Определение № 2025 от 24.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1986/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Подадена е касационна жалба от Г. Д. Ч. и К. Г. Ч. срещу решение № 1139 от 02.11.2023 г. по в.гр.д.№ 1419/2023 г. на Окръжен съд-Бургас, с което, след отмяна на решение № 30 от 13.04.2023 г. по гр.д.№ 207/2022 г. на Районен съд-Средец, е обявен за окончателен проектът за разделителен протокол, предявен на страните в проведеното на 09.10.2023 г. съдебно заседание, съгласно който допуснатите до делба имоти се групират в два дяла: а/. първи дял - дворно място, находящо се в [населено място], [община], област Бургас, съставляващо поземлен имот пл. № ***, в кв. *** по плана на селото, с площ от 1100 кв. м., за който имот по неприложен дворищнорегулационен план е отреден УПИ *** с площ от 729 кв. м., в кв. *** по плана на селото, в който попадат 613 кв. м. от поземления имот и са придадени по регулация 84 кв. м. от имот пл. №***и 32 кв. м. от имот пл. № ***, и части от имот № ***се придават по регулация към УПИ *** в кв. *** - 126 кв. м., към УПИ *** в кв. *** - 39 кв. м., към УПИ *** в кв. *** - 25 кв. м., към УПИ *** в кв. *** - 84 кв. м. и 188 кв. м. попадат в улица, ведно с построената в него едноетажна жилищна сграда със застроена на площ от 48 кв. м ., на стойност 35728 лева; б/. втори дял - изоставена нива от 19.453 дка, девета категория, местност “С.”, землището на [населено място], [община], област Бургас, имот № ***по плана за земеразделяне, съставляваща поземлен имот с идентификатор ***по КККР; изоставена нива от 13.999 дка, девета категория, местност “М.”, землището на [населено място], [община], област Бургас, имот № ***по плана за земеразделяне съставляваща поземлен имот с идентификатор ***по КККР; изоставена нива от 16.050 дка, седма категория, местност “К.”, землището на [населено място], [община], област Бургас, имот № ***по плана за земеразделяне, съставляваща поземлен имот с идентификатор ***по КККР; нива от 6.999 дка, осма категория, местност “З.”, землището на [населено място], [община], област Бургас, имот № ***по плана за земеразделяне, съставляваща поземлен имот с идентификатор ***по КККР, с пазарна стойност на този дял 17377.40 лева. Жалбоподателите Г. Ч. и К. Ч. поддържат, че делбата следва да бъде извършена чрез разпределение на имотите по чл. 353 ГПК, като на касаторите бъдат възложени в общ дял земеделските имоти, а на съделителя Д. И. се разпредели в дял дворното място с къщата. Твърдят, че въззивният съд, обявявайки за окончателен проекта за разделителен протокол, е лишил съделителите от една инстанция. Оспорват като неправилен извода на въззивния съд относно липсата на предпоставки по чл. 349 ГПК за възлагане на дворното място и построената в него къща на съделителя Д. И.. В изложение към касационната жалба се поддържа наличие на основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение, но не е формулиран правен въпрос, обусловил решаващите изводи на въззивния съд по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК. Изложението съдържа множество оплаквания за неправилност на въззивното решение. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното: С влязло в сила решение № 112/06.10.2022 г. е допусната делба на описаните по-горе имоти между съделителите Г. Д. Ч.; К. Г. Ч. и Д. И. И., при квоти: 1/4 идеална част за Г. Д. Ч.; 1/4 идеална част за К. Г. Ч. и 2/4 идеални части за Д. И. И.. Съсобствеността произтича от наследяване на К. С. И., починала на 22. 08. 1998 г., и оставила за наследници съделителя Д. И. И., син, и И. И. Ч., дъщеря, починала на 28. 09. 2017 г. и оставила за наследници съделителите Г. Д. Ч., съпруг, и К. Г. Ч., син. К. С. И. е придобила имотите по наследство от родителите си С. Б. Д. и Дена П. Б.. Установено е от заключението на съдебнотехническата експертиза, че дворното място и жилищната сграда са неподеляеми. Земеделските имоти са поделяеми и от всеки от тях могат да се образуват по три дяла. Не са предприемани необходимите действия за изготвяне на проект за разделяне на земеделските имоти в съответствие с изискванията на чл. 51, ал. 5 ЗКИР и на чл. 7, ал. 1 и ал. 3 ЗСПЗЗ, вр. чл. 72 ЗН. Установена е пазарната стойност както на земеделските имоти, така и на застроеното с едноетажна къща дворно място. Имотите, включени в делбената маса, са на обща стойност 53105.40 лв. (земеделски земи на стойност 17377.40 лв. и дворно място с жилищна сграда - 35728 лв.), като делът на Г. Д. Ч. е на стойност 13276.35 лв., на К. Г. Ч. също е на стойност 13276.35 лв., на Д. И. И. е на стойност 26552.70 лв. Съдът е приел, че с оглед направеното от съделителите Г. Д. Ч. и К. Г. Ч. искане да им бъдат разпределени, на основание чл. 353 ГПК, в общ дял, земеделските имоти, поддържано и във въззивното производство, няма пречка делбата да бъде извършена по реда на чл. 350 ГПК, чрез теглене на жребий, като имотите бъдат обособени в два дяла – в единия дял дворното място с къщата, а в другия дял земеделските имоти, и съделителите Ч. получат в общ дял част от делбените имоти. Приел е, че жребият е най-удобен и справедлив начин за извършване на делбата и по съображения, че никоя от страните не е ползвала имотите (с изключение на едната нива, отдадена под наем от съсобственика Д. И.), не е направила в тях подобрения, и не желае възлагане на дворното място с къщата на основание чл. 349 ГПК. Посочено е, че тъй като двата дяла са на различна стойност, то получилият/получилите дял първи ще трябва да уравни дела на останалите съделители. Решението следва да се допусне до касационно обжалване на осн. чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, за проверка съответствието на правните изводи на състава на въззивния съд с установените в ЗН (чл. 69, ал. 2) и ГПК (чл. 348, 350 и 353) правила за извършване на делбата и с разясненията по прилагане на тези правила, дадени с формирана практика на ВКС със задължителен и незадължителен характер. При извършване на делбата водещ е установеният с разпоредбата на чл. 69, ал. 2 ЗН принцип всеки съделител да получи дял в натура, като неравенството на дяловете се изравнява в пари, който принцип е установен и водещ и в уредбата на съдебната делба в глава 29 на ГПК и е отразен по-конкретно в разпоредбите на чл. 348, 350 и 353 ГПК. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,