Определение № 179 от 09.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5361/2015 г.

Производството по чл. 303 и сл. ГПК. Образувано по молба вх. Nо 6488 / 04.08.2015 год. на Управителя на търговско дружество [фирма] [населено място] [община] Б., заявена чрез адв.Т.К. – АК П. с искането отмяна по чл. 303 ал.1 т.1 ГПК на Решение Nо 438 от 14.10.2014 година по гр.В.д. Nо 691/2014 година на ОС- Пазарджик досежно уважения иск по чл. 75 ЗС. С молбата за отмяна се поддържа довод, че с посоченото решение молителят е осъден на основание чл. 75 ЗС да предаде на С. М. А. от [населено място] владението на имот- част от имот No 131 кв. 20 по плана на [населено място] и преустанови действията по изливане на бетон и поставяне на ограда, с което нарушава владението на С. А.. Поддържа се теза, че след приключване на делото са налице нови обстоятелства предвид на нотариално- заверените свидетелки показания на лица, свидетелстващи за обстоятелства по повод на придаваеми части от имота на М. Х.- баща на С. А. и уреждане на сметките по регулация и нови писмени доказателства - Протокол нас комисията по парагр.85 от ППЗПИНМ от 17.03.1967 год. се иска отмяна на влязлото в сила решение, които сочат, че постановеното решение е неправилно и следва да бъде отменено. Ответникът по молбата за отмяна С. М. А., чрез адв.Х. С. АК-П. оспорва процесуалната допустимост на подадената молба от [фирма] С.Ф., [община] с довод, че търговското дружество- молител не е страна по делото и влязлото в сила решение не го ангажира. Алтернативно се поддържа довод, че не може, при липса на изрично посочване кога молителя е узнал за „новите обстоятелства“, да се направи извод за спазен преклузивен срок по чл. 305 ал.1 т.1 ГПК. Мотивирано се оспорва и основателността на релевираните основания. Претендират се разноски за защита в отменителното производство. По подадената молба за отмяна и на основание чл. 307 ал. 1 ГПК, състав на ВТОРО отделение на ВКС- гражданска колегия, намира: Съгласно действащата правна уредба - чл. 303-309 ГПК, отменителното производство е уредено като двуфазно производство, като разглеждането на молбата за отмяна по същество, се предшества от постановяване на нарочно определение по допустимостта на молбата за отмяна/ но не и по допустимостта на самото отменително производство/. При липсата на законоустановени предпоставки за допустимост на самото отменително производство, каквито законодателят е въвел за касационното обжалване с разпоредбата на чл. 280 ал. 2 ГПК, настоящият състав на ВКС намира, че проверката на допустимостта на молбата за отмяна, следва да се ограничи в рамката на надлежното упражняване на правото да се иска отмяна от гл.т. наличие на подлежащ на отмяна съдебен акт, спазване на установените в чл. 305 ГПК процесуално преклузивни срокове за предявяване на молбата за отмяна, както и от гл.т. на наличие на точно и коректно формулирани основания за отмяна по см. на чл. 303 ал. 1 ГПК и чл. 304 ГПК. При данните по заявената молба за отмяна, настоящият състав на ВКС намира, че молбата за отмяна на [фирма] [населено място] е процесуално недопустима. Правото да се иска отмяна на едно влязло в сила съдебно решение, на ограничително изброените в закона основания по чл. 303 ал.1 т.1- 7 ГПК, принадлежи на първо място на страната по делото, която е останала недоволна от постановеното съдебно решение. Законодателят в разпоредбата на чл. 303 ал.1 ГПК сочи, че правото да се иска отмяна принадлежи на заинтересованата страна - това е страната по делото, засегната от обвързващата сила на пресъдено нещо на съдебното решение, изпълнителна му сила или конститутивно му действие. В тази група са и лицата- универсални правоприемници на страната като наследниците по закон и по завещание, когато се касае до постановен съдебен акт, засягащ страна, която е починала в хода на делото, без това да е отразено по съответния процесуален ред- чл. 227 ГПК. По реда на чл. 303 и сл. ГПК не може да се търси защита на чужди права- т.е. на накърнения интерес на лицето- насрещна по спора страна, която е участвала по делото или на лице, което не е било участник в процеса, но е следвало да участва, и което лице има самостоятелен път на защита. Заинтересованата страна по чл. 303 ал.1 ГПК е страната по един гражданско-правен спор, чиито интереси са засегнати пряко от постановения съдебен акт и има качеството на надлежна страна по делото като носител на субективното материално право или като лице, спрямо което е насочена търсената защита. С чл. 304 ГПК се уреждат хипотези, при които правото на отмяна на влязлото в сила решение може да се упражни от “ лицето, спрямо което решението има сила ”, независимо, че то не е било страна по делото. Касае се до случаите, когато силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение засяга правната сфера на лице, което не е участвало като главна страна по делото ,но с оглед естеството на спорното правоотношение или на разпореждане на закона решението на съда трябва да бъде еднакво спрямо него в качеството му на необходим другар т.е. това са хипотезите когато предмет на спора са общи права или задължения на повече от едно лица, или при наличието на права и задължения на няколко лица, произтичащи от едно и също основание. При данните по делото не може да се направи извод, че е налице нито една от двете хипотези, за да се приеме, че правото на отмяна е упражнено от надлежно процесуално легитимирана страна. Търговското дружество [фирма] [населено място] не е участвал като главна –надлежна страна по делото. Ответник по заявения и уважен иска по чл. 75 ЗС е лицето П. К. В. и именно той е осъден да предаде нарушеното владение и преустанови действията, с които е нарушил същото, смущавайки упражняваната фактическата власт на ищеца С. А.. Не може да се приеме, че по иска по чл. 75 ЗС молителя- [фирма], макар и собственик на съседен недвижим имот, на този, чието владение е нарушено е лице, чиято правна сфера се засягат от уважения владелчески иск. Искът по чл. 75 ЗС дава т.н. посесорна защита на лицето, чиято фактическа власт по отношение на конкретен недвижим имот е нарушена спрямо лицето-нарушител. Доколкото правото на собственост на титуляра на правото – търговското дружество е накърнено, то е налице самостоятелен път на защита на вещното право на собственост. В случая за [фирма] липсва всякакъв правен интерес от защита в рамките на иска по чл. 75 ЗС с оглед характера на иска е неговия предмет, наведените твърдения по исковата молба и заявения петитум на иска. По искането за разноски от защитата на ответника на С. А.- искането е направено своевременно, с становище отговор на молбата за отмяна, изрично е развита и защитена тезата за недопустимост на производството, поради което и с оглед изхода на делото, искането за разноски е основателно- арг. чл. 78 ал.4 ГПК и чл. 81 ГПК. Видно от представения Договор за правна защита и съдействие 015989/17.09.2015 година за защита в отменителното производство С. А. е заплати, адвокатско възнаграждение за адв. Х. С. АК П. в размер на 800 лв. / осемстотин лева/, за която сума искането следва да бъде уважено, като доказано и по размер. По изложените съображения, състав на Върховния касационен съд- ВТОРО отделение на гражданска колегия