Определение № 3137 от 20.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3664/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Т. К. Б., против определение № 882 от 15.06.2022 г. на Плевенския окръжен съд, постановено по в. гр. д. № 418/2023 г., с което е отменено определение № 2254 от 22.05.2023 г. постановено по гр.д. № 418/2023 г. по описа на Районен съд – Плевен и е допуснато на основание чл. 389 вр. с чл. 391, ал. 1, т.2 ГПК обезпечение по предявения от жалбоподателя иск с правно основание чл. 45 ЗЗД срещу Х. Т. Б. за сумата в размер на 15 000 лв., чрез налагане на обезпечителна мярка запор върху банкови сметки на ответника във всички лицензирани към този момент банки в страната. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на въззивното определение и се иска неговата отмяна. Твърди се, че съдът не е допуснал всички искани от ищеца обезпечителни мерки, което е предпоставка същият да не успее да се удовлетвори от имуществото на ответника при положителен за него изход от спора. В изложението за допускане до касационно обжалване се сочи основанието по чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното въззивно определение е отменено определението на първоинстанционния съд, с което е оставена без уважение молбата на Т. К. Багиловски за допускане обезпечение на иска и вместо него е постановено друго такова, с което е допуснато исканото обезпечение, като е наложен запор на банкови сметки и е оставено без уважение искането за налагане на останалите обезпечителни мерки, посочени от ищеца. Предвид така установеното, настоящият състав на Върховния касационен съд, съдът намира, че частната касационна жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Производството за обезпечение на иск е двуинстанционно и според разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 1/21.07.2010 г. по тълк. д. № 1/2010 г. на ОСГТК определението, с което въззивният съд се произнася по частна жалба срещу определение на първоинстанционен съд, с което е допуснато обезпечение на иска или молбата за обезпечение е оставена без уважение, не подлежи на касационно обжалване. С изменението на ГПК от ДВ бр. 100/2010 г. е предвидена възможност за обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд на определението, с което след отмяна на първоинстанционно определение за отказ да се допусне обезпечение, въззивният съд допуска поисканото обезпечение - чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК. В тази хипотеза обаче с възможност да обжалва определението на въззивния съд разполага само ответникът в обезпечителното производство, защото по отношение на него тя е израз на двуинстанционния характер на производството. Защитата на молителя /жалбоподател в настоящето производство/ е изчерпана с произнасянето на въззивния съд и той няма право на частна жалба срещу постановеното във въззивното производство определение, включително и в частта му относно вида на наложените обезпечителни мери, респ. отказът да се наложат част от тях. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение