Определение № 4378 от 03.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5242/2023 г.

Производството е по чл.250,вр чл. 248, ал.3, вр чл. 274, ал.3 т.2 ГПК и чл. 248, ал.1 ГПК. Образувано е по молба на А. Л. М. за допълване на определение №3322 от 28.06.2024г по настоящето дело, с което не е допуснато касационно обжалване на решение № 1771 от 06.04.2023г по в. гр.дело № 10261/2022г. на Софийски градси съд, с което е потвърдено решение № 20213351 от 18.11.2021г по гр.д №51426/2021г на Софийски районен съд и допълнителното решение от 21.06.2022г по същото дело по касационна жалба на А. Л. М. срещу решение №3395 от 26.06.2023г по по в. гр.дело № 10261/2022г. на Софийски градси съд,с което е оставено без уважение искане на жалбоподателя за допълване на решението/чл. 250 ГПК/ В производството е разгледана и частната жалба на касатора А. Л. М. срещу определение №8537 от 13.07.2023г на Софийски градски съд, като ч. гр.д № 5241/2023г по описа на настоящия състав на ВКС / (образуваното по реда на чл 274, ал.2 ГПК ) е било съединено с настоящето. Определение №8537 от 13.07.2023г по въззивно гр.дело № 10261/2022г. на Софийски градски съд, постановено по молба за изменение на решението на Софийски градски съд в частта за разноските е отменено. Отменено е и определението в решение № 1771 от 06.04.2023г по в.гр.дело № 10261/2022г. на Софийски градси съд, с което А. Л. М., ЕГН [ЕГН] е осъден да заплати на „Топлофикация –София”ЕАД сумата в размер на 100 лева юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство. Допустим предмет на производството пред настоящата инстанция обаче е и постъпилата частна касационна жалба на А. Л. М. вх. № 55623/12.06.2023г, озаглавена допълнение към касационна жалба вх.55163/09.06.20923г /вече разгледаната в определението по чл. 288 ГПК/ В касационно производство не е разгледано оплакването на жалбоподателя срещу потвърждаване на първоинстанционното определение по разноските, присъдени като юрисконсултско възнаграждение на ответника в производството „Топлофикация София „ ЕАД от първоинстанционния Софиски районен съд. Частната жалба/допълнение към касационната жалба / е постъпила срещу определението, представляващо част от диспозитива на решение № 1771 от 06.04.2023г по в. гр.дело № 10261/2022г. на Софийски градси съд, с което се потвърждава определение №20051378/02.08.2022г по гр.д № №51426/2021г на Софийски районен съд, 85 състав ,постановено по реда на чл. 248 ГПК. С него се оставя без уважение искане на изменение на решението по разноските Пропускът да се образува отделно производство по чл.247, ал.3 ГПК по касационната частна жалба на А. Л. М. не е основание за отклоняване на искането .Поради това с разпореждане №132/01.08.2024г е образувано производство по чл.250,вр чл. 248, ал.3, вр чл. 247, ал.3 ГПК и по чл. 248, ал.1 ГПК по настоящето гр. д 5242/2023г. на ВКС, Трето г.о. Частната касационна жалба е постъпила в срок, препис от нея е връчен на ответника от администриращия съд /разпореждане от 21.07.2023г на СГС / заедно с препис от постъпилата касационната жалба Преписи от молба вх №11539 от 02.07.2024г, молба вх.№11834/05.07.2024г и молба вх.№ 12837/22.07.2024г. също са връчени на „Топлофикация –София”ЕАД ,като ответникът е депозирал отговор ,в който исканията се оспорват. Оплакванията на касатора в частната касационна жалба са за нищожност, недопустимост и неправилност на определението- като част от решението, което касаторът е оспорвал със същите доводи. Счита за нищожно и потвърденото определение на първоинстнационния съд по разноските поради ненадлежен състав на съда ,който не е бил избран на случаен принцип/чл.9 ЗСВ/ и е появил пристрастие. Ненадлежен съдия,неучаствал в постановяване на решението и без да е определен на случаен принцип /чл.9 ЗСВ/,е отказал да измени решението в частта за разноските Оплаквания по правилността на определението ,потвърждаващо осъждането му за разноски,се свеждат до неправилно потвърждаване на определение на първоинстаонционен съд /по чл.248, ал.1 ГПК/,постановено в нарушение на чл.235 ГПК.Сочат се съществени процесуални нарушения, не са обсъдени доводи и релевантни факти ,за да се потвърди осъждането на ищеца да заплати разноски за първа инстанция на ответника за представителство от юрисконсулт в размер на 100 лева ,след като в производството не е проверено и удостоверено редовно пълномощно и правоспособност за явяване пред съд на юрисконсулт за ответника.По този процесуален въпрос в депозирано изложение се изтъква противоречие с практиката на ВКС в ППВС№7/1965г, ТР №1/04.01.2001г на ОСГК и реш.№331/2011г на Четвърто г.о, реш. № 36/2014г на Второ т.о,след като въззивният съд не е обсъдил доводите и доказателствата на ищеца, нито е изложил мотиви защо ги приема за недостоверни(реш №554/2012г на Четвърто г.о,реш. №52/2017г на Първо г.о и др),основание по чл.280ал.1 т.1 ГПК.