Определение № 3264 от 23.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4213/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 711 от 30.07.2024г. по гр.д. № 708/2024г. на Окръжен съд-Бургас, с което е потвърдено решение № 49 от 01.03.2024 г. постановено по гр.д. № 233/2023г. на Районен съд-Карнобат, с което е отхвърлен предявеният от В. Д. Ш. срещу Й. Т. С. иск по чл.109 ЗС за осъждане на ответницата да преустанови противоправно препятстване на ищеца да упражнява собственическите си права по отношение на притежавания от него недвижим имот в [населено място], [улица], представляващ дворно място с площ 396кв.м., образуващо УПИ *-* кв. * по ПУП на града, заедно с построената в дворното място триетажна жилищна сграда и лятна кухня, като прекъсне канализационна тръба за отпадни води от УПИ № *-* кв. * и затапи в мястото на прекъсване тръбата, преминаваща в неговия имот. Касационната жалба е подадена от ищеца В. Д. Ш. чрез адвокат С. Х.-Г.. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се сочат основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Ответницата по касационната жалба Й. Т. С. чрез пълномощника си адв. Н. И. изразява становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Предявеният иск е по чл. 109 ЗС. Ищецът е собственик на УПИ *- * кв. * по плана на [населено място], заедно с построената в него триетажна жилищна сграда и второстепенна постройка-лятна кухня. Ответницата е собственик на идеална част от съседния УПИ *-*, на целия втори жилищен етаж от построената в имота жилищна сграда и на част от приземния етаж. Безспорно е, че канализационна тръба от етажа на ответницата преминава през имота на ищеца и оттам се зауства в канализацията на ул."Бенчо Обрешков". Ищецът претендира прекъсване на това канализационно отклонение чрез затапване на тръбата, която преминава през имота му. Твърди, че от мястото, където е осъществена връзката между тръбата и дворната канализация в неговия имот, от 3-4 години се разнася неприятна, а лятно време - нетърпима миризма, както и че тръбата пречи на ползването на дворното място. Безспорно е, че този начин на прекарване на тръбата през имота на ищеца е осъществено преди повече от 20 години въз основа на постигнато съгласие между бащата на ответницата и брата на ищеца, със знанието и без противопоставянето на ищеца. Канализационната тръба е изградена без строителни или други книжа и изграждането по този начин е наложено от голямата денивелация на имота на ответницата /около 2,50 м./, която е установена и от приетата техническа експертиза. Не се спори, че през годините водопроводното отклонение не е създавало пречки или смущения, а такива са възникнали за ищеца от 3-4 години. Приетата експертиза подробно описва как се извършва отвеждането на отпадните води от имота на ответницата през имота на ищеца. Изградено е отклонение, изпълнено чрез тръби РVC ф 110, като в имота на ответницата има две бетонови шахти. В първата от тях се отвеждат отпадъчните води от санитарните прибори на втория жилищен етаж и баня разположена на кота -0,60 м. под нивото на пода на приземния етаж, частично води отводняващи северната част на покрива и отпадни води от чешмата на двора. Във втората шахта се отвеждат отпадъчните води от шахта № 1 и отпадъчните води от санитарните прибори в приземния етаж. В имота на ищеца има четири шахти. В първата /№ 3 по номерацията но вещото лице/ се включват отпадните води от имота на ответницата с тръба РVC ф 110 с дължина 6 м. В следващата шахта № 4 се включват отпадъчните води от шахта № 3 и водосточна тръба отводняваща част от покрива на сградата на ищеца, а в шахта № 5 се включват отпадъчните води от шахта № 4 и се отвеждат отпадъчните води от санитарните прибори в триетажната жилищна сграда на ищеца, като посочените отпадъчни води се включват в ревизионна шахта № 6 на сградното отклонение, като в тази шахта чрез бетонова тръба Ф 250 се отвеждат отпадъчните води от санитарните прибори в едноетажната сграда на ищеца и от която шахта отпадъчните води се включват в канализационната мрежа по ул. "Бенчо Обрешков". Според експерта топографските особености на терена предопределят това решение за отвеждане на отпадните води. Събрани са свидетелски показания относно изграждането на отклонението и пречките, които то създава. Въззивният съд е споделил изводите на първоинстанционния, че не е доказано осъществените от праводателите на ответницата действия по изграждането на канализационното отклонение да са неоснователни, доколкото са били извършени със съгласието на собственика на имота тогава - Т. Ш.. Също така е намерил за недоказано, че така изграденото канализационно отклонение създава на ищеца пречки, по-големи от обикновените, което е условие за уважаването на иска по чл. 109 от ЗС. Изводът, че отклонението е изградено с изрично съгласие на брата на ищеца и с неговото знание, се потвърждава от свидетелката Р. Ш. - дъщеря на ищеца. Нормата на чл.210, ал.1 ППЗТСУ в редакцията й от 1973г. до 1985г. (т.е. към момента на първоначалното изграждане на канализационното отклонение) дава възможност при нужда, когато няма възможност за друго техническо решение, отклонение от мрежи, проводи, канали и други съоръжения да се прокарват и през чужди имоти, като относно определяне на обезщетението за заетия имот нормата препраща към чл.285 ППЗТСУ. С изменението в ДВ бр.48/1985г. прокарването на такива отклонения през чужди имоти се извършва със заповед на кмета на общината. В случая към 1983г. канализационното отклонение е било вече изградено и даденото съгласие от собственика е изключило необходимостта заплащане на обезщетение. Що се отнася до възможността отпадните води от имота на ответницата да се заустят в канализацията на ул. "Средна гора", където е входа на ответницата, съдът се е позовал на установеното от вещото лице, че денивелацията между ул."Средна гора" и ул."Б.Обрешков" е близо 7 метра и експертът не се е ангажирал да даде отговор за възможността отпадните води от имота на ответницата да се включат в канализацията на ул."Средна гора". Съдът е намерил за безспорно с оглед топографските особености на терена и законите на физиката, че каналните води от сутеренния етаж на ответницата, който е под нивото на канализацията на ул."Средна гора", не може да изтичат към по-високо изградената канализация. Що се отнася до търпяните от ищеца пречки съдът е приел, че ангажираните свидетелски показания са неубедителни, неясни, уклончиви и не установяват такива пречки. Вещото лице при огледа на място е установило, че няма задържане на отпадни води в отклонението на трите ревизионни шахти, които са чисти, с добър наклон, с добра пропускателна способност, отмивани добре. Поради това от тях не може да има твърдяната от ищеца нетърпима миризма. Същевременно експертът е констатирал задържане на отпадни води в шахтата, в която се оттичат водите от жилищната сграда на ищеца, която би могла да е източник на миризма. При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване настоящият състав счита, че такива не са налице. Поставените от касатора правни въпроси са: 1/ за материалноправните предпоставки на иска по чл. 109 ЗС; твърди се противоречие с Тълкувателно решение № 4/2015г. на ОСГК, по т.3; 2/ за дейността на въззивния съд по разрешаване на правния спор и за задължението за преценка на всички правнорелевантни факти, обсъждане на всички доказателства; изтъква се противоречие с Тълкувателно решение № 1/2013г. на ОСГТК; 3/ при действието на чл. 210, ал.1 ППЗТСУ, в редакцията от 1973г. до 1985г., изисква ли се съгласие на собствениците и в каква форма, прилага ли се общото правило на чл. 18 ЗЗД за прокарване на отклонения на мрежи през чужди имоти. Въпросът е поставен в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Първият въпрос за предпоставките за уважаване на иска по чл. 109 ЗС несъмнено е релевантен за изхода на спора, но не е разрешен в противоречие с тълкувателния акт. Според жалбоподателя съдът не е отчел, че отклонението е прокарано в нарушение на нормативната уредба, която гарантира санитарно-хигиенните изисквания; развива съображения, че даденото разрешение за отвеждане на отпадни води (без фекални) не може да бъде приравнено на безсрочна търпимост на юридически неправомерно създадено фактическо положение. При разрешаване на спора съдът е взел предвид обстоятелствата, при които е прокарано отклонението. Именно поради голямата денивелация на терена този начин на отвеждане на отпадните води е наложителен, за извършването му е дадено съгласие от собственика и проблеми при експлоатацията му не са съществували дълъг период от време. Не кореспондира с мотивите на съда твърдението, че са нарушени нормативни изисквания при изграждането на отклонението. Съдът е приел, че тогава действащата разпоредба на ППЗТСУ не е изисквала провеждане на специална процедура по учредяване на право на преминаване на каналното отклонение през чуждия имот. Наред с това не е установено и твърдяното от ищеца пречене да ползва имота си - не е доказано излъчването на неприятна миризма от шахтата, където влизат отпадните води от имота на ответницата. Именно с оглед на тези обстоятелства съдът е приел иска за неоснователен. Въпросът за задължението на въззивния съд да прецени правнорелевантните факти, от които произтича спорното право и да обсъди събраните доказателства, също не може да послужи като общо основание за достъп до касационно обжалване в случая. Въззивният съд от една страна е препратил към мотивите на първата инстанция, а от друга страна е изложил свои съображения по доказателствата, по основателността на иска и по поддържаните възражения. По този начин е действал в съответствие с указанията в Тълкувателно решение № 1/2013г. на ОСГТК. Оплакванията на касатора, предизвикали поставянето на въпроса, са за необсъждане доводите за необходимостта от прокарване на това отклонение през имота на ищеца, доводът за правната същност на даденото съгласие, за едностранната промяна от ответника и за прекратяване на обвързването с даденото съгласие. Вярно е, че съдът не е излагал конкретни съображения за правната същност на даденото съгласие и за възможността то да бъде оттеглено, защото това не е въведено изрично като предмет на спора. Съдът е приел (и това не се оспорва от ищеца), че каналното отклонение е изградено със съгласие на собственика на терена преди много години, че изграждането му е предопределено от денивелацията на терена и че понастоящем то не създава пречки и затруднения за собственика на имота, през който преминава. Именно това са правнорелевантните за основателността на иска по чл. 109 ЗС обстоятелства. Третият въпрос е за формата на съгласието за прокарване на отклонение от мрежи през чужди имоти при действието на чл. 210, ал.1 ППЗТСУ, в редакцията от 1973г. до 1985г. Според касатора въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Поддържаната теза, че това съгласие следва да бъде дадено във формата по чл. 18 ЗЗД, т.е. в нотариален акт за учредяване на сервитут, е несъстоятелна. По делото безспорно е установено наличие на съгласие на собственика, дадено неформално, което е достатъчно за извода на съда, че извършеното въздействие върху чуждия имот не е неоснователно. Решаващият съд е съобразил действащата правна уредба към момента на изграждане съоръжението и е приел, че тя не изисква специална форма. В същия смисъл е практиката по Решение № 182 от 02.01.2019г. по гр.д. № 4928/2017г. на І г.о. По тези съображения касационно обжалване по този въпрос не следва да се допуска. Обжалваният акт не страда от очевидна неправилност. Тази квалифицирана форма на неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на съдебен акт, в който законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл, приложена е несъществуваща или отменена правна норма, допуснати са нарушения на основополагащи правни принципи, на логически или опитни правила. В обжалвания акт такива тежки нарушения не се съзират. В полза на ответницата по жалбата следва да се присъдят направените от нея разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1200лв. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на II г. о.