Определение № 806 от 25.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 4237/2013 г.

Образувано е по частна касационна жалба на М. М. З. от [населено място] срещу определение № 223 от 24.07.2013 г. по ч.гр.д.№ 289/2013 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 608 от 15.04.2013 г. по ч.гр.д.№ 514/2012 г. на Плевенския окръжен съд, с което е оставена без разглеждане жалбата й задно с тези на Н. Т. Я. и на В. Б. Б. срещу действията на съдебен изпълнител – насрочване на въвод във владение в недвижимите имоти, описани във влезлите в сила постановления за възлагането им на [фирма]. Въззивният съд изложил съображения, че изпълнителното действие „въвод във владение” може да бъде предмет на обжалване само след провеждането му, което изискване в случая не е налице, като освен това посоченото изпълнително действие не е сред изброените в чл.435, ал.2 и 5 ГПК, В частната касационна жалба се излагат доводи за постановяване на определението в нарушение на процесуалните правила, като се излагат оплаквания за незаконосъобразност на проведената публична продан върху ипотекирания от нея недвижим имот за задължения на трето лице към Банката, обосновани с липсата на издаден срещу нея изпълнителен лист и настъпилата в резултат на това невъзможност да оспори в проведен от взикателя исков процес недействителността на договорната ипотека. В изложенията на основанията за допускане на касационно обжалване са възпроизведени оплакванията в частната касационна жалба. Ответната [фирма] не е изразила становище по допустимостта на касационното обжалване. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на частния жалбоподател, приема следното: Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК, но е процесуално недопустима. Определението на апелативния съд, с което е оставено в сила определението на окръжния съд за прекратяване на образуваното пред него производство по чл. 435 ГПК е окончателно. В производството по чл. 436 и сл. ГПК окръжният съд действа като контролно-отменителна инстанция, като чл. 437, ал. 4 ГПК определя, че решението е окончателно. При действието на новия ГПК не е променен характера на производството по обжалване на действията на съдебния изпълнител, нито режима на обжалване на съдебните актове, постановени в контролно-отменителното производство по обжалване действията на съдебния изпълнител - решението на окръжния съд не подлежи на обжалване, а преграждащите и другите определения, подлежащи на обжалване с частна жалба, се разглеждат не от Върховния касационен съд, а от съответния апелативен съд и неговите актове са окончателни. В този смисъл е и ТР № 3 от 12.07.2005 г. по тълк.д.№ 3/2005 г. на ВКС, ОСГК и ТК, което е запазило значението си и при новия процесуален ред. Поради изложеното касационната частна жалба на М. М. З. се явява процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по нея следва да бъде прекратено. Доколкото служебната проверката за допустимост на частната жалба предхожда произнасянето по допускането й до касационно обжалване по чл. 288 ГПК, касационният съд не следва да обсъжда наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение