Определение № 9835 от 09.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9942/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Фарма трейд БГ“ ЕООД (предишно наименование „Фарма трейд“ ЕООД) с ЕИК203830245, представлявано от управителя Н. Д., против Определение № 9493/10.03.2026 г., постановено по адм. дело № 12195/2025 г. по описа на Административен съд - София- град (АССГ), с което е оставено без уважение искането на дружеството за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Заповед № ЗОА-0666/29.10.2025 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по лекарствата (ИАЛ), с която е наредено спиране на експлоатацията на обект – складове за търговия на едро с лекарствени продукти на адрес: град София, ж.к. „Лозенец“, ул. „Бунтовник“ №3 и град София, район „Надежда“, бул. „Илиенско шосе“ № 8, база 8 М Парк на „Фарма трейд БГ“ ЕООД, ЕИК 203830245 с действащо към момента Разрешение за промяна на разрешение за търговия на едро с лекарствени продукти № BG/WDA/MP-0569/01.07.2025 г., считано от датата на връчване на заповедта до отстраняване на нарушенията по чл. 207, ал. 7, т. 1, б. „д“, т. 9, т. 10 във вр. с чл. 285, ал. 1 от Закон за лекарствените продукти в хуманната медицина (ЗЛПХМ), във вр. с чл. 2а и чл. 4, т. 14 от Наредба № 39 и Ръководство от 5 ноември 2013 г. за добра дистрибуторска практика при търговията с лекарствени продукти за хуманна употреба във връзка с чл. 12 и чл. 17 от Наредба № 10. Частният жалбоподател излага подробни доводи в подкрепа на твърдението си за неправилност на определението поради нарушение на закона. Навежда аргументи, че предварителното изпълнение е прекомерно и преминава рамките на основни и гарантирани в правовата държава права и интереси на дружеството, като освен на него вреди и на трети лица и тяхното здраве. Счита, че спирането на експлоатацията на склада на „Фарма трейд БГ“ ЕООД е равносилно на спиране действието на издадените разрешителни за търговия с лекарствени продукти на едро, което е равносилно на спиране дейността на дружеството. Иска се отмяна на оспореното определение и постановяване на друго по същество на спора, с което искането по чл. 166 от АПК за спиране предварителното изпълнение на заповедта да бъде уважено. Претендира разноски. Ответникът – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по лекарствата, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира частната жалба за допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 2 от АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. С Определение № 38817/21.11.2025 г. по адм. дело № 12195/2025 г. АССГ е уважил предходно искане на „Фарма трейд БГ“ ЕООД за спиране предварителното изпълнение на Заповед № ЗОА-0666/29.10.2025 г. на Изпълнителния директор на ИАЛ, което определение е отменено с Определение № 13352/22.12.2025 г. по адм. дело № 12131/2025 г. на ВАС. С нова молба от 04.03.2026 г. е направено повторно искане за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, което е отхвърлено с оспореното в настоящото производство Определение № 9493/10.03.2026 г. по адм. дело № 12195/2025 г. по описа на АССГ. Съгласно чл. 166, ал. 2 от АПК, при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1 от АПК, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Според разпоредбата на чл. 166, ал. 4 от АПК, допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. За да отхвърли искането за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Заповед № ЗОА-0666/29.10.2025 г. на Изпълнителния директор на ИАЛ, първоинстанционният съд е приел, че законовата презумпция по чл. 166, ал. 2 от АПК не е оборена от ответника „Фарма трейд БГ“ ЕООД. Позовал се е на Определение № 13352/22.12.2025 г., постановено по адм. дело № 12131/2025 г. по описа на ВАС, VI o., с което е отменено предходно Определение № 38817/21.11.2025 г., постановено по процесното дело № 12195/2025 г. на АССГ по повод идентично искане на дружеството за спиране предварителното изпълнение на заповедта. Във връзка с представените от ответника доказателства е посочил, че по отношение лицето В. А. се установяват обективни пречки да продължи работата си в дружеството, които са извън предмета на заповедта, а останалите молби за напускане освен, че не доказват прекратяване на трудови правоотношения, не представляват труднопоправима или непоправима вреда, още повече, че дружеството има разрешение за дейности с медицински изделия и хранителни добавки. Определението е валидно, допустимо и правилно. Оспорената заповед за спиране експлоатацията на склад за търговия на едро с лекарствени продукти на адрес: град София, ж.к. „Лозенец“, ул. „Бунтовник“ №3 и град София, район „Надежда“, бул. „Илиенско шосе“ № 8, база 8 М Парк, считано от датата на връчване на заповедта до отстраняване на констатираните нарушения, е издадена на основание чл. 272, ал. 1, т. 1 от ЗЛПХМ. Съгласно разпоредбата на чл. 272, ал. 3 от ЗЛПХМ, спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта може да се постанови от съда, ако то би могло да причини на адресата значителна или трудно поправима вреда, т.