са ясни и формирани в резултат на собствената й дейност по оценка и анализ на събраните по делото доказателства и обсъждане на доводите и възраженията на страните. Обстоятелството, че жалбоподателят не е съгласен с крайния резултат от въззивната проверка и в тази връзка излага аргументи за неправилност на изводите на решаващия съд, не е предмет на проверка в производството по чл. 288 ГПК. Обжалваното решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост, а и конкретно такива не се релевират от касатора. Сочените евентуални негови пороци не могат да бъдат квалифицирани и като очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК като основание за ангажиране на инстанционната компетентност на ВКС. За да е налице това основание за допускане на касационното обжалване е необходимо неправилността на обжалвания съдебен акт да е съществена до степен, че да може да бъде констатирана от съда при самия му прочит, без да е необходима преценка на доказателствата по делото. В случая от съдържанието на мотивите на въззивното решение не се разкрива с него да са нарушени императивни материалноправни норми или основополагащи правни принципи, да е приложена несъществуваща или отменена правна норма, да е приложена правна норма със смисъл, различен от действително вложения, да е налице отказ да се приложи процесуална правна норма, довел до процесуално нарушение, в резултат на което да е формиран погрешен правен извод или да е налице необоснованост на извод относно правното значение на факт в разрез с правилата за формалната логика, опита и научните правила. С оглед изложеното касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. На основание чл. 287, ал. 4 ГПК, насрещната касационна жалба и изложените доводи за селектирането й не следва да бъдат разглеждани. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК И. С. И. следва да заплати на С. М. М. сумата 350 лв. разноски за изготвения от него отговор на касационната жалба /съгласно представения договор за правна помощ същият е заплатил за изготвяне на отговора и за насрещна касационна жалба общо 700 лв., поради което за изготвянето на отговора му се дължи половината от заплатеното адвокатско възнаграждение/. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г. о.,