Определение № 9329 от 30.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9348/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) – Пловдив при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), подадена чрез гл. юрк. Новакова, срещу определение № 6036 от 22.05.2026 г. по адм. дело № 341/2026 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата, имаща характер на искане за изменение на решение № 4243 от 14.04.2026 г., постановено по същото дело, в частта на разноските, подадена от директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на НАП. Частният жалбоподател твърди, че необосновано съдът приел неприложимост на чл. 161, ал. 3 ДОПК при представяне на нови доказателства в съдебното производство. Сочи, че първоинстанционният съд е основал фактическите си и правни изводи на представените едва в съдебно заседание от 12.09.2023 г. предварителен договор за продажба на недвижим имот от 23.05.2018 г. за обратно изкупуване и приемо-предавателен протокол от същата дата за предаване владението на имота от продавача С. С. Д. на купувачите К. К. Б. и Б. Г. Б.. Тъй като посочените доказателства са представени едва в съдебна фаза, при положение че същите е могло и е следвало да бъдат ангажирани още в хода на ревизионното производство или при обжалването по административен ред, съдът е следвало да приложи разпоредбата на чл. 161, ал. 3 ДОПК. В частната жалба се твърди, че обстоятелството, че не е направено изрично изявление по чл. 161, ал. 3 ДОПК в открито съдебно заседание не води автоматично до недължимост на разноски, когато предпоставките са налице. Иска обжалваното определение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново определение по съществото на спора, с което да се измени решението в частта на присъдените разноски, като в тежест на Б. Г. Б. бъдат присъдени дължимите разноски на основание чл. 161, ал. 3 ДОПК. Ответникът – Б. Г. Б., чрез адв. Велчев, оспорва основателността на частната жалба. Счита оспореното определение за правилно и иска да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че частната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е образувано във връзка с постъпила касационна жалба от директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на НАП против решение № 4243 от 14.04.2026 г., постановено по адм. дело № 341/2026 г. по описа на Административен съд – Пловдив. С решение № 4243 от 14.04.2026 г., постановено по адм. дело № 341/2026 г. по описа на Административен съд – Пловдив, по жалба на Б. Г. Б. е отменен Ревизионен акт (РА) № Р-16001622002137-091-001 от 23.02.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, в частта, изменена с решение № 169 от 12.05.2023 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив, относно установените й задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за 2018 г. в размер на 7 968.56 лв. и лихви в размер на 3 105.02 лв., както и са присъдени разноски в полза на Б. Г. Б. в размер на 2 973.31 евро. С разпореждане № 5151 от 05.05.2026 г. съдът е оставил без движение постъпилата касационна жалба, като е указал на жалбоподателя в 7-дневен срок от съобщението изрично да посочи дали подадената жалба има характер на касационна жалба срещу решението по съществото на спора или представлява искане за изменение на решението единствено в частта за разноските по реда на чл. 176а, ал. 1 АПК. В дадения срок е уточнено, че подадената касационна жалба е само в частта на присъдените в полза на Б. Г. Б. разноски в размер на 2 973.31 евро. Изложени са съображения, че съдът е следвало да приложи разпоредбата на чл. 161, ал. 3 ДОПК. С оглед направеното уточнение, административният съд е приел, че касационна жалба има характер на искане за изменение на решението в частта за разноските по реда на чл. 176а, ал. 1 АПК, по което което е постановено обжалваното определение, с което искането е оставено без уважение. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че не са налице основания за прилагане на чл. 161, ал. 3 ДОПК. В определението са изложени мотиви, че оспореният пред съда РА не е отменен само и единствено въз основа на представените пред съдебната инстанция писмени доказателства, тъй като съдебният извод относно липсата на облагаем доход и неприложимостта на чл. 122 ДОПК не е основан единствено на предварителния договор и приемо-предавателния протокол, представени в съдебната фаза, а на съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства. Сред тях са свидетелските показания на приобретателя по сделката С. Д., последващата обратна сделка, съдебно-оценъчната експертиза, както и задължителните указания и правни изводи, дадени с решение № 751 от 23.01.2026 г. на Върховния административен съд по адм. дело № 9822/2024 г., касаещо идентичната фактическа обстановка и същия недвижим имот по отношение на съпруга на жалбоподателката – К. Б.. Съдът се е позовал на определение № 879 от 27.01.2026 г. на Върховния административен съд, според което чл. 161, ал. 3 ДОПК е неприложим, когато новопредставените доказателства „не обуславят изхода на спора“, а представляват „само едно от изброените доказателства“ в общата доказателствена съвкупност. Съобразено е и обстоятелството, че решението по адм. дело № 341/2026 г. е постановено при съобразяване на вече формирана задължителна съдебна практика по идентичен спор – решение № 751 от 23.01.2026 г. на Върховен административен съд по адм. дело № 9822/2024 г., касаещо същата сделка и същия недвижим имот. Първоинстанционният съд е изтъкнал и обстоятелството, че от приходния орган не е направено своевременно и конкретно искане за приложение на чл. 161, ал. 3 ДОПК, нито са поддържани твърдения за процесуално недобросъвестно поведение, укриване на доказателства или злоупотреба с процесуални права от страна на Б. Г. Б.. Определението е правилно. Нормата на чл. 161, ал. 3 ДОПК определя, че когато пред съда се представят доказателства, които е могло да бъдат представени в административното производство, представилата ги страна заплаща изцяло разноските по делото независимо от неговия изход, освен в случаите по чл. 155, ал. 3 и 4 ДОПК. За да се приложи посочената норма от ДОПК следва съдът да е постановил отмяна на оспорения РА само и единствено поради представянето на нови доказателства от страна на ревизираното лице, които не са били представени в ревизионното производство, макар, че е лицето е имало тази възможност. Това е и основният мотив на приходния орган за да счита, че в конкретния случай е приложима нормата на чл. 161, ал. 3 ДОПК. Както обосновано е приел първоинстанционният съд, предпоставките на посочената по-горе разпоредба не са налице в настоящия случай. Вярно е, че част от мотивите на съда, имащи отношение към отмяната на оспорения РА, са свързани с представените за първи път пред съда предварителен договор и приемо-предавателен протокол, но РА не е отменен само въз основа на тези доказателства. За да достигне до извод за незаконосъобразност на РА, първоинстанционният съд е извършил съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства – свидетелските показания на приобретателя по сделката С. Д., последващата обратна сделка, съдебно-оценъчната експертиза, както и задължителните указания и правни изводи, дадени с решение № 751 от 23.01.2026 г. на Върховния административен съд по адм. дело № 9822/2024 г., касаещо идентичната фактическа обстановка и същия недвижим имот по отношение на съпруга на жалбоподателката – К. Б.. Предвид изложеното, оспореното определение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,