Сочи се и основание по чл. 280,ал.2 предл трето ГПК,като изводът за дължими от ищеца разноски се възприема като основан на произволни доказателства. В депозирания отговор ответникът „Топлофикация София не е изложил отделно съображения по тези твърдения,счита решението за правилно. Не са налице изтъкваните основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 ГПК,по които доводи в изложението и жалбата на касатора настоящия състав на ВКС вече е изложил съображения в определение №3322 от 28.06.2024г на ВКС,постановено по настоящето дело, с което не е допуснато касационно обжалване на решение № 1771 от 06.04.2023г по в. гр.дело № 10261/2022г. на Софийски градси съд, с което е потвърдено решение № 20213351 от 18.11.2021г по гр.д №51426/2021г на Софийски районен съд и допълнителното решение от 21.06.2022г по същото дело. Върховен касационен съд,Трето г.о намира ,че касационно обжалване за проверка на определението на въззивния съд следва да се допусне по поставения процесуалноправен въпрос, като в отговор е необходимо да се изтъкне, че юридическата правоспособност на представителите на страните при упълномощаване е от значение за възлагането на разноски съгласно чл. 78 ГПК с оглед изхода на делото ,като в производството по чл.248 ГПК и при обжалване на определението ,с крайният акт на съда по този въпрос,въззивният съд следва да основе решаващите си изводи на правнорелевантните факти, като обсъди доказателствата за тях и доводите на страните ,в каквато насока е установената практика на ВКС по отношение на изискванията към решаващата дейност на съда. Връзката на направените разноски с процесуални факти - израз на концентрационното начало в граждански процес ,свежда присъждането им до държавни такси по делото, направени разноски за производството като депозити за вещо лице,за явяване на свидетели,за участие на преводач и тълковник, както и изплатеното възнаграждение за един адвокат,или юрисконсултско възнаграждение при представителство от юрисконсулт,като и в двата случая юридическата правоспособност е условие. Молбата на А. Л. М. за допълване на определение №3322 от 28.06.2024г по настоящето дело с разглеждане на негова жалба срещу решението на въззивната инстанция в частта ,с която е разгледана частна жалба срещу определението на първоинстанционния съд по разноските е основателна, като жалбата е основателна и по същество,макар и не по всички изложени в нея съображения и не касателно всички искания,Въззивното определение по разноските,съдържащо се в решение № 1771 от 06.04.2023г по в. гр.дело № 10261/2022г. на Софийски градси съд не е съобразено с отговора на поставения правен въпрос и установената практика на ВКС по него.Съображенията на въззивния съд при проверката за валидност и допустимост на съдебния акт са правилни, възраженията на жалбоподателя в тази насока са обсъдени и отхвърлени като неоснователни. Изискването на несменяемост в чл.235, ал.1 ГПК не намира приложение в производство по чл.248 ГПК.Не се дължат разноски на ищеца и при положение ,че искът му изцяло е отхвърлен съгласно чл. 78, ал.1 ГПК ,правилно приложен от Софийски градски съд В частта, с която е оставено без уважение искането на ищеца да му се присъдят разноски от 1000евро за исковото и 500 евро за заповедно производство правилно е оставено без уважение Неправилно обаче въззивния съд е потвърдил определение №20051378/02.08.2022г постановено по гр.д № 51426/2020г на СРС с което е оставена без уважение молбата на ищеца за изменение на решението в частта за разноските, относно присъденото в негова тежест на основание чл.78, ал.8 ГПК Обжалваното определение в решението на Софийски градски съд следва да бъде отменено,тъй като основанието за присъждане на разноски в тежест на ищеца ,при заявено от ответника представителство от юрисконсулт ,е уредено в чл. 78, ал.8 ГПК,които изисквания не са проверени и спазени .В първоинстанционното производство за ответника с оглед изхода на делото са присъдени разноски за юрисконсулт, поискани от явилия се в проведеното открито съдебно заседание на 21.10.2021г юрисконсулт Е. П. с представено към отговора на исковата молба пълномощно от „Топлофикация –София” ЕАД/стр 93 по описа на делото/.Ищецът е възразил за прекомерност, а при искането на изменение на решението и при обжалването и за дължимост на това определено и присъдено възнаграждение ,и поради неустановена юридическа правоспособност, за което Министерство на правосъдието издава удостоверение и поддържа регистър по действаща наредба ,включително с тази цел. Възраженията на ищеца не са обсъдени и неправилно са приети за неотносими към задължението му за разноски. Действащият процесуален закон третира като равнопоставено адвокатите и юрисконсултите касателно изискванията за явяване пред съд, като изрично свързва правното положение на юрисконсулта ,макар неуредено със закон,с юридическата правоспособност. Тази правоспособност не се удостоверява пред съда с пълномощно,в което качеството юрисконсулт е изтъкнато Правоспособността се удостоверява от МП и ако се оспорва, се проверява и удостоверява с представянето на съответния издаван за целта документ. Работодател, който не прилага единния класификатор на длъжностите би могъл да определи длъжностна характеристика за юрисконсулт, заемана от лице и без юридическа правоспособност ,в който случай, като страна по дело, не би се ползвал на правото по чл.78, ал.8 ГПК. Нормата има предвид защита пред съд от правоспособен юрисконсулт.