е. при условията на чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 от АПК само въз основа на нови обстоятелства. Изискването на чл. 166, ал. 2 от АПК за наличие на нови обстоятелства е относимо и в случаите, когато предварителното изпълнение на административния акт е допуснато по силата на закона, както е в настоящия случай. Следователно, като е постановил предварително изпълнение на всички заповеди от вида на оспорената, законодателят е презюмирал наличие на особено важни държавни и/или обществени интереси. Необходимостта от защита на такива интереси е и материалноправна предпоставка, регламентирана в хипотезата на чл. 60, ал. 1 от АПК, при наличието на която административният орган може да допусне предварително изпълнение на административния акт. В случая, при разглеждане на делото от първоинстанционния съд, не са били налице нови обстоятелства, настъпили след издаването на оспорената заповед, които да са предпоставка за спиране на предварителното изпълнение на обжалвания административен акт. Такива не се твърдят в частната жалба и не се установяват и към настоящия момент, а липсата им е достатъчно основание за отхвърляне на молбата. По делото не са представени и доказателства за настъпването на значителни или трудно поправими вреди за оспорващия, а не за други лица, в резултат именно от предварителното изпълнение на оспорения административен акт като тежестта за доказване на вредите лежи изцяло върху оспорващия. В хипотезата на чл. 166, ал. 2 от АПК е необходимо да бъдат отчетени само и единствено нови обстоятелства, възникнали след издаване на заповедта, които обосновават особено важен интерес, противопоставим на значимите права, които законът охранява или когато защитата на частния интерес може да бъде противопоставена на обществения такъв. Доводите на „Фарма трейд БГ“ ЕООД са свързани с вече действащи договори към датата на издаване на оспорената в първоинстанционното производство заповед и като такива те не са нови по смисъла на чл. 166, ал. 2 от АПК. Писмото, изпратено от дружеството до СБАЛДБ „Проф. Иван Митев“ ЕАД, с което същото уведомява, че е със суспендирана експлоатация на обектите – складове за търговия на едро с лекарствени продукти, предвид съдържанието си, не обосновава пряко настъпване на вреди. Колкото до доклада относно проверка на сертифкат ISO относно сертификация по Добра дистрибуторска практика на дружеството от 12.2025 г., за направена самоинспекция, същият вече е представян като доказателство по делото и не представлява ново обстоятелство. Практиката на Върховния административен съд в значителната си част се придържа към разбирането, че съдът може да допусне спиране на предварително изпълнение на административен акт, само когато оспорващият установи накърняването на особено важен интерес, противопоставим на значимите права, които законът охранява, или когато защитата на частния интерес на молителя може да бъде противопоставена на обществения интерес и да го преодолее. По делото не са наведени убедителни твърдения и доказателства за наличие на неблагоприятни имуществени последици за дружеството, които могат да бъдат определени като значителна или трудно поправима вреда, противопоставима на обществения интерес по смисъла на закона, съобразно гореизложените мотиви. Действително по преписката са налични доказателства, от които може да се направи извод, че незабавното изпълнение на заповедта на изпълнителния директор на ИАЛ може да накърни имуществения интерес на ответното дружество, свързан с изпълнението на вече сключени договори за доставка на лекарствени продукти. Но доколкото самата оспорена заповед представлява принудителна административна мярка, която е поставена под условие - до отстраняване на нарушенията по чл. 207, ал. 7, т. 1, б. „д“, т. 9, т. 10 във връзка с чл. 285, ал. 1 от ЗЛПХМ, във връзка с чл. 2а и чл. 4, т. 14 от Наредба № 39 и Ръководство от 5 ноември 2013 г. за добра дистрибуторска практика при търговията с лекарствени продукти за хуманна употреба, във връзка с чл. 12 и чл. 17 от Наредба № 10, то в тежест на дружеството е да представи доказателства, обосноваващи спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на акта. Всеки административен акт с утежняващи адресата си последици води до подобен неблагоприятен резултат. Разходите на дружеството обаче имат именно имуществено измерение, докато, видно от заповедта, разпоредените с нея действия са свързани с опазване на обществения интерес, а именно гарантиране живота и здравето на пациентите. Настоящият съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, че имуществените вреди, колкото и сериозни да са, подлежат на репариране, като българското законодателство предоставя на гражданите и организациите възможността да потърсят по исков ред обезщетение за вреди, претърпени от предварително изпълнение на административен акт, който впоследствие бъде отменен. Твърденията за евентуална несъстоятелност на дружеството като потенциална непоправима вреда са хипотетични и недоказани, доколкото няма данни дори като индиция за изпадане в неплатежоспособност. В този смисъл, Административен съд София – град правилно е приел, че съгласно трайно установената съдебна практика, неблагоприятните финансови последици, които безспорно са възникнали в правната сфера на дружеството, не следват да бъдат третирани като непоправими вреди от предварителното изпълнение, още повече, че при евентуално положително развитие на производството за дружеството, същото ще подлежи на обезвреда, като предварителното изпълнение би засегнало периода на претърпяване. Предвид горното, изводът на първоинстанционния съд, че не са налице материалноправните предпоставки за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед е в съответствие със закона. Не са налице нови обстоятелства по смисъла на чл. 166, ал. 2 във вр. ал. 4 от АПК, настъпили след издаване на заповедта, т.е. не е налице необходимата материалноправна предпоставка за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на административния акт. Не се установяват и не се доказват конкретни евентуални преки вреди, които би претърпял частният жалбоподател, доколкото законодателят изисква вредите да са резултат от предварителното изпълнение, а не от издадения акт. С оглед изложеното, първостепенният съд е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, във вр. с чл. 235, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение