Определение № 3192 от 29.11.2024 г. на ВКС по т. д. № 2276/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „БПИ“ АД срещу определение № 58 от 11.04.2024г. по в.ч.т.д. № 60/2024г. на Апелативен съд – Бургас. С въззивното определение е потвърдено определение № 260061 от 15.02.2024г. по т.д. № 180/2020г. на Окръжен съд – Бургас за прекратяване на производството по делото като недопустимо. Исковете на касатора по чл. 135 от ЗЗД не са били предявени в приложимия преклузивен едногодишен срок по чл. 649, ал. 1 от ТЗ (преди изм. - ДВ, бр. 66 от 2023г.).

Оплакванията на „БПИ“ АД са, че въззивното определение е неправилно поради нарушение на закона - основание по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна. За срока по чл. 649, ал. 1 от ТЗ е приложима разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗМДВИП, а не на чл. 3, т. 2 от ЗМДВИП и в случая срокът е изтичал на 13.06.2020г. Исковете по делото срещу срещу „Еврокапитал – България“ ЕАД (в несъстоятелност) и М. В. С. са предявени на 26.05.2020г., т.е. в срок.

Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК касационното обжалване на въззивното определение е допустимо поради разрешаването на значими по делото процесуалноправни въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.

Конкретно формулираните въпроси са:

1. Преклузивният срок по чл. 649, ал. 1 от ТЗ попада ли сред посочените в разпоредбата на чл. 3, т. 2 от ЗМДВИП в редакцията до изменението, прието с § 2, т. 2 от ЗИД на ЗМДВИП (обн. ДВ, бр. 34 от 09.04.2020г.) „други срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения на частноправните субекти“ или сред посочените в чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗМДВИП срокове, определени в закон, извън тези по чл. 3, които изтичат по време на извънредното положение и са свързани с упражняване на права или изпълнение на задължения на частноправни субекти?

2. Ако преклузивният срок по чл. 649, ал. 1 от ТЗ попада сред посочените в разпоредбата на чл. 3, т. 2 от ЗМДВИП в редакцията до изменението, прието с § 2, т. 2 от ЗИД на ЗМДВИП (обн. ДВ, бр. 34 от 09.04.2020г.) „други срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения на частноправните субекти“, то с изменението на разпоредбата на чл. 3, т. 2 от ЗМДВИП, прието с § 2, т. 2 от ЗИД на ЗМДВИП (обн. ДВ, бр. 34 от 09.04.2020г.), с което е премахнат изразът „и други срокове, предвидени в нормативни актове“ следва ли по отношение на преклузивния срок по чл. 649, ал. 1 от ТЗ да намери приложение разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗМДВИП, когато преклузивният срок е изтекъл по време на извънредното положение?

Касаторът намира въззивното определение още очевидно неправилно.

„Петрол“ АД, встъпил в производството съищец по реда на чл. 649, ал. 3 от ТЗ, счита частната касационна жалба основателна.

Насрещните страни „Еврокапитал - България“ ЕАД (в несъстоятелност) и М. В. С. оспорват жалбата като неоснователна. Според тези страни не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

Отговор не е подаден от синдика на „Еврокапитал - България“ ЕАД (в несъстоятелност), служебно конституиран като съищец в производството по реда на чл. 649, ал. 3 от ТЗ.

Частната касационна жалба по делото е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването.

При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1, вр. чл. 274, ал.3, т. 2 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване на обжалваното определение, както и не се установява вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното определение, за да бъде определението допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК.

