Определение № 50012 от 21.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 1968/2022 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. Б. К. срещу решение №222 от 04.04.2022 г. по в.т.д.№715/2021 г. на САС. С обжалваното решение след отмяна на решение №262818 от 28.04.2021 г. по гр.д.№4323/2020 г. на СГС, Е. Б. К. е осъдена да заплати на „Лайт Беър“ ЕООД сумата от 50 000 евро, част от вземане в общ размер от 450 000 евро, продажна цена за придобиване на 8 дружествени дяла от капитала на „Ню Лайн“ ООД по сключен на 09.05.2012 г. между Д. А. К. и Е. Б. К. предварителен договор за покупко-продажба на дружествени дялове, което вземане е прехвърлено на „Лайт Беър“ ЕООД от Д. А. К. с договор за цесия от 22.10.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от 50 000 евро, считано от 26.05.2020 г. до окончателното изплащане. В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Поддържа се, че с оглед разпоредбата на чл.7.1 от процесния предварителен договор, задължението на Е. Б. К. да заплати продажната цена възниква след като продавачът изпълни задължението си да сключи окончателен договор – в седмодневен срок от пристъпване от страна на „Банка ДСК“ ЕАД към изпълнение. Излагат се съображения, че в този срок, а и в уговорения в договора краен срок – 01.12.2017 г., окончателен договор не е сключен, предвид което Е. Б. К. е изправна страна по договора, който е развален валидно поради неизпълнението от страна на продавача. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК се поддържа, че решението е очевидно неправилно, като общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, спрямо който се поддържа селективното основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК: 1. Притежава ли продавачът по предварителен договор за покупко-продажба на дружествени дялове право да получи уговорената цена преди да е сключен окончателен договор, респ. да се разпореди с това право с договор за цесия преди да е сключен окончателен договор. 2. Може ли да бъде обявен за окончателен предварителен договор за продажба на дружествени дялове след вписване на запор върху дяловете, които са предмет на сделката. При обективна невъзможност за сключване на окончателен договор, дължи ли се плащане на цената, ако падежът на задълженията е настъпил преди налагането на запора, но претендирането й по исков ред е инициирано след него. 3. Може ли с договор за цесия цедентът да прехвърли на цесионера и потестативното право да обяви предварителен договор за покупко-продажба на дружествени дялове за окончателен и да иска заплащане на цената. Ответникът по касация „Лайт Беър“ ЕООД заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата.. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в предвидения в закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че с предварителен договор за покупко-продажба на дружествени дялове от 09.05.2012 г., между Д. А. К. и Е. Б. К. е постигнато съгласие Д. А. К. да прехвърли на ответницата Е. Б. К. 8 дяла от притежаваните от него 25 дружествени дяла като съдружник в „Ню Лайн“ ООД срещу заплащане на продажна цена в размер на 500 000 евро. Счел е, че условията и сроковете за заплащане на пазарната цена от купувача са уговорени в чл.7.1 от договора, а условията и срока за сключване на окончателния договор – в чл.3.1 и чл.7.1 от договора. Посочил е, че както моментът на сключването на окончателния договор, така и моментът за заплащането на продажната цена са поставени в зависимост от сбъдването на едно условие - пристъпването към принудително изпълнение от страна на „Банка ДСК“ ЕАД за удовлетворяване на вземанията си по сключени договори за кредит и анексите към тях, въз основа на ипотечни актове, договори за поръчителство и записи на заповед, авалирани от „Ню Лайн“ ООД и предприемане на съответните действия по изпълнение, тоест образуване на изпълнително дело и пристъпване към изпълнение по него. Установил е, че окончателният договор е следвало да бъде сключен в седмодневен срок от сбъдването на условието, а в зависимост дали условието ще се сбъдне преди или след 01.12.2015 г. страните са договорили купувачът да плати договорената цена на продавача както следва: 170 000 евро до 01.12.2015 г., 170 000 евро до 01.12.2016 г. и 160 000 евро до 01.12.2017 г. – при сбъдване на условието преди посочената дата и 250 000 евро до 01.12.2016 г. и 250 000 евро, до 01.012.2017 г., ако условието се сбъдне след този момент. Приел е, че визираното условие се е сбъднало след 01.12.2015 г. / въз основа на издаден изпълнителен лист от 27.11.2015 г. на СРС е образувано изп.