Определение № 50382 от 31.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 1182/2022 г.

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ответника „Сити Дженерал – 1“ ЕООД срещу въззивно решение на Софийски апелативен съд.

Ищецът „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, Благоевград, оспорва жалбата.

По допускането на касационно обжалване по реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното.

Произнасяйки се по жалба на ответника, въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ вр. чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи за заплащане на сумата 54 384,06 лв. възнаграждение за отвеждане на отпадъчни води от минерален източник за периода 31.01.2018 г. - 22.10.2019 г. по договор от 21.02.2017 г.

За да постанови решението си, въззивният съд, споделяйки по реда на чл. 272 ГПК изложените от първата инстанция съображения, от правна страна е намерил за неоснователни направените във въззивната жалба оплаквания, като е приел, тълкувайки договора, че в обема на задълженията на ищеца се включва и отвеждането на отпадъчните води от хотела на ответника, освен изрично изключените дъждовни и дренажни води. Приел е също, че независимо че процесният канализационен клон, свързващ хотела с уличната канализационна мрежа, е бил изграден от трето лице (праводателя на ответника), това обстоятелство не лишава ищеца като оператор на водоснабдителни и канализационни услуги от правото да ползва съоръжението, доколкото канализационните мрежи, вкл. изградените от частни лица, представляват публичен актив, подлежащ на предаване на съответната община, оттук и на съответния оператор за стопанисване и експлоатация. По отношение на количеството на подлежащите на отвеждане води, от значение за размера на дължимата цена на услугата, е приел, че съгласно правилата по Наредба № 4/2004 г., към която сключеният договор изрично препраща, количеството на отведените отпадни води се смята за равно на количеството изразходвана питейна вода заедно с количеството изразходвана вода от други водоизточници, като в конкретния случай не са налице установени факти като основание за прилагане на предвидените в чл. 36, ал. 2 и 3 от наредбата изключения, а именно наличие на монтирано средство за измерване на отведените води, респ. определен чрез договора ред за определяне на количествата вода, вложени в производството на храни и други продукти.

Допускане на касационното обжалване се иска на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие на изводите на въззивния съд с практиката на ВКС по въпросите:

• длъжен ли е въззивният съд да прецени всички доказателства и доводи на страните и да изложи мотиви върху кои доказателства основава своите изводи, ако по делото са изготвени експертизи с различни задачи, но с различни заключения;

• допустимо ли е съдът да извлича правни изводи и да основе съдебния си акт на неприето по делото доказателство;

• следва ли съдът да направи преценка на всички приети по делото доказателства и да се произнесе в мотивите си по всички доводи на страните относно установяване на релевантните факти без наличие на противоречия с установените факти; необходимо ли е въззивният съд да излага в решението си собствени мотиви или е достатъчно само да препрати към мотивите на първоинстанционния съд.

Значението на първия въпрос се обосновава с аргументите, че възражението, че в предмета на договора не се включва услугата по отвеждане на отпадни води, въззивният съд неправилно е отхвърлил като неоснователно – в противоречие с експертните заключения, както и поради неизпълнение на задължението си служебно да назначи експертиза за изясняване на въпроса представляват ли минералните води вид отпадни води.

Така формулиран, въпросът не отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК съобразно разясненията по т. 1 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК да е обусловил правните изводи на въззивния съд. Извода си относно обхвата на задълженията на ищеца по договора, т. е. дали същите включват или не и отвеждането на отпадни води, съдът не е основал на експертните заключения, а на тълкуване на уговорките в договора, доколкото съдържанието на поетите с договор задължения при спор се установява именно чрез тълкуване на установените конкретни уговорки съобразно чл. 20 ЗЗД, което е правомощие на съда, а не посредством експертиза. Позоваването на въззивния съд и на експертното заключение по отношение на посочения от експертизата договор по чл. 198о, ал. 4 вр. ал. 3 ЗВ договор с Асоциацията по ВиК, по силата на който ищецът е придобил правото да е изключителен оператор за съответната територия, представлява допълнително съображение в подкрепа на направения извод, поради което не се явява решаващо, оттук и обуславящо този извод по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Във втората си част – относно необходимостта от служебно назначаване на експертиза – изложените аргументи са изцяло неотносими към поставения въпрос, отнасящ се до обсъждането на надлежно въведените, респ. събрани, в производството доводи и доказателства, а не до попълването на доказателствения материал.

Не отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК и вторият въпрос, чието значение за делото се обосновава с изложените от въззивния съд съображения, изведени от посочения от експертизата договор с Асоциацията по ВиК. Както е посочено по-горе във връзка с първия въпрос, така изложените съображения нямат решаващо значение за крайния извод, че услугата по отвеждане на отпадни води е включена в обема на задълженията на ищеца по процесния договор, поради което и поставеният в тази насока въпрос не се явява обусловил правните изводи на съда.

Накрая, не отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК и третият въпрос в двете си части. С дадената формулировка въпросът е от принципно естество и може да бъде отнесен към всяко дело, а изложените от жалбоподателя аргументи не обосновават значение на същия за конкретното дело съгласно т. 1 от ТР № 1/2009. Най-общо се поддържа, че мотивите на въззивната инстанция са неясни, не са формирани в резултат на собствена дейност по оценка и анализ на събраните доказателства и обсъждане на доводите и възраженията на страните, като бланкетно е препратено по реда на чл. 272 ГПК към мотивите на първоинстанционното решение. Не е посочено по кои конкретни доводи или доказателства въззивният съд не е изложил самостоятелни мотиви в отклонение от установената практика по приложението на чл. 272 ГПК при положение, че извън препращането по чл. 272 ГПК въззивният съд, съобразявайки пределите на въззивното производство съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК, е изложил самостоятелни съображения по въведените с въззивната жалба оплаквания.

По изложените съображения касационно обжалване не следва да се допуска. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и съобразно направеното искане и представените писмени доказателства жалбоподателят следва да заплати на ищеца направените за касационното производство разноски в размер на 2850 лв.

С тези мотиви съдът