Определение № 395 от 18.11.2014 г. на ВКС по т. д. № 77/2013 г.

Производството е по чл. 250, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 944 от 24.ІІ.2014 г. /по описа на Плевенския ОС/ на В. И. М. от [населено място] с предмет допълването на определение № 46/24.І.2014 г., постановено по настоящето дело в касационно пр-во по чл. 288 ГПК, приключено с отказ да бъде допуснато касационно обжалване на решение № 274 на Великотърновския апелативен съд, ГК, от 1.ХІ.2012 г. по гр. дело № 222/08 г. в неговата осъдителна част. Касаторът М. основава искането си върху обстоятелството, че бил навел две самостоятелни хипотези при обосноваване наличието на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол, докато настоящият състав на ВКС не бил взел отношение „по втория релевантен правен въпрос”. Ответната по молбата /и по касация/ [фирма] /с предишно фирмено наименование „Ю. И Еф Д. България”/ не е ангажирала становище на свой представител по основателността й. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че макар и да е постъпила в преклузивния едномесечен срок по чл. 250, ал. 1 ГПК /във вр. чл. 296, т. 3, предл. 1-во ГПК/ и да е подадена от надлежна страна в приключилото касационно пр-во по чл. 288 ГПК, настоящата молба на В. И. М. от [населено място] с правно основание по чл. 250, ал. 1 ГПК ще следва да се преценява като процесуално недопустима. Съображенията за оставянето й без разглеждане са следните: Съгласно чл. 284, ал. 1, т. 4 ГПК задължителен реквизит от съдържанието на всяка касационна жалба е посочването „в какво се състои искането”, докато според правилото на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК представлява само задължително приложение към касационната жалба, т.е. в последното не се съдържат искания, различни от искането, надлежно формулирано в касационната жалба. Отделно от това и съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГКТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., Върховният касационен съд не е задължен да да извежда релевантния правен въпрос от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, „но може само да го уточни и конкретизира”. В заключение, тъй като е налице влязъл в сила съдебен акт на въззивния съд /арг. чл. 296, т. 3, предл. 1-во ГПК/ настоящето определение не подлежи на последващ инстанционен контрол пред друг състав на ВКС. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение