Определение № 422 от 27.10.2020 г. на ВКС по т. д. № 990/2020 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на “Агенция за събиране на вземанията” - [населено място], чрез процесуален пълномощник, срещу определение на СГС, ГК, IV-Б с-в № 8889/12.06.2020 г. по ч. гр. д. № 1773/2019 г. С обжалваното определение е оставена без уважение частната жалба на дружеството с вх.№ 9017/23.01.2019 г. срещу определение № 1352 от 04.12.2018 г. на съдия по вписванията при СРС, с което е отказано извършването на вписване по молба /заявление/ вх.№ 81614 от 04.12.2018 г. по описа на СВ – София. В частната касационна жалба се твърди, че атакуваното определение е необосновано и незаконосъобразно. По подробно изложени съображения се моли същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъдат дадени указания за извършване на вписването. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване се мотивира с основанието по чл.280 ал.2 пр.3 ГПК – очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт. За да се произнесе, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение съобрази следното: Частната касационна жалба е подадена в законоустановения срок по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирано лице и е насочена против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима. За да достигне до извода, че отказът на съдията по вписванията е правилен, съставът на СГС от фактическа страна е приел, че частният жалбоподател е сезирал СВ с искане да бъде отбелязан договор за цесия към вписана договорна ипотека, учредена в полза на цедента УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД. Към заявлението са били приложени договор за цесия от 15.10.2018 г. с нотариална заверка на подписите, приложение № 154 към него /относно вземане към ЕКОМЕТАЛ ИНЖЕНЕРИНГ ЕООД – длъжник и П. Д. С. - съдлъжник/, отделен документ в табличен вид относно задълженията на първия по договора за банков кредит, кв. за внесена такса. След преценка на доказателствата, изхождайки от задължителните указания на ТР № 7/25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съдът е намерил, че в нарушение на чл.17 от ПВ в представения бланкетен договор за цесия липсва каквато и да е индивидуализация на вземанията, придобити от частния жалбоподател, като при наличие на препращане към приложенията относно отделните длъжници на банката е констатирал, че приложение под № 154, представено с договора за цесия, също не съдържа индивидуализация на вземането, а само имената на длъжниците. Липсва и нотариална заверка на положените върху приложението подписи. В представения документ с данни за задължения на ЕКОМЕТАЛ ИНЖЕНЕРИНГ ЕООД липсва наименование на кредитора, в други документи са описани ипотекирани недвижими имоти, като посочените самостоятелни документи също са без нотариална заверка на подписите. С оглед горното съдът е заключил, че приложение № 154 и документите към него не удовлетворяват изискването на чл.3 ал.1 от ПВ относно формата на актовете – нотариална или писмена с нотариална заверка на подписите, както и че от данните по делото не може да се формира извод, че всички приложения към сключения бланкетен договор за цесия представляват единен документ, отговарящ на изискванията за нотариално удостоверяване, съгласно разпоредбите на Наредба № 32/29.01.1997 г. за водене на служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение не следва да се допуска до касационен контрол, по следните съображения: Частният касатор не е формулирал правен въпрос, разрешен от съда в хипотезите на чл.280 ал.1 ГПК, а поддържа, че обжалваното определение е очевидно неправилно. Доводите в този смисъл не могат да бъдат споделени. Основанието по чл.280 ал.2 пр.3 ГПК е налице тогава, когато единствено от съдържанието на атакувания съдебен акт, без преценка на събраните по делото доказателства, може да се изведе заключение за превратно приложение на закона /в неговия обратен смисъл/ или за приложение на несъществуваща /отменена, изменена/ правна норма; както и когато по същия начин може да се констатира явна необоснованост, изразяваща се грубо нарушение на правилата на формалната логика. Предвид горното изводът на СГС, че липсва единен документ, който да отговаря на изискванията за вписване, не може да се квалифицира като очевидно неправилен, тъй като преценката за неправилност зависи изцяло от извършването на нова проверка на доказателствата и установените чрез тях факти, която не е допустима във фазата по селекция на касационните жалби /т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС/. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение