Определение № 2234 от 07.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1891/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Подадена е касационна жалба от УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД, гр. Варна, чрез главен юрисконсулт П. Р., срещу решение № 1520 от 21. 12. 2023 г. по в. гр. д. № 1377/2023 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 260014 от 22. 02. 2023 г. по гр. д. № 4819/2018 г. на Варненския районен съд, с което е осъдено УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД, на основание чл. 49 ЗЗД, да заплати на В. И. И. сумата 7000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, претърпени във връзка с уринарна инфекция, остра бъбречна недостатъчност, пиелонефрит и предсепсисно състояние, настъпили вследствие на противоправното поведение на служители на ответника, изразяващо се в нарушаване на установените медицински стандарти и на правилата за добра медицинска практика при предоставени на ищеца, в периода 05. 06. 2017 г. – 13. 06. 2017 г., медицински услуги и лечение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05. 06. 2017 г. до окончателното й изплащане. Иска се допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, отмяната му и отхвърляне на предявения иск. Претендират се разноски за трите инстанции. Подаден е отговор на касационната жалба от ищеца В. И. И., чрез адв. Е. Т. П., с който се излагат съображения за липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, правилност на същото и неоснователност на касационната жалба. Иска се недопускане на касационно обжалване на решението и присъждане на разноските, направени при разглеждане на делото пред настоящата инстанция. Не е изразено становище по касационната жалба от третото лице помагач на ответника „ЗАД Армеец“ АД. При извършване на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, настоящият състав съобрази следното: За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел от фактическа страна, че страните не спорят по следните факти: на 29.05.2019г.,в 2.50 часа, ищецът е посетил Спешното отделение при УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД, гр. Варна, с болки в дясната лумбална област. Поради продължаващите оплаквания въпреки терапията, през същия ден, около 11.00 часа, е бил хоспитализиран и насочен за оперативно лечение. На 30.05.2017г. е бил опериран с поставяне на стент в десен уретер и на катетър. На 01.06.2017г. е бил изписан с предписано домашно лечение. На 05.06.2017г. отново е бил на преглед с висока температура и други оплаквания, след който и след назначени изследвания бил насочен за домашно лечение с предписано лечение с Ципрофлоксацин. На 08.06.2017г., с оглед продължаващите оплаквания за парене при уриниране, за болка в дясна лумбална област и температура 40 градуса, бил хоспитализиран в клиника по нефрология към болницата. По време на престоя му били назначени различни изследвания, в това число и микробиологично, резултатите от което излезли на 12.06.2017г. и показали заразяване с бактерия от вида „Псевдомонас аеругиноза“, резистентен щам, чувствителен само към антибиотик Колистин. На 13.06.2017г. е бил изписан с предписана терапия с антибиотиците Амоксиклав и Ципринол. В деня на изписването му били взети нови проби урина, резултатите от които били готови на 15.06.2017г., които потвърдили резултатите от 12.06.2017г. за заразяване с бактерия „Псевдомонас аеругиноза“ и за чувствителност само към антибиотик Колистин. В история на заболяването №23838, издадена от Клиниката по нефрология, остра и перитонеална диализа при УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна е отразено, че В. И. И. е бил на лечение в клиниката от 08.06.2017 г. до 13.06.2017 г., с диагноза „Остра бъбречна недостатъчност. Хроничен обострен калкулозен пиелонефрит. Десностранна уретеролитиаза. Състояние след имплантация на JJ-стент на десен уретер (м.05.2017 г.)“. Постъпил е с оплаквания от болка и парене при уриниране, болка в дясна лумбална област, фебрилитет до 40 градуса и завишени стойности на сер. креатинин - 117 мкмол/л (05.06.2017 г.). Описано е, че в края на месец май пациентът постъпил в Клиника по урология на УМБАЛ „Св. Марина", където била установена хидронефроза I-II ст. вдясно. Поставен бил JJ-стент в десен уретер. След дехоспитализацията по повод на фебрилитет лекуван амбулаторно последователно със Зинат и Ципрофлоксацин. Индикации за хоспитализация: болка и парене при уриниране, болка в дясна лумбална област, фебрилитет до 40 градуса. Пациентът е постъпил в клиниката с клинични и лабораторни данни за активна уроинфекция. Предвид динамиката в показателите на бъбречната функция е прието, че се касае за остро преходно бъбречно увреждане на фона на хроничен обострен калкулозен пиелонефрит. Проведена рехидрационна, антибиотична и диуретична терапия, на фона на която било отчетено подобряване на общото състояние, възстановяване на бъбречната функция, благоприятна тенденция в лабораторните показатели. На 12.06.2017г. било установено категорично наличието на сигнификантна бактерия в ищеца „Псевдомонас аеругиноза“, полирезистентен щам, чувствителен единствено към антибиотика Колистин. Въпреки резултатите от изследването, при изписването на 13.06.2017г ., терапията на В. И. била запазена: препоръки за хигиенно-диетичен режим и медикаментозно лечение с Амоксиклав, Уронат, Дуспаталин, Биогайя. Няма данни за уведомяване на пациента за резултатите от микробиологичното изследване и антибиограмата. На 15.06.2017г. отново било установено категорично наличието на сигнификантна бактерия в ищеца – „Псевдомонас аеругиноза“, полирезистентен щам, чувствителен единствено към антибиотика Колистин. Въпреки резултатите и от това изследването, терапията на пациента не била променена, нито същият е бил уведомен за резултатите от изследванията. На 23.06.2017 г. на В. И. е била поставена диагноза „Медикаментозен хепатит“ (след продължителен антибиотичен курс, последно с Амоксиклав за 9 дни поради пиелонефрит), от гастроентеролог при УМБАЛ „Св. Марина“. След абдоминална ехография е констатирано относно черен дроб, жлъчен мехур и панкреас – „б.о.“ и е предписана терапия: Трансметил. От история на заболяването №7864/1997 с приложена епикриза от Клиника по урология при УМБАЛ „Александровска“ гр. София се установяват следните обстоятелства: ищецът е бил на лечение от 30.06.2017г. до 07.07.2017г. с диагноза: „Хидронефроза вдясно. Екстракция на чуждо тяло от десен уретер. Оперативна манипулация: премахване на DJ стент вдясно“. Отразено е, че постъпил в клиниката по спешност по повод на фебрилитет до 40 градуса с давност 2 дни, болки и тежест в дясна лумбална област, гадене, повръщане. Състояние след фиксация на DJ стент в десен уретер (05.2017 г.). След дехоспитализацията в МБАЛ „Св. Марина“ е лекуван последователно със Зинат и Ципрофлоксацин, при доказан причинител „Псевдомонас аеругиноза“, чувствителен на Колистин. Приет за диагностично уточняване и за планово оперативно и консервативно лечение. От оперативен протокол № 904/03.07.2017 г. е установено извършване на екстракция на DJ стент от десен бъбрек, както и евакуация на няколко стари коагула, без патологични изменения по стената на пикочния мехур, бистра урина. Гладък постоперативен период без усложнения. Проведена терапия с Колистин 3x1 гр. дневно, инфузии на водно-солеви разтвори, спазмолитици, аналгетици. След терапията – изписан спокоен, бистра урина, в задоволително общо състояние, афебрилен, дадена амбулаторна терапия, с подобрение. След изписването са извършени ехографски прегледи на ищеца, при които е установено подобряване на състоянието му по всички показатели и липса на нарушения в коремните органи и ретроперитонеума и функционирането им. При извършения по случая медицински одит е прието, че не са открити пропуски и нарушения в проведения диагностично-лечебен процес при пациента В.И.. От показанията на св. Н. П., които съдът е кредитирал като обективни и базирани на лични впечатления, е прието за установено, че в края на май 2017г. В. И. се оплаквал от болки и температура, което наложило извършване на операция. В началото след операцията бил добре, но скоро след това отново започнал да се оплаква от болки, парене при уриниране, постоянна температура, понякога висока. Затворил се в себе си, станал груб към другите, само говорил, че е зле и се чувства зле, бил уплашен за здравето и бъдещето си. Състоянието му се влошавало въпреки многото антибиотици, които приемал постоянно. Едва след връщането си от София В. И. получил подобрение на състоянието си и оздравял. От края на май до средата на юли свидетелката неколкократно се е виждала с ищеца, на което основава и впечатленията си. Показанията на св. И. И., баща на ищеца, съдът е преценявал при отчитане на чл.172 ГПК, но същевременно като максимално непосредствени и непрекъснати относно състоянието на сина му през целия процесен период и след него, а и като кореспондиращи на тези на св. П.. Въз основа на тези показания е прието за установено, че в края на м. май 2017г. В. И. се оплаквал от болки и температура. Посетил УМБАЛ „Света Марина“, където бил приет на лечение. Наложила се операция, след която бил относително добре, но още на 03.06.2017г. вдигнал висока температура около 40 градуса и получил болки и постоянни позиви за уриниране през 10 минути. На 05.06.2017г. бил прегледан в клиниката по урология към същата болница, направени му били изследвания, но лекарите не обяснили на пациента какво му има. В следващите дни В. не само не се подобрявал, но се и влошавал всеки ден, въпреки предписаното му лечение, а кръвните му резултати били лоши. Поради това, три дни по-късно бил приет в клиника по нефрология при ответната болница. Там му направили множество изследвания, но нито ги предоставили на пациента и родителите му, нито им обяснили какво се случва. В. бил изписан на 13.06.2017г., като му е било предписано да продължи още 9 дни с антибиотика Амоксиклав, но не му били дадени всички резултати, а само епикриза. В нея пишело, че се изчакват и други изследвания и че „е чувствителен към Колистин“, но лекарите изобщо не обяснили кой е „чувствителен към Колистин“ и какво означава това. След като бил изписан продължил да се влошава въпреки приема на Амоксиклав. Всеки ден имал температура, болки и позиви за уриниране, отпадналост; станал груб и изключително затворен; депресиран. На 20.06.2017г. направили нови кръвни изследвания в друга лаборатория, които показали много завишени стойности. По препоръка ищецът и родителите му посетили гастроентеролог, който вече поставил и диагнозата „медикаментозен хепатит“, вследствие на множеството лекарства, които пил досега. На 23.06.2017г. посетили д-р Ж. в клиниката по нефрология за да искат резултатите, за които пишело в епикризата, но които не им били дадени при изписването на 13.06.2017г. Д-р Ж. отказал да им ги даде и да им обясни нещо. След упорито настояване от бащата лекарят им показал резултатите и едва тогава ищецът и родителите му видели, че още на 12.06.2017г. лекарите знаели, че В. е заразен с бактерия „Псевдомонус аурогиноза“, резистентна на назначения му Амоксиклав и повлияваща се само от Колистин. До 23.06.2017г. ищецът и родителите му изобщо не знаели за това. А препоръката на д-р Ж. била да се спре приема на Амоксиклав и да се чака седем дни за да се направи нова посявка. От този момент до 29.06.2017г. състоянието на ищеца се влошавало с всеки ден. Изпитвал постоянни болки, постоянни позиви за повръщане и уриниране, момчето буквално рухнало както физически, така и психически. На 29.06.2017. ищецът вдигнал 40.3 градуса и родителите му незабавно заминали с него към София. Пътуването било много тежко, момчето било много зле, с постоянна температура от и над 40 градуса, въпреки приемането на течен аналгин през един час. По пътя спирали за лед и вода, само и само да стигнат до София. В. повръщал постоянно. В София бил приет по спешност в Александровска болница, където лекарите определили състоянието му като „много тежко“. Махнали му поставения стент и веднага започнали да го лекуват с Колистин. Още на другия ден се подобрил, а на 07.07.2017г. бил изписан здрав, с „чисти“ изследвания. В болницата в София В. изпаднал и в психически срив, отказал да се бори, говорел и бълнувал, че тази бактерия е още в него и след подобряването му не можел да повярва, че е здрав. Още от 03.07.2017г., когато започнало лечението с Колистин в София, ищецът повече не е вдигал никаква температура. А още в средата на м.07.2017г. вече нямало никакви отклонения с бъбреците или други органи, по контролни изследвания. При преценка на свидетелските показания на лекари съдът е посочил, че те се ценят относно обективни фактически констатации на свидетелите, а не от гледна точка на тяхната експертна компетентност, тъй като не участват по делото като вещи лица. От показанията на св. А. З. е прието за установено, че в края на м.06.2017г. майката на ищеца се свързала с него чрез негов колега и обяснила състоянието на В.. Свидетелят (лекар от Александровска болница) препоръчал да доведат В. в София, за да може да го лекува. По пътя майката се обадила на свидетеля, че момчето е вдигнало почти 41 градуса температура и вече било с гърчове; лекарят дал съвети за лед под мишниците и по слабините. След като момчето било прието по спешност в Александровска болница, неговото състояние (според разказаното на свидетеля от лекарите, които го приели) е било „тежко“, „септично“. По резултатите от микробиологията и антибиограмата от Варна на пациента бил приложен „Колистин“. Този медикамент е скъп, не се използва рутинно и не бил наличен, но д-р З. помолил да му услужат от клиниката по реанимация с 6-9 флакона, с които започнало лечението. Още на следващата сутрин пациентът бил добре, а след няколко дни прием и след премахване на стента бил напълно здрав и без никакви следи от „Псевдомонас аеругиноза“. Свидетелят обяснява още, че В. И. е бил лекуван само с Колистин, но поради грешка на лекар на стаж е бил записан друг препарат в епикризата и техническата грешка в епикризата не била отстранена. От показанията на св. М. М. също е прието за установено, че В. И. е бил приет в УМБАЛ „Александровска“ - София с тежко възпаление, фебрилен. На база предходната микробиология на пациента веднага е бил предписан Колистин – единственият активен препарат спрямо бактерията в пациента „Псевдомонас аеругиноза“. Още на другата сутрин пациентът бил по-добре, макар и изтощен, а след лечението и след махане на стента, ищецът на практика бил излекуван и афебрилен. В. е бил лекуван единствено с Колистин, като в първата епикриза била допусната грешка с вписан друг медикамент. Според показанията на свидетеля Ц. П., участвал като епидемиолог при извършената през 2017г. проверка в УМБАЛ „Света Марина“ по повод процесния случай, осъществена само въз основа на писмени доказателства, при проверката не били установени нарушения при регистрацията на бактерията, формално вътреболнична инфекция не е била установена при проверката. Показанията на св. К. Ж. съдът е ценил корективно, тъй като той е един от лекарите от ответната болница, лично преглеждали и предписвали (участвали в решенията за предписване) на терапията на ищеца през исковия период. От показанията му се изяснява, че В. И. дошъл в клиниката с оплаквания от „фебрилитет“, с парене и болка при уриниране, а лабораторните му резултати показали тежък възпалителен процес. Предприета била терапия с антибиотик Амоксиклав и рехидратация. След като били готови резултатите от урокултурата на пациента била открита бактерия, резистентна към Амоксиклав и чувствителна само към Колистин. Случаят бил обсъден от няколко лекари, в т.ч. свидетелката д-р Т. и проф. И., и било взето решение, въпреки антибиограмата да се продължи с Амоксиклав. Причината била, от една страна, че Колистин е много силен и рядко ползван антибиотик за крайни случаи, а при ищеца ситуацията след два-три дни прием на Амоксиклав не била такава. Към това пациентът се повлиявал добре от досегашната му терапия, температурата му спаднала, показателите за възпалението били занижени, той се бил повлиявал много добре от Амоксиклав. След седмица В. И. отново посетил клиниката, резултатите му отново били добри и затова нямало нужда да му се сменя антибиотика. Свидетелката Е. А. е участвала само в един преглед на В. И., като не си спомня датата. В. И. и баща му дошли в клиниката по нефрология в УМБАЛ „Света Марина“ Варна и искали да говорят с д-р Ж., а д-р А. присъствала. Бащата на В. показал епикризата на сина си, издадена при изписването, и имал въпроси относно урокултурата. На въпроси на бащата на ищеца защо не е било проведено лечение с антибиотика по антибиограмата д-р Ж. започнал да обяснява относно „ин витро“ и „ин виво“ чувствителност. Д-р А. видяла актуалните кръвни резултати и установила, че възпалителните показатели били намалели. След това д-р А. и д-р Ж. предложили да направят ехографско изследване, но пациентът отказал. Заявил, че има още оплаквания, след което си тръгнали с резултатите. Въз основа на заключенията на повторната комплексна съдебномедицинска експертиза (л.673, т. II от делото на ВРС), която съдът е кредитирал като обосновано, неоспорено от страните и изготвено от практикуващи лекари с научни звания и степени, както и от устните обяснения на експертите в проведеното на 20. 