Определение № 923 от 25.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 612/2026 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на П. Ж. П. против определение № 2896/04.11.2025 г., постановено по гр.д.№ 2852/2025 г. от 10-ти състав на АС – София. Частната касационна жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното определение, състав на САС е потвърдил определение на СГС, с което е върната исковата молба на П. П.. Съдът е приел, че в дадения от съда срок не са отстранени недостатъците по подадената искова молба и правилно същата е била върната. По постъпилата искова молба състав на СГС е констатирал, че не се сочи в какво се състои противоправното дейние на служители на АГКК Х. и АГКК София и на коя дата са извършени деянията, предвид посочването на обезщетение в размер на 1 000 000 лева от тези лица. Видно от депозираната искова молба, в нея не се съдържат ясни твърдения /самата молба е написана върху препис от друг съдебен акт на Административен съд – Хасково/. Въззивния съд е констатирал, че в дадения от СГС срок не са отстранени констатираните нередовности и е приел, че правилно и законосъобразно исковата молба е върната. В частната касационна жалба и допълнителната молба, подадена от служебния адвокат на жалбоподателя не се сочи конкретен правен въпрос, който да е разрешен при наличие на предпоставките на чл.280 ГПК и който да е относим към спора, предвид неговия предмет – редовна искова молба и последиците от неотстраняване на недостатъци по нея. Излагат се доводи в кои случаи е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но липсата на конкретен правен въпрос, който да е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото не се сочи. На това основание касационното обжалване не следва да се допуска. Водим от горното, състав на ВКС