Определение № 642 от 16.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 6187/2013 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на С. Н. Н. от [населено място], приподписана от адв. А. У., срещу въззивното определение на Пазарджишкия окръжен съд, ІІІ възз. с-в, № 862 от 10.12.2012г. по в.ч.гр.д. № 998/2012г., с което е потвърдено определението на Пазарджишкия районен съд,№ 2024 от 19.10.2012г. по гр.д. № 3224/2012г. с което е прекратено производството по делото. Ответникът по жалбата [община] в подадения писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба. Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване съгласно правилото на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. ВКС допуска касационно обжалване на тези определения когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК. За да се произнесе по допускане на касационно обжалване на въззивното определение ВКС взе предвид следното. Първоинстанционният съд е прекратил производството по делото поради неотстраняване нередовността на исковата молба съобразно указанията в разпореждането от 19.09.2012г. – ищецът да посочи надлежен ответник; да изложи ясно фактическите обстоятелства, на които се основава искът; да формулира петитум; да се индивидуализира евентуалният спорен имот и да се представи скица и актуално удостоверение за данъчна оценка за същия; да се внесе държавна такса; да се приложат всички писмени доказателства, на които се основава искът; да се представят преписи от исковата молба и приложенията за ответника. В. съд е потвърдил първоинстанционното определение със същите мотиви, като е разгледал обстойно всяко от конкретните указания за нередовност на исковата молба. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частният жалбоподател моли да се допусне касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК на въпросите: трябва ли съдът изрично да указва на страната размера на държавната такса; трябва ли съдът да укаже на страната възможността за освобождаване от държавна такса; трябва ли съдът да укаже на страната възможността за ползване на правна помощ. Не сочи и не представя съдебни актове за установяване на твърдяното противоречие със съдебната практика. ВКС намира, че въпросите, свързани с определяне на размера на държавната такса не са от значение за решаването на делото. Исковата молба е нередовна поради множество недостатъци и нито един от тях не е отстранен съобразно дадените указания, следователно отговорът на въпроса не би променил крайния резултат по делото. За да се определи размерът на държавната такса, а съобразно него и възможностите на ищеца да я заплати, е необходимо да се представи удостоверение за данъчната оценка на имота, каквито указания са дадени на ищеца. Представеното с исковата молба удостоверение за данъчна оценка е от 2004г. Въпросът, свързан с ползването на правна помощ също не е от значение за делото. Указания за възможността за ползване на правна помощ са дадени на ищеца както със съобщението за оставяне на исковата молба без движение /л. 14/, така и по-късно. По изложените съображения не следва да се допусне касационно обжалване на определението на Пазарджишкия окръжен съд. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение