Определение № 158 от 20.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1438/2019 г.

Производствoто е по чл. 274, ал.3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Д. Б.,гражданин на Ниделрандия,чрез адв.В. В., срещу определение № 717 от 25.02.2019 г. на Софийския апелативен съд по ч.гр.д. № 552/2019 г. за потвърждаване на разпореждане № 43105 от 31.12.2018 г. на Софийски градски съд по гр.д. № 12790/2018г, с което исковата молба на жалбоподателя е върната при условията на чл. 129, ал. 3 ГПК заради невнесена в указания от съда срок на определената като пропорционална държавна такса в размер на 4683.99 лв. Производството пред Софийски градски съд по гр.д. № гр.д. № 12790/2018г е образувано по исковата молба на стоящия частен жалбоподател ,с която на основание чл.4, пар. 3 ДЕС се търси обезщетение за имуществени вреди в размер на 117 349,80лв ,левова равностойност на сумата 60 000 евро ,отнета от него като санкция за недекралиране, заради нарушено право на ЕС, в частност на Регламент /ЕО /1889/2005 на Съвета относно контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от Общонстта.От ищеца е изискано и депозирано уточнение на ответниците, като в молба от 26.10.2018г освен Държавата /по общо правило представлявана от МФ/ са посочени Народно Събрание на РБ и Райнен съд- Сливница като публични органи, допуснали нарушението на ПЕС. С разпореждане от 26.11.2018г Софийски градски съд е отхърлил съображенията на защитата, че е приложим реда на ЗОДОВ и е указал внасяне на държавна такса в размер на 4683,99лв. Съдът на първа инстанция още не се е произнесъл по конституирането на ответниците.Исковата молба е върната поради невнасяне на определената държавна такса от четири процента върху цената на иска,което указание с обжалваното понастоящем определение въззивният съд е приел за законосъобразно,тъй като при липсваща уредба в закон ,липсва и постановление на ВКС и ВАС по въпроса за съдопроизводствения ред, без което общия съд следва да разглежда искове основани на чл. 4, пар. 3 ДЕС ,като прилага ЗЗД и общите правила за държавна такса по оценяеми парични искове, а и от практиката на СЕС не следвало обратното (решение от 04.10.2018г на Съда по дело № С–571/2016г. ) С частната касационна жалбата се иска отмяна на атакувания съдебен акт поради незаконосъобразност и несъобразяване с изтъкната съдебна практика на ВКС и практиката на СЕС по прилагане на чл. 4, пар.3 ДЕС. Поддържа се, противно на приетото от апелативния състав, че иск за вреди от нарушено право на ЕС съгласно принципа на лоялно сътрудничество следва да се разглежда по специалния ред, предвиден в ЗОДОВ, а не по общия, по който се разглежда иска за вреди по чл. 49 ЗЗД и поради това дължимата държавна такса следва да е по-благоприятната,а не изисканата пропорционална.В отделно представеното изложение на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване се извежда въпросът за приложимия процесуален ред за разглеждане на искова претенция с правно основание чл. 4, пар. 3 ДФЕС, по реда на ЗОДОВ, или по реда на ЗЗД.Навежда се специалното основание по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК,като се твърди противоречие с определение № 269 от 08.05.2015 г. по ч.г.р.д .№ 1867/2015 г. на ВКС, III- то г.о. С определение №226 от 04.06.2019г е допуснато касационно обжалване на определение № 717 от 25.02.2019 г по ч.гр.д. № 552/2019 г. на Софийския апелативен съд по поставения от касатора правен въпрос. Настоящето частно касационно производство е спряно на основание на чл. 292 ГПК до приключването на ТД № 2/2015 г. на ОС на Гражданска и Търговска колегии на ВКС и I – ва и II-ра колегии на ВАС, имащо за част от предмета си същият въпрос. Искането за приемане на тълкувателно постановление е отклонено от Колегиите на ВКС и ВАС с определение от 25.03.2021г, поради което настоящето касационно производство следва да бъде възобновено. В определението си настояшият състав на Върховният касационен съд,III-тог.о.,вече е изложил съображения за обуславящия характер на въпроса по кой процесуален ред и пред кой съд следва да се разгледа искът за вреди, причинени от нарушаване правото на Европейския съюз, като положително условие за разглеждане на жалбата по същество.Отклоняването на искането за тълкувате по образуваното Тълкувателно дело № 2/2015 г. на ОС на Гражданска и Търговска колегии на ВКС и I – ва и II-ра колегии на ВАС с определение №1/25.03.2021г,е в резултат на междувременно влезлите в сила законодателни изменения ,пряко даващи отговор на въпроса чрез законодателна уредба. С приемането на ЗИДЗОДОВ,обн. ДВ, бр. 94 от 2019г изчерпателно се указва по кой ред и пред кой съд да се разгледат предявените по чл.2в ЗОДОВ/нов/ искови молби ,а според изричната норма на §6, ал.2 ЗИДЗОДОВ,която е преходно правило ,неприключилите до влизането в сила на този закон производства - каквото е и производството по настоящата искова молба ,се довършват от съдилищата пред които са висящи, включително при последвало въззивно и касационно обжалване. Съгласно чл. 2в, ал.3 ЗОДОВ за дължимите такси и разноски се прилагат чл. 9а и чл. 10 ЗОДОВ. След като с иска се търси обезщетение за вреди от Държавата за нарушаване правото на ЕС/съгласно принципа на лоялно сътрудничество в чл.4,параграф 3 ДЕС/ и делото попада в обхвата на §6,ал.2 ЗИДЗОДОВ,вече никое процесуално правило в общ закон не може да бъде противопоставено на по-благоприятно за ищеца правило в ЗОДОВ,по отношение размера на дължимата държавна такса и нейното предварително внасяне включително. В случая това би накърнило в подлежаща на отчитане степен принципа на ефективност,в по-малка степен и принципа на равностойност,но и двата принципа,разяснени в практиката на СЕС(Решение от 04.октомври.2018г,Кантарев,С–571/2016 и цитираната в него практика на Съда),следва да намерят приложение при крайното разрешение, свързано процесуалните условия за редовност на исковата молба.Наднационалният правен ред допуска възможност отговорността да се ангажира на основание националното право при по-малко ограничителни условия, но не допуска поставянето в националното право на допълнителни условия(Решение от 5 март 1996 г., Brasserie du pêcheur и Factortame, C-46/93 и C-48/93,; решение от 13 март 2007 г., Test Claimants in the Thin Cap Group Litigation, I-524/04,; 25 Решение от 24 март, 2009 г., Danske Slagterier, C-445/06; решение от 25 ноември 2010г.,Fuß,C-429/09,Решение от 04. октомври 2018г, Кантарев,С–571/2016) Националната правна уредба в областта на отговорността следва да се прилага от съдилищата така,че установените условия във връзка с поправянето на вредите да не са по-неблагоприятни от условията, отнасящи се до подобни вътрешноправни искове.Преценката обхваща и всички аспекти на процедурните правила. Законодателните промени в ЗИДЗОДОВ(ДВ, бр. 94 от 2019г ) са ясно указание,че изтъкваното в практиката на Съда на ЕС подобие следва да се търси в режима и реда за обезщетяване на вредите от правонарушения на националното право на Р.България от естеството на изброените в ЗОДОВ. Отговорността на държавата за неизпълнено задължение по чл. 4, параграф 3 ДЕС се основава директно на правото на ЕС, а материалните предпоставки на отговорността са изяснени по търкувателен ред от Съда на ЕС (Решение от 5 март 1996 г., Brasserie du pêcheur и Factortame, C-46/93 и C-48/93; решение от 26 март 1996 г. The Queen / H.M. Treasury, C-392/93,; решение от 4 юли 2000 г., Haim, C-424/97, решение от 22 октомври 1987 г., Foto Frost, C-314/85; решение от 18 юли 2007 г., Lucchini, C-119/05,; решение от 25 ноември 2010 г., Fuß, C-429/09; решение от 30 септември 2003 г., Köbler, C-224/01; решение от 13 юни 2006г., Traghetti del Mediterraneo, C-173/03; решение от 28 юли 2016 г., Tomášová, С-168/15; решение от 4 октомври 2018 г. ,Кантарев, С-571/16.) При въвеждането им посредством нормата на чл.2в ЗОДОВ,законодателят не създава или преурежда тези материалноправни условия, а има за цел да регулира със закон процесуални отношения при упражняването на защитното средство Правото на ЕС не предвижда процесуалните правила по които да се разгледа искът за обезщетение ,редът е предоставен на националния законодател съгласно принципа на процесуална автономия(чл. 19, параграф 2 ДЕС).Приложимостта на този принцип е ограничена от принципа на равностойност и от принципа на ефективност, накърняването им пряко и задължително подлежи на преценка за всеки отделен случай ,при който изтъкнати процесуални предпоставки,свързани с внасането на държавна такса, или разноски са преградили пътят на защита (Решение от 9 юли 1985 г., Bozzetti, 179/84,; решение от 18 януари 1996 г., SEIM, C-446/93,; решение от 17 септември 1997 г., Dorsch Consult, C-54/96,; решение от 15 април 2008 г., Impact, C-268/06, решение от 4 октомври 2018 г.,Кантарев, С-571/16) По същество частната жалба е основателна. Като несъобразено с гореизложеното разрешение на въпроса, въззивното определение следва да бъде отменено и делото върнато за по-нататъшни процесуални действия. Като се отчете и моментът ,в който следва да се даде правна квалификация на заявеното с иска право, посоченият от §6, ал.2 от ПЗР на ЗОДОВ сезиран съд следва да приложи правилата на ЗОДОВ по въпроса за дължимата държавна такса и нейното внасяне,а не общите правила за оценяемите искове и внасяне на пропорционална такса от ищеца като условие за редовност на исковата молба,тъй като последното в случая ще наруши принципа на ефективност, закрепен в чл. 47 от Хартата. Изисканата от ищеца пропорционална такса е 468 пъти по-висока от тази, дължима при иск по реда на ЗОДОВ, съгласно действащата тарифа за държавните такси. Предвид изложеното, Върховният касационен съд на РБ, ГК, състав на 3- то г.о.,