Така както извършените разноски на страната ще бъдат взети предвид от съда само когато и ако са за „един адвокат”(чл.78, ал.1),условие за което съгласно действащия Закон за адвокатурата е притежанието на юридическа правоспособност,същото изискване е поставено и за юрисконсултите в нормата на чл.78, ал.8 ГПК.Докато адвокатът удостоверява изискването с качеството си,а плащането на възнаграждение/разноски/с представяне на договора за правна помощ и представителство, следва юрисконсулт който упражнява защита пред съд да представи удостоверение за правоспособността си,за да бъде удостоверено и правото на разноски на страна която се защитава по този начин. Ответникът не е представил доказателства за предпоставките по чл.78, ал.8 ГПК включително и в производство по чл. 248 ГПК и обжалване на определението /провело се в условията на пълен въззив/, поради което разноски предвид изхода на делото не следва да му се присъждат. Молба вх.№11834/05.07.2024г на А. Л. М. е за допълване на определение №3322 от 28.06.2024г по настоящето дело на основание чл. 248, ал.1 ГПК, като му се присъдят поискани разноски за касационното производство. В касационното производство, което в случая включва както обжалване на решението, което не е допуснато до касационно обжалване /в който случай разноски на обжалвания ищец не се присъждат/ ,но и и обжалване на определенията на съда по разноските, които са отменени или следва да се отменят с настоящето определение/в който случай правилото на чл. 78, ал.1 ГПК намира приложение с присъждане на разноски съразмерно/ ,жалбоподателят е направил искане да му се присъдят разноски за канцеларски разходи. Представен е списък за сумата 15,75лв към молбата за присъждане на разноски, депозирана на 21.09.2023г .Като доказателство е приложил три касови бележки ,едната от копирен център за сумата 8.00лева с дата 10.08.2023г и две касови бележки за канцеларски материални закупени на билзки дати на обща стойност 7,75лв /стр 182 по описа на делото /. Искането за присъждане на разноски е неоснователно Под разноски по см. на чл. 78 ГПК се разбират само такива разходи на страната, които са необходими за разглеждане на делото, попълването му с доказателства и осигуряване на процесуална защита,каквато привръзка не може да се направи за така заявените и установени разходи по молбата.В константната практика на ВКС безпротиворечиво се приема, че отговорността за разноски е безвиновна, ограничена и нормативно уредена в процесуалния закон. Като субективно право се свежда до възможността на едната страна да претендира и получи от насрещната страна по делото, чието неоснователно в материално - правен смисъл или в процесуално- правен аспект поведение е станало причина за воденето му и поради това причина да бъдат извършени разноски, необходими за разглеждането и движението на делото. Отговорността за разноски е ограничена, реализира се единствено в рамките на висящия процес ,без да води до забавянето му, което обуславя и по-ограничено и стриктно разбиране на причинността в сравнение с установяването на право на обезщетение като спорен исков предмет. По реда на ангажиране на отговорността за разноски се покриват само тези, по естеството си необходими за движението на процеса,т.е нормативно определени или пряко указани от съда ,не и такива разноски ,които са в дискреция на страната (т.е дали да изпрати исковата молба до съда с куриерска услуга, или да депозира книжата лично в съда, дали да се ползва определен способ за копиране на книжа вкл. такива които подлежат на връчване, какъв вид превоз да се ползва при явяване лично в съда и пр.) Отграничаването на съдебните и деловодните разноски от други разноски на страната, свързани воденото дело, осигурява прилагането на концентрационното начало в граждански процес и е предпоставка за равното третиране на страните по въпроса за разносите. Затова присъждането на разноски в практиката на ВКС се свежда до сборуването на платени по делото държавни такси, или разноски за производството (като депозити за вещо лице, за явяване на свидетели,за участие на преводач и тълковник, както и изплатеното възнаграждение за един адвокат) В този смисъл е установената практика на ВКС (решение № 189 от 20.06.2014 г. на ВКС, IV -то го, по гр.д. № 5193/2013 г., решение № 67 от 03.04.2014 г. на ВКС, IV – то г.о. по гр.д. № 2944/ 2013 г., решение № 54 от 17.02.2016 г. на ВСК, IV – то г.о. по гр.д. №5091/2015 г., решение №414 от 27.07.2009 г. на ВКС, IV -то го ., по гр.д. №1049/2008 г и др ), споделяна и от настоящия състав на ВКС и след като жалбоподателя А. Л. М. не е установил съдебни разноски с посочената хартеристика, а такива за копирни услуги и канцеларски материали ,то и молбата за допълване на определението с осъдителен диспозитив за тези разноски следва да се остави без уважение. Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.