05. 2022 г. съдебно заседание (л. 719, т. II от делото на ВРС) е прието за установено, че в случая не може да се прецизира по какъв начин откритата бактерия е попаднала в организма на ищеца, нито точен момент на заразяването му с нея. На 5. 06. 2017 г. на ищеца е следвало да бъдат разяснени ясно причините за състоянието му и да бъде приет на стационарно болнично лечение, дори „за спешен прием“, в Клиниката по нефрология, с оглед оплакванията и данните от изследванията, сочещи на влошено здравословно състояние след извършената операция. На 08.06.2017г. са били налице първите индикации за наличие на бактерията „Псевдомонас аеругиноза“. Въз основа тези и на другите негови резултати и обективно състояние при приемането в болницата на тази дата е било недопустимо ищецът да бъде оставен без парентерално антибиотично лечение. А след получаване на резултатите от микробиологичното изследване на урина с антибиограма на дата 12.06.2017г., доказващи „псевдомонас аеругиноза“, полирезистентен щам, чувствителен единствено към антибиотика Колистин, е било задължително първо пациентът да бъде уведомен за резултатите и второ лечебният курс да продължи според антибиограмата с единствения подходящ при конкретния пациент медикамент Колистин. Запазването на досегашното лечение с Амоксиклав е било неадекватно и неправилно, тъй като бактерията може да причини уроинфекция, бъбречна недостатъчност, дори пиелонефрит и сепсис, особено при пациент след операция и предишен курс с друг антибиотик. Следвало е след отчитане на резултата от антибиограмата с мултирезистентност и чувствителност само към медикамента Колистин, своевременно да бъде включен този медикамент, което не е било направено. Широкоспектърният Амоксиклав за продължително време само е потиснал бактерията, на което се е дължало и потискането на някои симптоми, но изобщо не лекувал бактерията. По същия начин, след готовите повторни резултати от микробиологичното изследване с антибиограма на дата 15.06.2017г., потвърждаващи „псевдомонас аеругиноза“, полирезистентен щам, чувствителен само към Колистин, е било задължително първо пациентът да бъде уведомен за резултатите, а лечението да продължи с Колистин вместо с Амоксиклав. Въз основа само на потискащия му ефект по-късното му спиране (след дългия предписан курс) е довело до рязко влошаване на състоянието и до симптомите на ищеца. През целия период до приемането му в Александровска болница – София, ищецът изпитвал характерни за уроинфекция болки и страдания, дизурия, често уриниране, парене при уриниране, болки в лумбалната област, фебрилитет до 40 градуса и други. Липсват убедителни доказателства за последващо наличен медикаментозен хепатит, като приемът на предписаните антибиотици в случая не бил причина за силно завишените у ищеца чернодробни показатели, а парацетамолът би могъл само да обсервира известен хепатотоксичен ефект. При лечението на ищеца от 05.06.2017г. са били допуснати „низ от професионални грешки“; „не може те да получат, в ден, в който той е хоспитализиран все още, че има така резистентен щам, който е абсолютно нечувствителен към всякакви други антибиотици и те да продължават с „Амоксиклав“; след резултатите от 12.06.2017г. „категорично е трябвало да се започне с Колистин“; изписването на 13.06.2017г., без да бъде уведомен пациента за резултатите от предния ден, и изобщо всички действия на лекарите след тези резултати са квалифицирани като „недопустими“; имало е „крещяща урокултура с полирезистентност, налагала адекватно поведение и лечение“, каквото не било осъществено и това било „грешка“; продължителният курс с Амоксиклав бил „безсмислен и ненужен“, защото само потискал бактерия, но не я лекувал; затова и след края на дългия прием на Амоксиклав ищецът рязко се е влошил и „през тези седем дни, в които е чакал след този безсмислен и ненужен допълнителен курс, той е бил в много тежко състояние: при приема на ищеца в Александровска болница той бил в „крайно тежко състояние“, което би могло да се определи и като „животозастрашаващо“. От правна страна въззивният съд е приел, че предявеният иск с правно основание чл. 49 ЗЗД е основателен. Поведението на служители в ответната болница, в периода 12-15 юни 2017 г. включително, сочи на допуснати съществени нарушения на правата на пациента, на добрата медицинска практика и на медицинските стандарти, установени за лечение на вирусни и бактериални инфекции, изразяващи се в следното: а/. неприемане на ищеца на стационарно лечение на 5. 06. 2017 г., предвид влошеното му здравословно състояние (болки, поддържане на висока температура, често уриниране – въпреки поставен стент и назначено антибиотично лечение); б/. непредоставянето на пълната и необходима информация за състоянието на пациента, за причините за това състояние, за целите на лечението чрез съответни медикаменти и най-вече - за резултатите от микробиологичното изследване и антибиограмата, получени на 12. 06. 2017 г., 13. 06. 2017 г. и 15. 06. 2017 г.; в/. в продължаване на лечението с първоначално изписания антибиотик Амоксиклав, въпреки установената от антибиограмата полирезистентност на щама „Псевдомонас аеругиноза“ към всички антибиотици, включително и към Амоксиклав, и чувствителност само и единствено към антибиотика Колистин. Прието е, че тези действия са в нарушение на Медицинския стандарт по превенция и контрол на вирусни и бактериални инфекции към Наредба №3/08.05.2013г. В точка 3 “Антибиотична резистентност“ е посочено, че антибиотичната резистентност компрометира терапията, удължава престоя в болница, повишава разходите за лечение и може да доведе до увреждане или инвалидизиране на пациентите (3.3.). Поради това в т.2 „Рационална употреба на антибиотици“ са вписани и принципите при антибиотичното лечение, сред които са: задължително преди започване на терапия се взема материал за бактериологично изследване (т.2.2.2.); всяка антибиотична употреба се съобразява с клиничната диагноза, както и с най-вероятния етиологичен агент (т.2.2.3.); изборът на антибиотик винаги се съобразява и със структурата на резистентността, толерантността на пациента и локализацията на инфекцията (т.2.2.4.) и други. Това е довело до потискане на симптомите, забавено лечение, влошаване здравословното състояние на ищеца до „крайно тежко“, дори „животозастрашаващо“ такова при транспорта до София и при хоспитализирането му в Александровска болница, породило е риск от възникване на бъбречна недостатъчност, пиелонефрит и дори сепсис, особено при пациент след операция и след предишен курс с друг антибиотик. Антибиотикът Амоксиклав за продължително време само е потиснал бактерията, на което се е дължало и потискането на някои симптоми, но изобщо не лекувал бактерията.. В конкретния случай тези и другите разписани релевантни препоръки не са били коректно и правилно съобразени при избора на лечението след 12.06.2017г.. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът е съобразил вида, характера и интензитета на претърпените неимуществени вреди – физически болки и страдания, страх и безпокойство, дискомфорт и затруднения в ежедневието, психически срив, липса на вяра и надежда за оздравяване и възстановяване, продължителността на физическите и психични страдания, степента на тежест на влошаване на здравословното му състояние, възрастта на пострадалия (19 г.), липса на трайни негативни последици за здравето му. В изложението към касационната жалба са поставени следните въпроси: 1/. „Когато съдът следва да прецени причинната връзка между твърдяното непозволено увреждане и отделни ясно разграничими действия, извършени в различни периоди от време в различни звена на ответника, които да обосноват размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, допустимо ли е обезщетението за неимуществени вреди да се определя глобално, както при извършване на няколко деяния, които са свързани обективно помежду си и които практически не могат да бъдат разграничени едно от друго, или определеният размер трябва да бъде съобразен само с тази част от извършените действия, чиято противоправност безусловно е доказана?“ 2/. При определяне на справедливия размер на обезщетението съдът следва ли да вземе предвид и наличието на съпричиняване от пострадалия, ако същият с поведението си е създал реална възможност за настъпване на вредата? 