Определение № 417 от 26.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1507/2016 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. М. М., представлявана от адв.Е. Х., срещу въззивно решение №2102/02.11.2015г., постановено по възз.гр.д. №1939/2015г. на Апелативен съд - София, с което е потвърдено решение №4752/ 27.05.2014г. по гр.д.№11143/2011г. на Софийски градски съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен като неоснователен предявеният от жалбоподателката срещу „Райфайзенбанк /България/” ЕАД и [фирма] – [населено място] иск с правно основание чл.26 ал.2 предл.3-то ЗЗД вр. с чл.576 вр. с чл.579 ал.1 предл.1-во ГПК за обявяване нищожността на договор за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот /апартамент в [населено място]/, сключен с нотариален акт №113 т.1 рег.№1406 по нот.д. №109/04.03.2008г. на нотариус Н. Г., рег.№ 047 с район на действие СРС. В касационната жалба се поддържа, че решението на въззивния съд е незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила – основания за отмяна по чл.281 т.3 ГПК. Представено е изложение по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, в което допускането на касационното обжалване се търси в приложното поле на чл.280 ал.1 т.2 ГПК по следния въпрос – „когато в удостоверителното изявление на нотариуса, обективирано в текста на нотариалния акт, липсва изрично отбелязване, че същият е прочетен на участващите в производството лица, налице ли е обвързваща доказателствена сила на нотариалния акт относно факта, че проекта за нотариален акт е бил прочетен на страните и ако няма такава обвързваща доказателствена сила, поради което се приеме, че текстът не е прочетен, то непрочитането на нотариалния акт прави ли го нищожен на основание чл.576 вр. с чл.579 ал.1 предл.1-во ГПК”. От ответните страни по жалбата, писмен отговор е постъпил от „Райфайзенбанк /България/” ЕАД, в който се поддържа становище, че не са налице основания за допускане на касационния контрол. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, в законоустановения срок и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да потвърди първоинстанционното решение, с което искът с правно основание по чл.26 ал.2 предл.3-то вр. с чл.576 и чл.579 ал.1 предл.1-во ГПК за обявяване нищожността на договора за ипотека е отхвърлен, въззивният съд е приел, че макар в оспорения нотариален акт да липсва изрично вписване, че същият е прочетен от нотариуса на страните, извършването на това действие се установява по безспорен начин от съдържанието на самия акт и от удостоверените изявления на участниците – „заявяват, че са съгласни с всички пунктове на настоящия договор за ипотека”; „ заявяват, че са съгласни и сключват настоящия договор за ипотека при всички условия на предходните пунктове” /р.ІІІ от договора/. Посочено е, че тези изявления за одобряване съдържанието на договора, обективиран в нотариалния акт, са последващи прочитането на проекта за нотариален акт, възприети са лично от нотариуса и са удостоверени от него, скрепени са с положените от договарящите лица подписи и саморъчното изписване на имената им. Обсъждайки в съвкупност събраните по делото доказателства, съдът е направил извод, че нотариалният акт е бил прочетен на страните, след което те са го одобрили и поради това при извършване на нотариалното действие не е допуснато нарушение на нормата на чл.579 ал.1 предл.1-во ГПК, което да доведе до нищожност на нотариалното удостоверяване и от там като последица – нищожност на договора за ипотека, поради липса на форма. С тези решаващи мотиви съдът е приел, че предявеният иск е неоснователен и недоказан, тъй като при сключването на сделката не са нарушени императивните правни норми, на които се е позовала ищцата. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставки за селектиране на жалбата. Допускането на касационното обжалване е обвързано с предпоставките по чл. 280 ал.1 т.1 - т.3 ГПК. За да се допусне обжалването, въззивното решение трябва да съдържа произнасяне по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е обусловил изхода на делото /чл.280 ал.1 ГПК/ и е разрешен в отклонение от задължителната практика на ВС и ВКС /чл.280 ал.1 т.1 ГПК/, решаван е противоречиво от съдилищата /чл.280 ал.1 т.2 ГПК/, или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото /чл.280 ал.1 т.3 ГПК/. Съгласно т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос по смисъла на чл. 280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. В случая, касаторът е изпълнил задължението си за представяне на изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, но в него не се съдържа материалноправен или процесуалноправен въпрос с характеристиките по чл. 280 ал.1 ГПК. Формулировката на въпроса касае фактическият извод на съда, че нотариалният акт е бил прочетен на участниците в производството, който извод е възприет след обсъждане на доводите на страните в процеса и съвкупен анализ на доказателствата по делото. Правилността и обосноваността на този извод не може да се проверява в производството по чл. 288 ГПК. Извън това, следва да се отбележи, че за някои видове сделки /между които е и процесната/ законът предвижда като материалноправно условие за действителността им спазването на нотариалната форма. Тази форма включва правила с чисто процедурен характер /напр. задължение на нотариуса да изповяда сделката в нотариалната си кантора, да провери самоличността на участниците в производството и собствеността на имотите, да назначи тълковник на немите, глухите и глухонеми лица, да прочете текста на нотариалния акт на участниците и да го подпише, след като актът бъде одобрен и подписан от тях и пр./, както и изисквания към формата на документа и към неговото съдържание, изразяващи се в спазване на определени в закона реквизити. Задължителното съдържание на нотариалния акт е регламентирано с чл.580 ГПК, като в нормата липсва изискване за изрично документиране на факта, че нотариалният акт е прочетен на страните от нотариуса. Същевременно, няма съмнение, че ако актът не е прочетен на страните, респ. ако те не го одобрили, то нотариалното действие е нищожно, съгласно разпоредбата на чл.576, вр. с чл.579 ал.1 ГПК. В случая обаче, обсъждайки в съвкупност събраните по делото доказателства съдът е приел, че нотариалното удостоверяване не е нищожно, тъй като нотариалният акт е прочетен на страните по сделката, след което същите са го одобрили и подписали. Представената от жалбоподателката съдебна практика – решения на състави на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК – е неотносима Мотивиран така и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение