Определение № 696 от 11.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4019/2022 г.

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК. С решение № 467/02.08.2022 г. по в. гр. д. № 94/2022 г. на Благоевградския окръжен съд е потвърдено решение № 1285/10.02.2020 г. по гр. д. № 967/2017 г. на Благоевградския районен съд, с което е допусната делба на УПИ V-....,.....,...... от кв. ....по плана на [населено място], одобрен със заповед № 901/15.12.1987 г., като по силата на заповед № 491/22.10.2019 г. е одобрен ПУП - ПР за УПИ V-....,...., ..... от кв. 32 за разделяне на УПИ X.-..... от 414.60 кв. м., УПИ X.-....,.... от 250 кв. м. и УПИ XV-.... от 261.50 кв. м. и територия за озеленяване от 278.70 кв. м. от кв. 32, между съделители и при квоти: В. Х. М. - 250/900 ид. ч., В. С. М. и К. С. Т. - общо 250/900 ид. ч., М. Б. Б., Надежда С. Б. и Д. С. П. - общо 400/900 ид. ч., като искът за делба, предявен срещу П. М. М. и В. О. П., е отхвърлен. Касационна жалба вх. № 9746/05.09.2022 г. е подадена от В. С. М., която иска отмяна на въззивното решение при основанието за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК с оплаквания за нарушениена материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. От ответниците по касация писмен отговор със становище, че не са налице основания за допускане касационно обжалване, е подаден от В. Х. М., останалите съделители не са взели становища. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283, изр. 1 ГПК, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, насочена е срещу въззивно решение, което не е изключено от обхвата на касационния контрол, поради което е допустима. При произнасяне по допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на І-во г. о., намира следното: Обжалваното решение е постановено по реда на чл. 294 ГПК, след като с решение № 60137/31.01.2022 г. по гр. д. № 609/2021 г. на ВКС на РБ, II-ро г. о., първоначално постановеното въззивно решение е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от етапа на устните състезания, за постановяване на решение по съществото на спора при спазване на дадените указания относно предметния обхват на въззивен контрол. В отменителното решение е посочено, че производството е образувано по иск на В. Х. М. за делба на съсобствен недвижим имот, индивидуализиран като УПИ V, отреден за ПИ №№ ....,.... и 1442 от кв. .... съгласно устройствения план на [населено място], одобрен със заповед № 901/1987 г., и регулационна преписка, одобрена със заповед № 270/23.12.2003 г. Личните си права в съсобствеността на терена в обем на 250 кв. м. ищецът базира на н. а. № ....../2005 г. за дарение и н. а. № ..../2005 г. за покупко-продажба и образуван по регулация общ парцел с последния одобрен устройствен план на града. Построената едноетажна жилищна сграда не е предмет на делбата. Искът е предявен срещу В. С. М. и съпруга й П. М. М., К. С. Т., М. Б. Б., Н. С. Б. и Д. С. П. и съпруга й В. О. П.. С отговора на исковата молба К. С. Т. е поддържала теза за липса на съсобственост по отношение на делбения имот с възражение за недействителност на сделките по нотариалните актове, легитимиращи ищеца за съсобственик, с довод, че към датата на тяхното сключване - 10.05.2005 г., съгласно действащия регулационен план няма УПИ III-.... от кв. 32 от 1951 г., т. е. налице са сделки с невъзможен предмет. Ответниците В. и П. М., М. Б., Н. Б., Д. и В. П. са изразили становище, че не оспорват иска за делба, съгласни са с евентуално обособяване на дялове от дворното място, което държи сметка и за режима на застрояването му с сгради, индивидуална собственост на отделните групи съделители. В отменителното решение съставът на ВКС, II-ро г. о., е приел, че изводите на въззивната инстанция за недействителност на сделките по н. а. № ..../2005 г. н. а. № ..../2005 г. са неправилни, направени в противоречие със задължителната практика на ВКС по приложение на чл. 26, ал. 2 ЗЗД - ТР № 3/28.06.2016 г. по тълк. д. № 3/2014 г. на ОСГК на ВКС. Посочено е, че спорното вещно право /съществуващата съсобственост на УПИ V, отреден за ПИ №№ ....,.... и .... от кв. .... съгласно устройствения план от 1987 г./ не може да се възприеме като ново - различно право на собственост на недвижим имот, от момента, в който, при нов регулационен план, е променена номерацията на ПИ /УПИ III-.... от кв. 32 по регулационния план от 1951 г./, доколкото безспорно е установено, че в предметните рамки на новия УПИ отчасти попада недвижим имот по стара регулация. При извършване на разпоредителни сделки от 2005 г. разпореденият имот е индивидуализиран с граници, съседи, номерация по представените легитимиращи правото на собственост на прехвърлителя документи. Посочено е, че ако в резултат на настъпили промени в регулационния статут има спор относно идентичността на имота, предмет на по делото, идентичността между отразяването на един недвижим имот по стария и новия план се установява с помощта на експертно становище, документи - извлечения от регистрите, удостоверения за идентичност и др. След като именно по този начин е процедирал първинстанционният съд и е установил идентичността на спорния делбен имот по плана от 1951 г. и този от 1987 г., нелогичен е правният извод на въззивния съд, че въпреки безспорната трансформация на правото на собственост с новия регулационен план, се създава нов правен обект, несъществувал към момента на разпоредителните сделки и това обстоятелство, поради това, че в разпоредителната сделка имотът е индивидуализиран по стария план, съставлява недействителност на сделката поради фактическа невъзможност на предмета, при която не е настъпил вещно-правният ефект на облигационните договори. Делото е върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав, като е посочено, че същото не може да бъде решено по същество от състава на Върховния касационен съд при липса на мотиви по въпроса за допустимостта на делбата при релевирано в тази насока възражение по въззивната жалба на К. Т. - починала в хода на касационното производство и заместена от сестра си В. М., и възраженията й с отговора на исковата молба и категоричното несъгласие за евентуална реална делба чрез обособяване на самостоятелни дялове. Посочено е, че в мотивите на обжалваното решение липсва произнасяне за значението на данните за реализирано застрояване на имота със сгради, които не са предмет на делбата, а са индивидуална собственост на различните групи съсобственици. Не са обсъдени и събраните доказателства в контекста на съдебната практика на ВКС - решение № 115/02.07.2019 г. по гр. д. № 3411/2018 година на I-во г. о. за допустимостта на делбата на застроено дворно място, свързани с дадените варианти за поделяемост от приетата от първата инстанция съдебно-техническа експертиза. Указано е при новото разглеждане на делото въззивният съд да извърши проверка на законосъобразността на първоинстанционното решение в частта, с която са определени правата на съделителите в съсобствеността, включително и относно изводите, че съделителите П. М. и В. П. нямат права и искът за делба по отношение на тях следва да се отхвърли. При новото разглеждане на делото въззивният съд е приел за установено, че между страните по спора е възникнала съсобственост. Ищецът и ответниците /с изключение на ответниците В. П. и П. Малешлийски/ се явяват съсобственици на УПИ V, целият с площ от 900 кв. м., отреден за поземлени имоти № ...., № .... и № .... от кв. 32, съгласно действащия кадастрален и регулационен план, одобрен със заповед № 901/15.12.1987 г. Съобразно писмените доказателства собственици на отделните поземлени имоти са, както следва: на имот пл. № .... - М. Б. Б., Н. С. Б. и Д. С. П.; на имот пл. № .... - ищецът В. Х. М., и на имот пл. № .... - В. С. М. и К. С. Т.. За неоснователно е прието наведеното с въззивната жалба на К. Т. /заместена в касационното производство при предходното разглеждане на делото от В. М./ възражение, намиращо своето правно основание в разпоредбата на чл. 26, ал. 2, предл. 1-во ЗЗД, по съображения от задължителните разяснения, дадени с ТР № 3/28.06.2016 г. по тълк. д. № 3/2014 г. на ОСГК на ВКС. По повод на дадените от ВКС указания за извършване на проверка относно изводите на районния съд, че съделителите П. Малешлийски и В. П. нямат права в делбения имот, въззивният съд е посочил, че доколкото собственическите права на В. М. и Д. П. произтичат от наследвяване и дарение /видно от приложените по делото нотариални актове и акт за смърт на наследодателя С. Б./, и при приложението на чл. 22, ал. 1, изр. 1 СК, то съпрузите им - съделителите Малешлийски и П., нямат права и искът за делба по отношение на тях следва да се отхвърли. Въззивният съд е приел, че УПИ III-.... от кв. 32 по плана от 1951 г. попада изцяло в УПИ V-.....,....,.... от кв. 32 по плана от 1987 г., както и че изменения на действащия план от 1987 г., касаещи спорния урегулиран поземлен имот, не са правени, а изменението на уличната регулация със заповед № 270/23.12.2003 г. не го засяга. Отделно от това - въпреки че част от УПИ III-.... от кв. 32 по плана от 1951 г. излиза извън границите на УПИ V-...,....,... от кв. 32 по плана от 1987 г., то регулационните линии на УПИ III-.... съвпадат с имотните граници на имоти пл. №№ ...., .... и ..... От събраните в първоинстанционното производство доказателства, в т. ч. и заключението на техническата експертиза, въззивният съд е приел за установено, че в поземлените имоти съделителите имат жилищни сгради - лична собственост, както следва: в имот пл. № .... е изградена паянтова жилищна сграда, собственост на В. М., която попада извън регулационните граници на УПИ V-....,....,....; в имот с пл. № .... са изградени двуетажна масивна жилищна сграда и масивна стопанска постройка, собственост на В. и П. М. и К. Т.; в имот пл. № .... е изградена масивна жилищна сграда, собственост на М. Б., Надежда Б., Д. и В. П.. В техническата експертиза са посочени три варианта на изменение на действащия ПУП за УПИ V-....,....,...., като съобразно становище от 25.03.2019 г. на главния архитект на общината, съобразено с обслужването на всяка от сградите в трите имота, както и съгласно разпоредбите на ЗУТ, имотите са поделяеми във варианти I и II, а именно: вариант I: обособяване на самостоятелен УПИ, отреден за имот пл. № .... по имотни граници на имот пл. № ...., при условията на чл. 19, ал. 3 и 4 ЗУТ, с площ от 250 кв. м., и един общ УПИ, отреден за имоти пл. № .... и .... по имотните граници на имоти пл. №№ .... и ...., с площ от 650 кв. м., и вариант II: обособяване на самостоятелен УПИ, отреден за имот пл. № .... по имотните граници на имот пл. № ...., при условията на чл. 19, ал. 3 и 4 ЗУТ, с площ от 250 кв. м.; обособяване на УПИ, отреден за имоти пл. №№ .... и .... с площ от 250 кв. м., при условията на чл. 19, ал. 3 и 4 ЗУТ; и обособяване на УПИ, отреден за имот пл. № ...., с площ от 400 кв. м. Със заповед № 491/22.10.2019 г. е одобрен ПУП - ПР за разделяне на УПИ V-753,1441,1442 от кв. 32 на три урегулирани поземлени имота, с площи според обяснителната записка съответно: УПИ X.-.... от 414.60 кв. м., УПИ X.-....,.... от 250 кв. м. и УПИ XV-.... от 261.50 кв. м., като остава и територия за озеленяване от 278.70 кв. м. При така установеното от фактическа и правна страна въззивният съд е заключил, че делбата на процесния урегулиран поземлен имот е допустима, тъй като чрез нея собствениците на отделните сгради ще концентрират собствеността си само върху онзи урегулиран поземлен имот, в който попада сградата им, като по този начин се изключи съсобствеността им в другия парцел, в който те не притежават сграда. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателката В. С. М. се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и поставя въпроса: следва ли съдът да се произнася по въпрос или възражение на страна в процеса относно липса на пълна идентичност между придобития през 2005 г. имот от ищеца /с нотариален акт за дарение на недвижим имот № ...., том 1, рег. № 3102, дело № 118 от 10.05.2005 г. и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ...., том 1, рег. № 3103, дело № 119 от 10.05.2005 г./ и спорния имот, по местоположение, площ и граници, при наличие на годни доказателства по делото. За да постави този въпрос, жалбоподателката сочи, че в конкретния случай съдът изобщо не се е произнесъл по доводите за липса на пълна идентичност между посочените имоти, доколкото по делото е прието и неоспорено като писмено доказателство удостоверение за идентичност на община - С., според което има частично навлизане на частта на имота на ищеца от парцел III в парцел V от кв. 32 и е образуван от: 450 кв. м. за имот пл. № .... /собственост на жалбоподателката/, 200 кв. м. за имот пл. № ... и само 100 кв. м. за имот пл. № .... /на ищеца В. М./, като др. част е за озеленяване и отчуждителни действия; не може да се приеме, че е налице пълна идентичност на собствеността на ищеца с тази на ответниците, за да се направи извод, че собствеността не била променена с промяната на регулацията; така и позоваването на ТР № 3/28.06.2016 г. на ОСГК на ВКС се явява некоректно направено. Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване, като съображенията за това са следните: Трайната съдебна практика на ВКС приема, че с разпоредбата на чл. 294, ал. 1, изр. 2-ро ГПК е въведено изрично задължение за въззивния съд, на който делото е върнато за ново разглеждане, да зачете процесуалните действия /на съда и на страните/, посочени от касационната инстанция като надлежно извършени, и да не зачете тези, посочени като ненадлежно осъществени, както и да извърши предписаните с отменителното решение на ВКС процесуални действия и да не извърши указаните му като недопустими. Задължението, вменено с посочената разпоредба, означава още, че въззивният съд не може да приеме по съответния материалноправен въпрос, свързан с тълкуването и приложението на конкретна материалноправна норма, различно от даденото от касационната инстанция разрешение, щом този въпрос бъде поставен при новото разглеждане на делото /освен при хипотези на оттегляне на иска, отказ от иска, признание на иска или на отделни факти, постигане на спогодба и др./ - решение № 15/31.03.2022 г. по т. д. № 406/2021 г. на І-во т. о., решение № 164/01.07.2013 г. по гр. д. № 1238/2012 г. на ІІІ-то г. о., решение № 80/08.05.2012 г. по гр. д. № 1315/2010 г. на ІV-то г. о., решение № 48/09.03.2021 г. по гр. д. № 2142/2020 г. на ІІІ-то г. о., решение № 198/11.04.2017 г. по т. д. № 126/2015 г. на І-во т. о., решение № 143/17.02.2020 г. по т. д. № 2703/2017 г. на І-во т. о., решение № 115/30.04.2013 г. по т. д. № 805/2011 г. на II-ро т. о./. В този смисъл е и решение № 119/26.05.2014 г. по гр. д. № 7034/2013 г. на ВКС, І-во г. о., в което е прието, че задължителни за въззивния съд са и указанията на ВКС, съдържащи се в отменителното решение от гледна точка на даденото тълкуване на установените по делото факти и правните им последици; споровете за правното значение на установените по делото факти, обсъдени от касационния съд, се преклудират и въззивният съд е длъжен да се съобрази с направеното тълкуване при постановяване на решението си. В разглеждания случай в отменителното решение съставът на касационната инстанция се е произнесъл по правния въпрос за приложението на чл. 26, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во ЗЗД - нищожност на договори, които имат невъзможен предмет, и е приел, че договорите за дарение и за покупко-продажба от 2005 г., от които ищецът черпи права в съсобствения, образуван по регулация парцел, са валидни. При формиране на този извод указанията, дадени в ТР № 3/28.06.2016 г. по тълк. д. № 3/2014 г. на ОСГК на ВКС, са отнесени към конкретните факти по настоящото дело, при което за правилен е приет изводът на първоинстанционния съд за наличие на идентичност на спорния делбен имот по плана от 1951 г., при чието действие ищецът е придобил права чрез оспорените сделки, и имота по плана от 1987 г., и за неправилен - правният извод на въззивния съд за недействителност на сделките поради фактическа невъзможност на предмета и ненастъпил вещно-правен ефект на облигационните договори. В съответствие с практиката на ВКС по приложението на чл. 294, ал. 1, изр. 2-ро ГПК въззивният съд при новото разглеждане на делото е приел даденото от касационната инстанция разрешение по приложението на материалноправната норма на чл. 26, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во ЗЗД. Касационната инстанция се е произнесла и по въпроса за идентичността на имотите и е споделил извода на първоинстанционния съд за идентичност между спорния делбен имот по плана от 1951 г. и имота по плана от 1987 г., поради което въззивният съд, на когото делото е било върнато за ново разглеждане, не е имал правомощието да се произнася по въпрос, спорът по който е преклудиран от даденото от касационния съд задължително тълкуване на установените по делото факти и правните им последици. Формираната трайна съдебна практика на ВКС, на която обжалваното въззивно решение съответства, налага извода, че поддържаните от жалбоподателката предпоставки за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не са налице. Ответникът по касация В. Х. М. не е направил искане за присъждане на разноски и не е представил доказателства да е сторил такива по водене на делото във Върховния касационен съд. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.