3/. Може ли да се приеме за доказан факт, който е от съществено значение за определяне на началния момент на деликта само въз основа на твърденията на ищеца, без да е подкрепен от каквито и да било други доказателства? Не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по първия въпрос. Въпросът се свежда до питането дали обезщетение за вреди по чл. 49 ЗЗД следва да се присъжда само за тези вреди, които са причинени от противоправното поведение на служители на възложителя на работа. Въпросът е обсъждан многократно в практиката на ВС и на ВКС и по същия има формирана практика със задължителен и незадължителен характер, поради което обсъждането му не би допринесло за точното прилагане на закона и за развитието на правото – приема се, че наличието на противоправно поведение, осъществено при или по повод извършване на възложената работа, е задължителен елемент на фактическия състав, пораждащ отговорността по чл. 49 ЗЗД. В този смисъл, основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по поставения въпрос не е налице. А доколкото изводите на въззивния съд не противоречат, а съответстват напълно на тази практика, не би могло да се приеме, че е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. За да уважи предявения иск, въззивният съд е приел наличие на противоправно поведение на служители на болничното заведение, изразяващо се в следното: а/. в неприемане на ищеца на стационарно болнично лечение на 05. 06. 2017 г.; б/. в непредоставяне на ищеца на пълната и необходима информация за състоянието му, за причините за това състояние, за целите на лечението чрез съответни медикаменти и най-вече - за резултатите от микробиологичното изследване и антибиограмата, получени на 12. 06. 2017 г., 13. 06. 2017 г. и 15. 06. 2017 г.; в/. в несъобразяване на лечението с резултатите от антибиограмата. Описаното поведение е преценено за противоправно – противоречащо на приет Медицинския стандарт за превенция и контрол на вирусни и бактериални инфекции, утвърден с Наредба №3/08.05.2013г. на министъра на здравеопазването. Вторият въпрос е несъответен на фактите по делото и на въведените в спорния предмет доводи и възражения на страните. По делото няма никакви данни за съпричиняващо вредоносния резултат поведение на ищеца – няма данни да му е предложено болнично лечение на 5. 06. 2017 г. и същият да е отказал такова, нито има данни да е уведомен за резултатите от антибиограмата и микробиологичното изследване, да му е разяснена необходимостта от промяна на антибиотичното лечение и същият да не е изпълнил лекарските предписания. С оглед на изложеното не би могло да се приеме, че въпросът представлява общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, обуславящо допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Третият въпрос също не кореспондира с данните по делото. Изводът на въззивния съд, касаещ периода от време, в който е осъществено противоправното поведение от служители на ответното болнично заведение, е основан на фактите, установени от събраните по делото гласни и писмени доказателства, както и от заключенията на съдебномедицинските експертизи, а не само на твърденията на ищеца. Не е налице очевидна неправилност на решението по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Решението не страда от тежък порок, който може да бъде констатиран от текста на решението, без извършване на характерната за същинския касационен контрол проверка за наличие на отменителни основания за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК, каквато се извършва само в случай на допускане до касационно обжалване на въззивното решение. Не е налице прилагане на закона в неговия обратен смисъл, нито е налице прилагане на отменена, неотносима или позоваване на несъществуваща правна норма. Не са нарушени основни принципи на гражданския процес. Не е налице и очевидна необоснованост на акта, изразяваща се в явно несъответствие на фактическите изводи със събраните доказателства и с правилата на логиката и науката. С оглед изхода на делото УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД следва да бъде осъдено, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на ищеца В. И. И. сумата 1600 лв. разноски за настоящата инстанция, направени за заплащане на адвокатско възнаграждение Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,