дело №20158480401545 с взискател „Банка ДСК“ ЕАД/, поради което за купувача е възникнало задължението да плати договорената цена на продавача 250 000 евро до 01.12.2016 г. и 250 000 евро до 01.12.2017 г., като последната дата е договорена от страните и като най-краен срок за сключване на договора и за заплащане на продажна цена. Счел е, че първият спорен въпрос по делото е дали договорът от 09.05.2012 г. е развален от купувача-ответник поради виновно неизпълнение от страна на продавача по предварителния договор на поетото с него задължение за сключване на окончателен договор, като позовавайки се на практиката на ВКС е посочил, че право да развали двустранен договор притежава само изправната страна по договора. Приел е, че продавачът по предварителният договор е поел задължение за сключване на окончателния договор за продажба на дружествените дялове най-късно до 01.12.2017 г. като по делото нито се твърди, нито се доказва такъв да е сключен до горепосочения краен момент, а окончателен договор не е сключен и на 04.12.2017 г., когато страните по предварителния договор са се явили с тази цел пред Нотариус, но са установили наличието на наложен запор върху дружествените дялове. Въпреки неизпълнението на задължението на продавача за сключване на окончателен договор до 01.12.2017 г., въззивният съд е изразил становище, че предварителният договор не е развален съгласно чл.87, ал.2 от ЗЗД с отправеното от купувача изявление за неговото разваляне, обективирано в нотариална покана от 07.12.2017 г., получена от продавача на 28.12.2017 г., тъй като към момента на отправяне на изявлението купувачът е бил неизправна страна по договора – не е заплатил продажната цена на дружествените дялове, крайният срок за което е бил 01.12.2017 г., съвпадащ с крайния срок за сключване и на окончателния договор. Ето защо и тъй като не може да бъде отречена възможността на страните по предварителния договор да постигнат договореност за авансово плащане на продажната цена и оттук – при неизпълнение от страна на купувача на тази договореност, продавачът да иска изпълнение чрез предявяване на иск по чл.79, ал.1 от ЗЗД, както и поради обстоятелството, че предварителният договор е валиден /доколкото не се установяват поддържаните от купувача пороци - липса на съгласие и липса на еквивалентност на насрещните престации/, е достигнал до извод, че считано от 02.12.2017 г. в полза на продавача е възникнало вземане за продажната цена на дружествените дялове, което същият е прехвърлил на ищеца – „ Лайт Беър“ ЕООД с договор за цесия, сключен на 22.10.2018 г. и въз основа на който „Лайт Беър“ ЕООД е материалноправно легитимиран да претендира присъждане на неплатената по предварителния договор продажна цена. Настоящият състав намира, че обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване по формулираните от касатора въпроси – освен, че спрямо тях поддържаното селективно основание е въведено бланкетно, по втори и трети от въпросите в решението не са излагани каквито и да е било мотиви, респективно същите не са обусловили решаващата воля на съда. Решението обаче следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК, предвид обстоятелството, че при възприетата от въззивния съд фактическа обстановка /изискуемостта на задължението на продавача да сключи окончателен договор в седмодневен срок от сбъдването на условието, е настъпила най-късно на 07.01.2016 г., а задължението на купувача да заплати първата от вноските за продажна цена е с падеж – 01.12.2016 г./, изводите на съда са в противоречие с практиката на ВКС, според която при двустранните договори, задължението на едната страна съставлява основание на задължението на другата. Неизпълнението на задълженията на единия съконтрахент е достатъчно основание другият да откаже изпълнение на насрещните си задължения. Ето защо, никой измежду съдоговорителите не може да иска изпълнение на вземането си, преди да е изпълнил или поне да е готов да изпълни собственото си задължение и само изправната страна може да иска разваляне на договора поради виновно неизпълнение от противната страна. Решението /в хипотеза на възприета неизправност на купувача/ е постановено и в противоречие с практиката на ВКС, разясняваща, че правото да се развали двустранен договор кореспондира с липсата на интерес у страните или у една от тях облигационната връзка да продължи да съществува. Предвид основния принцип на договорното право, че договорите се сключват, за да се изпълняват, в чл.87 от ЗЗД законодателят е предвидил възможност за кредитора да развали договора в случай, че длъжникът не го изпълни поради причина, за която отговаря. Посочената разпоредба не поставя изрично условие страната, която разваля договора да бъде изправна, а се акцентира върху качеството „кредитор“ в облигационната връзка. То е присъщо и на двете страни по двустранния договор, тъй като при този вид договори съществува синалагматична връзка между правата и задълженията на страните. Ето защо, ако и двете страни са неизправни, всяка от тях може да развали едностранно договора. Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,