За да потвърди първоинстанционното определение, с което производството по делото е било прекратено, въззивният съд е приел, че т.д. № 180/2020г. на Окръжен съд – Бургас е било образувано въз основа на искова молба на касатора от 26.05.2020г. С исковата молба са били предявени искове по чл. 135 от ЗЗД, вр. чл. 649, ал. 1 от ТЗ срещу „Еврокапитал - България“ ЕАД (в несъстоятелност) и М. В. С.. Производството по несъстоятелност на „Еврокапитал-България“ ЕАД е било открито с постановено по реда на чл. 630, ал. 1 от ГПК решение № 97 от 25.03.2019г. по т.д.н. № 354/2018г. на Окръжен съд – Бургас. Съгласно действалата редакция на чл. 649, ал. 1 от ТЗ (преди изм. - ДВ, бр. 66 от 2023г.) исковете по чл. 645, 646, 647 от ТЗ и чл. 135 от ТЗ е можело да бъдат предявени в едногодишен срок от решението за откриване на производство по несъстоятелност. Теченето на изтичащия в случая на 25.03.2020г. преклузивен срок по чл. 649, ал. 1 от ТЗ е било спряно съгласно Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020г., и за преодоляване на последиците (ДВ, бр. 28 от 24.03.2020г.). Съгласно разпоредбата на чл. 3, т. 2 от ЗМДВИП, в първоначалната му редакция, за срок от 13.03.2020г. до отмяна на извънредното положение са спирали да текат давностните и други срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните субекти, с изключение на сроковете по Наказателния кодекс и Закона за административните нарушения и наказания. Срокът по чл. 649, ал. 1 от ТЗ е преклузитен, с изтичането му се погасява правото на иск, и той попада в хипотезата на чл. 3, т. 2, пр. 2 от ЗМДВИП. С § 2 от ЗИД на ЗМДВИП (обн. ДВ, бр. 34 от 09.04.2020г.) разпоредбата на чл. 3, т. 2 от ЗМДВИП е изменена, като е отменен текстът „и други срокове, предвидени в нормативни актове“. По този начин приложното поле на разпоредбата е била ограничена само до давностните срокове. Същевременно по силата на § 13, ал. 1 от ЗР на ЗИД на ЗМДВИП (ДВ, бр 34 от 09.04.2020г.) сроковете по чл. 3 („други срокове“), които са били спрени от обявяването на извънредното положение до влизането в сила на закона, са продължили да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на закона в „Държавен вестник“. Законът е бил обнародван на 09.04.2020г. и спрените по чл. 3, т. 2 от ЗМДВИП „други срокове“ са продължили да текат от 17.04.2020г. Така по делото спреният на 13.03.2020г. срок по чл. 649, ал. 1 от ТЗ е изтекъл на 30.04.2020г. Правото на иск е било погасено и предявените от„БПИ“ АД на 26.05.2020г. искове са недопустими. Разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗМДВИП е неприложима.

С оглед мотивите на въззивния съд въпросите на касатора отговарят на общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Те са правни въпроси от значение за изхода на делото съгласно изискванията на т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС на РБ, приложимо и към частните касационни жалби съответно на чл. 274, ал. 3 от ГПК. Обобщени и конкретизирани, въпросите се свеждат до питането дали преклузивният срок по чл. 649, ал. 1 от ТЗ попада сред посочените в разпоредбата на чл. 3, т. 2 от ЗМДВИП (в първоначалната редакция) срокове, съответно дали е от значение приетото с § 2, т. 2 от ЗИД на ЗМДВИП (обн. ДВ, бр. 34 от 09.04.2020г.) изменение на разпоредбата. На въпроса във въззивното определение е отговорено положително, а според касатора относно срока по чл. 649, ал. 1 от ТЗ е приложима разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗМДВИП.

Въпреки че въпросите отговарят на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване, не е удовлетворен допълнителният селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК и касационно обжалване не може да бъде допуснато. Основанието не е обосновано чрез позоваване на съдебна практика, формирана при неточно приложение на закона, чрез позоваване на практика, която не е актуална с оглед промяна на законодателството или обществените условия, а при липсата на съдебна практика - чрез обосноваване на необходимостта от тълкуването на конкретна правна разпоредба, когато съдържащата се в нея правна уредба е непълна, неясна или противоречива (т. 4 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС на РБ).

Напротив, съществува трайна и непротиворечива практика на Върховния касационен съд, съдържаща отговор на въпроса, и тази практика, за която не се установява основание да бъде променяна, е съобразена от въззивния съд. Съгласно определение № 200 от 26.04.2021г. по ч.т.д. № 317/2021г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. хипотезата на чл. 3, т. 2 от ЗМДВИП (в първоначалната редакция) включва и едногодишният преклузивен срок по чл. 649, ал. 1 от ТЗ. За този срок от състава на Върховния касационен съд е прието, че е от предвидените „други срокове“ по чл. 3, т. 2, пр. 2 от ЗМДВИП. При действието на ЗИД на ЗМДВИП (ДВ, бр. 34 от 09.04.2020г.) такъв срок продължава теченето си от 17.04.2020г. съгласно § 13, ал. 1 от Заключителните разпоредби на ЗИД на ЗМДВИП (ДВ, бр. 34 от 09.04.2020г.), без в тези случаи да е приложима разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗМДВИП.

По изложените съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното определение на Апелативен съд – Бургас.

Воден от горното съдът